№ 149
гр. Ловеч, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200149 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 21-0906-001282/10.01.2022 год. на
Н.В.Н.,Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на Д. Р. ИЛ.
от гр.Ловеч, ЕГН: **********, за това, че на 30.12.2021 г., в 01:45 часа в
гр.Ловеч, ул.”А.К.”, с посока на движение към ул.“Д.“, управлява собствения
си л.а.”Н.Т.” с рег.№ ** **** **, като отказва да й бъде извършена проверка
за употребата на алкохол в кръвта по метода на издишания въздух с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNA 0114. Издаден
талон за медицинско изследване № 105560 и 7 броя стикери за сигурност и
валидност на пробата с № А039748, с което е извършил: Отказва проверка с
техинческо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, което представлява нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Със
същото НП са отнети на основание Наредба № Із-2539 на МВР 12 контролни
точки на водача.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката
1
Д. Р. ИЛ., която го обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили
административнонаказателното производство и тези нарушения не могат да
бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Поради изложеното моли
съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява,
за нея се явява адв.М.И., който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено, като представя писмени бележки и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - сектор ПП - ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
свидетелите Ц.Б., С.Д., В.П., от становището на процесуалния представител
на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
На 30.12.2021 год. бил съставен Акт № 484415 за установяване на
административно нарушение от свид. Ц.Б., в присъствието на св. С.Д., срещу
Д. Р. ИЛ., за това, че на 30.12.2021 год., в 01:45 часа в гр.Ловеч, ул.”А.К.”, с
посока на движение към ул.“Д.“, управлява собствения си л.а.”Н.Т.” с рег.№
** **** **, като отказва да й бъде извършена проверка за употребата на
алкохол в кръвта по метода на издишания въздух с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNA 0114. Издаден талон за медицинско
изследване № 105560 и 7 броя стикери за сигурност и валидност на пробата с
№ А039748, с което е извършил: Отказва проверка с техинческо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което представлява
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По съставения акт
жалбоподателката не е направила възражения. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Съдът констатира, че констатациите в АУАН и в обжалваното НП
2
относно посоченото нарушение съответстват на действителното положение и
не приема изложените в жалбата и от адв.И. възражения относно авторството
на деянието и начина на извършване на проверката. Безспорно установено по
делото е, че жалбоподателката е управлявала въпросния автомобил на
посочената в акта дата и час, че е отнела предимство на патрулния автомобил,
което е било причината полицейските служители да я последват, за да
извършат проверка, че са следвали автомобила и не са го губили от поглед
през цялото време до спирането му на улицата, пред дома на
жалбоподателката, където е извършена проверката, при която същата е
предоставила всички изискуеми документи на автомобила и водача и те са
били изрядни, както и че е била поканена жалбоподателката да даде проба с
техническо средство за употреба на алкохол, но тя е отказала. Свид.Д. твърди,
че когато е възприел автомобила, който му е отнел предимство на бул.“Б.“ е
възприел и водача на автомобила и това е била жалбоподателката. Същият е
категоричен, че водачката на автомобила е била с тъмна коса, а возещата се на
предна дясна седалка пътничка е била с руса коса, което обстоятелство се
установява и от показанията на свид.П.. Ето защо съдът приема за безспорно
установено, че водач на автомобила е била именно жалбоподателката и не
приема изложеното от свид.П. в тази връзка, че П. е управлявала автомобила,
но са се сменили със жалбоподателката преди пристигането на полицаите.
Такива възражения не са направени от жалбоподателката или от свид.П. нито
в хода на проверката, нито при съставяне на акта.
Настоящата инстанция не споделя изложените възражения за
нарушения на чл.40, ал.1 от ЗАНН, поради невписване като свидетел
очевидец в съставения АУАН на свид.П.. В конкретния случай както
актосъставителя, така и свидетелят по акта са възприели непосредствено
отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употребата на
алкохол и са отразили тази констатация в акта, поради което не се споделя
възражението за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Друг би бил въпроса, ако
актосъставителят е съставил акта по данни на други лица и въпреки
наличието на свидетел – очевидец е вписал като свидетел по акта лице, което
не е очевидец на извършване на нарушението. Не може да се приеме и
възражението, че свид.Б. и свид.Д. са занитересовани от изхода на
проверката, тъй като не са ангажирани доказателства, а и не се навеждат
доводи, че полицейски служители са проявили тенденциозност в действията
3
си, още повече, че същите не познават жалбоподателката, напротив същите са
изпълнявали служебните си задължения и липсват данни по някакъв начин са
превишили правата си или пък да са подвели жалбоподателката относно
последиците от проверката в зависимост от резултата. Решението на
жалбоподателката да откаже да бъде тествана за употреба на алкохол са
резултат от нейната преценка. За състава на нарушението, за което е
санкционирана жалбоподателката обаче е без значение какви са мотивите на
водача да откаже да бъде изпробван с техническо средство за употребата на
алкохол, достатъчно е да е демонстриран такъв отказ, което в случая е налице.
Съдът кредитира в цялост показанията на двамата полицейски служители, тъй
като същите са безпротиворечиви, последователни и логични. Безспорно е
установено, че жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба
на алкохол с техническо средство, като този отказ се потвърждава освен от
разпита на свид. Б. и Д. и от отразеното в талон за изследване/л.7/, в който
жалбоподателката е избрала да бъде изследвана за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо
изследване. Не се споделя от настоящия състав и възражението, че издадения
талон за изследване следва да бъде изключен от доказателствения материал,
тъй като не е установен часа на връчването му на жалбоподателката.
Действително представеното по делото копие от талона е с лошо качество, но
все пак е видно, че талона е връчен на жалбоподателката в 02.10 часа на
30.12.2021 г., както заявява и свид.Д.. Нещо повече на жалбоподателката е
връчено не копие от талона, а неговия оригинал, заедно със стикерите за
сигурност, с който е следвало да се яви в СО при МБАЛ-Ловеч, като в
оригинала присъства същото отразяване на дата и час. Между другото следва
да се отбележи, че жалбоподателката не представя по делото връчения й
талон за изследване/а съдът не може да я задължи да го представи/, за да се
установи дали часът на връчването му е четливо записан, но въпреки това се
позовава на копието и прави възражения в тази посока. Така или иначе с
талона й е определено време от 40 минути да се яви за медицинско и
химическо изследване, тъй като болничното заведение е на територията на
града и тя се е явила и то в указания срок, в противен случай в журнала на
СО би присъствало отразяване, че лицето се е явило след указания в талона
срок. В ежедневната форма на отчет/л.34/ е отразен час на освобождаване, т.е.
приключване на проверката – 02.19 часа, а в журнала на СО е отразено, че
4
жалбоподателката се е явила в 02.20 часа, което обективно не е възможно.
Прави се възражение, че полицейските служители са забавили след
проверката лицето и е започнал да тече срока по издадения талон, но от
показанията на свид.Д. се установява, че веднага след съставяне на акта и
връчване на талона за изследване е освободена жалбоподателката, като
заявява: „тя дори си беше извикала такси, за да може да отиде до лечебното
заведение“. Въпреки, че в ежедневната форма за отчет се сочи час на
освобождаване 02.19 часа, съдът приема, че вероятно часовникът на РСОД не
е бил верен, по две причини: има разлика както в часа на спиране генериран
от системата/01.38/ и този записан в акта/01.45/, както и в часа на
приключване на проверката, тъй като видно от представената по делото
разпечатка от телефонния номер на свид.П. първото позвъняване на фирмата
за таксиметрови услуги е в 02:09:00 часа, второто в 02:12:07 часа, като същата
твърди, че може би е било 02.10 часа когато е започнала да звъни на такси, за
да отидат до болницата, което означава, че към този момент около 02.10 часа
талона е бил връчен на жалбоподателката и проверката вече е била
приключила. Не следва да се кредитират показанията на свид.П. в останалата
им част, че са се качили до апартамента на И., че са имали проблем с
придвижването до болницата, тъй като не е имало такси, както и че след
излизане от спешното отделение И. й е споделила, че й е изтекъл срока, тъй
като тези нейни показания се опровергават от приложените към делото
писмени доказателства, а именно разпечатка от разговорите за въпросната
вечер и копие от журнала на СО при МБАЛ-Ловеч. Видно от представеното
копие от журнал на СО/л.51/ в него е отразен часът на явяване на И., вида на
изследването-за алкохол, издадения талон за изследване и стикери към него,
три имена, ЕГН и адрес на И., лицата, присъствали при явяването й, с цел
вземане на кръвна проба, след което е отразено „Лицето напусна самоволно
отделението, без да си вземе личната карта и без да подпише отказ за вземане
на кръв, личната карта беше дадена на полицаите“. От изложеното следва
извод, че лицето се е явило в указания в талона срок в СО, но е напуснало и
не е дало кръвна проба. Начина на напускане на отдеението води до извод за
отказ на лицето от извършване на изследването. Колкото до възраженията за
нарушение на чл.14, ал.2 и чл.15, ал.7 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, същите не могат да бъдат
5
споделени, тъй като лицето не е останало в отделението, дори е оставило
личната си карта и е напуснало самоволно, а лицата по чл.12, ал.1 от Наредба
нямат право да задържат лицето или пък да го задължат по какъвто и да било
начин да се подпише, за да удостовери отказ от изследване. Чл.15, ал.8 от
Наредбата не е относим към казуса, тъй като същият регламентира отказът на
изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско
изследване, а не отказа на лицето да бъде изследвано.
Разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда ангажиране на
административно наказателна отговорност и налагане на санкция на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване, но не ограничава възможността за
извършване на такава проверка само в посочените хипотези, а посочва в кои
случаи е задължително. При тълкуването на горецитираната норма, съдът
приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде
изпробван с тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване.
От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се
подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат
основанията за носене на административно наказателната отговорност.
Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в
негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако се приеме
тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо
отказа за проверка с тест, няма отношение към понасянето на
административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с тест
6
би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за употреба на
алкохол и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при
което пробата установи определена концентрация на алкохол в кръвта, на
водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един
път за първоначалния отказ от проверка за употреба на алкохол с техническо
средство и втори път за управление на МПС след употреба на алкохол,
установена с последвалото медицинското изследване. Не това според
настоящия състав е имала предвид законодателната уредба и не това е
тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна
отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, но едновременно с това бъдат
изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за
лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол не е
осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било
от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание
за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След отказа на жалбоподателката, за установяване на
употребата на алкохол с техническо средство, й е бил издаден талон за
медицинско изследване на кръв, в който й е било указано да се яви в СО при
МБАЛ Ловеч до 40 мин. за медицинското изследване и вземането на проби за
медицинско и химическо изследване. Тези указания са съобразени с
разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а
именно до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място. Жалбоподателката се е явила в СО при МБАЛ-Ловеч, но
въпреки това не е дала кръвна проба, не е заявила директно отказ от
изследване, но е напуснала самоволно, което на практика се приравнява на
отказ от изследване.
Не се споделя възражението на адв.И. за разминаване в правната
квалификация на деянието, посочена в акта и в НП, тъй като това
разминаване е преодолимо и съдът може да преквалифицира описаното
изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти
7
под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР №8/16.09.2021
г. на ВАС, по т.д.№1/2020 г.
Видно от съставения АУАН и НП нарушението е описано по един и
същи начин: „на 30.12.2021 год., в 01:45 часа в гр.Ловеч, ул.”А.К.”, с посока
на движение към ул.“Д.“, управлява собствения си л.а.”Н.Т.” с рег.№ ** ****
**, като отказва да й бъде извършена проверка за употребата на алкохол в
кръвта по метода на издишания въздух с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр.№ ARNA 0114. Издаден талон за медицинско изследване
№ 105560 и 7 броя стикери за сигурност и валидност на пробата с №
А039748“, като в двата акта след дадената правна квалификация по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП буквално е преписан текста на цитираната разпоредба, тъй
като устройството, от което се издава акта генерира нарушената разпоредба,
като изписва и цялото й съдържание. В АУАН към момента на съставянето му
полицейските служители не са били в известност и не са могли да знаят дали
жалбоподателката ще изпълни предписанието за медицинско изследване,
което сама е пожелала и правилно са посочили само известните към момента
на проверката елементи и обстоятелства, които са част от състава на
административното нарушение, за което са съставили акта. Не така стои
въпроса обаче с НП. При наличие на отказ на водача да бъде извършена
проверка за употребата на алкохол с техническо средство и надлежно издаден
талон за изследване, в който жалбоподателката е декларирала, че желае
медицинско изследване, наказващият орган е следвало да изясни въпроса
явила ли се е жалбоподателката в СО при МБАЛ-Ловеч, дала ли е кръвна
проба и какъв е резултата от същата, респ. отказала ли е да даде кръв за
изследване и по какви причини и едва тогава да издаде НП, като в
обстоятелствената част на същото посочи всички обстоятелства, при които е
извършено нарушението. В конкретния случай в обстоятелствената част на
НП присъства описание на нарушение, но то не е пълно и точно, тъй като са
отразени само обстоятелства, касаещи отказа на жалбоподателката да й бъде
извършена проверка с техническо средство, но не и за това, че същата е
пожелала медицинско изследване, за което й е дадено предписание/талон, но
не го е изпълнила. Наказващият орган е имал възможност да направи пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
да посочи доказателствата, които го потвърждават, ако след съставяне на акта
беше извършил проверка, съотв. изискал доказателства от СО относно
8
поведението на жалбоподателката след съставяне на акта и издаване на талона
за изследване. Всички тези обстоятелства обаче не са намерили отражение в
обстоятелствената част на обжалваното НП и въпреки, че съдът е изискал и
събрал доказателства в тази насока не може да допълни описанието на
нарушението с факти, които наказващият орган не е установил. Неспазвайки
задължението по чл.57, т.5 от ЗАНН наказващият орган препятства съда да
извърши преценка дали са налице отделните елементи на административното
нарушение и дали описанието на нарушението съответства на дадената
правна квалификация на деянието, съответно да упражни правомощията си и
да преквалифицира описаното изпълнително деяние, подвеждайки
установените от наказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, в съответствие с ТР №8/16.09.2021 г. на ВАС, по т.д.№1/2020 г.
Всяко административно нарушение следва да бъде описано не само като дата
и място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено и
тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на
административно нарушение. В противен случай съществено е нарушено
както правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем, така и
възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху
обжалваното НП.
Предвид на изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски и
ответникът ОД на МВР-Ловеч следва да бъде осъден да й заплати сумата от
300 лева разноски по делото, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение/в минимален размер съгласно чл.18, ал.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-
001282/10.01.2022 год. на Н.В.Н.,Началник на сектор ПП при ОД на
МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 12 контролни точки на Д. Р. ИЛ. от гр.Ловеч, ЕГН: **********, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д. Р. ИЛ. от гр.Ловеч, ЕГН:
********** сумата от 300/триста/лева разноски по делото, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10