Решение по дело №478/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 108
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20241700100478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Перник, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100478 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
По съображения изложени в исковата молба, и след неколкократни
конкретизации ищцата Е. Й. П., с ЕГН **********, моли да бъде признато за
установено на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника
Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-
МВР, в качеството му на правоприемник на Държавна агенция „Гражданска
защита“, че е погасено по давност правото на ответника Главна дирекция
„Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, да
извършва срещу Е. Й. П., с ЕГН **********, да извършва действия по
принудително изпълнение за главница в размер на 5563,86лв., ведно със
законните лихви върху нея и направените разноски, по изпълнителния лист от
14. 09. 2009г. по гр. д. № 3964/2007г. по описа на ВКС, въз основа на който
изпълнителен лист са образувани изпълнително дело № 25/2010г. и
изпълнително дело № 20241730400009 – и двете по описа на Държавен
съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд –
Радомир.
Ищцата основава иска си на твърденията, че по изпълнително дело №
1
25/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно
изпълнителна служба на Районен съд – Радомир, спрямо нея не са извършвани
каквито и да било принудителни действия, поради което освен настъпила
перемпция, е изтекла и петгодишна погасителна давност, на която тя се
позовава, поради което вземанията са погасени по давност включително и по
новообразуваното изпълнително дело № № 20241730400009 по описа на
Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен
съд – Радомир, въз основа на същия изпълнителен лист.
Поддържа исковата си молба и в съдебно заседание, чрез адвокат М. Г.
М. и моли да бъде уважена. Моли да да й бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и
защита на населението“-МВР, чрез юрисконсулт М. М., в срок е депозирал
писмен отговор. С него оспорва пасивната легитимация на представляваната
от нея Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на
населението“-МВР, като счита, че ответник следва да бъде Министерство на
вътрешните работи, поради което моли производството по делото да бъде
прекратено.
Признава, че производството по изпълнително дело № 25/2010г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на
Районен съд – Радомир е прекратено поради настъпила перемпция, но счита,
че действията на ДСИ по образуването на последващото изпълнително дело
№ 20241730400009 № 20241730400009 по описа на Държавен съдебен
изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир, не
са незаконосъобразни.
Счита, че вземането не е погасено по давност на основание чл.112, ал.2,
т.2 от ЗЗД, тъй като сумата, въз основа на която е издаден изпълнителния лист
е по акт за начет на Управление „Гражданска защита“, а ищцата не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Изразява становище,
че дори и процесното вземане да подлежи на погасяване чрез изтекла
погасителна давност, то тя би могла да тече от 02. 06. 2021г. когато е влязла в
сила действащата редакция на чл. 112, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, а разпоредбата на §2
от ПЗР на ЗЗД е обявена за противоконстуционна с Решение № 4 от 20. 04.
2021г. на Конституционния съд по конституционно дело № 1 / 2021г.
2
С оглед изложеното оспорва доводите в исковата молба, че вземането е
погасено по давност и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Счита, че на ищцата не следва да се присъждат разноски. В случай, че се
представлява от адвокат, то прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че то като размер надвишава
минимално предвидения размер по НМРАВ.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез
юрисконсулт М. М., и моли да бъде уважен. Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, намира, че исковата молба се явява
процесуално допустима – налице са всички положителни процесуални
предпоставки за упражняване на субективното право на иск по чл. 439 от ГПК
и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване, поради което искът подлежи на разглеждане по същество.
По същество на исковата молба.
Изпълнителен лист от 14.09.2009 г. е издаден от Софийски градски съд,
ГО, 9 състав, въз основа на Решение от 23.01.2009 г., постановено по гр. д. №
393/99 г. на СГС срещу Е. Й. П., ЕГН: **********, като с него същата е
осъдена да заплати сума в размер 5563.86лв., заедно със законна лихва от
12.03.1999 г. по акт за начет вх. № 212/15.03.1999г., в полза на Държавна
агенция „Гражданска защита“, чийто правоприемник е Главна дирекция
„Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, както
следва :
С ПМС № 53/02.03.2001 г. (обн. ДВ бр. 22 от 2001 г.), се преобразува
служба „Гражданска защита на Република България“ в Държавна агенция
„Гражданска защита“, както и е приет устройствен правилник на Държавна
агенция „Гражданска защита“ към Министерския съвет (обн. ДВ бр. 22 от
2001 г.).
С чл. 1 от ПМС № 137/06.06.2006 г. за приемане на Устройствен
правилник на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии,
3
(обн. ДВ бр. 48/2006 г.) се закрива Държавна агенция „Гражданска защита“,
като дейността, имуществото, в т.ч. недвижимите имоти - държавна
собственост, архивът, правата и задълженията на закритата агенция
преминават към Министерство на държавната политика при бедствия и
аварии.
С решение от 24.04.2008 г. на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 43 от
29.04.2008 г.) наименованието Министерство на държавната политика при
бедствия и аварии се заменя с Министерство на извънредните ситуации.
С разпоредбата на § 63 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 93 от 2009 г.)
МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на
Министерството на извънредните ситуации.
С Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане на
структура на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ бр. 60 от
30. 07. 2009г./, Министерство на извънредните ситуации е закрито.
С § 92, ал.1 от ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 88 от 2010 г., който параграф е в
сила от 01. 01. 2011г.) Създадената с този закон Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" е правоприемник на активите,
пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Пожарна безопасност
и спасяване", на Главна дирекция "Гражданска защита" и на областните
дирекции на МВР за звената "Пожарна безопасност и спасяване".
Следователно ответникът се явява правоприемник на Държавна агенция
„Гражданска защита“, в чиято полза е издаден изпълнителния лист и
съответно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Въз основа на така, издадения изпълнителен лист от 14.09.2009г. от
Софийски градски съд, ГО, 9 състав и молба от тогавашния правоприемник на
Държавна агенция „Гражданска защита“- Министерство на вътрешните
работи, на 24. 02. 2010г. е било образувано изпълнително дело № 25/2010г. по
описа на съдебно - изпълнителната служба към Районен съд – Радомир.
За да се погаси правото на принудително изпълнение по отношение на
Е. Й. П., следва да не са извършвани изпълнителни действия срещу нея /или
да не са постъпвали молби с такива искания от взискателя/, за период от 5
години.
4
С молба вх. 283 / 09. 05. 2011г. взискателят е поискал да се извърши
справка дали длъжницата получава трудово възнаграждение или пенсия и ако
получава да бъда наложен запор /л. 51 от изпълнителното дело/. С тази
молба се прекъсва теченето на погасителната давност, както и на срока за
перемиране на изпълнителното дело.
С молба вх. № 31 / 09. 01. 2014г /л.56 от изпълнителното дело/
взискателят е поискал налагането на запор върху получаваната от длъжницата
пенсия и върху тази молба с разпореждане от 10. 01. 2014г. е наложен такъв
запор.
Следователно за периода от 09. 05. 2011г. до 09. 01. 2014г. са изтекли
повече от две години, през които е било налице бездействие на взискателя по
смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което изпълнителното дело е било
перемирано по силата на този законов текст.
Съгласно решение № 37 / 24. 02. 2021г., постановено по гр. д. №
1747/2020г., IV г.о. на ВКС - Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди
на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
По изпълнителното дело е направено такова искане с молба вх. № 31 /
09. 01. 2014г. /л.56 от изпълнителното дело/, наложен е запор, който е изпратен
на 14. 01. 2014г., но по него не са събрани суми, тъй пенсията на длъжницата е
била под минималния размер и е представлявала несеквестируемо вземане.
Този запор прекъсва давността и от 15. 01. 2014г. е започнала да тече нова
5
погасителна давност.
По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 829 / 17. 06. 2016г.
/л.72 от изпълнителното дело/, с която взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да насочи на основание чл. 483 от ГПК съдебно – изпълнителните
действия към земя в ***, *** община и да извърши опис на същата, като върху
тази молба съдебния изпълнител е изпълнил разпореждане от 20. 06. 2016г. –
Да се уведоми взискателя, че следва да представи акт за собственост. Тази
молба също е прекъснала погасителната давност и от 21. 06. 2016. започнала
да тече нова погасителна давност.
Въз основа на молба от 12. 01. 2024г. от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението/ и същия изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № 9 / 2024г. по описа на СИС към РС –
Радомир.
За периода от 21. 06. 2016г. до 21. 06. 2021г. е изтекла 5 годишна
погасителна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД и правото на принудително
изпълнение по отношение на процесното вземане е погасено по давност.
Съдът следва да отбележи, че позоваването на ответника на чл. 112 от
ЗЗД в случая се явява несъотносимо към предмета на делото.
Съгласно въвеждането на чл. 112 от ЗЗД (бр. 102 от 2020 г., в сила от
2.06.2021 г.), изречение първо - С изтичането на десетгодишна давност се
погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от
прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Т.е.
този текст не въвежда нова 10 годишна погасителна давност за вземането и
този текст не е в полза на взискателя, а с въведената 10 годишна давност,
независимо от прекъсванията й, се защитават интересите на длъжника, за да
не може да продължава безкрайно едно изпълнително дело, като
максималният му срок е ограничен на 10 години.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Следователно искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Ищцата е направила разноски в размер на 800лв. за адвокатско
възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност
на същото. С оглед цената на иска и разпоредбата на чл.7, ал.2т.2 от НМРАВ,
6
съдът намира, че този размер е по - малък от минимално предвидения такъв от
856,38лв. и не следва да се намалява повече.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
800лв. разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса, то на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Пернишкия окръжен съд сумата сумата 222,55лв. представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, по иска на Е. Й.
П., с ЕГН **********,, с адрес: ***, по отношение на ответника Главна
дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, с
адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, в качеството му на правоприемник
на Държавна агенция „Гражданска защита“, че е погасено по давност правото
на ответника Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на
населението“-МВР, да извършва срещу Е. Й. П., с ЕГН **********, действия
по принудително изпълнение спрямо вземане за главница в размер на
5563,86лв., ведно със законните лихви върху нея и направените разноски, по
изпълнителния лист от 14. 09. 2009г., издаден въз основа на Решение по гр. д.
№ 3964/2007г. по описа на ВКС, решение № от 29. 03. 2007г., по гр. д. № 411
на САС и решение по гр. д. № 393/1999г., въз основа на който изпълнителен
лист са образувани изпълнително дело № 25/2010г. и изпълнително дело №
20241730400009 – и двете по описа на Държавен съдебен изпълнител към
съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на
населението“-МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на
Е. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 800лв., представляваща
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на
7
населението“-МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по
сметка на Пернишкия окръжен съд сумата сумата 222,55лв. представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

8