ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№662./23.10.2019
гр. Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело №
515/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора
по гр.д. № 397/2019г. на Окръжен съд - Варна, по което е постановено
обжалваното пред настоящата инстанция решение № 974/31.07.2019г.
Ищецът МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че исковата му
претенция за периода 03.07.2000г. – 15.03.2012г. е погасена по давност. Счита
изводите на съда относно неоснователността на тази част от исковата му
претенция за неправилни и противоречащи на материалния закон и съдебна
практика. Излага подробни доводи защо давностният срок не е изтекъл. Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявения иск за целия претендиран период.
Ответната страна – СНЦ
„Български червен кръст“ обжалва решението в частта, в която на
основание чл.18 ЗН вр. чл.79 ЗЗД е осъдено да заплати сумата от 31 964.40
лева, представляваща част от претенция в общ размер на 105 440.99 лева,
общо дължима сума за периода 15.03.2012г. – 15.03.2017г. в изпълнение на
задължение на наследника СНЦ „БЧК“ в полза на бенифициента МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД по завещание на К. Д. С. от 10.11.1996г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2017г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че
диспозитивът на така обжалваното решение е несъответен на предявената искова
претенция, както и че същото е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи по
съществото на спора. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне изцяло на
предявения срещу него иск.
При извършената проверка по редовността на настоящото производство,
съдебният състав констатира, че в диспозитива на обжалваното решение липсва
обективирана воля за отхвърляне на исковата претенция за част от исковия
период, за който период в мотивите си съдът е приел, че същата е неоснователна
поради погасяването й по давност. С оглед подадената въззивна жалба от ищцовата
страна, предмет на въззивното производство е и отхвърления в тази част иск.
Липсата на изричен диспозитив обаче, съставлява несъответствие между
обективираната в мотивите и диспозитива, което не може да бъде преодоляно чрез
инстанционния конторол. Компетентен да отстрани тази грешка е
първоинстанционния съд, на основание чл.247 ГПК.
Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено и същото
върнато на ОС - Варна за отстраняване на така констатирания пропуск.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 515 по описа на АпС - Варна за 2019г. и ВРЪЩА делото, ведно с първоинстанционното гр.д. № 397/2019г. на ОС
– Варна за предприемане на следващите се процесуални действия.
След изпълнение на горното делото да се върне
на АпС за произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.