Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Първо районно управление /Първо РУ/ при ОД на МВР – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1720/30.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110203006 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0433-000623/30.05.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ на Ж. Л. Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Оспорват се изводите на въззивния съдебен състав за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелства относно вината на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Твърди се, че при ангажиране на отговорността на водача не са допуснати процесуални нарушения – посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че за водача има пълна яснота срещу какви факти именно трябва да организира защита си. Излага се, че при определяне на правната квалификация действително наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, но същото не е основание за цялостна отмяна на НП. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС, касационният жалбоподател сочи, че ВРС е имал правомощието да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Ж. Л. Д., в депозиран отговор на касационна жалба чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. С допълнителна молба отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от Ж. Л. Д. срещу НП № 23-0433-000623/ 30.05.2023г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. от КЗ, на Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: на 06.05.2023 г. в 11:39 часа, в [населено място] по [улица]в посока [улица]Д. управлява товарен автомобил „Фиат Пунто Ван“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Скуадра“ ООД, Булстат *******. При извършена проверка до № ** на [улица]е установено, че процесният автомобил е без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите“, такъв е сключен на следващия ден – 07.05.2023 година. За установеното нарушение на същата дата е издаден АУАН № 629243, с който извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Възприемайки изцяло фактическата обстановка, на 30.05.2023 г. административнонаказващият орган издава процесното НП, с което налага на Д. глоба в размер на 2000 лева.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съдебен състав, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове. АУАН и наказателното постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка относно извършеното нарушение и конкретно относно вината на посоченото за нарушител лице. Налице е непълно описание на нарушението от фактическа страна, както в АУАН, така и в наказателното постановление, което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 т ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено. ВРС в мотивите си е посочил, че е налице несъответствие между описаните факти и приетото за установено нарушение, и приложената санкционна норма. Прието е още, че санкция глоба не фигурира в посочената от административнонаказващия орган норма, тъй като санкционната норма касае юридически лица – собственици на автомобили. На следващо място ВРС счита, че доколкото субект на отговорността по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е собственикът на моторното превозно средство, на него следва да се състави АУАН и НП, поради което неправилно е ангажирана отговорността на водача. В заключение ВРС посочва, че принципно е възможно, на основание Тълкувателното решение № 8/2021 г., деянието да бъде преквалифицирано, но предвид допуснатото съществено процесуално нарушение НП следва да се отмени.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Както в АУАН серия GA № 629243/06.05.2023 г., така и в издаденото въз основа на него НП № 23-0433-000623/30.05.2023 г., с което е ангажирана отговорността на Ж. Д., от фактическа страна е посочено, че същият е управлявал товарен автомобил „Фиат Пунто Ван“, с рег. № [рег. номер], собственост на „Скуадра“ ООД, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Следователно описанието на нарушението от фактическа страна в АУАН и в наказателното постановление е идентично – управление на моторно превозно средство, собственост на различно от водача лице, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е наясно в извършването на какво противоправно деяние е обвинено.

Санкционирането на описаното в АУАН и НП неправомерно деяние /управление на МПС без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“/ е регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждаща налагане на глоба в размер на 400 лева. В случая, в процесното наказателно постановление като правно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ж. Л. Д. е посочена нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Последната предвижда административнонаказателно санкциониране на едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС и не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, чрез налагане на имуществена санкция в размер 2000 лева. При това положение неправилно този порок е квалифициран от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и влече незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. неговата отмяна.

В административнонаказателния процес привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието. Неправилното квалифициране на правилно установени и доказани със съответните допустими, относими и необходими доказателства факти и обстоятелства не нарушава правото на защита на лицето и не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, в какъвто смисъл са мотивите на обжалваното решение. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН в правомощията на районния съд е да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Правомощието на въззивния съдебен състав да измени наказателното постановление включва шест възможности, една от тях е именно за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение /аргумент от чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН/. Противното би означавало едно установено от фактическа страна административно нарушение, макар и осъществяващо фактическия състав на различна от посочената в наказателното постановление правна норма, да остане ненаказано, което противоречи на целите административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. В този смисъл са и разясненията по т. 1 от ТР № 8/ 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС.

Ето защо, с оглед констатацията за правилно установяване от административнонаказващия орган релевантните факти, но дадена неправилна правна квалификация, въззивния съд е следвало да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, като наложи предвидената в чл. 638, ал. 3 от КЗ. Цитираната санкционна разпоредба предвижда налагане на глоба в по-нисък размер, поради което е налице хипотезата на прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая, преквалифициране на установеното от фактическа страна неправомерно деяние не е извършено, поради което се налага извод за допуснано съществено нарушение на процесуални правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Предвид приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно която в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което съдът следва да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние съгласно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на правния спор по исканията на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Воден от изложеното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1720/30.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110203006 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-0433-000623/30.05.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането на Ж. Л. Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.