РЕШЕНИЕ
№ 2
град Перник 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 03.12.2019г. при участие на секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 278 по
описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявен е като частичен иск по чл. 45 от ЗЗД. Ищецът С.Г.С.
*** с ЕГН **********, представляван по пълномощие от адвокат П.С. от САК
претендира осъждане на И.Е.И. с ЕГН ********** с адрес: *** да му заплати
сумата от 60000,00 лева - част от
общо дължими 300000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от извършено от ответника престъпление – нанесени средни телесни повреди,
установено с влязла в сила присъда по НОХД 393/2018г. на Пернишки районен съд.
Претендира се законна лихва върху сумата считано от 23.05.2017г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в късните часове на 22.05.2017г.
след 23,30 часа решил да излезе от тях и да отиде до денонощен магазин на адрес
***, за да си купи бира и цигари. Закупил си бира и застанал до една от
намиращите се пред заведението високи маси заедно с двама свои приятели, но те
си тръгнали. В ранните часове на 23.05.2017г. с лек автомобил „Фолксваген поло“
пред денонощния магазин пристигнали ответника (негов братовчед) И.И. и приятел
на ответника А.В.Б.. Последните си закупили алкохол и също застанали до друга
маса пред магазина. Ищецът се присъединил към тях. Тримата разговаряли като
ответника бил в приповдигнато настроение поради предстоящо започване на работа.
Впоследствие ответника започнал да се заяжда с ищеца, а по-късно скъсал
фланелката му. Започнал да го „пошляпва“ зад врата, по главата и да му дърпа
ушите като освен това плиснал в лицето му чаша с течност, която била на масата.
Внезапно ответника се насочил към автомобила си и се върнал от там с черен
предмет, подобен на бухалка с дължина около 50 см. Започнал да размахва
бухалката срещу ищеца като го ударил с нея, от който момент насетне до
свестяването си в „МБАЛ Рахила Ангелова“ ищецът не помнел нищо. Впоследствие
разбрал, че от удара е паднал на земята и останал да лежи неподвижно. През това
време ответника го оставил да лежи на земята пред магазина в безпомощно
състояние. Продавачката от магазина подала сигнал до охранителна фирма. След
няколко минути пристигнали охранители и извикали линейка и полицейски патрул.
Линейката откарала ищеца в болницата, където бил приет в тежко състояние в
отделението по реанимация и интензивно
лечение с множество подкожни травматични кръвонасядания и кървене от носа и
ушите. Бил в състояние на кома, неконтактност, неадекватност и тахикардия. Бил
поддържан с медикамента „Тиопентал“ и на изкуствена белодробна вентилация.
Проведена била медикаментозна терапия. Постепенно „дошъл на себе си“ и на
25.05.2017г. бил интубиран и приведен в хирургично отделение за последващо
лечение. Установило се, че има три средни телесни повреди, подробно описани в
исковата молба. На 02.06.2017г. бил изписан от болницата. Продължил домашно
лечение с медикаменти. За доста дълъг период от време имал оплаквания от болки
в челно-темпорална област, ходил на контролни прегледи, допълнителни изследвания
и приемал лекарства. Бил в болничен от 23.05.2017г. до 26.10.2017г. и отсъствал
от работа. С влязла в сила присъда ответника бил осъден за причинените телесни
повреди по НОХД 393/2018г.
Твърди, че в резултат на телесните увреждания е търпял
и продължава да търпи неизмерими болки и страдания, физически и душевни. Необходимо
било за него да се грижат неговите близки, което породило чувство на
безпомощност и безполезност у ищеца. И към момента изпитвал болки в главата.
Случилото се довело до силен емоционален стрес, който не можел да преодолее и
до момента. Преди инцидента бил жизнен, общителен и ведър човек. След инцидента
се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти и се само-изолирал.
Причината била силен подсъзнателен страх от нов инцидент.. нарушен бил сънят на
ищеца, сънувал кошмари, станала сприхав и раздразнителен.
Ответника оспорва
иска по размер. Не отрича, че има
неимуществени вреди, но счита, че същите не са с изключителен характер, защото
ищецът е възстановен. Прави възражение с
квалификация по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредите от ищеца,
който го предизвикал с това, че изхвърлил и строшил бутилка уиски, закупена от
ответника с намерението да почерпи.
Ответника възразява и че отговорността му следвало да
се намали поради това, че е осъден за непредпазливо деяние, а не за умишлено.
ПОС след
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и изслушаните експертизи намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на ответника по
предявения иск по чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже извършено от ответника
деяние, неговата противоправност, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите. Съгласно чл. 45 ЗЗД вината на ответника се предполага.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди (за каквито
е предявен иска) се определя от съда по справедливост.
В конкретния случай от приетите като писмени
доказателства по делото присъда на Пернишки районен съд по НОХД 393/2018г. и
решение на Пернишки окръжен съд по ВНОХД 27/2019г. се установява, че ответника
е осъден с влязла в сила присъда за това, че на 23.05.2017г. в ***, пред магазин тип „нон-стоп", чрез нанасяне на удар
с бухалка в областта на главата, причинил на С.Г.С. средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота - черепно мозъчна травма, изразяваща се в състояние на мозъчна кома, контузия на главния
мозък, субарахноидален кръвоизлив, нараняване
проникващо в черепната кухина - кръвотечение от носа и десен ушен канал,
причинено от счупването на дясната
слепоочна и сфеноидална кости и наличието на въздух, навлязъл в черепната кухина е осъществил комуникация между външна
среда и черепната кухина и реална
възможност за възникване на инфекциозен процес, счупете на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето - счупване на горната челюст в дясно за
престъпление по чл. 133 във връзка с чл. 129, ал. 2, предложения 3,5 и 6 от НК.
На
основание чл. 300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието от дееца, противоправността на
деянието и вината на дееца.
Предвид горното и с оглед на неоспорването от страна
на ответника следва да се приемат за доказани твърденията на ищеца, че
ответника е осъществил спрямо него противоправно и виновно поведение -удар с
бухалка в областта на главата, от което са настъпили неимуществени вреди за
ищеца- телесни повреди и следващите се от тях болки, страдания и неудобства.
Или иска е доказан по основание.
За определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съгласно трайната съдебна практика се вземат предвид
множество обективно установени обстоятелства от двете експертизи и
свидетелските показания, а именно: вида на нанесените телесни увреждания; имало
ли е опасност за живота; интензитета на причинените болки и страдания; тяхната
продължителност; необходимостта от чужда помощ за битови нужди; психологическите последици-отразило
ли се е и как инцидента на психиката и в социалния живот на пострадалия;
съдебната практика при сходни случаи; икономическите условия на живот в
страната към датата на деликта; възраст, период на неработоспособност.
В случая от присъдата и СМЕ неоспорена се установява,
че се касае за три средни телесни повреди, както и охлузвания и кръвонасядания
(неоспорени от ответника увреждания). Охлузванията и кръвонасяданията са
отшумели според вещото лице за две-три седмици без следи. Счупената челюст е
затруднила дъвченето и говоренето за период около два месеца като ищецът е
търпял неудобства тъй като се налагало да се храни в началото с течна после с
кашава храна накрая с твърда. През първите две денонощия в болницата е бил в
състояние на „кома“ и не е изпитвал болки. След това е изпитвал постоянни силни
болки в главата, които постепенно са отслабвали в течение на оздравителния
период. Изпитвал е болки и замайване при работа като периода на
нетрудоспособност е бил 172 дни. Главоболието не било силно (вж. изслушването
на вещото лице в ОСЗ). Възможно е, но не може да се посочи със сигурност дали
при физическо натоварване ще получи главоболие или замайване.
Според СПЕ е получил адапционен синдром изразяващ се в
остри реакции при стрес и посттравматично разстройство-депресивно настроение,
интензивна тревожност, натрапливи неприятни спомени от събитието, негативни
мисли и промени в настроението. Обикновено се нарушава социалното функциониране
в периода на адаптация. В съдебно заседание вещото лице психолог уточнява, че
синдрома е между втори и трети стадий от четири-с частично нарушение на
когнитивния апарат, нарушение на апетита, съня, изпотяване без конкретен повод,
главоболие. Необходимо е да се работи с психолог когнитивист, за да се
преодолее това състояние като иначе би се стигнало най-вероятно до невроза.
От показанията на ищцовите свидетели преценени по реда
на чл. 172 предвид роднинските връзки се установява, че ищецът с е променил
след инцидента-не излизал, станал затворен, вял и отпуснат не желаел да
контактува с никого; спрял да ходи на почивки. Следователно инцидента се е отразил
и на социалния му живот, което както е посочило и вещото лице по СПЕ е обичаен
резултат при получения синдром.
Според съдебната практика при подобни увреждания
(черепни травми; контузия на мозъка; счупена челюст) присъжданите обезщетения за
неимуществени вреди са между 12000 и 30000 лева. (Решение
№ 39 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2015 г., III г. о., ГК;
Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о., ГК,;
Решение № 105 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60097/2016 г., I г. о., ГК,) за инциденти станали в
периода 2012-2013г.
От друга страна според СМЕ не е имало битови
неудобства относно личен тоалет. В този смисъл са и показанията на бащата на
ищеца, който посочва, че ищеца се къпел самостоятелно. Според СМЕ не е имало нужда
от помощни средства за придвижване. Периода на нетрудоспособност от 172 дни
показва, че ищецът се е възстановил за около шест месеца физически. От
показанията на баща му се установява, че е започнал и работа. Вещото лице по
СМЕ не посочва да има сигурни бъдещи последици.
При така установените обстоятелства и с оглед на
значително подобрената икономическа конюктура
към 2017г. в сравнение с тази, при която са постановени решения по
подобни случаи (увеличаване според публични данни на НСИ на дохода на лице от
4327 през 2012г. до 5586 лева през 2017г. или 30 % ) ПОС намира, че за
търпените в резултат на нанесените телесни увреждания болки страдания и
неудобства справедлив размер на обезщетението е 50000,00 лева за всички
неимуществени вреди от деянието на ответника, установено с влязлата в сила
присъда.
По въпроса за съпричиняване от ищеца чрез провокиране
на ответника с хвърлена бутилка уиски ПОС
намира следното:
От
показанията на свидетеля Б.-присъствал на инцидента се установява, че страните по делото са употребявали заедно алкохол,
като всички били пияни. Ответника закупил бутилка алкохол с цел да почерпи.
Пили „…по едно и С. я хвърли…“. След като ищецът хвърлил бутилката и тя се
счупила страните се скарали. Преди това не е имало скарване. След хвърляне на
бутилката ответника отишъл някъде и донесъл бухалката. Свидетеля не помни защо
ищеца хвърлил бутилката и не помни ответника да е казвал нещо на ищеца, но
впоследствие заявява, че: „…нещо се скараха за някакви семейни работи.
Доколкото знам те са някакви братовчеди…“
В отговора на исковата молба възражението за
съпричиняване е обосновано с действията по хвърляне на бутилката. Свидетеля
обаче заявява, че скарването (станало след хвърляне на бутилката) е било по
семейни въпроси. Следователно не е налице причинна връзка между хвърлянето на
бутилката и деянието на ответника, повода за което явно е било скарването по
семейни въпроси. Оттук не е налице и съпричиняване.
В допълнение ПОС взема предвид и че е налице влязла в
сила присъда за средна телесна повреда причинена от удар с бухалка, а не за
телесна повреда предизвикана от пострадалия чрез някоя от формите на поведение
посочени в чл. 132 от НК, което би обусловило извод за съпричиняване. Такова
поведение на пострадалия би следвало да се вземе предвид от наказателния съд и
би довело до друга квалификация на деянието по наказателния кодекс.
За размера на обезщетението няма значение и възприетата
от наказателния съд форма на вината според наказателното право. За деликтната
отговорност е без значение формата на вина защото на обезщетяване подлежат
вредите за размера на които няма значение дали деликвента е целял или не
тяхното настъпване, могъл ли е или не да ги предвиди
В заключение иска (предявен като частичен за сумата от
60000,00 лева от общо 300000,00 лева) следва да се уважи до размер от 50000,00
лева, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: при този изход на делото и двете страни
имат право на разноски съобразно уважената съответно отхвърлената част от иска.
Ответника обаче не ангажирал доказателства за
направени разноски-в представения договор за правна помощ е посочено, че тя се
оказва безплатно.
Неговия адвокат не е правил искане за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ищеца е претендирал разноски по списък на л. 77 от
делото за адвокатски хонорар за настоящото дело; за разноски за изпълнително
дело на ЧСИ Б. по обезпечителна заповед издадена по настоящото дело от ПОС и
адвокатски хонорар за снабдяване с обезпечителна заповед. ПОС намира, че не се
дължи отделен адвокатски хонорар за снабдяване с обезпечителна заповед.
Искането за допускане на обезпечение е направено с исковата молба и е уважено в
хода на настоящият процес, при което не се дължи отделен хонорар на адвоката
във връзка с обезпечаването на иска.
Иска е основателен за 83 % от предявения размер и
съответно ищеца има право на разноски за адвокатски хонорар в размер на 3883,33
лева и на 80,34 лева за образуване на дело пред ЧСИ Б. въз основа на издадената
обезпечителна заповед.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по банковата сметка на ПОС за държавни такси сумата
от 1992,00 лева – държавна такса съобразно уважената част от иска и сумата от
498,00 лева- за възнаграждения на вещите лица съобразно уважената част от иска.
Водим
от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда И.Е.И., ЕГН; **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.С.,
ЕГН ********** и с адрес *** СУМАТА ОТ 50000,00 /петдесет хиляди/
лева – обезщетение за неимуществени вреди от престъпление - средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота -
черепно мозъчна травма, изразяваща се в състояние
на мозъчна кома, контузия на главния мозък, субарахноидален кръвоизлив, нараняване проникващо в черепната кухина -
кръвотечение от носа и десен ушен канал, причинено от счупването на дясната слепоочна и сфеноидална кости и
наличието на въздух, навлязъл в
черепната кухина е осъществил комуникация между външна среда и черепната кухина и реална възможност за
възникване на инфекциозен процес, счупване
на челюст,
при което се затруднява дъвченето и говоренето - счупване на горната челюст в дясно за престъпление по чл. 133
във връзка с чл. 129, ал. 2, предл, 3,5 и 6,
установено с влязла в сила присъда по НОХД 393/2018г. на Пернишки районен съд,
изменена с решение от 18.03.2019г. по ВНОХД 27/2019г. на пернишки окръжен съд
ведно със законна лихва от датата на увреждането, а именно 23.05.2017г. до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска (предявен като частичен за 60000,00
лева от общо дължими 300000,00 лева) за разликата над 50000,00 лева до
предявения размер от 60000,00 лева.
ОСЪЖДА И.Е.И. ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.С. разноски за адвокатски
хонорар в размер на 3883,33 лева и 80,34
лева за образуване на дело пред ЧСИ Б. въз основа на издадената по настоящото
дело обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН; **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
банковата сметка на ПОС за държавни такси сумата от 1992,00 лева – държавна
такса за делото и 498,00 лева- за възнаграждения на вещите лица.
Решението подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред софийски апелативен съд.
Съдия: