О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /14.02.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 14.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1191/2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е
молба с вх. № 544/29.01.2020 г. от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* – ответник по делото, чрез адвокат Л.М., с искане за изменение
на решение № 2/03.01.2020 г.,
постановено по г. д. № 1191/2019 г. по описа на РС – Провадия, в частта за
разноските, като бъде намален присъденият размер на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца С.М.С., до минимума, предвиден в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 631.33 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на г. д.
№ 1191/2019 г. и съобразно направеното своевременно възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В отговора
на молбата, ищецът е изразил становище, че молбата по чл. 248 от ГПК е подадена
лице без надлежна представителна власт, като е изложил подробни съображения в
тази насока. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме да
разгледа искането, излага съображения за неоснователност на искането.
Съдът, като
взе предвид подадената молба и представените по делото доказателства, намира
следното:
Молбата е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК от легитимирана страна и при наличие на
правен интерес. За удостоверяване на представителната власт на подалия молбата
адвокат, по делото е приложено пълномощно от „Електроразпределение Север“ АД за
Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“, с което адвокатското
дружество е овластено и с правото да преупълномощава трети лица с част или
всички права, дадени с него /л. 45/. Именно по силата на това овластяване
адвокатското дружество е упълномощило няколко адвокати, сред които и адвокат М.,
да водят делото до окончателното му приключване пред всички инстанции /л. 46/.
Ето защо съдът приема, че адвокатът е надлежно упълномощен, поради което
молбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството на настоящото дело е
образувано по искова молба, предявена от С.М.С. против „Електроразпределение
Север“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 6026.52 лева, представляваща корекция на
сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект, находящ се в с. *****,
община *****, област *****, за периода от 21.11.2013 г. до 30.05.2019 г., за
която е издадена фактура № ********** от 06.08.2019 г., за клиентски №
********** и абонатен № **********. Претендирани са разноски.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който, макар и при условията на
евентуалност, не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По
делото са проведени две съдебни заседания, като преди провеждане на първото от
тях на 05.11.2019 г. по делото е постъпила молба вх. № 6526/04.11.2019 г. /л.
60-65/, изпратена впоследствие в оригинал /л. 70 -81/, подадена от ищеца, чрез
неговия процесуален представител, с която отново е поискано присъждане на
разноски, представен е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие с посочено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Видно от
протокола от това съдебно заседание, препис от молбата, ведно с приложенията
към нея, е връчен на процесуалния представител на ответното дружество адвокат Б.,
за да се запознае и да изрази становище, но същият не е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Такова
възражение не е направено и във второто съдебно заседание, проведено на
05.12.2019 г., в което ответникът е бил представляван от адвокат Никодим Георгиев.
По делото е постановено решение № 2/03.01.2020 г., с което
предявеният от С.М.С. против Електроразпределение Север“ АД отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен изцяло. С
оглед изхода на делото и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в
мотивите към решението си съдът е приел, че ищецът има право на разноски,
включително и за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 750
лева, поради което е осъдил ответника да ги заплати.
В
чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако
насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с
чл. 248 от ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за
присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го
съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната
страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице
съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за
изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на
нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 от ГПК налага извода, че искането за
присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 от ГПК касае
не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на
страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е
материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава
на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по
искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не
може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда
на чл. 248 от ГПК. Следователно,
когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави
възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, какъвто е
настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу
направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в
съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е
преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се
остави без разглеждане. Това
обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се
позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска изменение на
съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК важат
сроковете, посочени в тази норма. За възражението за прекомерност сроковете,
посочени в чл. 80 от ГПК, не се прилагат само когато страната, поради
развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити
заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може
след приключване на производството да заяви възражението за прекомерност в
срока и по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК /така в определение № 36/26.01.2015 г.
по ч. г. д. № 5936/2014 г. на ВКС, І г. о., определение № 135/18.03.2019 г. по
ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3
от ГПК/.
Искането за изменение на съдебния акт в
частта за разноските може да се основава на възражение за прекомерност или на
други съображения. С възражението за прекомерност се заявява материалноправен
довод на страната, че дължи по - малко, отколкото твърди насрещната страна, във
връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на
акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като
преразгледа материалноправния спор за разноските. Недопустимостта на
възражението за прекомерност обуславя неоснователност на искането за изменение
на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от срока,
посочен в чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК и който в случая е спазен.
Ето защо искането
съдът да ревизира становището си като преразгледа материалноправния спор за
разноските е неоснователно, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 544/29.01.2020 г.,
подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, чрез адвокат Л.М.,
за изменение на решение № 2/03.01.2020
г., постановено по г. д. № 1191/2019 г. по описа на РС – Провадия, в частта за
разноските, като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ОС - *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: