№ 24
гр. Велико Търново, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000159 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е прието за установено на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,
че Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г. дължат на „Устои“ АД сумата 30 442.19 лева – част от
задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 година, предявен за плащане на 23.05.2017
година, законна лихва върху главницата, считано от 9.07.2018 година – датата на подаване
на заявлението, 608.84 лева – съдебно-деловодни разноски, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2183/2018 година на Районен съд Велико
Търново.
С посоченото решение Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г. са осъдени да заплатят на
„Устои“ АД общо 632.84 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. Д. – пълномощник на
Х. И. Р., против Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е очевидно
неправилно – налице е огромно противоречие между доказателствата и установените по
делото факти, обуславящо неправилност и несправедливост на обжалвания съдебен акт.
1
Дружеството-ищец не е доказало настъпилата предсрочна изискуемост по договор за заем;
съществуването на каузални отношения, чието обезпечение се налага със Запис на заповед
от 23.05.2017 година; изпълнението на своето задължение по договора за заем за реално
предаване на сумата на длъжника. Погрешно е прието от първостепенния съд, че няма спор
за действителността на Записа на заповед, издаден на 23.05.2017 година в гр. Велико
Търново. Жалбоподателят Х. И. Р. в отговорите сочи, че съвпадението на датата на издаване
на ефекта и датата на предявяване за плащане – 23.05.2017 година, противоречи на
принципите на гражданското и търговското право. Това е недопустимо поради правната
природа на ефекта и води до неговата недействителност. „Устои“ АД на няколко пъти се
домогвало да докаже своето вземане с подписания запис на заповед, като изискуемостта на
вземането е настъпила с предявяването му на издателя и авалистите от поемателя в деня на
неговото издаване – 23.05.2017 година, но не установява кои каузални отношения
обезпечава този запис, каква е причината сумата по представения запис да е 39 690 лева,
претенцията да е за 30 442.19 лева, а в посоченото „движение от дата 30.04.2015 г.“
(неправилно възприето от съда като банково извлечение) е отразена друга сума. Записът на
заповед е предявен за плащане в деня на неговото издаване, което противоречи на
същността на института на записа на заповед. Този вид менителничен ефект има ясно
изразена кредитна функция. Записът на заповед служи за платежно средство. При него
плащането на паричното задължение се отлага, като изпълнението на задължението се
отсрочва до падежа на ефекта. Уговарянето на падеж по записа на заповед в деня, в който е
издаден, противоречи на кредитната функция и правната природа на института на записа на
заповед. Като едностранна сделка същият е подчинен на правилата на чл. 44 от Закона за
задълженията и договорите, който препраща към разпоредбите за действителност на
договорите. Запис на заповед с уговорен падеж, съвпадащ с датата на неговото издаване,
противоречи на изискванията на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите – несъмнено
такъв менителничен ефект не е форма на кредитиране, а способ за заобикаляне на закона и
нарушаване на добрите нрави.
Съдът е посочил, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване
вземането по договор за заем, но не конкретизира по кой договор, от коя дата е вземането.
Не става ясно коя е каузата за подписването на записа, няма валиден банков документ,
съдържащ необходимите реквизити и удостоверяващ реалното предаване на сумата на
заемателя. Съставът на Окръжен съд Велико Търново сочи, че дружеството-ищец трябва да
докаже реалното предоставяне на паричната сума на заемателя Х. И. Р.; приема, че
банковото извлечение, ценено в съвкупност с останалите писмени доказателства, обуславя
извод за наличие на връзка между абстрактното и твърдяното каузално правоотношение, за
което юридическото лице-ищец сочи, че е причина за издадената заповед. „Устои“ АД не е
представило каквито и да било писмени доказателства за реалното предоставяне на сумата
на заемателя Х. И. Р.. Исковата молба е депозирана още през месец юни 2019 година и за
три години дружеството-ищец не е съумяло да организира по адекватен начин своята
защита, доказването на исковата претенция. Договорът за заем е реален и следва да се
установи предаването на заетата сума. Дружеството-ищец е приложило документ, озаглавен
2
„Движение по сметка от дата 30/04.2015 г.“. В приложеното „Движение по сметка от дата
30/04/2015 г.“ дружеството-ищец сочи името на заемателя Х. И. Р., а като основание – „по
Договор 0208/28.04.2015 г.“. Съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, точка 9 от Наредба №
3/18.04.2018 година на УС на БНБ за условията и реда за открИ.е на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежното
нареждане се съставя от платеца и съдържа и „основание“ (информация за получателя).
Дори и документът да представляваше удостоверение от банка, имащо официален характер
за действията, извършени от и пред банката, то същият не би бил обвързващ за верността на
частноправното изявление на трето лице. Вписаното в приложения документ, че евентуално
извършеното плащане в размер на 28 629 лева е по Договор 0208/28.04.2015 година, не може
се доказва само с вписването като „основание на плащане“. „Движение по сметка от дата
30/04/2015 г.“ представлява частен свидетелстващ документ. Доказателствената сила на
частния документ е различна според наличието на обективирано авторство (подписан или
не), съдържанието на удостоверените с него факти (изгодни или неизгодни за издателя). В
случая документът не е подписан от лицето, извършило справката. Видно е, че същата не е
издадена и заверена от служител на кредитна институция, което да го прави официален
свидетелстващ документ. Подписаният частен документ се ползва с формална
доказателствена сила. Върху представения документ липсва подпис на издаващото го лице,
а е подписан единствено при извършената заверка „Вярно с оригинала“, която не може да се
приравни на подписване на документа. Неподписаният частен документ няма
доказателствена сила.
Не може да се сподели становището на „Устои“ АД, че подписването на
процесния запис на заповед доказва извършеното предаване на парите, предмет на договора
за заем. „Устои“ АД не е установило при условията на главно и пълно доказване
изпълнението на своето задължение по договора за заем – да предаде сумата на длъжника,
както и наличието на каузални отношения, чието обезпечение се налага със Запис на заповед
от 23.05.2017 година. Каузалните отношения, въз основа на които е издаден Запис на
заповед от 23.05.2017 година, са недействителни. Следователно предявеният иск по реда на
чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан.
Направено е искане да се отмени Решение № 123/8.12.2021 година по т. д №
215/2019 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се отхвърли предявеният от „Устои“ АД против Х. И. Р. иск за сумата 30 442.19 лева – част
от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 година, ведно със законна лихва върху
главницата от 9.07.2018 година, като неоснователен и недоказан; в полза на жалбоподателя
да се присъдят направените по делото разноски, разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат С. Й. – процесуален представител на „Устои“ АД, в който изтъква доводи за нейната
неоснователност.
С писмено Становище с вх. № 5495/9.11.2022 година адвокат С. Й. –
пълномощник на „Устои“ АД, оспорва въззивната жалба, депозирана от Х. И. Р..
3
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. Д. – пълномощник на
И. Х. Р., против Решение № 123/8.12.2021 година по т.д № 215/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е очевидно
неправилно – налице е огромно противоречие между доказателствата и установените по
делото факти, обуславящо неправилност и несправедливост на обжалвания съдебен акт.
Дружеството-ищец не е доказало настъпилата предсрочна изискуемост по договор за заем;
съществуването на каузални отношения, чието обезпечение се налага със Запис на заповед
от 23.05.2017 година; изпълнението на своето задължение по договора за заем за реално
предаване на сумата на длъжника. Погрешно е прието от първостепенния съд, че няма спор
за действителността на записа на заповед, издаден на 23.05.2017 година в гр. Велико
Търново. Жалбоподателят Х. И. Р. в отговорите сочи, че съвпадението на датата на издаване
на ефекта и датата на предявяване за плащане – 23.05.2017 година, противоречи на
принципите на гражданското и търговското право. Това е недопустимо поради правната
природа на ефекта и води до неговата недействителност. „Устои“ АД на няколко пъти се
домогвало да докаже своето вземане с подписания запис на заповед, като изискуемостта на
вземането е настъпила с предявяването му на издателя и авалистите от поемателя в деня на
неговото издаване – 23.05.2017 година, но не установява кои каузални отношения
обезпечава този запис, каква е причината сумата по представения запис да е 39 690 лева,
претенцията да е за 30 442.19 лева, а в посоченото „движение от дата 30.04.2015 г.“
(неправилно възприето от съда като банково извлечение) е отразена друга сума. Записът на
заповед е предявен за плащане в деня на неговото издаване, което противоречи на
същността на института на записа на заповед. Този вид менителничен ефект има ясно
изразена кредитна функция. Записът на заповед служи за платежно средство. При него
плащането на паричното задължение се отлага, като изпълнението на задължението се
отсрочва до падежа на ефекта. Уговарянето на падеж по записа на заповед в деня, в който е
издаден, противоречи на кредитната функция и правната природа на института на записа на
заповед. Като едностранна сделка същият е подчинен на правилата на чл. 44 от Закона за
задълженията и договорите, който препраща към разпоредбите за действителност на
договорите. Запис на заповед с уговорен падеж, съвпадащ с датата на неговото издаване,
противоречи на изискванията на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите – несъмнено
такъв менителничен ефект не е форма на кредитиране, а способ за заобикаляне на закона и
нарушаване на добрите нрави.
Съдът правилно приема, че следва да бъде безспорно установено от дружеството-
ищец, че записът е издаден за обезпечаване вземане по неформален договор, сключен между
страните. Необходимо е да се докажат постигнатата договорка за заемане на средства и
реалното предоставяне сумата на заемателя. Записът на заповед и каузалното отношение,
във връзка с което е издаден, са функционално и икономически свръзани – промените в
каузалното отношение се отразяват на менителничното. Страните имат възможност да
правят възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, по менителничното, както
4
е в случая. Цитира се Тълкувателно решение № 4/2013 година на ОСГТК. Излагат се
аргументи за връзката между каузалното отношение и менителничното задължение.
В случая липсват данни поръчителството да е скрепено с нужните форма и
съдържание, поръчителят да е надлежно уведомен за настъпилата изискуемост (например с
нотариална покана) с оглед преклузивния шестмесечен срок, за да може адекватно да
организира своята защита. Не става ясно коя сума точно се обезпечава с подписването на
записа на заповед и по какъв начин е определена от „Устои“ АД. Няма доказателства за
подписани договори между жалбоподателя и „Устои“ АД през 2015 година, 2017 година, за
предаване на паричната сума. В анекса към Договор за паричен заем от 23.05.2017 година не
е упоменато, че паричният заем е обезпечен с подписан запис на заповед, а са уговорени
други обезпечения. Същевременно договорът не е подписан от И. Х. Р.. Съставът на
Окръжен съд Велико Търново е формирал правни изводи, които не кореспондират с
доказателствата по делото. Първостепенният съд е приел, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване вземането по договор за заем, но не е конкретизирано по кой
договор е вземането, от коя дата е договора, не е ясно коя е каузата да подписване на записа,
няма валиден банков документ, съдържащ нужните реквизити и удостоверяващ реалното
предаване на сумата на заемателя. Няма писмени доказателства за реалното предоставяне на
сумата на заемателя Х. И. Р., поради което няма основание за ангажиране и на
отговорността на И. Х. Р.. В продължение на три години дружеството-ищец не е съумяло да
организира своята защита и да докаже претенцията си. Цитира се разпоредбата на чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, излагат се аргументи за естеството на договора за
заем за потребление. Изтъква се, че в случая не е налице съгласие по договора, няма данни
за предаване на сумата, което обуславя недействителността на договора, респективно
неоснователността на претенцията.
Дружеството-ищец е приложило документ, озаглавен „Движение по сметка от
дата 30/04.2015 г.“. В приложеното „Движение по сметка от дата 30/04/2015 г.“
дружеството-ищец сочи името на заемателя Х. И. Р., а като основание – „по Договор
0208/28.04.2015 г.“. Съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, точка 9 от Наредба № 3/18.04.2018
година на УС на БНБ за условията и реда за открИ.е на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти платежното нареждане се
съставя от платеца и съдържа и „основание“ (информация за получателя). Дори и
документът да представляваше удостоверение от банката, имащо официален характер за
действията, извършени от и пред банката, то същият не би бил обвързващ за верността на
частноправното изявление на трето лице. Вписаното в приложения документ, че евентуално
извършеното плащане в размер на 28 629 лева е по Договор 0208/28.04.2015 година, не може
се доказва само с вписването като „основание на плащане“. „Движение по сметка от дата
30/04/2015 г.“ представлява частен свидетелстващ документ. Доказателствената сила на
частния документ е различна според наличието на обективирано авторство (подписан или
не), съдържанието на удостоверените с него факти (изгодни или неизгодни за издателя). В
случая документът не е подписан от лицето, извършило справката. Видно е, че същата не е
5
издадена и заверена от служител на кредитна институция, което да го прави официален
свидетелстващ документ. Подписаният частен документ се ползва с формална
доказателствена сила. Върху представения документ липсва подпис на издаващото го лице,
а е положен подпис единствено при извършената заверка „Вярно с оригинала“, която не
може да се приравни на подписване на документа. Неподписаният частен документ няма
доказателствена сила.
Не може да се сподели становището на „Устои“ АД, че подписването на
процесния запис на заповед доказва извършеното предаване на парите, предмет на договора
за заем. „Устои“ АД не е установило при условията на главно и пълно доказване
изпълнението на своето задължение по договора за заем – да предаде сумата на длъжника,
както и наличието на каузални отношения, чието обезпечение се налага със Запис на заповед
от 23.05.2017 година. Каузалните отношения, въз основа на които е издаден Запис на
заповед от 23.05.2017 година, са недействителни. Следователно предявеният иск по реда на
чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан.
Изтъква се, че се обжалва решението и в частта за разноските, с която в тежест на
Х. И. Р., И. Х. Р. и С. Р. Г. е възложена сумата 632.84 лева – разноски по делото – не е
уточнено какви са разноските, основанието за тяхното плащане, липсва платежен документ,
удостоверяващ заплащането на посочената сума от дружеството.
Направено е искане да се отмени Решение № 123/8.12.2021 година по т. д №
215/2019 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се отхвърли предявеният от „Устои“ АД против И. Х. Р. иск за сумата 30 442.19 лева – част
от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 година, ведно със законна лихва върху
главницата от 9.07.2018 година, като неоснователен и недоказан; в полза на жалбоподателя
да се присъдят направените по делото разноски; да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат С. Й. – процесуален представител на „Устои“ АД, в който излага аргументи за
нейната неоснователност.
С писмено Становище с вх. № 5495/9.11.2022 година адвокат С. Й. –
пълномощник на „Устои“ АД, оспорва въззивната жалба, депозирана от И. Х. Р..
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 215/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново (първоначално гр. д. № 1372/2019 година на Районен съд Велико Търново) е
образувано въз основа на предявени от адвокат Ц. Т. – пълномощник на „Устои“ АД, против
Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г. по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК при условията
6
на субективно съединяване искове за установяване съществуването на вземане в размер на
30 442.19 лева.
В исковата молба се излага, че исковете се предявяват по повод дадени указания
с разпореждания по ч. гр. д. № 2182/2018 година на Районен съд Велико Търново във връзка
с постъпили от ответниците възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че ответниците
имат възникнали и изискуеми парични задължения, които към момента не са погасени в
цялост. Ответникът Х. И. Р. е издател, а „Устои“ АД е поемател на издаден на 23.05.2017
година запис на заповед за сумата 39 690 лева. Ответниците И. Х. Р., С. Р. Г. са поръчители
по записа на заповед при условията, при които е издаден. Записът на заповед е предявен на
издателя и поръчителите на 23.05.2017 година, но до настоящия момент по него не е
настъпило пълно погасяване, а са правени частични плащания. При отчитане на частичните
плащания „Устои“ АД е кредитор на ответниците по менителничния ефект на процесния
запис на заповед за сумата 30 442.19 лева. Във връзка с непогасеното от ответниците
парично задължение дружеството-ищец подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение. На 11.07.2018 година са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
от Районен съд Велико Търново, съгласно които ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „Устои“ АД сумата 30 442.19 лева – главница (част от задължение
по Запис на заповед от 23.05.2017 година, предявен за плащане на ответниците на 23.05.2017
година), ведно със законната лихва от 9.07.2018 година, 608.84 лева – деловодни разноски в
заповедното производство. Процесният запис на заповед съдържа всички нормативно
определени реквизити съгласно чл. 535 от Търговския закон, действителен е и е породил
менителнично задължение за ответниците; налице е подлежащо на изпълнение право. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 178/2018 година по описа
на частен съдебен изпълнител Виктор Г..
Цитира се съдебна практика относно разпределението на доказателствената
тежест при искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК. Процесуалният представител на
„Устои“ АД смята, че е доказано вземане по менителничния ефект – същият съответства на
установените от закона форми и реквизити, редовно е предявен за плащане на отчетниците
на 23.05.2017 година.
Независимо от изложеното във връзка с възраженията на ответниците, че не
дължат плащане по заповедта, се твърди неизпълнение на договорни отношения. На
28.04.2015 година е сключен Договор за паричен заем № 208, обезпечен със запис на
заповед, договорна ипотека и поръчителство. По силата на договора на заемателя Х. И. Р. е
отпуснат паричен заем в размер на 23 008.13 евро (с левова равностойност 45 000 лева).
Сумата е предоставена за нуждите на бизнеса на заемателите – чл. 1 от договора –
рефинансиране на паричен заем от „Устои“ АД – 12 516 лева; изграждане на постройка за
съхранение на мляко – 21 000 лева; погасяване на кредит в „Креди хоум“ – 3 000 лева,
оборотни средства – 8 484 лева. Към договора е изготвен и подписан от страните
погасителен план. Заемната сума е предоставена на заемателя на 30.04.2015 година при
условията на чл. 1, ал. 3 от договора. Поради непогасяване на заема в съответствие с
7
подписания погасителен план по искане на заемателя условията по договора са
предоговорени с Анекс от 23.05.2017 година, съгласно който е подписан нов погасителен
план за непогасената част от паричния заем. При подписване на тези документи и с оглед
клаузата на чл. 7 от Договора за заем от 28.04.2015 година заемателят Х. И. Р. издал запис на
заповед от същата дата – 23.05.2017 година, авалиран от И. Х. Р., П. В. Д., С. Р. Г.. След
неизпълнение и на новия погасителен план „Устои“ АД подало на 9.07.2018 година в
Районен съд Велико Търново заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
процесния Запис на заповед от 23.05.2017 година. Образувано е ч. гр. д. № 2183/2018 година
на Районен съд Велико Търново, по което са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Предявеното за плащане вземане на „Устои“ АД по заповедта за
изпълнение, издадена въз основа на Запис на заповед от 23.05.2017 година, е изискуемо, а
ако се приеме наличие на каузално правоотношение по него – то също е доказано.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на Х. И. Р., И. Х. Р., П. В. Д., С. Р. Г.,
че те дължат на „Устои“ АД следните суми: 30 442.19 лева – главница – част от задължение
по Запис на заповед от 23.05.2017 година, предявен за плащане на ответниците на 23.05.2017
година; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
9.07.2018 година; 608.84 лева – деловодни разноски за платена държавна такса в заповедното
производство; в полза на „Устои“ АД да се присъдят направените съдебни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат Л. Д. – пълномощник на Х. И.
Р., в който излага съображения за неоснователност на претенцията. Изтъква липсата на
конкретно вземане и неговата изискуемост, респективно точно определено по основание и
размер парично вземане, произтичащо от каузално правоотношение, поради което на
издателя на записа на заповед не може да се вмени плащане на сочената в исковата молба
сума. Не е ясно какъв паричен заем се обезпечава с подписания от Х. И. Р. запис на заповед
(той е подписал множество договори и анекси към тях). Връзката между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение е посочена в исковата молба. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията. Твърди ненастъпила предсрочна изискуемост
на паричния заем; нередовно водене на счетоводството на „Устои“ АД.
Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Л. Д. – пълномощник на И. Х.
Р., в който развива доводи за неоснователност на иска. Задължението на И. Х. Р. в
качеството му на поръчител предполага наличие на задължение, произтичащо от каузално
правоотношение. Липсата на каузално правоотношение, както е в случая, обуславя
възможността му да откаже плащане. И. Х. Р. не е уведомен за предсрочната изискуемост по
отпуснатия заем. Той не е поръчител по основния договор и последващите анекси. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Твърди, че счетоводството на
„Устои“ АД не е водено редовно.
Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат Л. Д. – пълномощник на С. Р.
Г., с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на претенцията. При
несъществуване на каузално правоотношение, както е в случая, поръчителят може да откаже
8
плащане. С. Р. Г. не е подписвал основния договор. Той не е уведомен за предсрочната
изискуемост на паричния заем. Липсва точно определено по основание и размер парично
вземане, произтичащо от каузално правоотношение, поради което на поръчителя не може да
се вмени плащане на сумата. В случая на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. Записът на заповед е издаден без кауза, тъй като поръчителят не е страна
по каузалното правоотношение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
претенцията.
Депозирани са допълнителни искови молби от „Устои“ АД, представлявано от
адвокат Ц. Т., с които пояснява първоначалната искова молба с оглед направените от
ответниците възражения с отговорите на исковата молба. Изтъква, че в случая се касае за
поръчителство по менителничен ефект. Отговорността на авалиста може да отпадне
единствено в случай, че записът на заповед е нередовен от формална страна. Записът на
заповед е редовен от формална страна, съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от
Търговския закон, действителен е и е породил менителнично задължение за ответниците,
налице е и подлежащо на изпълнение право. В случая с възраженията ответниците са
направили общо оспорване на вземането по издадения запис на заповед. Заемателят и
поръчителите са извършили частични плащания, поради което сумата по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не е идентична с визираната такава в записа на заповед.
Сочи, че в отговора на исковата молба ответникът Х. И. Р. признава подписването на
договора и последващия анекс с дружеството-ищец.
Постъпил е „Допълнителен отговор“ с вх. № 11363/6.12.2019 година от адвокат
Л. Д. – процесуален представител на Х. И. Р., в който излага, че съобразно практиката на
Върховния касационен съд при посочване в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на главницата и договорната лихва като глобални суми на основание
предсрочна изискуемост на кредита, каквато не е настъпила до датата на подаване на
заявлението, искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, подлежи на отхвърляне
изцяло. Липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на сумата по договора
за заем. В случая главният длъжник не е уведомен надлежно за настъпилата изискуемост на
заема, за да може адекватно да организира своята защита. Излага аргументи, че не е внесена
дължимата държавна такса за производството.
Депозиран е „Допълнителен отговор“ с вх. № 11365/6.12.2019 година от адвокат
Л. Д. – пълномощник на И. Х. Р., в който изтъква, че съобразно практиката на Върховния
касационен съд при посочване в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
главницата и договорната лихва като глобални суми на основание предсрочна изискуемост
на кредита, каквато не е настъпила до датата на подаване на заявлението, искът, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, подлежи на отхвърляне изцяло. Липсват доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост на сумата по договора за заем – главният длъжник и
поръчителят не са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на заема, за да могат
адекватно да организират своята защита. Сочи, че И. Х. Р. не е подписвал каквито и да било
договори с „Устои“ АД – няма каузално правоотношение между него и дружеството-ищец.
9
Излага аргументи, че не е внесена дължимата държавна такса за производството.
Подаден е „Допълнителен отговор“ с вх. № 11366/6.12.2019 година от адвокат Л.
Д. – процесуален представител на С. Р. Г., в който твърди, че съобразно практиката на
Върховния касационен съд при посочване в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на главницата и договорната лихва като глобални суми на основание
предсрочна изискуемост на кредита, каквато не е настъпила до датата на подаване на
заявлението, искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, подлежи на отхвърляне
изцяло. Липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на сумата по договора
за заем – главният длъжник и поръчителят не са надлежно уведомени за предсрочната
изискуемост на заема, за да могат адекватно да организират своята защита. Излага
аргументи, че не е внесена дължимата държавна такса за производството.
Депозиран е „Допълнителен отговор“ с вх. № 121/7.01.2020 година от адвокат Ц.
Т. – пълномощник на „Устои“ АД, във връзка с дадени указания от първостепенния съд.
Подаден е „Допълнителен отговор“ с вх. № 122/7.01.2020 година от адвокат Ц. Т.
– процесуален представител на „Устои“ АД, по повод дадени указания от първостепенния
съд.
Депозиран е „Допълнителен отговор“ с вх. № 123/7.01.2020 година от адвокат Ц.
Т. – пълномощник на „Устои“ АД, във връзка с дадени указания от първостепенния съд.
Подадени са отговори на становищата на „Устои“ АД с вх. №№ 121/7.01.2020
година, 122/7.01.2020 година, 123/7.01.2020 година от адвокат Л. Д. – процесуален
представител на Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г..
Депозирани са „Допълнителен отговор“ с вх. № 2388/5.03.2020 година, „Отговор
на становище“ с вх. № 2389/5.03.2020 година, „Допълнителен отговор“ с вх. №
2390/5.03.2020 година от адвокат Ц. Т. – пълномощник на „Устои“ АД.
Подаден е Отговор на становище с вх. № 3689/18.05.2020 година от адвокат Л. Д.
– процесуален представител на Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г..
Депозирано е Становище с вх. № 5020/18.06.2020 година от адвокат Ц. Т. –
пълномощник на „Устои“ АД, в което изтъква, че към момента са падежирани всички
вноски по заема съгласно последния подписан от страните погасителен план с Анекс от
23.05.2017 година към Договор за паричен заем № 0208/28.04.2015 година, във връзка с
който е издаден записа на заповед (последната вноска е с падеж 20.05.2020 година).
В съдебно заседание пред първостепенния съд адвокат Л. Д. – процесуален
представител на Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г., оспорва предявените искове.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на Окръжен съд
10
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в частта, с която е прието за установено на
основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, че Х. И. Р., И. Х. Р. дължат на „Устои“ АД
сумата 30 442.19 лева – част от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 година,
предявен за плащане на 23.05.2017 година, законна лихва върху главницата, считано от
9.07.2018 година – датата на подаване на заявлението.
С предявените по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК от „Устои“ АД
против Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г. искове се претендира установавяне съществуването на
парично вземане на „Устои“ АД от Х. И. Р., И. Х. Р., С. Р. Г. за 30 442.19 лева – част от
задължението по Запис на заповед от 23.05.2017 година, издаден от Х. И. Р., авалиран от И.
Х. Р., С. Р. Г., предявен на 23.05.2017 година, ведно със законната лихва от 9.07.2018 година
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), за което са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2183/2018 година на Районен съд Велико
Търново.
С иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, се
установява съществуването на вземане, за което в полза на кредитора са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на подадено заявление от „Устои“ АД е издадена Заповед №
1070/11.07.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.
гр. д. № 2183/2018 година на Районен съд Велико Търново, с която е разпоредено Х. И. Р.,
П. В. Д., С. Р. Г. и И. Х. Р. да заплатят солидарно на „Устои“ АД сумата 30 442.19 лева –
част от задължение по Запис на заповед, издаден на 23.05.2017 година, предявен за плащане
на 23.05.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от 9.07.2018 година
(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, 608.84 лева
– направени по делото разноски за държавна такса.
Депозирани са възражения от И. Х. Р., Х. И. Р., в които се сочи, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не е подписано от заявителя; правят се искания за
спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника С. Р. Г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви иск за своето вземане.
На 23.05.2017 година е издаден в гр. Велико Търново запис на заповед от Х. И.
Р., с който той безусловно се задължава срещу предявяването на записа на заповед да плати
без разноски и протест на „Устои“ АД или на негова заповед сумата 39 690 лева на
предявяване и място за плащане: гр. София, ********* – в офиса на дружеството. Записът
на заповед е авалиран от П. В. Д., С. Р. Г., И. Х. Р. и е предявен на 23.05.2017 година на
издателя и авалистите.
Записът на заповед е редовен от външна страна – съдържа реквизитите по чл. 535
от Търговския закон. Записът на заповед, на който „Устои“ АД основава претенцията си,
представлява ценна книга със съдържанието, визирано в разпоредбата на чл. 535 от
11
Търговския закон – съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, с
него е поето „безусловно“ задължение да се престира определена сума пари в полза на
„Устои“ АД, при определен падеж „на предявяване“ (чл. 537, във връзка с чл. 486, ал. 1,
точка 1 от Търговския закон), с посочване на място на плащане, дата и място на издаване и
подпис на издателя. Предявяването на ефекта на 23.05.2017 година – в деня на неговото
издаване, не обуславя недействителност на записа на заповед.
Записът на заповед е абстрактна сделка – основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Същевременно
абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира – обикновено
причината за неговото издаване са каузални отношения. При издаване на запис на заповед
във връзка с конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното
отношение рефлектира върху менителничното задължение. Погасяването на обезпеченото
със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел
абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. При съвпадане
на страните по менителничната сделка и тези по каузалната възраженията, произтичащи от
каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното
право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя
възражения, основани на каузалните отношения с него. При спор между издателя и
поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно
съществуването на оспореното вземане, обезпечено със записа на заповед. В хипотезата, при
която авалистът също е страна по каузалното правоотношение, или при недобросъвестност
на приносителя, или при осъществена злоупотреба с право от страна на последния при
знание за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората, е
допустимо противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузалното
правоотношение.
В Тълкувателно решесние № 4/2013 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело
№ 4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България е прието, че
предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК при предявен иск за
установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при
която основанието е извън съдържанието на документа. В производството по чл. 422, ал. 1
от ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис
на заповед, доказва своето вземане, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При защита на
ответника-длъжник срещу иска с общо оспорване на вземането – с възражение, че не дължи
плащане по записа на заповед, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото
със записа на заповед задължение, да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът
12
на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо единствено в хипотезата на въведени от страните твърдения и
възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяване на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК – всяка страна доказва фактите, на които основава своите твърдения и
възражения, обуславящи претендираното, съответно отричаното право, респективно за
съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1
от ГПК менителнично вземане.
В исковата молба е посочено, че вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, произтича от запис на заповед, издаден от Х. И. Р. на
23.05.2017 година; обективирани са твърдения за обвързаност на записа на заповед с
каузално правоотношение между „Устои“ АД и Х. И. Р. – Договор за паричен заем №
208/28.04.2015 година (на заемателя е отпуснат паричен заем в размер на 23 008.13 евро с
левова равностойност 45 000 лева към датата на подписване на договора), чието изпълнение
е обезпечено със запис на заповед, договорна ипотека и поръчителство.
Договорът за заем е реален и се счита за сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари. Предаването на
парите на заемателя е елемент от фактическия състав на сделката. Писмената форма е
необходима единствено за нейното доказване, когато има за предмет сума, по-голяма от
визираната в законодателството към съответния момент. Наличието на договор за заем може
да се установи с всякакви писмени доказателства, изходящи от длъжника, съдържащи
съществените елементи на сделката. Не може да се презюмира, че предаването на суми от
едно лице на друго е на основание договор за заем, сключен между тях. Причините за
предоставяне на имуществена облага са различни: придобИ.е на право от другата страна,
погасяване на дълг или надаряване. Необходимо е лицето, което се позовава на договор за
заем, да установи наличието на такъв с допустими от закона доказателства.
На 28.04.2015 година между „Устои“ АД – заемодател, Х. И. Р. – заемател, П. В.
Д., С. Д. К. – поръчители, е подписан Договор за паричен заем № 0208/28.04.2015 година,
съобразно който „Устои“ АД отпуска паричен заем на заемателя в размер на 23 008.13 евро
(с левова равностойност 45 000 лева) за нуждите на бизнеса на „заемателите“, а именно:
рефинансиране на кредит в „Устои“ АД – 12 516 лева; изграждане на постройка за
съхранение на мляко – 21 000 лева; погасяване на кредит в „Креди хоум“ – 3 000 лева;
оборотни средства – 8 484 лева. „Заемателите“ дължат на заемодателя възнаграждение в
размер на 7% годишна лихва, която за целия период за ползване на заема е в размер на
8 052.85 евро (с левова равностойност 15 750 лева). Заемодателят се задължава да нареди
сума в размер на 16 171.65 евро (с левова равностойност 31 629 лева) – разликата между
заемната сума и таксите по чл. 2, ал. 1 от договора, в срок до три дни след изпълнение на
всички условия по чл. 7, ал. 3 от договора, като плащането се извършва по следния начин:
13
по сметка на „Микро кредит“ АД – 3 000 лева по Заем 5322-00001105; по посочената от
„заемателите“ банкова сметка – 28 629 лева (чл. 2, ал. 3 от договора). „Заемателите“ са се
задължили да върнат заемната сума и уговореното възнаграждение съгласно погасителен
план – Приложение № 1 към договора. Задължението на „заемателите“ по договора се
обезпечава чрез учредяване на първа по ред ипотека върху имоти, описани в договора; запис
на заповед; поръчителство. Съобразно погасителния план към договора заемателят следва да
върне сумата на вноски през периода 10.06.2015 година – 11.05.2020 година. Общо
дължимата сума от заемателя е 60 750 лева.
На 28.04.2015 година в гр. Велико Търново е издаден запис на заповед от Х. И.
Р., с който той се задължава безусловно срещу предявяване на записа на заповед да плати
без разноски и протест на „Устои“ АД или на негова заповед сумата 60 750 лева на
предявяване и в място на плащане: гр. София, ********* – офиса на дружеството. Записът
на заповед е предявен на 28.04.2015 година, авалиран е от П. В. Д., С. Д. К..
От представения препис от извлечение от сметка за дата 30.04.2015 година е
видно, че по Договор № 0208/28.04.2015 година на Х. И. Р. е преведена сумата 28 629 лева в
съответствие с чл. 2, ал. 3 от договора за заем. Касае се за банково извлечение – документ,
който представлява обобщение на дейността на титуляра на сметката. Електронното
извлечение, каквото в случая е представено, е електронен еквивалент на банковото
извлечение. Банковите извлечения могат да бъдат достъпни в печатна форма във физически
клон на банкова институция или чрез системата за онлайн банкиране/имейл на банката.
Банковото извлечение, включително електронното такова не съдържа подпис, респективно
печат на издателя. Съобразно чл. 183, ал. 1 от ГПК, когато по делото се прилага документ,
той може да бъде представен и в заверен от страната препис, както е сторено в случая
(извлечението от банкова сметка е заверено от процесуалния представител на „Устои“ АД).
Същевременно с отговора на исковата молба Х. И. Р. не е оспорил приложеното към
исковата молба извлечение от банкова сметка.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът смята, че „Устои“ АД е предоставило в заем на Х. И. Р. сумата 28 629
евро, която е преведена по сметка на последния – налице е реално предаване на сумата.
Договорът за заем се смята за сключен, когато заемателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален – единият елемент от
неговия фактически състав е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане.
При липса на първия елемент е налице обещание за сключване на договор за заем, а при
отсъствие на втория – не е налице договор и даденото е без основание. Реалният елемент от
фактическия състав на сделката – получаването, се удостоверява от заемателя с поемането
на задължение да „върне”, а не да „даде” нещо. В тежест на оспорващия реалното предаване
на благото е да докаже отрицателния факт на неполучаването, което не е сторено в случая.
На 23.05.2017 година е подписан анекс към Договора за паричен заем №
0208/28.04.2015 година от „Устои“ АД – заемодател, Х. И. Р. – заемател, П. В. Д., С. Р. Г. –
14
поръчители, съобразно който е изготвен нов погасителен план, неразделна част от договора
за паричен заем. Съгласно погасителния план за времето от 20.06.2017 година до 20.05.2020
година Х. И. Р. следва да върне на „Устои“ АД общо 39 690 лева, от които: 29 463 лева –
главница, 10 227 лева – лихва.
На датата на подписване на анекса към Договора за паричен заем №
0208/28.04.2015 година – 23.05.2017 година, е издаден в гр. Велико Търново запис на
заповед от Х. И. Р., с който той безусловно се задължава срещу предявяването на записа на
заповед да плати без разноски и протест на „Устои“ АД или на негова заповед сумата 39 690
лева на предявяване и място за плащане: гр. София, ********* – в офиса на дружеството.
Записът на заповед е авалиран от П. В. Д., С. Р. Г., И. Х. Р. и е предявен на 23.05.2017
година на издателя и авалистите.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че Записът на заповед
от 23.05.2017 година е издаден за обезпечаване на изпълнението на задължението на
заемателя по Договора за паричен заем № 0208/28.04.2015 – Х. И. Р., да върне на „Устои“
АД предоставената му в заем парична сума и да заплати уговореното възнаграждение.
В случая „Устои“ АД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за вземане, основано на Записа на
заповед от 23.05.2017 година, и по правило следва да докаже съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК не е издадена въз основа на Договора за паричен заем № 0208/28.04.2015 година,
поради което е без значение кои от вноските по договора за заем са били падежирани към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 9.07.2018 година,
респективно дали преди депозиране на заявлението задължението на заемателя по договора
за заем е обявено за предсрочно изискуемо. Независимо от изложеното в хода на
производството е настъпил падежа и на последната вноска, дължима от Х. И. Р. по Договор
№ 0208/28.04.2015 година съгласно погасителния план към Анекса от 23.05.2017 година, т.е.
задължението на Х. И. Р. по договора за заем е изцяло изискуемо.
Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението
на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно такова с различен
правопораждащ юридически факт – отделната едностранна правна сделка – авал. Записът на
заповед също е едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която издателят
безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание
за издаването на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение – в този случай
записът на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. С оглед на това
задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от
самостоятелни правни сделки, а поради абстрактния им характер обстоятелствата относно
каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на
изследване при релевирано възражение за погасяване на вземането по записа на заповед.
Именно заради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста,
последният не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект
15
възражения, които би могъл да противопостави издателят на записа на заповед – абсолютни
възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно
формата) и лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение
между приносителя и издателя. Противопоставянето на лични възражения на авалиста,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя, е допустимо само
при условие, че авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако
приносителят е недобросъвестен, или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието
на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя. В тези случаи авалистът
може да противопостави успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, по което не е страна, макар по принцип това право да не му принадлежи.
Разпоредбите на чл. 485, ал. 1 и чл. 513, ал. 1 и 2 от Търговския закон
обосновават заключение за акцесореност на задължението на авалиста спрямо това на
издателя на менителничния ефект. Нормите, с които са регламентирани изключенията, не
дават основание правилото да се абсолютизира, но и не подлежат на разширително
тълкуване, от което да произтича безусловен извод за самостоятелен характер на
отговорността на авалиста спрямо тази на издателя на записа на заповед, за когото авалът е
даден. Недобросъвестност и злоупотреба с право е налице в хипотезата, при която
предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане в противоречие с
породени и противопоставими му като кредитор от длъжника факти и обстоятелства,
относими към съществуването на задължението, за чието наличие кредиторът знае, но
пренебрегва, упражнявайки правата по ефекта. Съобразно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други. С установяването на недължимост по
каузалното правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание
абстрактната сделка.
С. Р. Г. е подписал Анекса от 23.05.2017 година към Договора за паричен заем №
0208/28.04.2015 година като поръчител. И. Х. Р. не е страна по каузалното правоотношение,
обезпечено със Записа на заповед от 23.05.2017 година. Не се твърди недобросъвестност или
или злоупотреба с право от страна на „Устои“ АД.
Не са наведени доводи за погасяване на задължението в размер на 30 442.19 лева
по Договора за паричен заем № 0208/28.04.2015 година и няма данни това да е сторено към
момента.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 415 от ГПК от „Устои“ АД против Х. И. Р., И. Х. Р. искове за
установяването съществуването на вземане в размер на 30 442.19 лева – част от парично
вземане на „Устои“ АД по Запис на заповед от 23.05.2017 година, издаден от Х. И. Р.,
авалиран от И. Х. Р., С. Р. Г., с падеж на предявяване (предявен на 23.05.2017 година), ведно
със законната лихва от 9.07.2018 година (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), за което е издадена Заповед № 1070/11.07.2018 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
16
2183/2018 година на Районен съд Велико Търново, е основателен и доказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция относно предявения по реда на чл. 422,
във връзка с чл. 415 от ГПК от „Устои“ АД против Х. И. Р., И. Х. Р. иск за установяване
съществуването на вземане за сумата 30 442.19 лева – част от задължение по Запис на
заповед от 23.05.2017 година, предявен за плащане на 23.05.2017 година, законна лихва
върху главницата, считано от 9.07.2018 година – датата на подаване на заявлението, за която
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2183/2018 година на
Районен съд Велико Търново, съвпадат с тези на първостепенния съд. Не е налице
нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, във
въззивните жалби не са изтъкнати пороци, които да обуславят неправилност на обжалвания
съдебен акт. Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново в посочената част е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се потвърди.
Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново в частта, с която е прието за установено на основание чл. 422, във връзка с
чл. 415 от ГПК, че Х. И. Р., И. Х. Р. дължат на „Устои“ АД сумата 608.84 лева – съдебно-
деловодни разноски, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2183/2018 година на Районен съд Велико Търново е недопустимо, поради което следва да
се обезсили, а производството по делото – да се прекрати. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, а са законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Съдът в исковото
производство разпределя отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – за техния размер, разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съразмерно с отхвърлената и уважената част от иска. В това
производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване
на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и в хипотезата, в която не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден след влизане в сила на решението по установителния иск изпънителен лист по чл.
404, точка 1 от ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен
лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
година по тълкувателно дело № 54/2013 година, ОСГТК, Върховен касационен съд).
По реда на точка 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по
тълкувателно дело № 54/2013 година, ОСГТК, Върховен касационен съд Х. И. Р., И. Х. Р.
17
следва да бъдат осъдени да заплатят на „Устои“ АД сумата 608.84 лева – направени разноски
в заповедното производство.
„Устои“ АД не е направило разноски пред въззивната инстанция, поради което
такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК, че Х. И. Р., И. Х. Р. дължат на „Устои“ АД сумата
30 442.19 лева – част от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 година, предявен за
плащане на 23.05.2017 година, законна лихва върху главницата, считано от 9.07.2018 година
– датата на подаване на заявлението, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч. гр. д. № 2183/2018 година на Районен съд Велико Търново.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 123/8.12.2021 година по т. д № 215/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК, че Х. И. Р., И. Х. Р. дължат на „Устои“ АД сумата 608.84
лева – съдебно-деловодни разноски, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч. гр. д. № 2183/2018 година на Районен съд Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ОСЪЖДА Х. И. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Беляковец,
община Велико Търново, п.к. 5031; И. Х. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село
Беляковец, община Велико Търново, п.к. 5031, да заплатят „УСТОИ“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ЖК „Хипотдрума“, ул.
„Хан Пресиян“ 6-8, сумата 608.84 лв. (шестотин и осем лева и осемдесет и четири стотинки)
– направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18