Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 18.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 3566 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6
ЗБН, образувано по възражение на И.Д.С. срещу решение №ЗБН66-30 от 18.12.2015г.
на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с което по възражение с вх.
№ЗБН66-30/24.08.2015г., подадено от И.Д.С. срещу списъка на приетите вземания
на кредиторите на банката, е постановено приемане на вземане на И.Д.С. за
сумата 77 220,70 лв. под условие, че изявление за прихващане на вземането
с насрещно задължение на кредитора, заявено с вх. №10193 от 30.10.2014г., бъде
обявено за недействително с влязло в сила съдебно решение, при ред за
удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН, ведно със законна
лихва върху вземането, считано от 23.04.2015г. до окончателното му изплащане,
при ред за удовлетворяване на вземането за лихва по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН, а
в останалата му част възражението с вх. №ЗБН66-30/24.08.2015г. е оставено без
уважение.
Заявеният с възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН
петитум, който определя и предмета на образуваното съдебно производство по чл.
68 ЗБН, е да бъде променен редът за удовлетворяване на приетото с решението на
синдиците вземане на И.Д.С. за сумата 77 220,70 лева, като освен това в
списъка бъдат включени и вземания на кредитора за сумата 3 609,63 лева –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 06.11.2014г. до
22.04.2015г., и сумата 800,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство в производството по несъстоятелността на банката.
Безспорно е между страните и по аргумент от
обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в производството, че с
договор за цесия от 30.10.2014г. М.М.П. прехвърля на И.Д.С. вземане срещу „К.т.б.“
АД за сумата 39 500 евро, произтичащо от договор за депозит в банката;
банката е уведомена за цесията от цедента и цесионера с писмо вх. №10193 от
30.10.2014г., с което цесионерът е заявил и прихващане на вземането с негово
задължение към банката по договор за кредит в същия размер; И.Д.С. е платил
сумата 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в производството по несъстоятелност на банката.
По отношение на вземането на кредитора И.Д.С.
за сумата 77 220,70 лв., което е прието с решението на синдиците под
условие, спорът между страните се концентрира върху приложимия ред за
удовлетворяване на вземането.
Относно реда за удовлетворяване на
кредиторите на „К.т.б.“ АД приложение намират правилата на чл. 94, ал. 1 ЗБН в
редакцията на разпоредбата преди измененията с ДВ, бр. 62 от 2015г., които
съгласно §12 от ПЗР към ЗВПКИИП (обн. ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от
14.08.2015г.) не се прилагат за производствата по несъстоятелност, открити
преди влизане в сила на закона.
Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗБН в редакцията преди
изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г. вземанията на вложители, които не са покрити
от системата за гарантиране на влоговете, са включени в четвърти ред заедно с
вземанията, в които се е суброгирал фондът за гарантиране на влоговете в
банките.
Според съображенията, изложени от името на
синдиците на „К.т.б.“ АД в процесното решение №ЗБН66-30 от 18.12.2015г. и в
отговора, подаден по делото срещу възражението на кредитора И.Д.С.,
предвидената в чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН привилегия е лична и не се прилага по
отношение на цесионери на вземания за плащане на суми по влогове в банката.
Съображенията са мотивирани с определенията
за „влог“ и „вложител“, дадени с §1, т. 1 и 6 от ДР на ЗГВБ (обн. ДВ, бр. 62 от
2015г.), определението за „вложител“, дадено с §1, т. 4 от ДР на ЗБН, както и с
правилата на чл. 2 от Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Разпоредбите на новия ЗГВБ (обн. ДВ, бр. 62
от 2015г.), включително допълнителните му разпоредби, с които се дават легални
определения на понятията „влог“ и „вложител“, са поначало неприложими към
процесния случай, тъй като съгласно §5 от преходните и заключителните му
разпоредби, законът не се прилага по отношение на производствата по изплащане
на влогове, започнали преди влизането му в сила.
Освен това предмет на регулиране от ЗГВБ са правоотношенията
по изплащане на вземания на вложители с гарантирани вземания, а не
правоотношенията по изплащане на вземанията на кредиторите на банка в
производство по несъстоятелност, които са предмет на уредба именно от правилата
на ЗБН, в това число и от правилата на чл. 94 ЗБН.
От значение за наличие на привилегия по чл.
94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.) е легалното
определение за „вложител“, дадено с §1, т. 4 от ДР на ЗБН - лице, което има
право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните
средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат
на обичайни банкови сделки.
Основателни са съображенията на синдиците на
„К.т.б.“ АД, че цесията на вземане по банкова сметка ***, но причинната връзка
между възникването на правото на кредитора и обичайна банкова сделка е
предвидена от разпоредбата на §1, т. 4 от ДР на ЗБН като елемент от
определението за вложител само по отношение на правата на вложителя за
получаване на парични суми по кредитни салда, произтичащи от временни положения,
не и по отношение на правата за получаване на паричните средства по открита
банкова сметка.
***е за получаване на суми по банковата
сметка поражда право на цесионера върху паричните суми по сметката –
обстоятелство, което покрива първата хипотеза на §1, т. 4 от ДР на ЗБН и
определя цесионера като вложител по смисъла на закона.
Действието на цесията по отношение на банката
е обусловено единствено от уведомяването й по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не и
от други обстоятелства, включително съгласие на банката или откриване на нова
сметка на цесионера. Ето защо и правилата на чл. 2 от Наредба №3/16.07.2009г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, които са цитирани в отговора на синдиците на банката
срещу процесното възражение и които предвиждат право на банката да откаже
сключване на договор за откриване на платежна сметка, не могат да обусловят
извод, че цесионерът няма качеството вложител по смисъла на §1, т. 4 от ДР на
ЗБН и не се ползва с привилегията по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Независимо от изложеното и дори да се приеме,
че цесионерът няма качеството вложител по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН,
предвидената в разпоредбата привилегия по отношение на праводателя му по договора
за цесия, по силата на общото правило на чл. 99, ал. 2 ЗЗД се прилага и по
отношение на цесионера.
Обратно разрешение (а именно привилегията по
чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН се прилага само по отношение на цедента-вложител, не и
по отношение на цесионера) ще има за неизбежна последица ограничаване на
правата на цесионера, но и на правата на цедента, който при призната от закона
привилегия на вземането му, ще е лишен от възможността за разпореждане с
вземането по начин, съответен на пълния обем на правата, произтичащи от това
вземане. Ограничаването на правото на собственост, включително върху вземане, обаче
може да бъде извършено само при конституционно предвидените основания за това и
с изрична законова разпоредба, а нито в ЗБН, нито в друг закон е предвидена
разпоредба, която да изключва приложението на общото правило на чл. 99, ал. 2 ЗЗД по отношение на привилегията по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН на вземанията на
вложители в банка в несъстоятелност.
По изложените съображения подаденото възражение е
основателно в частта му, в която е подадено срещу приетия с решение №ЗБН66-30
от 18.12.2015г. на синдиците на „К.т.б.“ АД ред за удовлетворяване
на вземането на кредитора И.Д.С. за
сумата 77 220,70 лева.
Като последица от уважаването на възражението в
посочената част вземането на кредитора следва да бъде включено в списъка по чл.
67, ал. 2 ЗБН с привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Възражението е неоснователно в частта му, в която е
подадено срещу неприемането на вземания на кредитора за сумата
3 609,63 лева – лихва за забава върху главното вземане за периода от
06.11.2014г. до 22.04.2015г., и сумата 800,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство в производството по несъстоятелността на
банката.
И двете посочени вземания са акцесорни на главното
вземане на кредитора за сумата 77 220,70 лева, но за
разлика от него не могат да бъдат приети под условието, че извършеното от
кредитора прихващане с главното вземане бъде обявено за недействително, тъй
като в основанието и на двете акцесорни вземания са поставени факти, настъпили
след датата на прихващането (30.10.2014г.), тоест към момент, към който самото
главно вземане е погасено като последица от извършеното прихващане.
Обявяването на прихващането за недействително със съдебно
решение по чл. 59 ЗБН ще има за последица заличаване на погасителния ефект на
прихващането и оттам възстановяване на главното вземане в патримониума на
кредитора, но при условието на чл. 59, ал. 5 ЗБН (липса на възможност за
удовлетворяване на прихванатото вземане на кредитора при разпределение на
осребреното имущество на банката) и от момента, посочен в чл. 59, ал. 6 ЗБН, а
именно изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН.
Изложеното предпоставя, че в периода от датата на извършване
на прихващането до датата на изпълнението на окончателната сметка за
разпределение по чл. 104 ЗБН главното вземане на кредитора не съществува, дори
по отношение на прихващането да е постановено влязло в сила решение по чл. 59
ЗБН. Следва неизбежният извод, че в посочения период банката поначало не може
да изпадне в забава по отношение на главното вземане, респективно за кредитора
не може да възникне вземане за лихви за забава, изтекли върху вземането в този
период.
При идентични съображения за кредитора не може да
възникне и вземане за разноски, които са направени за удовлетворяване на
главното вземане, но към момент, към който главното вземане е погасено като
последица от изявление за прихващане, направено от самия кредитор.
В тази хипотеза разходването на средства от кредитора,
направени за защита на главното вземане, не е в пряка и непосредствена причинна
връзка с неизпълнението на вземането от длъжника, от което пък следва, че не е
осъществен и фактическият състав на отговорността на длъжника за възстановяване
на разноските на кредитора за удовлетворяване на главното вземане.
По изложените съображения възражението на кредитора И.Д.С.
срещу решение №ЗБН66-30 от 18.12.2015г. на синдиците на „К.т.б.“ АД е основателно и следва да бъде уважено в частта му, в
която е подадено срещу реда за удовлетворяване на приетото вземане на кредитора
за сумата 77 220,70
лева, но е неоснователно и подлежи на отхвърляне в частта
му, с която е подадено срещу неприемането на предявените от кредитора акцесорни
вземания за лихви за забава и разноски.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК
възразилият кредитор има право на присъждане на част от разноските, които е
направил за производството по делото, съразмерно на уважената част от
възражението, а ответникът има право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, съответен на отхвърлената част от възражението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка
на приетите вземания срещу „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** с вземане на И.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** за сумата 77 220,70 лева, произтичащо от договор за цесия от 30.10.2014г., с който М.М.П.
прехвърля на И.Д.С. вземане срещу „К.т.б.“ АД за сумата 39 500,00
евро по договор за депозит в банката, с ред на удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция
преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.) и условие на
вземането – обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД на прихващане,
заявено от кредитора И.Д.С. с
писмо вх. №10193 от 30.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ възражението на И.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** срещу решение №ЗБН66-30 от 18.12.2015г. на
синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** в частта му, в която е подадено за включване
в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката на вземане за сумата
3 609,63 лева – лихва за забава, дължима
за периода от 06.11.2014г. до 22.04.2015г., и на вземане за сумата
800,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в производството
по несъстоятелност на банката.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380,00
лв. – разноски за съдебното производство по чл. 68 ЗБН.
ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 160,87 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за съдебното производство по чл. 68 ЗБН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: