Решение по дело №3066/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20197050703066
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА - ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

 РОМЕО СИМЕОНОВ

 

при участието на секретаря Светлана Стоянова и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 3066 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Северна морска „ в Агенция „Митници“ (ТД), подадена чрез гл. юрисконсулт М.Р., против Решение № 1813 от 10.10. 2019 г. по нахд № 2751/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 364/2018/2019г. от 15.05.2019 г., издадено от зам. директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ по санкциониране на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ********* с имуществена санкция в размер на 793.92 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания .

Заявените касационни основания  са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила с искане за отменя на обжалвания съдебен акт на ВРС . Твърди се липса на обсъждане в мотивите на решението на   данните от писмото на ОЛАФ за  систематично занижение на  стойността при деклариране на внос  в Р България. Възразява се срещу направения от ВРС извод, че при липсата на изготвен окончателен доклад, представените доказателства имат само уведомителен характер и нямат обвързваща доказателствена сила. Касаторът счита, че износната митническа декларация, макар и частен документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена, и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ в митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди се, че липсата на фактурата на по-високата стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447, поради което неправилно ВРС е приел, че от съдържанието на износната декларация не може да се формира окончателен извод за действителната договорена или реално платена цена. Видно от представения от дружеството търговски договор конкретна търговска отстъпка не е уговорена между страните към момента на приемане на митническата декларация, поради което по аргумент от чл. 130, § 1 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 не следва да се взема предвид отстъпката при определяне на митническата стойност по чл. 70, § 1 от Кодекса. Жалбоподателят намира за неоснователен извода на ВРС за липсата на категорични доказателства, обосноваващи извод, че е избегнато отчасти заплащането дължими държавни вземания, т.к. митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки .

В съдебно заседание касаторът не се представлява , но депозира писмено  становище за основателност на жалбата . 

Ответникът по касационната жалба – „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание пълномощникът на тази страна твърди правилност на изводите на ВРС относно доказателствената стойност на писмото на OLAF и на износната митническа декларация. Отправя искане към съда обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол от предходната инстанция е НП № 364 / 2018 / 2019 / 15. 05. 2019 г. на зам. директор ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, с което на „МИЛКИ ГРУП БИО “ ЕАД, ЕИК : ********* на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на седемстотин деветдесет и три лв. и деветдесет и две ст., представляваща 100 % от размера на избегнати публични държавни вземания заради това, че заради това, че на 26.01.2018г. на МП Пристанище Варна дружеството е извършено административно нарушение, изразяващо се в деклариране с митническа декларация за едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба MRN 18BG002005H0001364 на стока „1120 колета по 20 кг нето тегло, RBD палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, с обща фактурна стойност в кл. 22 USD 12465.60, митническа стойност 21 668.78лв., бруто тегло 23 072кг, нето тегло 22 400кг, тарифен код ********** и държава на произход Малайзия", с начислени държавни вземания в размер на 1 950,19 лв. мито и 4 785,02 лв. ДДС, общо 6 735,21 лв., вместо деклариране на стоката с фактурна стойност в кл. 22 USD 17 808, митническа стойност 30 490.10 лв. и дължими държавни вземания в размер на 2 744.11 лв. мито и 6 646.84 лв. ДДС, вследствие на което е избегнато частично заплащане на публични държавни вземания в размер на: 793.92 лв. мито и 1 861.82 лв. ДДС, чийто общ размер на щетата - 2 655.74 лв. не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката.

 Според районния съд в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид спазването на формалните изисквания на ЗАНН (издаването на НП и на АУМН от оправомощени за това лица, наличието на изискуемите реквизити по ЗАНН, връчването на двата акта, разглеждането на възраженията на нарушителя по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН). За да отмени обжалваното НП,ВРС е приел , че не са събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени стойности на декларираната стока. Според ВРС бланката на ОЛАФ, подписана от директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ , на която се позовава наказващият орган, представлява само кореспонденция и има уведомителен характер, няма характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална доказателствена сила, каквато би имал окончателния доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите. Направен е извод, че доколкото процесната бланка не съдържа реквизитите, посочени в цитираната разпоредба и не е подписан от генералния директор, същата не представлява окончателен доклад по смисъла на посочената разпоредба от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.

В подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния Директор на ОЛАФ до „МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД, според което проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад. Износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея, като вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира със стойността в договора, фактурата и извършените плащания на дружеството. Вносната декларация е придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност, докато износната декларация не е придружена от такива документи.

Касационната инстанция счита обжалваното решение на районния съд за правилно, като постановено при липса на заявените в жалбата касационни основания за неговата отмяна. 

Неоснователно е оплакването на касатора за липса на обсъждане от районния съд на данните от писмото на ОЛАФ  за систематично занижаване на  митническата стойност при деклариране на внос. На четвърта и пета страница  на обжалваното съдебното решение РС-Варна е изложил своите  мотиви относно доказателствената стойност на това писмо , приемайки, че същото няма обвързващата съда доказателствена сила , понеже не представлява окончателен  доклад  по чл.11 от Регламент №883/2013 г.  относно  разследванията , провеждани от Европейската служба за  борба с измамите.

Визираната от митническите органи износна декларация, която по аргумент от чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно доказателство, правилно е приета от ВРС, че не е достатъчна, за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.

Правилно ВРС приема, че в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви доказателства, включително цитираната фактура, както и че износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. „МИЛКИ ГРУП БИО“ не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК (Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35).

Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителят, не може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя, е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, §1 от Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса е неистинска. По отношение пък на посочените в износната декларация номер на фактура и номер на договор, още с жалбата си до въззивния съд оспорващият сочи, че плащания към продавача от страна на наказаното дружество по така посочените фактура и договор няма, като се позовава на това, че дружеството е дало разрешение за разкриване на банкова тайна и митницата е извършила проверка на плащанията, като не е установено нещо различно от декларираното при вноса на въпросните стоки.

Констатациите на ОЛАФ за систематичното занижаване на стойността с около 30% при декларирането на вноса в РБ не се обективират в окончателен доклад с обвързваща доказателствена сила съда, поради което наличието на изпратена от ОЛАФ и получена от РБ информация, не освобождава компетентните органи на РБ от задължението за преценката й и надлежно обосноваване при вменяване извършване на определено деяние в съответствие с националното законодателство.

На следващо място, съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Не се установява по безпротиворечив начин от доказателствата по делото, че наказаното дружество е платило или че се е задължило да плати цена за въпросната стока, различна от посочената от наказаното дружество в митническата декларация стойност на стоката. В този смисъл твърденията във връзка с уговорения размер на отстъпката за „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД правилно не са взети предвид от ВРС.

В обобщение правилен е правният извод на районния съд за отсъствие на безспорна доказаност на повдигнатото административонаказателно обвинение на  „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД .

В контекста на гореизложеното при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на подадената касационна жалба поради  валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение.

   При този изход на делото съдът следва да удовлетвори частично искането на ответника  за присъждане на съдебно-деловодни разноски от 720 лв.  съобразно представен техен списък, включващ платен адв. хонорар от 360 лв. по нахд. № 2751/19 г. на ВРС и платен адв. хонорар от 360 лв.  по кнахд №3066/19 г. по описа на АС-Варна само до направените разходи пред касационната инстанция предвид  актуалната редакция на чл. 63 , ал.1 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. и съобразно представения договор за правна защита от 01.11.2019 г. с уговорено адв. възнаграждение от 360 лв., фактура № 642/01.11.2019 г. и платежно нареждане от 04.11.2019 г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1813 от 10.10.2019 г. по нахд № 2751/2019 г. по описа на Районен съд–Варна.

           ОСЪЖДА Агенция „Митници „ да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД с ЕИК ********* съдебно- деловодни разноски в размер на 360 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     2 .