РЕШЕНИЕ
№ 15241
гр. С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110155347 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Ц.
Б. П. с ЕГН: **********.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 2 400,01 лева (двe хиляди и четиристотин лева и 01
стотинка), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л. *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 339,48 лева (триста тридесет и девет лева и 48 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г.,
37,94 лева (тридесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до
изплащане на вземането , сумата 8,47 лева (осем лева и 47 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 32899/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като
собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
1
имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се
отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва
от „П. И.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва начина, по който е образуван размерът на
исковите претенции. Оспорва редовността и коректността при извършване на
дяловото разпределение и количеството ТЕ. Оспорва реалната доставка на ТЕ.
Оспорва да е действително извършвана услугата дялово разпределение.
Твърди, че не е установено да е извършвано дялово разпределение през
процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави
искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал
писмени документи. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
2
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
За общоизвестно съдът е обявил съдържанието на общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
НПЗДЖ от 06.03.1980 г. Б. И. П. и Й. Г.а П.а са придобили собствеността
върху ап. **, находящ се в гр. С., ул. „214“, ж.к. „Л.“, бл. 15-18, вх. А, ет. 7.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.02.1997 г. Б.
И. П. е дарил на сина си Ц. Б. П. собствените си 4/6 ид.ч. от ап. **, находящ се
в гр. С., ж.к. „Л.“, стар блок **-**, нов блок ***, вх. *, ет. *, като дарителят
запазва пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху дарения
имот.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
25.07.2008 г. Павел Б. П. дарява на Ц. Б. П. 1/6 ид.ч. от ап. **, находящ се в гр.
С., ж.к. „Л.“, стар блок **-**, нов блок ***, вх. *, ет. *.
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 15.08.2008 г. Ц. Б. П. като собственик на ап. **, находящ се
в гр. С., ж.к. „Л.“, блок ***, вх. *, ет. *, е сключил договор за ипотека на
описания имот.
Представено е заявление-декларация от Ц. Б. П. от 19.08.2009 г., с което
ответникът е поискал от „Т. С.“ ЕАД партидата за имот – ап. **, находящ се в
гр. С., жк „Л. II“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да бъде променена на негово име.
Съгл. чл. 61, ал. 1 ОУ на ищеца при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият и предишният собственик подават заявление за
откриване, промяна или закриване на партида. Според чл. 62, ал. 2 ОУ когато
имотът се ползва от повече от един клиент, то продавачът открива партида на
този клиент/тези клиенти, който/които фигурират в подписано споразумение
между тях. Съгласно чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент физическо лице
наследниците или лицата, придобили имота по силата на договор гледане и
издръжка или договор за дарение са длъжни да уведомят ищеца писмено за
тези обстоятелства чрез подаване на заявление за промяна на партида. В тези
случаи продавачът променя партидата на името на наследника/наследниците
или на името на един от наследниците по писмено споразумение между тях.
При липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида
на името на всички наследници, които отговарят съобразно квотата на
съсобственост за задълженията за топлинна енергия.
Прието е в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2017 г., ОСГК, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ,
3
така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор
(чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди обаче могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот. Договорът между това ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По
този начин с подаването на заявление за откриване на партида на името на
определено лице – ползвател на имота, последният отговаря за задълженията
по топлоснабдяване на имота.
По – нататък е развито в решението, че когато топлоснабденият имот
е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на С К между двамата възниква наемно
правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш
съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със
съдебното решение само на единия бивш съпруг. Така при подаването на
заявление за откриване на партида на името на определено лице –ползвател на
имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота
независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече
лица. При липса на заявление съсобствениците отговарят за задълженията
съобразно квотите си на съсобственост.
В случая се установява, че през исковия период процесният
топлоснабден имот е бил собствен на ответника Ц. Б. П., като ответника не е
оспорил и подаването на заявление – декларация за прехвърляне на партидата
4
относно имота на негово име като лице, потребяващо енергията доставяна до
имота считано от 2009 г., а и в рамките на исковия период.
Така потребител на топлинната енергия в исковия период е
ответникът П..
По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост от 10.08.2002 г.
От представените писмени доказателства и от заключенията по СТЕ и
ССчЕ се установява, че през процесния период услугата дялово разпределение
е извършвана от третото лице – помагач.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното
искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за промяна на
партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота през
процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
През процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни
тела, а само един водомер за топла вода. За периода 2022/2023г. не е бил
подсигурен достъп за отчет на водомера. На 21.11.1998г. е изключено
отоплението на стълбите.
Топлата вода е начислявана: 1/ за сезон 2021/2022г. топлата вода е
начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 При отчета на показанията са съставени протоколи за
5
Главен отчет с подпис на абоната / лице подсигурило достъп /. Показанията от
протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки; 2/ за сезон 2022/2023г. топлата вода е начислявана на база брой / 1
лице / потребители.
Топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула-
т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от
сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота -
3
157м.
Стойността на доставената до имота на ответника ТЕ през процесния
период възлиза на 2398,31лв.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото
лице - помагач с молба от 03.04.2025 г. изравнителни сметки, протоколи за
отчет на уреди, талон от пломбиране на водомер, констативен протокол за
неосигурен достъп за отчет.
От експертизата се установява също, че дяловото разпределение на
топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост
на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на
цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е на стойност в общ размер на 2398,31 лв.
По делото е изслушана и ССчЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда. От това заключение се установява, че не са
извършвани плащания на процесните суми.
6
От ответникът своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2024 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК - то в случая от 31.05.2024 г. давността е прекъсната.
В случая най-старото вземане е за м 05.2021 г. То е станало изискуемо на
15.07.2021 г. До 31.05.2024 г. не са изтекли 3 години, поради което
възражението се явява неоснователно.
От заключението по СТЕ се установява, че стойността на ТЕ, доставена
до имота на ответника в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на
2398,31 лв. Ищецът е предявил претенцията за 2400,01 лв., поради което искът
за тази главница следва да се отхвърли за разликата над 2398,31 лв. до 2400,01
лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 31.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими
в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
7
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
на основание на чл. 162 ГПК, съдът приема, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 337,42 лв., поради което
претенцията следва да бъде уважена до този размер и отхвърлена за разликата
над 337,42 лв. до предявения размер от 339,48 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т. С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния
период действително е извършвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Предвид началото на периода, за
който се претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 05.2021 г.,
няма вземания, които да са погасени по давност. Не се установяват и
плащания от страна на ответника. Следователно се дължи възнаграждение за
целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 37,94 лв.,
който се установява от извлечението от сметки, и искът следва да бъде уважен
8
изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.05.2024 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като
разноски се претендират само от ищеца.
Ответникът е представляван от особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 981,88 лв. - от общо 991,80 лв.
(91,80 лв. - държавна такса, 300 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за ССчЕ,
200 лв. - депозит за особен представител, и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на
страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 104,66 лв. - от общо
105,72 лв. (55,72 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. Б. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С.
(столица), искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86
ЗЗД, че Ц. Б. П. дължи на „Т. С.“ ЕАД:
Сумата от 2398,31 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
9
31.05.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над 2398,31 лв. до предявения
размер от 2400,01 лв.
Сумата от 337,42 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
337,42 лв. до предявения размер от 339,48 лв.
Сумата от 37,94 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.06.2024 г. по частно гражданско дело № 32899 по описа на СРС
за 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С."
ЕАД срещу Ц. Б. П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на сумата от 8,47 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.06.2024 г. по частно гражданско дело № 32899 по описа на СРС
за 2024 г.
ОСЪЖДА Ц. Б. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. 2, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на "Т. С." ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 104,66 лева -
разноски за ч. гр. д. № 32899/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от
981,99 лева - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „П. И.“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10