Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 21.10.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Ирена
Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев,
разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 397 по описа на съда за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „Б.Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Добрич, ул.“Дунав“, № 16, представлявано от М.П.Т.-управител срещу Решение №
260104/07.06.2021 г., постановено по нахд № 1329/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 08-001934/291 от 07.10.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция от 1500 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на постановеното решение. Сочи се, че наказателното постановление е неправилно
издадено, понеже дължимото на работник на дружеството обезщетение от 270 лева
било платено четири месеца преди издаването на наказателно постановление и наказващият
орган бил уведомен за плащането. Срокът за изпълнението на предписанието
изтичал на 25.03.2020г. - по време на обявеното извънредно положение и затова е
следвало да се удължи до 13.06.2020г. Касаторът твърди, че самото предписание
било незаконосъобразно, тъй като към момента на издаването му не е имало
нарушение на трудовото законодателство. Счита, че са налице и основанията да се
приеме, че случаят е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения
моли решението на районния съд и потвърденото с него НП да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Галин Н., оспорва
касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното
решение и моли то да бъде оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението да бъде оставено в
сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Добрич Наказателно
постановление № 08-001934/291/ от 07.10.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Добрич, за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл.415, ал.1 от КТ на
„Б.Ш.“ ЕООД е наложена имуществена
санкция от 1500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
установил фактическата обстановка чрез събрани по делото писмени и гласни доказателства, приел е, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила на ЗАНН,
включително и законово определените срокове. Съдът е обсъдил установената
фактическа обстановка с приложимия материален закон-разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ и е извел окончателния извод за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Относно приложението на материалния закон съдът е приел за
безспорно установено, че дружеството-работодател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Коментирал е размера на наложената санкция, определен в минимално
установения, като е приел, че при определянето му са съобразени тежестта на
нарушението и целите,визирани в чл.12 от ЗАНН. Съдът е приел, че не са налице
обстоятелства, които дават основание нарушението да се преквалифицира като
маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Настоящият касационният състав изцяло споделя изводите
на съда. Решението е правилно и
законосъобразно, а жалбата неоснователна. Съгласно чл.415, ал.1 от КТ, който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
По делото е правилно установена и не е спорна приетата от
съда фактическа обстановка, поради което същата не следва да бъде отново
излагана в мотивите. Спори се по правилното приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв.
В случая неизпълненото предписание се изразява в задължението работодателят в срок до
25.03.2020г. да заплати на С.П.П., освободена на 02.01.2020г. дължимото й се
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 23 дни. Предписанието е било издадено след проверка, провокирана от жалба
на работник. Предписанието е по Протокол
№ ПР 2003994/28.02.2020г. На 21.05.2020г. контролните органи са изискали
доказателства за изпълнение на предписанието и при получаването им на
05.06.2020г. са установили, че предписанието не е изпълнено- нито в срока,
указан в него, нито към датата на представяне на останалите документи,
05.06.2020. По делото са представени данни – вносна бележка за превеждане по
банковата сметка на С.П. на сумата от 271,17 лева, т.е. предписанието е изпълнено на 01.07.2020г. в
15,00 часа. Към тази дата контролният орган е съставил акта за установяване на
административно нарушение, в който е отбелязал и факта на изпълнение. Въз
основа на така съставения АУАН, е издадено и оспореното пред съда наказателно
постановление.
От гореустановената по делото фактическа обстановка
касационният състав приема за законосъобразна преценката на районния съд, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ. Видно е, че
нарушението не е отстранено веднага, т.е. в момента на констатирането му на
05.06.2020 г. В случая не може да се приеме, че нарушението е формално, тъй
като неизпълнението на конкретното предписание – да се изплати дължимо парично
обезщетение, безспорно засяга имуществените права на работника.
Неоснователно е възражението, че срокът за изпълнението на
предписанието изтичал на 25.03.2020г. - по време на обявеното извънредно
положение и затова той е следвало да се
удължи до 13.06.2020г. От една страна е видно, че и към 13.06.2020 г.
предписанието не е било изпълнено, Съгласно чл.3, т.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците, обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: 3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган
на страни или участници в производства, с изключение на производствата по
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове;
Предписанието е със срок за изпълнение до 25.03.2020г.
и е връчено на касатора на 02.03.2020г.
Считано от датата на връчване до 25.03.2020 г.,
касаторът е разполагал с 23 дни срок за изпълнение. Към датата на обявяване на
извънредното положение, 13.03.2020г. са изтекли 10 дни, в които предписанието
не е изпълнено. По силата на чл.3, т.3 от Закона за мерките този срок е спрял
да тече до отмяната на извънредното положение, до 13.05.2020г. След отмяната на
извънредното положение, 13.05.2020г., касаторът е разполагал с 13 дни за
изпълнение или със срок до 26 май 2020г., в който срок предписанието също не е
изпълнено.
Затова, приемайки,
че предписанието не е изпълнено в срок, тъй като плащането е извършено едва на
01.07.2020г., съдът не е постановил
решение в противоречие с фактите по делото.
Административният съд споделя изцяло всички останали
съображения, изложени подробно в мотивите на оспореното решение, по повод останалите
възражения, преповторени в касационната жалба.
Обстоятелството, че срещу касатора на 15.05.2020г. е било
издадено и друго наказателно постановление с № 08-001839/204, според настоящия
касационен състав, не може да послужи като основание за отмяна на постановеното
решение. Съдът е събрал по искане на жалбоподателя доказателства, че с Наказателно
постановление с № 08-001839/204 от 15.05.2020г., издадено от директора на Д
“ИТ“-Добрич, дружеството е било
санкционирано с имуществена санкция от 1 500 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.224, ал.1 от КТ. Няма данни това НП да е било обжалвано. От
съдържанието на същото е видно, че нарушенията са различни. Нарушението,
описано в НП от 15.05.2020 г. се
изразява в това, че на 03.02.2020г. работодателят не е изплатил дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск на С.П.П., което е неспазване
на задължение по чл.224, ал.1 от КТ,
обявено за наказуемо от чл.414, ал.1 от КТ. С процесното НП № 08-001934/291 от 07.10.2020г. работодателят
не е изпълнил предписание, което е неспазване на задължение по чл.415, ал.1 от КТ, обявено за наказуемо от същата разпоредба. Съдът не е постановил
незаконосъобразно решение, след като е установил, че срещу жалбоподателя е
издадено и друго наказателно постановление, тъй като с него е санкционирано
различно от процесното деяние.
По изложените съображения касационният състав приема
касационната жалба за неоснователна. Решението, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на
юрисконсулт Г.Н. в минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260104/07.06.2021 г., постановено
по нахд № 1329/2020 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Б.Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Добрич, ул.“Дунав“, № 16, представлявано от М.П.Т.-управител,
да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ -ДОБРИЧ сумата от 80 (осемдесет)
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: