РЕШЕНИЕ
№ 4178
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330115234 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, ул.“з..... Е. И.... със съдебен адрес: гр.
П....., ул.“Х.... К....... в исковата си молба против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК .................
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул.“Зографски
манастир“ №15, вх.Г, ет.6, иска от съда да прогласи за нищожен Договор № ............ за
потребителски кредит тип кредитна линия от ............. като противоречащ на императивни
изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи първоначалния иск, да прогласи
нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от договора като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави. Претендира разноски.
Твърди, че на .............. страните по делото сключили договор № ............... по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата в размер на 2000 лв., при фиксиран
лихвен процент от 36 % и ГПР – 50 %. Ищцата сочи, че по силата на чл. 1, ал. 2 от договора
заемът се обезпечавал с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по
договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител, избрано от
кредитора.
Твърди, че на ............ ищцата сключила договор за възлагане поръчителство с „Кредит
Гаранця” ЕООД, по силата на който дължала престиране на възнаграждение от 1 012,05 лв.
Страните се били уговорили заемът да се погаси за срок от 15 месеца, с месечна вноска,
1
съгласно погасителния план. Ищцата поддържа, че договорът за кредит бил недействителен
поради нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК, във вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
В договора липсвала яснота как се формирал ГПР, като същият бил посочен само като
величина – 50 %. Намира, че посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска
практика” съгласно чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Твърди, че уговореното възнаграждение по
сключения договор за възлагане на поръчителство от ....... следвало да се включи в ГПР, тъй
като представлявало разход по кредита. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен и
на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Не
било спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. В тази връзка се твърди, че
потребителят имал правото да бъде информиран каква лихва на ден следва да заплати, за да
упражни правото си на отказ. При липсата на тази информация, същият бил изправен пред
опасността да не изпълни точно задължението си при направен отказ от договора, което би
довело до негативни последици за него. Счита, че договорът бил недействителен и поради
противоречие на клаузата за лихва с добрите нрави, като разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не
намирала приложение в случая. Евентуално, в случай, че не се възприемат доводите за
нищожност на целия договор, навежда твърдения за недействителност на отделни клаузи.
Сочи, че клаузата на чл.1, ал. 2 от договора е неравноправна и противоречи на добрите
нрави. Изискването да се учреди лично обезпечение било уговорено по начин, създаващ
предпоставки за неизпълнение, тъй като били поставени ограничителни условия –
поръчителите следвало да бъдат минимум двама, да са само ФЛ и да имат минимум доход от
1500 лева, който да произтича само от трудово правоотношение. Счита, че посочената
клауза противоречи на Директива 2008/48. Предвид изложените твърдения предявява
настоящите искове и моли за тяхното уважаване.
ОТВЕТНИКЪТ „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД ЕИК ....... П. П., с отговора на исковата
молба заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи за
това. Заявява, че предявеният евентуален иск е недопустим.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че страните по делото
не спорят, че мужду тях е бил сключен Договор за потребителски кредит, тип кредитна
линия № ................ за сумата от 2 000,00 с лихвен процент 36%, ГПР в размер на 50 %.
По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че Размерът на ГПР/годишния процент на разходите/ по процесния договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № .............. е 50 %. В ГПР, като разход на
заемодателя била включена само договорна лихва.
Съгласно заключението, процентът с който би се оскъпил кредита с постигнатата договорка
за заплащане на възнаграждение за услугата поръчителство към „Кредит Гаранция“ ЕООД
по договор за възлганае на поръчителство между „Кредит Гаранция“ ЕООД в качеството на
поръчител и Н. П. Х., изчислен като проценет 40,482% за годишен процент на
2
възнаграждението за услугата и 2,699 за месечен процент на възнаграждение на услугата
поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните престации, или
вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема,
че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима
към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па
обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за
потребителски кредит, тип кредитна линия № ............... за сумата от 2 000,00 с лихвен
процент 36%, ГПР в размер на 50 %, е договорена клауза, при която заемът се обезпечава с
поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова
гаранция или с лично обезпечение от дружество - поръчител одобрено от кредитора.
Уговореното възнаграждение за осигуряване на дружество-поръчител е разход по кредита,
който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР- индикатор за общо оскъпяване
на кредита.
Видно от зключението на вещото лице М. М., беше установено че процентът, с който се
оскъпява кредита с постигнатата договорка за поръчителство е на годишна база 40,482 %, а
на месечна база 2,699 %, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Съгласно заключението на вещото лице М. М. в посочения ГПР по процесния договор е
включена само договорна лихва. Т.е. в ГПР не е включен разхода за поръчителя „Кредит
3
Гаранция“ ЕООД в размер на 1 012,05 лева.
По този начин, кредиторът е въвел в заблуждение кредитополучателят/потребител/ относно
размера на ГПР прилаган в отношенията по договора.
От друга страна е нищожна и клаузата за възнаградителна лихва.
Съдебната практика приема, че при формиране размера на този вид лихва обективен
критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава / в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005
на второ г.о./
В конкретния случай, въпреки, че е учредено поръчителство по договора за кредит,
договорената между страните лихва в размер на 36% годишно, надхвърля повече от три пъти
законната лихва.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на ГПР и за възнаградителната лихва, да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него е включена клауза, като се изходи и от характера на този договор,
който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.
Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не пораждат
правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр.
с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
С оглед уважаване първоначално предявения иск, съдът не следва да се произнася по
предявения такъв при условията на евентуалност.
С оглед на горното, съдът намира, че договорът следва да се прогласи за нищожен на на осн
чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 797,00 лева , от които 180,00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 141,00 лева държавна такса и 476,00 за адвокатски хонорар
4
по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит, тип кредитна линия №
.............., сключен между Н. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. П....., ул.“з......... Е. И.... със
съдебен адрес: гр. П......, ул.“Х... К...........и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир“,
№ 15, вх. „Г“, ет. 6, поради противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с
чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6,
да заплати на Н. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. П..... ул.“з.... Е. И... със съдебен адрес:
гр. П...., ул.“Х... К........... направени по делото разноски в размер на 321,00(триста двадесет
и един) лева.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6,
да заплати на ... Е. И...., с адрес: гр. П...., ул. „Х...К........... сумата от 476,00(четиристотин
седемдесет и шест)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5