№ 901
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 9366/18.02.2022 г. от „С. ММ“ ООД, гр.
София срещу Определение № 879 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 12766/2021 г. по
описа на Софийски градски съд. С обжалваното определение е върната обратно исковата
молба, подадена от частния жалбоподател против Върховния касационен съд /ВКС/, с която
на основание чл. 49 ЗЗД се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 144 567
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, а производството по
делото е било прекратено. Поради това дружеството е осъдено да заплати сумата от 100 /сто/
лева юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се развиват съображения за неправилност на оспореното определение и се
иска отмяната му от САС ведно с постановяване съдопроизводствените действия по делото
да бъдат продължени.
Насрещната страна в производството е подала писмен отговор със становище за
неоснователност на частната жалба и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в случай на отхвърлянето й.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди
наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество
същата е неоснователна:
Ищецът /а понастоящем частен жалбоподател „С. ММ“ ООД/ е предявил иск против
Върховния касационен съд, с която желае да ангажира отговорността му за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 144 567 лв. То се равнявало на сумата,
заплатена от ищеца на трето лице, въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на
1
неправилно и незаконосъобразно решение. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила, ответникът е създал процесуално изпълнително основание срещу дружеството, без
да е установено материалното право, което го поражда по съответния съдебен ред. Това
причинило на „С. ММ“ ООД вреди, изразяващи се в заплащане на присъдени суми, каквито
не били дължими.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който се оспорва предявеният
иск като процесуално недопустим, а в условията на евентуалност – като изцяло
неоснователен.
От фактическите твърдения и формулираният петитум в исковата молба с вх. №
22898/21.10.21 г. от „С. ММ“ ООД /подписана от управителя на дружеството С. М./ се
установява, че основанието на гражданската отговорност за вреди, която се търси от ВКС
следва да се подведе под правната норма на чл. 49 ЗЗД. Това е така, тъй като съгласно чл. 7
КРБ, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия, на
нейни органи или длъжностни лица, но когато отговорността не може да бъде реализирана
по реда на специалния ред на ЗОДОВ, то тя се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД /в този
смисъл Определение № 294/29.07.2020 г по гр.д. № 1572/2020 г. на IV г.о. на ВКС и др./
Същевременно, от фактическите твърдения в исковата молба трябва да се заключи, че не е
налице основание от специалния ЗОДОВ, под което да се подведе исковата претенция, от
което пък се налага извод, че правното основание на иска е чл. 49 ЗЗД, до какъвто извод е
стигнал и първоинстанционният съд.
Твърденията на ищеца „С. ММ“ ООД относно противоправното поведение на ответника се
свеждат до това, че в свое Определение № 60599/26.07.2021 г. по гр.д. № 671/2021 г. на IV
г.о. не бил допуснал до касационно обжалване решение на САС, ГО, 2 състав с №
12343/18.11.2020 г., в отклонение от разрешенията, възприети в ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. бил постановен съдебен акт в отклонение на правовия
ред и самата тълкувателна практика, създадена от ответника чрез Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегия.
Според САС в решаващия си състав, атакуваното определение е правилно. Не е допустимо с
иск за обезщетяване на вреди по реда на чл. 49 ЗЗД да се обсъжда от съответната по-долна
инстанция /като елемент от фактическия състав на тази отговорност/, правилността или
неправилността на съдебния акт на последната национална съдебна юрисдикция по спор, за
което е формирана и сила на пресъдено нещо, като по този начин се посяга на този
институт. Това би създало правна несигурност и ще подкопае правовия ред в страната.
Нещо повече, така ще се влезе в пряка колизия с нормите на чл. 297, 298 и 299 ГПК, които са
императивни по своя характер, а това би било недопустимо.
Поради съвпадане на правните изводи на първата и втората инстанция, атакуваното
определение ще следва да се потвърди ведно с присъждане на ответника на сумата от 100
/сто/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
2
С оглед изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 879 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 12766/2021 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „С. ММ“ ООД, гр. София да заплати на Върховния касационен съд на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължимо
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3