РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен ,19.04.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд , първи граждански състав, в публично заседание на осми април
, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
При секретаря И.А. и в присъствието на Прокурора …………., като разгледа докладваното от съдията
Данчев в.гр.д.№ 234 по описа
за 2010г. и за
да се произнесе взе предвид:
Въззивно обжалване.
С решение № 150 от 18.01.2010г., постановено по гр.д.№ 173 / 2009 г. Кнежански районен съд е прекратил с развод гражданският брак, сключен на 05.10.2002г. между В. Н. П. *** и Н.К.П. ***, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата Н.К.П. . Предоставил за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.В.П.,родено на ***г. на бащата В.П. . Отменил привременните мерки,постановени с определение на съда от 21.12.2009г. и вместо тях определил следните мерки : Майката Н.К.П. има право да се вижда с детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 ч. в съботния ден до 18 часа в неделния ден с преспиване , както и да взима детето при себе си през лятото за един месец , когато детето не е на училище , а бащата не е в платен годишен отпуск .Осъдил Н.П. да заплаща месечна издръжка за детето по 60лв. , чрез неговия баща и законен представител В.Н.П. , считано от влизане на решението в сила. Постановил след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Н. Предоставил за ползване на В.П. семейното жилище, находящо се в *** .Осъдил Н.П. да заплати на КРС окончателна д.т. 20 лв. , а на В.П. да заплати 500 лв. деловодни разноски. Осъдил Н.П. да заплати на РС 104,40 лв. съдебна такса върху присъдената издръжка.
В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Н.К.П. ,чрез пълномощника и адв.Р.Я. .Решението се атакува в частта относно вината за настъпилото дълбоко разстройство на брака , относно упражняването на родителските права , режима на виждане с детето , присъдената издръжка и направените по делото разноски. Според жалбоподателката решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита ,че с писмения си отговор на исковата молба В.П. не е предявил насрещни искови претенции относно всички брачни искове ,както изисква чл. 322, ал.3 от ГПК и по тази причина тези негови права са се преклудирали и заедно с това счита ,че съдът като се е произнесъл с решение по непредявени от В.П. искове е постановил недопустим съдебен акт в обжалваните части .Изложено е и оплакване за незадълбочена и едностранна преценка на събраните по делото доказателства, както и за превратно тълкуване на показанията на свидетели по делото. Развито е оплакване за необоснованост на решението на събраните доказателства В резултат на тези порочни процесуални действия на съда според жалбоподателката се е стигнало да възприемане на невярна фактическа обстановка ,което пък е довело и до неправилни правни изводи на решаващия съд.
Поради тези съображения се прави искане за отмяна на решението на РС-Кнежа в обжалваните му части като вместо това се иска да бъде постановено друго решение по съществото на спора, като се приеме ,че вина за разстройството на брака има единствено В.П. ,да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето от брака на майката Над П. , да бъде уважен искът и за издръжка ,така както е предявен от нея в ИМ .
В писмения отговор от въззиваемата страна - В.П. ,чрез пълонмощника му адв.И.И. е изразено становище, че въззивната жалба не е основателна.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Кнежа в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК , намира , че е постановено едно валидно и допустимо решение по съществото на спора , което обаче е неправилно.
І . Първо ,по отношение развитите във въззивната жалба съображения за недопустимост на решението на РС-Кнежа , ПлОС счита ,че те са неоснователни. Действително чл. 322, ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК изискват както ищецът по иска за развод ,така и ответникът да посочат всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , които са им известни . Според ПлОС в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по предявения от Н.П. брачен иск – В.П. е направил именно това –посочил е факти и обстоятелства, касаещи поведението и характера на ищцата ,които според него съставляват нейна брачна вина,довела до разстройството на брака , като заедно с това при условията на чл. 99, ал. 4 от ГПК първоначално е поискал запазване на брака, която позиция е била променена впоследствие след като окончателно е станало ясно ,че ищцата не желае запазването на брака помежду им . Изразеното желание за запазване на брака от страна на ответника,не означава , че той не е посочил основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака ,които основания според него се намират в поведението на Н.П.. Такива основания ,посочени в неговия писмен отговор и в т.см. са въведени като предмет на изследване в брачния процес са следните : 1. наличие на характерови особености у ищцата, формирани вследствие на нездрава семейна среда в която тя е израсла , 2.изложени са и твърдения за психически проблеми – ищцата чувала гласове,които и нареждали какво да прави , 3.посочено е признание на самата ищца,че поддържала извънбрачна връзка и арогантното и поведение по този повод – заявление,че има право на личен живот , който включва и такава връзка, 4.Напускане самоволно на семейното жилище и заминаване за Италия ,където престояла около три месеца без през това време да се интересува от детето и от семейството си, 5.незаинтересованост от здравословното състояние на детето и проводеното му оперативно лечение ,6.необосновано напускане на различни работни места ,на които започвала работа с помощта на съпруга си.
Всички тези обстоятелства се схващат от ПлОС именно като посочени от ответника основания за разстройството на брака, коренящи се в поведението и характера на съпругата и в т.см. ответникът по иска ги е посочил своевременно и ги е въвел в предмета на делото още с писмения си отговор. Поради това ПлОС не намира ,че РС-Кнежа се е произнесъл по непредявени пред него основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака .Когато се произнася по иск за развод по чл. 99, ал.1 от СК съдът непременно следва да се произнесе по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака ,като разбира се може да приеме ,че вина има и самият ищец . Съдът дължи също така и служебно произнасяне по въпроса за упражняването на родителските права – чл. 106 , ал.1 от СК изрично сочи,че при допускането на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права .В т.см. дори да не е налице изрично предявен от ответника насрещен иск ,съдът разрешава въпроса за упражняването на родителските права , като извършва преценката си съгласно нормата на чл. 106, ал.2 от СК. Същото се отнася и до издръжката и личните отношения на родителите с децата от брака . Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд счита ,че постановеното от РС- Кнежа решение не е недопустимо като постановено по непредявени брачни искове, както счита жалбоподателката.
ІІ. По съществото на спора.
Следва да бъде споделена констатацията на РС-Кнежа за това ,че бракът между страните по делото действително е дълбоко и непоправимо разстроен .Не е спорно,че от м. юни 2009 г. Н.П. живее при родителите си в гр.Враца ,заедно с детето от брака Н.П. и че оттогава и досега страните не са се събирали за съвместен брачен живот. Още преди това съвместното им съжителство в едно семейно жилище е било прекъсвано и непостоянно и в т.см. е налице достатъчно явен симптом за прекъснатата емоционална връзка между двамата , за отпадане на нуждата им един от друг . Това състояние продължава достатъчно трайно , без да са налице каквото и да било признаци за подобряване на взаимоотношенията между двамата . В същия смисъл и двамата поддържат ясно изразеното си становище от първата инстанция , че не желаят запазване на брака и че той е дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака . РС-Кнежа е приел че вината за това е единствено на съпругата , от страна на която било „изчезнало чувството на обич и уважение ,довело до сключването на този брак” . Приел ,че тя е напуснала семейното жилище и установила „ връзка на съжителство с друг мъж „ ,както и че ищцата изпитвала „неприязън към съпруга си и към неговото семейство”. Поначало е погрешна тезата за възлагане на отговорността за разстройството на брака върху възникнали у единия съпруг чувства , доколкото емоционалното състояние на който и да било от двамата партньори в брака е пряко свързано с обективни обстоятелства от окръжаващата го среда / стига, разбира се да не се касае за налично душевно разстройство при което тази причинна връзка не е ясно очертана/ , в т.ч. и най - често намиращи израз в поведението на другия съпруг , което провокира конкретното емоционално състояние. В т.см. ПлОС счита ,че вината за разстройството на брака следва да се търси и да намира израз в конкретни действия /проявни форми на поведение / на съпрузите , а не в изпитваните от тях чувства . С оглед на това ПлОС намира, че и двете страни по делото са извършили такива постъпки и са проявявали такова поведение в брачния си живот ,което е несъвместимо с обичайното и нормално развитие на взаимоотношенията между двама брачни партньори ,имали са поведение ,което представлява ексцес ,който няма как да не се отрази върху техните взаимоотношения и да не предизвика съответни негативни чувства и у двамата един към друг.
Тези действия и поведение на съпруга В.П. според ПлОС са следните:
В поведението на В.П. се набелязва тенденция към стремеж за контролиране и направляване личния живот на съпругата му във всички аспекти , като се започне с образование , работа ,отношения с близки и роднини , което очевидно е предизвикало у нея реакция на отчуждение и неприязън към него ,които са констатирани и от РС-Кнежа. Самият В.П. *** не отрича, че не я е подкрепял в намерението и да завърши второ висше образование , което е считал за неудачно с оглед на обстоятелството, че само той работи и е била затруднена издръжката на семейството. Установява се ,че съпругата е била ограничавана в поддържането на отношения с роднините си .За това свидетелства В.Н./ леля на ищцата / ,която сочи ,че ищцата е споделяла с нея, че съпругът и е внушавал,че нейното място в гр.Кнежа и че не трябва да посещава родителите си ,че нейни родители са вече само неговите родители и т.н. Тези показания на свидетелката съдът кредитира ,макар те да възпроизвеждат споделеното от самата Н.П. ,но те изглеждат достоверни като се има предвид и защитната теза на В.П. ,която е свързана с твърдения за нездравата семейна среда в която е израсла Н.П. и която той счита, че и влияе зле – майка и която работи и живее в Италия и баща и ,който живеел на семейни начала с друга жена . Свидетелите по делото установяват и случаи на агресивно поведение и дори физическо насилие , упражнено от В.П. над съпругата му Н.П.. За това говорят свидетелите В.Н.,която разказва за случая при който В.П. е „нахапал носа „ на съпругата си ,като самата свидетелка е възприела белезите и кръвта, макар да не е присъствала пряко на инцидента , а така също споделя и за случай на агресивно поведение на В.П. в дома на родителите на Н.П. при който той е размахвал нож ,заплашвал , че ще се самоубива и ще убива и забил ножа в едно шкафче. Проявата на подобна експресивност в поведението на В.П. ,макар съдът да допуска, че е била инспирирана и от отношението на Н.П. към него , не може да бъде толерирана и да се възприема само като проява на излишен драматизъм , както е счел РС-Кнежа. Заплахите и агресивното поведение при което единият съпруг се опитва да въздейства върху другия и да предизвика на всяка цена определена ответна реакция и да го принуди по този начин да направи нещо / в случая да се прибере в семейното им жилище / , дори когато е свързана с проява на суицидни наклонности /заплашвал ,че ще се самоубива / може да се възприеме като психически тормоз върху партньора. В същия смисъл са и показанията на свидетеля К.П. / баща на ищцата /, който споделя за случаи на психически тормоз и физическо насилие над дъщеря му от страна на нейния съпруг –В.П. през 2007г., в т.ч.и случая със захапването на Н.П. по носа , което очевидно нито тя ,нито пък свидетелят К.П. пред когото това е станало са възприели като невинна закачка между съпрузите , а именно като проява на физическо насилие. Дори в това разминаване в разбиранията и в критериите за границите на нормални прояви на нежност и фриволност в отношенията между двама съпрузи намира израз несъвместимостта на двамата като характери .
Особено показателно за характера и психически травмиращото поведение на В.П. е приложеното на л. 29-30 от делото на РС-Кнежа „ удостоверение„ за което няма спор ,че е писано лично от В.П. , в което той поема определени брачни обети към съпругата си, като иска в замяна тя да опазва „семейното огнище „ , което за по –голяма достоверност е подкрепено с кървав отпечатък от палеца на В.П.. Самият той признава , че е писал това удостоверение „ в пристъп на лудост , в състояние на амок „. Поначало в поемането на подобни брачни обети няма нищо лошо и то е дори традиция в определени култури,стига обаче това да става по взаимното съгласие на двамата брачни партньори , а не да се натрапва по този начин на единия съпруг от другия с подобни травмиращи психиката му прояви на самонараняване и прилагане на т.н. „решителни клетви „ .
Като друга проява на брачна вина на съпруга В.П. съдът възприема и посоченото от свидетелката Ц.Ц.,която твърди ,че ищцата многократно е споделяла с нея , а и самата тя е била свидетел на прекалените грижи , които майката на В.П. е полагала за детето на Н. и В.,което пък е пречело на майката да полага адекватни грижи и да поддържа пълноценна връзка със сина си .Прекалената , обсебваща грижа на бабата на детето е била причина за конфликти в отношенията между съпрузите при които очевидно В.П. не е бил на страната на съпругата си , която в това отношение не е усещала неговата подкрепа и е останала отчуждена от близките на съпруга си В. .
Всички тези действия и поведение на В.П. ПлОС възприема като проявни форми на брачна вина и като причини за разрушаване на първоначалните взаимоотношения ,съществували при сключването на брака.
Съпругата също така има прояви в поведението си ,които съдът възприема като брачна вина , довела да настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Най – драстичната проява на тактова поведение представлява напускането на семейното жилище от ищцата и заминаването и за Италия и продължилият там престой за около три месеца – обстоятелство , което и тя призвана в дадените от нея обяснения пред РС-Кнежа. Предприемането на такова драстично откъсване от семейната среда без това да е било съгласувано със съпруга и , и без да е било наложително от някакви обективни причини , а само продиктувано от грижата за собственото и здраве и спокойствие , пък било то и по препоръка на психолог, както твърди Н.П., се явява в разрез с дължимите от съпругата грижи за семейството –за съпруга и сина им и от изискването за споделяне на едно и също семейно жилище от двамата съпрузи.Това ,че ищцата е била в състояние да остави сина си без дължимата грижа на майка за толкова продължително време е израз на безотговорност и незачитане на семейните ценности и утвърдени традиции в националната ни култура в това отношение . Това поведение съдът възприема като егоистична проява на Н.П.. По делото са събрани и доказателства за непостоянство на Н.П. и по отношение на извършваната от нея работа .Същата е започвала работа на различни работни места на които обаче не се е задържала продължително време . Налице е според съда очевидно несходство в характерите на двамата съпрузи и дори емоционална несъвместимост , която от една страна е довеждала съпруга В.П. до по-драстични реакции и до неадекватни прояви на изпитваните от него към съпругата му чувства , а от друга страна –до прояви на отчужденост и емоционална студенина на съпругата Н.П. към В.П. . В тази вр. следва да се обсъди и въпросът за това дали е установено създаването на извънбрачна връзка на Н.П. с друг мъж ,което е прието от Кнежански районен съд като една от съществените причини за разстройството на брака . Според ПлОС не може да се направи такъв извод при преценката на събраните по делото доказателства. В тази насока РС-Кнежа е обосновал извода за създаване на връзка с друг мъж и дори установяване на съжителство с друг мъж. За установяване на такова съвместно съжителство по делото изобщо няма никакви доказателства и този извод на РС-Кнежа е напълно необоснован. В показанията на свидетеля Н.Г.се сочи ,че Н.П. била потвърдила пред него ,пред баща си и пред съпруга си ,че има връзка с друг мъж от гр.Кнежа ,с когото работят заедно в Маслената фабрика. Това нейно признание съдът не възприема като достатъчно за да се приеме за категорично установено създаването и поддържането на такава извънбрачна връзка . Не може да бъде отхвърлено даденото от самата Н.П. обяснение за това нейно признание – като ответна реакция на отправените обвинения от съпруга и за такава връзка . Това нейно поведение , обаче също така е проява на неумение да се тушират проблемите в семейството ,в т.ч. и да се предотвратява провокирането на ревност у съпруга . В т.см. и двата съпрузи са проявявали незрелост в отношенията си , която е попречила за по-безболезненото преодоляване на различията в техните характери и възпитание и ги е довела до състояние на взаимна непоносимост.
Поради всички тези съображения , ПлОС намира ,че дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Н.П. и В.П. е настъпило по вина на двамата съпрузи.
По въпроса за упражняването на родителските права върху детето от брака –Н.В.П. ,роден на ***г :
С оглед на изложеното по –горе относно вината за разстройството на брака следва,че този критерий не може да бъде меродавен при решаване на въпроса на кого да се предостави упражняването на родителските права . Освен това, от представените по делото на РС-Кнежа два социални доклада - единият от Дирекция”Социално подпомагане „ – гр.Враца , а другият от Дирекция „Социално подпомагане „- гр.Кнежа става ясно ,че и двамата родители могат да осигурят необходимите жилищни условия за детето Н., съответно в гр.Враца и в гр.Кнежа. Обстоятелството ,че в гр.Кнежа в дома на родителите на В.П. детето разполага и със самостоятелна стая в която има компютър не може да се отчете като решаващо, доколкото е нормално при сключен брак от 2002 г. и родено дете от него , което вече е на почти седем години, родителите да са му осигурили детска стая в семейното жилище , което е било това в гр.Кнежа и съответните игри и занимания в тази стая. В т.см. и условията за живеене на детето в гр.Кнежа не се отличават съществено от тези , които съществуват в гр.Враца , като и в двата случая родителите ще разчитат на помощта на свои роднини при отглеждането и възпитанието на детето.
При решаване на този въпрос, обаче следва да бъде отчетено мнението на самото дете , което е отразено в социалния доклад, изготвен в гр.Враца след събеседване с него.Според отразеното в доклада Н.е заявил ,че желае да остане да живее при майка си. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството ,че още от м. юни 2009 г. когато е настъпила трайната фактическа раздяла между съпрузите ,детето живее при майка си в гр.Враца –състояние , което продължава вече почти година и което фактическо състояние съдът намира за неудачно да променя като се има предвид ,че на детето предстои да започне училище ,която новост сама по себе си е значителна за живота му за да се наслагват върху нея и други промени в ежедневието му .
Не на последно място съдът отчита и проявените от събраните по делото доказателства характерови особености на двамата родители ,които имат значение за преценката на родителските им качества. Проявите на агресивно поведение от страна на бащата ,макар те да са били насочени само срещу съпругата му ,съдът отчита като негативни при преценката на родителските му качества .
Поради тези съображения, съдът намира ,че упражняването на родителските права върху детето от брака –Н.следва да се предостави на майката , а за бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето ,като се възприеме разширеният режим , посочен от РС-Кнежа при определяне на мерките на лични отношения с майката , а именно- да взима детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 ч. в събота , до 18 часа в неделя с преспиване ,както и да го взема през лятото за един месец ,когато детето не е на училище ,и когато това не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката.
По отношение издръжката ,която следва бащата да заплаща за малолетното си дете , съдът взе предвид ,че той реализира по – високи от майката доходи , видно от представеното по делото удостоверение ; няма задължения за издръжка към други лица и поради това поисканата от ищцата издръжка за детето Н.в размер на 80 лв. съдът намира ,че е по възможностите на бащата В.П..
С оглед на изложеното дотук , следва да бъде отменено решението на Кнежански районен съд и в частта за деловодните разноски ,които Н.П. е осъдена да заплати . Вместо това В.П. следва да заплати окончателна д.т. 20 лв., както и д.т. 115,20 лв. върху размера на присъдената издръжка. Останалите разноски,които страните са направили по делото ,следва да останат за тяхна сметка с оглед решението на съда по въпроса за вината за разстройството на брака.
Поради изложеното и на осн. чл. 271 , ал.1 от ГПК , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 150 от 18.01.2010г., постановено по гр.д.№ 173 / 2009 г. на Кнежански районен съд В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ с които първоинстанционният съд е приел ,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между Н.П. и В.П. има само съпругата Н.К.П. ; Предоставил за упражняване родителските права по отношение на детето Н.В.П.,родено на ***г. на бащата В.П. ; определил следният режим на лични отношения : Майката Н.К.П. има право да се вижда с детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 ч.в съботния ден до 18 часа в неделния ден с преспиване ,както и да взима детето при себе си през лятото за един месец ,когато детето не е на училище , а бащата не е в платен годишен отпуск , а така също и в частта с която осъдил Н.П. да заплаща месечна издръжка за детето по 60 лв., чрез неговия баща и законен представител В.Н.П. ,считано от влизане на решението в сила, както и в частта за присъдените деловодни разноски , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ВИНА ЗА НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА ИМАТ И ДВАМАТА СЪПРУЗИ .
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.В.П. ,родено на *** г. на майката Н.К.П. /Н. /.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.П. с детето Н.В.П. , както следва : бащата има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца , от 10 ч. в събота до 18 часа в неделя с преспиване ,както и да го взема през лятото за един месец , когато детето не е на училище и когато това не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Н.П. да заплаща месечна издръжка по 80 лв. за детето Н.В.П., чрез неговата майка и законен представител Н.К.П. / Н. / , считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини и условия за нейното изменение,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .
Осъжда В.Н.П. да заплати д.т. 115,20 лв. върху определения размер на издръжката , както и да заплати окончателна д.т. 20 лв.
В останалите части с които РС-Кнежа е Постановил след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н. и Предоставил за ползване на В.П. семейното жилище ,находящо се в ***, решението на РС-Кнежа не е обжалвано .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :