Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна, ______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на дванадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Веселка Крумова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Александър Атанасов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело
№ 691/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр.чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.К.Г., ЕГН: **********,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на
правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10000,00лв., причинени от нарушение на чл.3 ЗИНЗС извършено от
куриера на затвора, изразяващо се в отваряне и прочитане на личната му
кореспонденция. Ищецът твърди, че на 30.12.2020г. получил от Щ.Щ. ***, отворено
и прочетено писмо от Е.Х.К. от ЗО-Разделна. Към 9,00 часа след протест от други
лишени от свобода, писмото, чрез затворническата администрация, било върнато на
подателя. Твърди, че от това нарушение е претърпял неимуществени вреди в размер
на 10000лв. и иска да бъде обезщетен за тях.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Н.К.,
който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, така, както е предявен.
Ответната
страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк.С.С.,
оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че
от събраните доказателства не се установява нарушаване на правото на ищеца на
лична кореспонденция. В представен писмен отговор
С.д. № 10808/19.07.2021г. сочи, че не са налице
незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника, които да са
били в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Действията на специализирания
орган по изпълнение на наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в
местата за лишаване от свобода и се ръководят от интересите на лишените от свобода,
и от тяхното еднакво третиране. Сочи, че конфиденциалността на кореспонденцията
не означава, че същата не подлежи на проверка. Проверката (без съдържанието,
текста) има за цел единствено да предотврати нарушения на сигурността и
внасянето на неразрешени предмети. Позовава се на справка
рег.№ 236/20/13.07.2021г. на н-ка на Затвора-Варна и
приложено към нея извлечение от „Книга за кореспонденция“, в която за
твърдяната дата 30.12.2021г. липсва входирана кореспонденция за ищеца. Моли
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на предявеният иск, т.к. от доказателствата по делото се установява, че на
30.12.2020г. няма получено писмо за ищеца. Има получено писмо на 23.12.2020г.,
което не се визира. Счита и че от дадените от ищеца обяснения може да се
направи обоснован извод, че пликът е бил разлепен и липсват доказателства да е
бил отварян. Моли искът да се отхвърли като неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от справки №
236/20/13.07.2021г. и № 236/20/04.10.2021г. (л.143 и л.189) лишеният от свобода
М.К.Г. *** на 27.07.2020г. да търпи наложена мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по ДП № 111/2020г. по описа на Пето РУ- Варна. Настанен е в V-та група „Обвиняеми и подсъдими“ и към дата
30.12.2020г. е пребивавал в същата група. С Присъда № 260066/2020г. по НОХД
№ 3036/2020г. по описа на РС-Варна за извършено престъпление по чл.129 от НК,
получена за изпълнение на 17.05.2021г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 7 /седем/ години при първоначален „Строг“ режим. С Решение
№ 100/10.05.2021г. по ВНОХД № 67/21 на ОС-Варна, присъдата е потвърдена. На
19.05.2021г. л.св.Г. е разпределен във втора група. С
постановление от 02.06.2021г. на Районна прокуратура е зачетено задържането под
стража за времето от 03.04.2020г.
Съгласно справка №
236/20/17.05.20211г. /л.49/ получаването на кореспонденцията, предназначена за
лишените от свобода, е регламентирано със Заповед № 127/09.06.2021г. на
началника на Затвора-Варна. В справката е посочено още, че личната
кореспонденция на лишените от свобода им се предава лично от определен
служител, изпълняващ функциите на „куриер“. Кореспонденцията с подател – защитник
или друга държавна институция, не е обект на проверка, като л.св.
при получаването ѝ подписва декларация, с която удостоверява, че я е
получил. Кореспонденцията от частни лица се връчва също от служителя, определен
за „куриер“, като същата се отваря от лишения от свобода в присъствието на
служителя и му я предоставя за проверка единствено и само за установяване
наличието на неразрешени вещи в нея, за да се осигури сигурността в затвора.
При проверка в регистър „Книга за входяща кореспонденция“ е установено, че на
30.12.2020г. няма входирана кореспонденция за лишения от свобода М.К.Г.. На
посочената дата мл.инспектор Щ.М.Щ. ***, изпълняващ
допълнителна функция „куриер“, не е връчвал кореспонденция на л.св.Г..
Извлечение от водения в
Затвора-Варна регистър „Книга за входяща кореспонденция“, е представено с
отговор на ответника С.д. № 10858/19.07.2021г.
/л.145-146/ и повторно със справка от н-ка на
Затвора-Варна С.д. № 14512/05.10.2021г. /л.189/.
При
предявяване на регистъра в с.з. на 12.10.2021г. на св.Щ., същият потвърди, че той води книгата за
кореспонденция в Затвора-Варна, като предявените му страници обхващат получена
кореспонденция за дати 21.12.2020г., 23.12.2020г., 31.12.2020г. и 04.01.2021г.
В книгата, на 23.12.2020г. е отразена получена входяща кореспонденция за М.К.Г.
от Е.Х.К.. Освен тази пощенска пратка няма друга входирана кореспонденция за М.Г.
от Е.Х.К., или от друго лице.
Съгласно Заповед № 127/09.06.2016г. относно
определяне на правила за вътрешния ред в Затвора-Варна, ОЗ-Разделна и ЗО-Варна,
раздел VIII „Получаване на кореспонденция предназначена за лишените от свобода“ /л.51/,
с цел недопускане получаването и внасянето в затвора, и в затворническите
общежития, извън установения за това ред, на вещи и предмети, предназначени за
лишените от свобода чрез извършваните от съответните оператори пощенски услуги,
на основание чл.15, ал.1, т.4, чл.86, ал.1, т.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС, и чл.6,
ал.2, чл.34, ал.1, т.1, чл.90, ал.1 и §1, т.т. 5, 6,
7 и 8 от ДР на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, началникът на Затвора-Варна
разпоредил упълномощените и други служители на затвора и затворническите
общежития да получават от операторите на пощенските услуги само кореспондентски
пратки по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗПУ – писма и/или пощенски карти,
съдържащи писмени съобщения върху хартиен носител. Кореспондентските пратки, в
пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и
предмети да не се получават (т.1). Да не се получават от операторите на
пощенски услуги пощенски пратки по смисъла на §1, т.т.
6, 7 и 8 от ДР на ЗПУ – „печатни произведения“, „малки пакети“ и „пощенски
колети“ (т.2). Кореспонденцията на лишените от свобода, вкл. тази със
защитниците и поверениците, подлежи на проверка, която има за цел да
предотврати нарушения на сигурността и внасянето на неразрешени предмети. При
извършване на проверката, съдържанието на кореспонденцията не подлежи на
проверка, а единствено установяване наличието на неразрешени предмети. Редът за
връчване на призовки, съобщения и книжа на лишени от свобода и задържани под
стража по чл.178, ал.6 от НПК, е регламентирано в раздел IX от заповедта.
По искане на представителя на Окръжна
прокуратура-Варна, е изискана и приобщена към доказателствата по делото
прокурорска преписка № 447/2021г. по описа на Районна прокуратура-Варна. От
същата се установява, че с Разпореждане от 15.01.2021г. на М.Н. – прокурор при
Районна прокуратура-Варна, било разпоредено
извършването на проверка по повод депозирана жалба от л.св.М.К.Г.,
съдържаща данни за физическа саморазправа в Затвора-Варна. В тази връзка по
описа на ГДИН е образувана преписка №328600-2832/2021г., разпределена за работа
в група „Оперативно обслужване“ на Затвора-Варна на 20.01.2021г. Извършването
на проверката било възложено на полицейски служител Ж.Ж. . В хода на проверката
са снети сведения л.св.М.К.Г. и инсп.Щ.М.Щ..
Проверката по преписка №328600-2832/2021г. приключила със справка рег.№
3286р-7327/10.02.2021г. изготвена от исп.Ж.,
съдържаща предложение преписката да се изпрати на Районна прокуратура-Варна с
мнение за отказ от образуване на досъдебно производство. Според справката, при
проверката не са установени данни за физическа саморазправа в Затвора Варна,
като и самият лишен от свобода не твърди, че такава е имало. По време на
проверката не са установени свидетели на „инцидента“ между л.св.Г.
и инсп.Щ., както и не е могло да се установи кой и
кога е отворил плика с писмото. С Постановление № 447/2021/15.03.2021г. на
прокурор при ВРП е прието, че по повод жалбата на М.Г. не са установени данни
за извършено престъпление от общ характер и на основание чл.213, вр.чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е отказано образуването на досъдебното производство и
преписката е прекратена. Постановлението е потвърдено с Постановление №
2466/05.04.2021г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна.
В проведеното на 12.10.2021г.
открито съдебно заседание като свидетели са разпитани С. К.С. и Щ.М.Щ..
Св.С. дава
показания за това, че в края на м.декември 2020г., впоследствие
уточнява датата 30.12.2020г., чакал да получи кореспонденция от майка си
(пощенски марки) и по този повод станал свидетел на връчване на писмо за М.Г..
Между М.Г. и Щ.Щ. станала разправия, т.к. [се опитали] да предадат на Г. отворено писмо. Г. отказал да получи писмото и го
върнал.
Св.Щ., на
въпрос на ищеца, дава показания за това, че на 30.12.2020г. не е имало
кореспонденция за М.Г., както и че книга, в която лишените от свобода се
подписват, няма. При предявяване на извлечението от регистъра за
кореспонденция, представено към С.д. №
14512/05.10.2021г., свидетелят посочва датите, за които се отнасят предадените
пощенски пратки, както и че друга пратка за Г. от Е.К., освен получената на
23.12.2020г., няма. Свидетелят заявява, че не си спомня подробности около
случката, не помни нито дата, нито месец, нито година. Относно получаването на
кореспонденция в затвора сочи, че затвора има пощенския кутия, до която се
изпраща кореспонденцията, той я получава, описва писмата и ги предава на
лишените от свобода. На личната кореспонденция на лишените от свобода се
извършва проверка за наличие на неразрешени предмети. При получаване лишените
от свобода сами отварят писмата пред него. При съмнения, че в писмото има
предмети, предава същото на инспектор „Национална полиция“, вика се лишения от
свобода и свидетели, лишения от свобода отваря писмото и го проверяват.
В с.з. на
12.10.2021г. на въпроси на представителя на ВОП и на съда ищецът дава
обяснения, че пликът е бил разлепен, не е бил скъсан или разрязан. Когато
видял, че писмото е отворено попитал „За какво е отворено писмото? Къде го
прочете?“, отвърнал му [Щ.] „Ти недей да знаеш
много! Писмото ти подлежи на проверка!“. Маринов от своя страна възразил, че е
следствен, обвиняем и не подлежи на проверка. Щ.Щ. му дал писмото отворено и му
казал, че е прочетено от „хората от администрацията“.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Искът се
предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите – чл.285, ал.2 ЗИНЗС. Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище в гр.София и е второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН. Осигуряването на
правото на кореспонденция по чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, респ. по чл.256, ал.1
от ППЗИНЗС и опазването на нейната тайна, в контекста на задълженията и
правомощията на затворническата администрация по в чл.75 – чл.77 и чл.278 от
ППЗИНЗС, е вид администриране от страна на ръководството на Затвора-Варна, а
ръководството на местата за лишаване от свобода се изпълнява от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, поради което съдът приема, че искът е предявен от
лице с правен интерес – към момента лишен от свобода, а към момента на исковия
период търпящ мярка за неотклонение „задържане под стража“, който твърди
претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ЗИНЗС, против надлежна
страна по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е ДОПУСТИМ.
По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от нарушение на чл.3 ЗИНЗС във връзка със задължението на
затворническата администрация за осигуряване на правото му на кореспонденция и
опазване на нейната тайна, като нарушението било извършено на 30.12.2020г. от инсп.Щ. *** с допълнително възложени функции на куриер,
който предал на ищеца отворена и прочетена пощенска пратка /писмо/ от Е.Х.К. –
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ – Разделна към твърдяната дата
на нарушението.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и
задържаните под стража.
Съгласно чл.3
ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл.2 – за нарушение на ал.1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в
настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1/
бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /;
2/ противоправност – да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в контекста на изискванията към условията, при които са поставени
осъдените и задържаните под стража; 3/ реално причиняване на вреди; 4/ пряка
причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези
законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
От анализа на
установените по делото факти се обосновава извод, че в случая не са налице
кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника
по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу
ГД “Изпълнение на наказанията” е неоснователен.
На първо
място неоснователно е твърдението на ищеца, че кореспонденцията на лицата с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се подчинява на режима,
регулиращ кореспонденцията на лишените от свобода, респ., че не подлежи на
никаква проверка.
Действително
към твърдяната от ищеца дата на извършване на нарушението - 30.12.2020г.,
същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
ДП № 111/2020г. по описа на Пето РУ - ОДМВР-Варна, поради което по отношение на
правото му на кореспонденция са приложими разпоредбите на Част четвърта от
ЗИНЗС и Част Шеста от ППЗИНЗ - двете именувани „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“.
Съгласно чл.256, ал.1 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите имат право на кореспонденция, която съгласно
ал.2 не подлежи на проверка от администрацията.
Съгласно
чл.268 от ППЗИНЗС, разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по
реда на Наказателно-процесуалния
кодекс
лица, доколкото в тази част не се предвижда друго.
Съгласно чл.278, ал.1 от
ППЗИНЗС, задържаните под стража имат право на кореспонденция без ограничения,
писменото съдържание на която не подлежи на проверка. Писмата на и до
обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите, се изпращат и получават от
инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва
по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени
вещи - ал.2. При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се
уведомява съответният наблюдаващ прокурор и ГДИН - ал.3.
Тази регламентация на
правото на кореспонденция на лицата с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, е идентична с тази по чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.75 от ППЗИНЗС, в
които е регламентирано правото на кореспонденция и неговите ограничения по отношение
на лишените от свобода, като по арг. от чл.268 от
ППЗИНЗС за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите за лишените от свобода.
И в двата случая съдържанието на кореспонденцията не подлежи на проверка, а
такава, в интерес на сигурността и за да се предотврати извършването на престъпления,
се извършва само за наличие на неразрешени предмети.
Тайната на
кореспонденцията е защитена свобода съгласно чл.8, пар.1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, и цитираната правна уредба
в ЗИНЗС и ППЗИНС изцяло кореспондира и осигурява ефективно предоставяната с
Конвенцията защита. Съгласно чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС намеса на държавата е
допустима само ако е предвидена в закон и е необходима в едно демократично общество
в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, като при прилагане на
изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧОС се изисква прилагане на принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е.
намесата да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично
общество. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията
е предвидена в закона и преследва легитимна цел, а именно защита на сигурността
и предотвратяването на извършването на престъпления, т.е. налице е легитимна
цел и ограничение, което е допустимо от §2 на чл. 8 ЕКПЧ.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на
незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, с
което да е нарушено правото на неограничено получаване на кореспонденция, респ.
на опазването на нейната тайна.
От
представеното извлечение на регистъра на водената в затвора – Варна
кореспонденция и от показанията на св.Щ. се
установява по безспорен начин, че в периода от 21.12.2020г. до 04.01.2021г.
единствената регистрирана за ищеца пощенска пратка, изпратена от Е.Х.К. е от
дата 23.12.2020г., а не от 30.12.2020г. – както се твърди с исковата молба. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства за опровергаване съдържанието на
така водения регистър, указания за което са му дадени в с.з.
проведено на 12.10.2020г.
Дори да се
приеме, че се касае до грешка при възприемане на датата на нарушението и
твърдението за извършването му се отнася до пратката, регистрирана на
23.12.2020г., от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за това, че
действително писмото е отворено и прочетено в негово отсъствие, при това именно
от инсп.Щ.. В този смисъл са и констатациите в справката
рег.№
3286р-7327/10.02.2021г. по преписка №328600-2832/2021г. по описа на ГДИН, според която
по време на проверката не са установени свидетели на „инцидента“ между л.св.Г. и инсп.Щ., както и не е
могло да се установи кой и кога е отворил плика с писмото. Такива конкретни
данни не сочи в показанията си и св.С.. Съдът не
кредитира неговите показания – че именно на 30.12.2020г. е имало разправия
между л.св.Г. и инсп.Щ. по
повод отворено писмо за Г., т.к. от една страна
свидетелят не сочи конкретни факти, от които да се обоснове извод, че пряко и
непосредствено е възприел как инсп.Щ. връчва на л.св.Г. отворено писмо, а от друга, по време на проверката
по прокурорска преписка № 447/2021г. не са установени свидетели на „инцидента“
между л.св.Г. и инсп.Щ., и
това поставя под съмнение обективността и безпристрастността на свидетеля.
От
доказателствата по делото не се установява настъпването на неимуществени вреди
в правната сфера на ищеца, от проявено виновно действие от страна на служители
на Затвора гр.Варна, довело до нарушаване на тайната
на кореспонденцията му. При осъществяване на правнорегламентирана
дейност от длъжностните лица от Затвора – гр.Варна,
не се установи същите да са нарушили чл.3 ал.1, вр.чл.278, ал.1 от ППЗИНЗС. Не
се доказа накърняване на правото на Г., като търпящ мярка за неотклонение
„задържане под стража“, на свободна кореспонденция и опазване на нейната тайна,
съответно нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на
човешката личност достойнство.
Гореизложеното
обосновава извод за липсата на основни елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, респ. за
неоснователност на предявения иск.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Според
преобладаващата практика на административните съдилища и ВАС, по арг. от чл.286, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС, при пълно
отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените от ответната страна
разноски по производството, които обаче не включват адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения. По арг.
от чл.75 и чл.76 от ГПК, разноските за производството са средствата, заплатени
за възнаграждение за свидетели и вещи лица (разноски, направени за процесуални
действия, които страната е поискала да бъдат извършени), и отговорността на
изгубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството, не и до юрисконсултското
възнаграждение, респ.адвокатското възнаграждение, ако
страната е представлявана от адвокат. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от
ЗИНЗТ се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.143, вр.чл.144 от АПК, респ.чл.10 от ЗОДОВ. Липсата на изрична уредба
в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи – вж. в този смисъл Решение на Адм.съд-Варна
№ 1026 от 19.07.2021г. по к.адм. д. № 1140/2021г;
Определение на ВАС № 7677 от 11.06.2018г. по адм.д. №
7096/2018г; Определение на ВАС № 8478 от 05.06.2019г. по адм.д.
№ 6118/2019г; Определение на ВАС № 13551 от 11.10.2019г. по адм.д.
№ 13715/2018г.
Водим от горното, Варненският административен
съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Г., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието,
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
10000,00лв., причинени от нарушение на чл.3 ЗИНЗС извършено от куриера на
затвора Щ.Щ., изразяващо се в отваряне и прочитане на личната му
кореспонденция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на
Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: