№ 416
гр. Благоевград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500635 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. Г. Ш.,
ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********, срещу Решение № 504483/
09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1239/ 202019 г.. по описа на РС –
Разлог, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че съдът неправилно е приел, че ищците притежават сочените
идеални части.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 504483/
09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1239/ 202019 г.. по описа на РС –
Разлог, изцяло.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба, в който се оспорват
наведените твърдения и възражения във въззивната жалба.
1
Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените
доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за
платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание
чл. 34 ЗС се основава на успешното доказване от страна на ищеца – наличие
на съсобственост между страните по отношение на процесния имот на
основанието, на което се твърди че е възникнала съсобствеността, както и
размер на делбените квоти и лицата, между които следва да се извърши
делбата.
В настоящия случай е предявен иск от А. Г. Ш., ЕГН **********, В. К.
Ш., ЕГН ********** и В. А. Ш., ЕГН **********, против В. Г. Ш., ЕГН
**********, С. Н. Ш., ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********, за
допускане до делба на процесния имот.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че първите
двама ищци са съпрузи, а третият ищец е техен син. Ответниците В. Г. Ш. и
С.Ш. са съпрузи, а ответницата В.Б. е тяхна внучка. От изложените
фактически твърдения се установява, че страните по делото са съсобственици
на урегулиран поземлен имот * /.../, в кв. * /.../ по действащия регулационен
план на гр. Я., община Я., одобрен със Заповед № 598/1976 год., целият с
площ от 1166.50 кв.м /хиляда сто шестдесет и шест цяло и петдесет стотни
квадратни метра/, при съседи /граници/: * /.../, УПИ * /ч.../, УПИ */.../,УПИ
*/.../, УПИ */.../, зелени площи и улица. В имотът има изградена двуетажна
жилищна сграда, като първият жилищен етаж е собственост на първите двама
2
ищци, а вторият жилищен етаж е собствен на ответниците - В. Г. Ш. и С. Н.
Ш.. Ищецът В. А. Ш. е собственик на търговски обект на основание сделка -
дарение. Изложени са съображения за наличието на възможност за
обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, съгласно
изискванията на ЗУТ. През 2013 год. /към онзи момент собственици на
процесния имот са само първите двама ищци и двамата ответници В. и С. Ш./
бил направен опит доброволно да се раздели съсобствения имот, поради
което били предприети действия по изработване на проект за изменение на
ПУП-ПР и ПЗ. Изработен бил проект за изменение, съгласуван със
съответните институции, но преди да бъде издадена заповедта от Кмета за
одобряване изменението на ПУП, първият ответник изразил становище за
оттегляне на даденото съгласие. Изложени са доводи относно
предвижданията по проекта за изменение и постигнатите във връзка с това
уговорки. След оттегляне на даденото съгласие за изменение на ПУП двамата
съпрузи- ответници отказали всякакви преговори. Впоследствие първите
двама ищци дарили на сина си В. А. Ш. 323/1166,50 кв. метра от съсобствения
им поземлен имот, която сделка е обективирана в нот. акт № *, том * рег. № *,
дело № */2015 г. по описа на нотариус Н. Мавродиева,, с рег. № 494, с район
на действие - РС - Разлог, вписан в СВ - гр. Разлог, с вх. № */22.04.2015 г., акт
№ *, том *, дело № * по описа за 2015 г., като се надявали, че ще се договорят
с чичо си. Но ответниците Ш. отказали и продължавали да не желаят да
поделят имота. Също така, се сочи, че през 2016 г. първите двама ответници
предявили иск за разпределение на ползването на имота, по който е
образувано гр. дело № 40/2016 г. по описа на РС – Разлог. По посоченото дело
нямало постановен съдебен акт. Ищците твърдят, че след направена справка в
СВ - гр. Разлог установили, че в хода на производството по цитираното гр.
дело, В. и С. Ш. са дарили всички имоти, които притежават на внучка си В. П.
Б., вкл. и 330/1166.30 кв. метра от УПИ *, в кв. * по плана на гр. Я., явно
поради задлъжнялост към банка с цел да осуетят принудително изпълнение
към имотите.
Навежда се от ищците, че към настоящия момент собственици на
процесния урегулиран поземлен имот са ищците и ответниците при квоти
както следва :А. Г. Ш. и В. К. Ш., общо двамата на 260.50/1166.50 ид. ч., от
които -77/1166.50 ид. ч. лична собственост на ищеца А. Г. Ш. на основание
дарение от Р. П. Ш. /негова майка/ и 183.50/1166.50 ид. ч. на основание
давностно владение, като фактическата власт върху имота е установена по
време на брака на първите двама ищци през месец юли 1974 год.
продължаваща и до настоящия момент, В. А. Ш. на 323/1166.50 ид. ч. на
основание сделка дарение, В. Г. Ш. и С. Н. Ш. общо двамата съпрузи на
253/1165.50 ид. ч., от които - 128.75 ид. ч. лична собственост на ответника В.
Г. Ш. на основание дарение и 124.25/1116.50 ид.ч общо за първите двама
ответници на основание давностно владение, установено през месец юли 1974
год. и продължаващо и до настоящия момент и В. П. Б. - 330/1166.50 ид.
части на основание дарение.
3
Поддържа се, че преди месец юли 1974 год. имотът е бил собственост на
родителите на първият ищец и първия ответник - Р. П. Ш., починала на
27.07.2008 г. и Г. В. Ш., починал преди съпругата си на 09.03.2003 год.,
придобит на основание давностно владение. Според ищците е налице
възможност за обособяване на три самостоятелни УПИ от съсобствения им
имот, отговарящи на изискванията на ЗУТ.
Прави се искане съдът, да постанови решение, по силата, на което да
допусне до делба Урегулиран поземлен имот */.../, в кв. */.../ по действащия
регулационен план на гр. Я., община Я., одобрен със Заповед № 598/1976 год.,
целият с площ от 1166.50 кв.м/ хиляда сто шестдесет и шест цяло и петдесет
стотни квадратни метра/, при съседи/граници/: * /.../, УПИ * /ч.../, УПИ */.../,
УПИ */.../, УПИ */.../, зелени площи и улица, при квоти : за А. Г. Ш. -
77/1166.50 ид. ч. лична собственост, на основание дарение, за А. Г. Ш. и В. К.
Ш., общо за двамата - 183,50/1166.75 ид.части на основание давностно
владение и представляваща съпружеска имуществена общност; за В. А. Ш. -
323/1166.50 ид. части ; за В. Г. Ш. - 128.75/1166.50 ид. части на основание
дарение, за В. Г. Ш. и С. Н. Ш. общо за двамата - 124,25/1165.50 ид. части на
основание давностно владение, представляващо съпружеска имуществена
общност и В. П. Б. - 330/1166.50 ид. части на основание дарение.
В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв, в който
ответниците не оспорват твърдението на ищците за наличието на
съсобственост по отношение процесния поземлен имот, както и че в имота
има изградена двуетажна жилищна сграда, като първият етаж е собственост
на първите двама ищци, а вторият жилищен етаж е собственост на В. Г. Ш. и
С.Ш.. Поддържа се от ответниците, че В. Г. Ш. и С.Ш. са собственици на
677,74 кв. м. от посочения имот, като тази площ се формира от дарението на
недвижим имот подробно описан в нотариален акт от 08.07.1974 г., когато е
дарен на В. Г. Ш. недвижим имот, а именно: парцел *, планоснимачен номер
*, кв. * по плана на град Я. от 1958 година. Този парцел е идентичен с част от
УПИ *, кв.* по плана на град Я. от 1976 година. С нотариален акт от
24.09.1990 година срещу задължение за издръжка и гледане, родителите на В.
Г. Ш. му прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане, още
189/1020 идеални части от дворно място с планоснимачен номер *, квартал *
по плана на град Я. от 1976 година. През 2018 г. В. Г. Ш. и С. Н. Ш. дарили на
внучката си В. П. Б. - 330/1166,30 идеални части от УПИ *4, кв.* по плана на
гр. Я..
Ответниците оспорват твърдението на ищците, че В. А. Ш. е собственик
на търговски обект на основание сделка - дарение. За същият търговски обект
имало издадено Удостоверение №23/18.11.201бг. по &127, ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ. Видно от същото, е, че е описан обект „магазин за хранителни
стоки”, разположен в УПИ *4, кв.* по плана на гр. Я., собственост на В. Г.
Ш., А. Г. Ш. и В. А. Ш. и отговаря на изискванията на &127, ал. 1 от ПЗР към
4
ЗИД на ЗУТ за „търпим строеж.”
Ответниците оспорват твърденията в исковата молба, че през 2013 г. е
направен опит доброволно да се раздели съсобствения имот, но В. Г. Ш. е
отказал това да стане. Сочат, че причините за отказа са от друго естество, тъй
като на В.Ш. са му били поставени условия постфактум, с които той не е бил
съгласен.
С писмения отговор на исковата молба, се оспорват посочените от
ищците квоти при които се иска да бъде допуснат до делба процесния имот. В
тази връзка твърдят, че квотите в собствеността на процесния поземлен имот
са следните:
В. и С. Ш. са собственици на 344,74/1166,50 идеални части на основание
дарение, давностно владение, договор срещу задължение за издръжка и
гледане и наследство, В. П. Б. е собственик на 330/1166,50 идеални части на
основание дарение. За тези тези претенции относно квотите прилагат
съответните писмени доказателства- нотариални актове. Така както са
описани тези квоти се владее и ползва недвжимия имот от първите двама
ответници повече от 10 години.
Съдът от фактическа страна намира следното:
Видно от представените удостоверения за наследници на Г. В. Ш. и Р.
П. Ш., издадени от Община Я., бивши жители на гр. Я., се установява, че след
своята смърт същите са оставили като свои наследници ответника В. Г. Ш. и
ищеца А. Г. Ш..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, нот.дело №
*/1974 г. по описа на Разложки районен съдия, наследодателя Р. П. Ш. е
прехвърлила на ответника В. Г. Ш. дворно място, представляващо парцел * –
ти, пл. № * в кв. * по плана на гр. Я. при условие, че отстъпи за вечно
ползване на собственика на съседния парцел *I (седми) в кв. * толкова площ
от подарения му парцел до изравняване на квадратурата на двата парцела и
съдействува за изравняване на двата парцела по законен ред, като при
неизпълнение на това условие договора ще се счита за недействителен.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * от
08.07.1974 г. по описа на Разложки районен съдия наследодателя Р. П. Ш. е
прехвърлила на ищеца А. Г. Ш. дворно място, представляващо парцел *I - ми,
пл. № * в кв. * по плана на гр. Я..
По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
жилищен имот срещу задължение за гледане и издръжка по нот.д. № 443 от
24.09.1990 г. по описа на Разложки районен съд, с който наследодателя Р. П.
Ш. прехвърля на ответника А. Г. Ш. 1/3 ид. ч. от двуетажната жилищна
сграда, с две тавански стаи към същата къща, изградена в североизточната
5
част от към съседа Н. М. Р. на дворно място – планоснимачен № *4 в кв. * по
плана на гр. Я., заедно с 189/1020 ид.ч. от дворното място.
Видно от приложеното по делото Удостоверение № 23 от 18.11.2016 г.,
издадено от Община Я., е, че обект „магазин за хранителни стоки”,
разположен в УПИ *, кв. * по плана на гр. Я. отговаря на изискванията на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпим строеж.
От представените по делото удостоверения за сключен граждански брак
се установява, че ищците А.Ш. и В.Ш. са съпрузи, както и че ответниците
В.Ш. и С. Ш. са съпрузи.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 106, том 2, рег. № 3565, дело №
275/2014 г. по описа на Нотариус Наталия Мавродиева, по силата на който
ищците А. Г. Ш. и В. К. Ш., са признати за собственици по давностно
владение на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 92.00 кв.м., построен върху УПИ *, кв. * по плана на гр. Я..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том*, рег. № *,
дело № */2015 г. по описа на Нотариус Наталия Мавродиева, ищеца А. Г. Ш. е
дарил на третия ищец В. А. Ш. придобитите чрез дарение 323/1166.50 ид.ч. от
УПИ *, кв. * по плана на гр. Я..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том 3, рег. №
3367, дело № 381/2018 г. по описа на Нотариус Краси Манев, ответниците
В.Ш. и С.Ш., са дарили на третата ответница С.Ш. описаните в акта имота,
като под т.2.1 са посочени 330/1666.30 ид.ч. от УПИ *, кв. * по плана на гр.
Я..
От приложеното по делото писмо с изх. № 1103-53 от 30.07.2020 г. по
описа на Община Я., се установява, че процесния УПИ *, кв. * по плана на гр.
Я., целя с площ от 1166.50 кв.м. е делим.
От приложеното удостоверение № 3-29 от 27.07.2020 г. по описа на
Община Я., се установява, че УПИ *, кв. * по плана на гр. Я., одобрен със
Заповед № 598 от 1976 г. е образуван от: част от УПИ * – *, част от УПИ *I,
част от УПИ *II, кв. * по отменения план от 1958 г. Със заповед № 32 от 1991
г., е одобрено изменение на регулационните граници за процесния имот.
По делото е разпитана като свидетел А. Г. – Г., от показанията на която
се установява, че живее в съседство на процесния имот. Свидетелката твърди,
че от няколко години отношенията между страните се влошили, тъй като В. Г.
Ш. искал неща, които по собственост и по воля на родителите са и на А.Ш..
Твърди, че къщата била градена през 1975 г. Познава баба Р. – майката на част
от страните, но тя никога не живяла в къщата. Ползвала част от земята като
градина, която била засадила. Казвала, че след смъртта й на двамата братя
6
всичко е по равно. Първоначално парцелите били два, които в последствие
били обединени. Парцела излизал на главния път, който тогава го нямало. И
двата парцела били на баба Р.. Тя искала единия парцел да бъде на единия
син, а другия на втория й син. Къщата била построена общо. Описва имота с
площ повече от декар. Сочи като съседи на имота от горната страна Ш., от
едната страна път, а след пътя е реката. От другата страна били сем. М.. До
Ш. от горната страна били Ш.. Според свидетелката имота е заграден с
ограда. Разделен е в смисъл , че се ползвало по равно, но нямало оградата,
която да разграничава едната част от другата. В имота била построена къща,
която е на двамата братя. Освен къщата В. А. Ш. си направил нещо като
гараж. Другата половина я ползвал чичо му В. Г. Ш.. От другата страна било
същото едните имали кокошкарник и барака и другите също имали. Имота
продължавал като баба Р. минавала през целия имот за да стигне до
засаденото. Според свидетелката и след смъртта й имота пак се ползвал по
равно. Баба Р. починала преди около 10 години. Според свидетелката имота
винаги се ползвал по този начин. Мястото, където садяла баба Р. било по –
малко от парцела на къщата. И сега имало нещо подобно на оранжерия. В
парцела имало търговски обект, който се ползвал от ищеца В.. Според
свидетелката въпреки конфликтите между двамата братя, баба Р. останала и с
двамата. Частта, която баба Р. обработвала била продължение на имота. От
едната страна граничело с М., а от отгоре били Ш.. С ограда от камъни имота
се отделял от комШ.те Ш.. Твърди, че след смъртта на баба Р. не се
заглеждала кой ползва засадената част от имота. В Я. се знаело, че този имот
е на двамата братя. Докато била жива бабата този имот се знаел като имот на
двамата братя, които го имали от родителите си. Те го били разделили и го
дали на синовете си.
По делото е разпитана като свидетел П. П., която посочва, че е съседка
на Ш.. Те имали къща в Я.. Баба Р. не живеела в къщата. Единия етаж от
къщата бил на А., а другия на В.. Не може да посочи каква е частта от
дворното място, но посочва, че е по равно на двамата братя. В имота имало
магазин, който бил на В. А. Ш.. Там баба Р. имала градина, която обработвала
сама. Свидетелката твърди, че не може да посочи площта на градината.
Отношенията между двамата братя били добри, но след това се влошили.
Обработваното място било оградено с ограда, която към момента била
паднала. Според свидетелката В. Г. Ш. се въртял около баба Р. и искал да
вземе повече. Имота бил един пущинак. В. Г. Ш. го оградил от едната страна.
В. А. Ш. вдигнал стена, направил мрежа и укрепил имота. В. А. Ш. направил
хубава ограда отпред на имота. Наскоро чичо му В. направил от другата
страна една пътека, а В. циментирал всичко. Според свидетелката преди да
почине баба Р. имота бил на двамата братя. След смъртта й двамата братя
започнали да се карат. Когато била жива баба Р. само тя обработвала
градината. След смъртта й градината се обработвала от В..
По делото е разпитан като свидетел А.А. – съсед на имота на ищците.
7
Посочва, че ищците имат имот, който е с площ от около 4 ара. Половината
имот го ползвала баба Р., а другата половина В. Г. Ш.. Твърди, че орал в
имота, но винаги му плащал В. Г. Ш.. Целия имот бил с площ от около декар
и 150 ара. От лявата страна били М.. От другата страна Ш., а отпред бил
главния път. Освен къщата имало и магазин, който бил на В. А. Ш.. Имало
плевня в имота и свободно място от магазина до плевнвята от около 1 – 2 ара.
От предната страна към магистралата имало склад, парник. Мястото, където
работела баба Р. било 4 ара и стотина квадрата. Било оградено с ограда с
капаци. Ограденото се работело от баба Р. и В. Г. Ш.. Казвала, че след
смъртта й това място щяла да го даде на В. Г. Ш.. Той я гледал, карал я
навсякъде и й помагал. След смъртта на баба Р. до момента мястото го
ползвал В. Г. Ш.. Твърди, че баба Р. не била в добри отношения с А.. Според
свидетелката целят имот на времето бил ограден със стара ограда. Отпред
имота бил ограден с мрежа. Почти от всякъде е заграден. Из Ш. бил зид. От
едната страна имало стена с мрежа. От към магистралата било заградено с
капаци. Отпред бил магазина на В.. В къщата живеели и двамата братя, като
дворното място го ползвали и двамата. А. имал около 1 – 2 ара от магазина
нагоре, имал плевня. В. Г. Ш. отпред садил домати. Друго не ползвал.
Останалото го ползвали баба Р. и А.. След смъртта на баба Р. нейната част се
ползвала от В. Г. Ш..
По делото е разпитан като свидетел Ю. Г., който твърди, че познава
страните по делото. Те имали имот в гр. Я. с площ от около декар и два ара. В
имота била построена обща къща на ищците и ответниците. Имало и
прилежащи части. Свидетелят разделя имота на три ивици. В едната ивица
бил магазина на В. А. Ш.. В. А. Ш. имал навес около къщата. И две ивици,
които в момента се орат. Едната била на майката на В. Г. Ш. – баба Р..
Градината, която тя ползвала била около 2.2 ара. Другата ивица от около 2.2
ара се ползвала от В. Г. Ш.. Той го орал, садил боб, картофи. Тези части,
които се орали били отделени от другата част на имота. Имало ограда, която
опирала до Ш.. След като се направил магазина дъсчената ограда
продължавала до горе и в момента си стояла. В източната и южната част
оградата била метална и била направена от В. Г. Ш.. От към улицата имота
бил ограден от В. А. Ш.. Според свидетеля мястото ползвано от В. А. Ш. било
от магазина до входа на къщата. Площта ползвана от баба Р. била 420 кв.м.
След смъртта й В. (ответника) обработвал това място.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото
свидетели като непротиворечиви. Разпитаните по делото свидетели по почин
и на двете страни установяват местонахождението на процесния имот и
неговото ползване и от двете страни по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
По делото не е спорно, че страните по делото са придобили по силата на
8
извършени в тяхна полза на дарения, обективирани в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, том *, нот.дело № */1974 г. по описа на
Разложки районен съдия и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *,
том *, дело № * от 08.07.1974 г. по описа на Разложки районен съдия правото
на собственост върху процесния имот. Наличието на изповядваните в полза и
на двете страни дарствени разпоредителни сделки не се и оспорва от страните
по делото, както и че имат общ наследодател – Р. Ш.. Също така страните не
спорят, че приживе наследодателката Р. Ш. е притежавала процесния имот
заснет по преходния план като два имота с УПИ * и УПИ *I, кв. * по плана на
гр. Я.. Волята на дарителката предвид отразеното в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № *, том *, нот.дело № */1974 г. по описа на Разложки
районен съдия е била двамата й синове да получат равни по площи по
квадратура. Впоследствие двата имота са обединени в един имот УПИ *,
което се установява и от представеното удостоверение от Община Я.
неоспорено от страните по делото. С обединяването на двата парцела, частите
на съсобствениците се изравняват съгласно действащия към този момент
нормативна уредба – чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че от
1974 г. до смъртта си, Р. Ш. е обработвала част от имота, а след нейната
смърт нейната част е обработвана от В. Г. Ш..
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим жилищен имот
срещу задължение за гледане и издръжка по нот.д. № 443 от 24.09.1990 г. по
описа на Разложки районен съд, наследодателя Р. П. Ш. е прехвърлила на В.
Г. Ш., 189/ 1020 ид.ч. от процесното дворно място. Относно този нотариален
акт, е направено възражение от процесуалния представител на А.Ш., в
открито съдебно заседание на първостепенния съд, проведено на 07.07.2020 г.,
с което възражение се оспорва нищожността на Нотариален акт от 24.09.1990
г. за прехвърляне на недвижим жилищен имот срещу задължение за гледане и
издръжка по нот. д. № 443 от 24.09.1990 г. по описа на Разложки районен съд,
поради липса на предмет на нотариалния акт, тъй като наследодателя на
страните по делото се е разпоредил с тези имоти през 1974 г., като към онзи
момент имота е обединен с друг имот, което е формирало нов имот. Това
възражение е неоснователно, тъй като Нотариален акт от 24.09.1990 г. за
прехвърляне на недвижим жилищен имот срещу задължение за гледане и
издръжка по нот. д. № 443 от 24.09.1990 г. по описа на Разложки районен съд,
не е лишен от предмет. В случая липсва възражение за нищожност на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, а
възражението е само срещу формата, в който е сключен договора –
нотариалния акт. Съдът намира, че служебно не може да се произнесе по
нищожност на сделка, предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
предвид разпоредбата на чл. 6 ГПК.
В този смисъл, разпоредителната сделка – договор за прехвърляне на
9
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, е действителна,
породил е договора облигаторно-вещния си ефект, поради което е прехвърлил
в собственост на В. Г. Ш. 189/2020 идеални части от дворно място,
представляващо Урегулиран поземлен имот * /.../, в кв. */ .../ по действащия
регулационен план на гр. Я., община Я., одобрен със Заповед № 598/1976 год..
Липсва оспорване на тази сделка, поради което съдът не може да се произнася
по недействителността й. От друга страна, от събраните по делото
доказателства – писмени такива, се установява, че приживе общия на
страните наследодател Р. Ш. е притежавала правото на собственост върху
процесния имот, заснет по преходния план като от два имота УПИ * и УПИ
*I, кв. * по плана на гр. Я., от който е образуван УПИ *, пл. № *, кв. * по
плана на гр. Я.. В този смисъл, е налице имот, който е предмет на сделка
между страните, от друга страна, от свидетелските показания се установи, че
Р. Ш. е владеела около 400 кв.м., като е обработвала имота до смъртта си. В
този смисъл, тя е обладавала съответни идеални част от правото на
собственост върху процесния имот. В този смисъл, извода на районен съд –
Разлог е неправилен. От друга страна, в първоинстанционното производство
липсва спор по въпроса, дали праводателя по договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, е бил собственик на квотата от
имота, предмет на сделката, тъй като такова възражение не е въвеждано,
както и липсва такова доказване. Поради тази причина В. Г. Ш. е придобил
собствеността на посочените 189/1020 ид.ч., на валидно правно основание.
Предвид гореизложеното по делото се установиха всички предпоставки
за уважаването на предявения иск за делба на процесния недвижим имот -
страните са съсобственици на общата вещ, но не могат да я поделят
доброволно, както и че законът не разпорежда друго и поисканата делба на
вещта не е несъвместима с нейното естество и предназначение.
Делбата следва да бъде допусната при следните квоти между
съделителите: за А. Г. Ш. и В. К. Ш. общо 168,76/1166,50 ид.ч.; за В. А. Ш. -
323/1166.50 ид. части; за В. Г. Ш. и С. Н. Ш. общо 344.74/ 1166.50 ид. ч.; за В.
П. Б. – 330/1166.50 ид. части.
Поради несъвпадане на изводите, направени от въззивната инстанция
с тези на исковия съд, решението му като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, а спорът решен по същество, като се уважи
предявения иск за делба при посочените квоти.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 504483/ 09.11.2020 г., постановено по гр. д. №
1239/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, като вместо него постанавява:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между А. Г. Ш., ЕГН
**********, В. К. Ш., ЕГН **********, В. А. Ш., ЕГН **********, В. Г. Ш.,
ЕГН **********, С. Н. Ш., ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********, на
следния недвижим имот, а именно: - Урегулиран поземлен имот * /.../, в кв. */
.../ по действащия регулационен план на гр. Я., община Я., одобрен със
Заповед № 598/1976 год., целият с площ от 1166.50 кв.м/ хиляда сто
шестдесет и шест цяло и петдесет стотни квадратни метра/, при
съседи/граници/: * /.../, УПИ * /ч.../, УПИ */.../, УПИ */.../, УПИ */.../, зелени
площи и улица, при следните квоти:
- за А. Г. Ш. и В. К. Ш. общо 168,76/ 1166,50 идеални части;
- за В. А. Ш. - 323/ 1166.50 идеални части;
- за В. Г. Ш. и С. Н. Ш. общо 344.74/ 1166.50 идеални части и
- за В. П. Б. – 330/1166.50 идеални части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11