ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2.03.2016 г. Град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На втори март две
хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
Секретар:В.Н.
Като разгледа докладваното от Районен
съдия Ралинова
Гражданско дело №2042 по описа за
2015 година.
Предявен е иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В подадената искова молба от Х.С.Б. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес *** адв.С.В. срещу Е.Х. *** ,съдебен адрес ***, се излагат обстоятелства, че
е единствен наследник по закон своя баща- С. Х. Б., с ЕГН-**********,/починал на 10.07.2008 год/,а ответницата е негова леля и са единствените наследници по закон / деца / на дядо му- Х.С.Б., който починал на 28.01.2010 год. /преди неговият баща - С. Хр.Б.,поради което наследявал дядо си - Х. Ст.Б. по право на заместване/. Твърди, че общият наследодател Х. Ст.Б. е бил собственик по наследство и давностно владение от своя баща - С. А. Б. /извършена неформална делба приживе около 1961г. /на дворно място от около 800 кв.м., което по кадастралната карта на дв.рег.план на с.Паталеница от 1930 год. е било заснето с пл.№ 920 и за него е бил отреден по същия план парцел І-920 в кв.56, в който имот пл.№ 920 е участвал с около 500 кв.м. Останалата част от имота - около 300 кв.м. попадала в улици.Изложени са обстоятелства,че Х.Б. е дарил ответницата с посочения парцел І-920 в кв.56 с договор сключен с нот. акт № 62 т.ХІІІ от 28.03 1975 год. на Районния съд- гр.Пазарджик, включително и с предаващите се към парцела части от съседни имоти- общо около 94 кв.м.,но този план не бил приложен както за уличната, така и за дворищната регулация.Ищецът твърди още, че през 1976 год. е бил одобрен нов улично и дворищно рег. план на с.Паталеница, одобрен със Заповед № 171/08.07.1976 год. С него бившият имот пл. № 920 е бил заснет в кадастралната основа с нов пл. № 650 и за него били отредени два УПИ: парцел — ХН-650 в кв.43 с площ от около 675 кв.м. и парцел- ХІІІ-650 в кв. 43 с площ от около 690 кв.м. Към тези два парцела са се предавали по регулация общо около 415 кв.м. от съседни имоти, която площ е била изплатена на правоимащите от дядото въз основа на влезли в сила оценки. При изработването на кадастралната основа на новия план от 1976 година не била взета в предвид сделката за дарение по нот. акт № 62 /28.03.1975 год. в резултат на която приобретателят по тази сделка - ответницата била придобила само частта от имот пл. № 920, която е била включена в парцел І-920 в кв.56 - около 500 кв.м., а разликата от около 300 кв.м. които по плана попадали в проектираните улици, били останали собственост на наследодателя - Х.С.Б. затова всяка една от тези две части е следвало да получи отделен - самостоятелен кадастрален номер, тъй като е собственост на различни лица. Твърди се,че вместо това бившият имот пл. № 920 е бил заснет като имот един имот с пл. № 650 което мотивирало ответницата да оспорва правото на съсобственост с иск срещу него във вр. с образувано гр.д. № 3625/2014 год. на същия съд което било висящо.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че общият наследодател - Х.С.Б. към момента на одобряване на действащия регулационен план на с. Паталеница - 08.07.1976 год. е бил собственик на дворно място с площ от около 300 кв.м., което погрешно е било заснето в рамките на имот пл. №650, за който са отредени УПИ ХІІ-650 и ХІІІ-650 в кв.43 по плана на с.Паталеница, вместо като отделно обособен имот.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответницата Е.Х.Х. чрез процесуалния си представител адв.В.К. оспорва предявения иск. Твърди, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР, с която се цели установяване на грешка в кадастралната основа на регулационния план на с. Паталеница одобрен със Заповед № 171 / 08.07.1976 г. досежно дворно място от около 300 кв.м., което според ищеца било собственост на неговия дядо и наследодател Х.С.Б. и което неправилно било заснето като част от имот пл. № 650 вместо като отделен обособен имот.Възразява се,че предявеният иск е недопустим. Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика, искът за грешка в кадастъра е специален установителен иск към минал момент, който е допустим при наличие на правен интерес. За да е налице правен интерес, грешката задължително трябвало да има значение за регулационните предвиждания. В настоящия случай, ищеца не обосновавал правния си интерес от иска с оглед значението което твърдяната грешка в кадастралната основа би имала за регулационните предвиждания по плана от 1976г. Ако незаснетото като отделен имот място не е позволявало отреждане на самостоятелен парцел, настоящия иск бил правно безсмислен, защото и в момента наследствените права на ищеца в рамките на отредените за имот 650 в кв.43 УПИ XII- 650 и УПИ ХІІІ-650 съществували под формата на съсобственост между него и ответницата Х. което било видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, т.е. наследствените права върху половината от твърдените 300 кв.м. ищеца притежавал под формата на съсобственост в отредените за имот 650 парцели. Евентуално оспорват иска и като неоснователен.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.
При
така приетата фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
Преди да
пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да провери дали са налице процесуалните предпоставки за неговата допустимост.
Искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е допустим, когато Агенция по геодезия, картография и кадастър откаже да извърши изменение на кадастралната карта като я попълни или отстрани грешка в нея поради наличието на спор за материално право. Спорното материално право е правото на собственост или ограниченото вещно право, поради което този иск като обикновен вещен иск предполага спор между собственици на два съседни имота. Спецификата на този иск е, че предмет на установяване е кому принадлежи правото на собственост към минал момент – към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Така оформен петитума от ищеца касае спор за материално право вътре в един имот и касае наследствени права.
Без да навлиза в съществото на спора и допуснатата СТЕ, съдът счита така предявеният иск за НЕДОПУСТИМ, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.
В настоящият случай нямаме спор за материално право на собственици на отделни имоти,както изисква нормата на закона,тъй като страните в производството са съсобственици.В случай,че се оспорват правата на ответницата в наследствен съсобствен имот,придобит в резултат на регулационни изменения и наследяване, то това следва да стане по реда на установителен иск.
Разпоредбата на чл.54 ал.2 от ЗКИР гласи,че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отразява в комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри,въз основа на скица-проект след решение на спора по съдебен ред.От нормата става ясно,че от кръга лица които могат да сезират съда са собственици на отделни имоти ,но не и съсобственици,какъвто е настоящият случай.
Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка наличие на правен интерес,следва исковата молба да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
По
изложените съображения Пазарджишкият Районен съд,
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ без разглеждане предявеният иск от Х.С.Б. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес *** адв.С.В. срещу Е.Х. *** ,съдебен адрес ***,,с който на основание чл.54 ал.2 ЗКИР,се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че общият наследодател - Х.С.Б. към момента на одобряване на действащия регулационен план на с. Паталеница
- 08.07.1976 год.
е бил собственик на дворно място с площ от около
300 кв.м., което погрешно е било заснето в рамките на имот пл. №650, за който са отредени УПИ ХІІ-650 и ХІІІ-650 в кв.43 по плана на с.Паталеница, вместо като отделно обособен имот, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.2042 по описа на Районен съд гр.Пазарджик за 2015 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: