Р Е Ш Е Н И Е N 57
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 04.05.2012год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря Валентина Атанасова
и в присъствието на прокурора. . . . .
като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело N 109 по описа за 2011год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по постъпила искова молба от М.И.С. – Д. против Т.Т.Д. ***. В исковата молба твърди, че с ответника са сключили гр.брак на 23.10.1999год. и от брака си имат едно дете – Р., родена на ***год. Поради безработицата заминали в Испания където тя си намерила работа, а съпруга й не се задържал на работа и след няколко месеца се завърнал в България, а тя останала с детето и продължила да работи. Преди година разбрала, че съпруга й има извънбрачна връзка, като са завърнала в страната, заварила друга жена в дома им с която съпруга й признал, че живее. Моли съда да постанови решение с което да прекрати брака им по вина на съпруга, да й предостави за ползване семейното жилище – първи етаж от къща находяща се в гр.Ахелой, след развода от фамилното й име да отпадне името Д., да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото по време на брака дете Р., като определи режим на лични контакти на детето с бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 18.00ч. и 14дни през лятото които не съвпадат с отпуската й, да осъди съпруга да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200лв. месечно.
Ответникът по първоначалната искова молба, в подаденият от него отговор на исковата молба и насрещен иск твърди, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Сочи, че през 2002год. решили да заминат в чужбина, като той отишъл в Италия, а съпругата му в Испания и в последствие се преместил при нея и още тогава разбрал, че тя има друг приятел, но й простил и живели заедно до лятото на 2010год., когато се прибрали в България и той отказал да се върне с нея в Испания. Твърди, че през годините на съвместно съжителство, съпругата му непрекъснато упражнявала психическо и физическо насилие над него и оспорва твърденията й, че е имал извънбрачна връзка. Моли съда да постанови решение с което да прекрати брака им по вина на съпругата, да предостави за ползване семейното жилище находящо се в гр.А., ул..., собственост на родителите му на него, родителските права над детето да бъдат предоставени на бащата, като определи режим на лични контакти на детето с майката, всяка събота и неделя от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 20.00ч. на неделния ден, да осъди съпругата му да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100лв. месечно. В съдебно заседание подържа предявените искове, като се отказва от искането да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето Р. Трайкова, тъй като същото учи в Испания.
Предявеният първоначален иск и насрещния иск е за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс, съединени с небрачни искове относно - предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след неговото прекратяване – чл.322, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 23.10.1999год. в гр.Несебър, общ.Несебър за което е съставен акт за гр.брак №99/23.10.1999год. и това се установява от представеното у-ние за сключен гр.брак № 196991. От брака си съпрузите имат едно дете – Р. Т. Д., родена на ***год.
Установява се от представения н.акт №36, том І1 н.дело №359/1974г. и н.акт № 156, том І, дело №329/1981год., че Т. Д. Б. - баща на ответника е собственик на първи жилищен етаж от източната половина от жилищната сграда – близнак, построена в дворно място цялото от 1456кв.м. съставляващо парцел..., кв.... по плана на гр.Ахелой.
Установя се от представената служебна бележка от Д „Бюро по труда”, гр.Поморие, че Т.Д. е регистриран като безработен считано от 18.03.2011год.
Установява се от представения фиш за получено възнаграждение, че ответника в периода от 14.10.2010год. до 31.10.2010год. е бил трудово ангажиран в Испания и е работил като „берач”. Видно от представеното до Т.Д. съобщение от 01.11.2010год., трудовия му договор е прекратен, считано от 15.11.2010год. поради намаляване на продуктите в кампанията за цитрусови плодове.По делото са представени преведени свидетелски показания №125923, дадени пред полицейски участък Мурсия в 01.19ч. на 26.11.2010год., от които се установява, че Т.Д. е подал оплакване от съпругата си М.И.С.. Заявил е, че тя му съобщила, че е изхвърлила дрехите му на стълбището, а когато отишъл в жилището находящо се на ул. ...., Мурсия, за да получи документите за колата, същата започнала до го обижда и заплашва. По повод тези свидетелски показания, установява се от представената Призовка за бърз процес поради нарушение, връчена на Т.Д. в качеството на наранено лице е образувано дело насрочено за 01.12.2010год. Не са представени доказателства за изхода на това производство. По делото е представена и Епикриза от спешно отделение от която се установява, че на 30.11.2010год. ответника е бил прегледан в болница в Мурсия по собствено желание и са установени надрасквания в зоната на шията, гърдите, брадичката и гърба и му е предписано лечение.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелят Б. – баща на ответника свидетелства, че от 2010год. съпрузите са във фактическа раздяла, след като ищцата изгонила съпруга си от жилището в Испания и той окончателно се прибрал в България, но твърди че съпрузите често имали проблеми, тъй като ищцата била конфликтна. Свидетелства, че ищцата, сама преди години му е признала че е имала връзка с друг мъж в Испания и искала от него прошка, а синът му й прощавал заради детето. През лятото на тази година, ищцата посетила гр.Ахелой, заедно с детето и приятеля си като била на квартира и през периода през който е била в Ахелой, между тях са възникнали няколко скандала, като ищцата се нахвърлили да бие съпругата му, тъй като желаела да й прехвърлят етажа от къщата и по повод поведението й те „завели дело за домашно насилие”. Скандали ищцата вдигала и на съпруга си, когато бил на пазара с цел да й прехвърли придобит по време на брака микробус, като пред клиентите изхвърлила от микробуса продукцията която продавал. Не позволявала на детето да се вижда с баща си. Сочи, че не отговаря на истината, че синът му е живял с друга жена. Свидетелства, че при срещата им през лятото ищцата му заявила, че ще се омъжва за мъжа с когото била. Свидетеля Д. също свидетелства, че от две години страните не живеят заедно и през това лято и миналото лято, между тях е имало скандали. Това лято М. *** с детето и приятел и е присъствал на скандал състоял се на пазара в гр.Поморие, когато М. дошла заедно с познат и изхвърлила стоката на ответника от микробуса. Известно му е, че ищцата е нападнала майката на ответника и е искала да й прехвърлят етаж от къщата.
Според ПРС
иска за развод е основателен. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, между съпрузите е настъпило пълно отчуждение, като и двамата желаят
прекратяването на брака и същия следва
да бъде прекратен. Съгласно разпоредбата на чл.49,ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за
настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй
като и двете страни са поискали съдът да се произнесе по въпроса за вината,
настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като счита, че вината е
на съпругата.
Не
се установи съпруга да има вина за разстройството на брака. Твърденията в
исковата молба за извънбрачна връзка на съпруга не се доказаха. Не се доказа и
същия да не се е трудил, а напротив дори след като е отишъл за кратко в Испания
през есента на 2010год. е полагал труд като „ берач”. Причината за връщането му
в България са именно честите скандали провокирани от ищцата. Установи се, че от
показанията на свидетелите, че съпрузите са във фактическа раздяла, от повече
от година. Причината за разделното
живеене на съпрузите е пореден скандал, състоял
се в Испания след което съпруга се прибрал в България, а съпругата останала да
живее в Испания. След този конфликт, съпрузите не са се събирали да живеят
заедно. Детето е останало да живее при майка си.
Преди
обаче този конфликт между съпрузите е имало често други спречквания, като
още през лятото на 2010год., ответника е
отказал да замине заедно със съпругата си за Испания, но след това заради
детето е заминал отново. Установява се от показанията на разпитаните свидетели,
че през лятото на 2011год. ищцата е посетила гр.Ахелой заедно с детето и с друг
мъж и е била инициатор на няколко скандала
и с родителите на ответника и с ответника. Пред свидетеля Б., преди години
същата е признала за извънбрачна връзка
в Испания, а през лятото на 2011год. е предизвикала множество скандали със
родителите на ответника и със съпруга си. Свидетеля Д. е свидетел на скандал
предизвикан от ищцата на пазара в гр.Поморие пред клиенти, при което тя
изхвърлила продукцията, която продавал съпруга й от микробуса.
Съда
кредитира показанията на св. Б. и св.Д. като и двамата свидетелстват, за
конфликти предизвиквани от ищцата. Конфликтите през лятото по повод придобитото
имущество е довел и до посегателството срещу
майката на ответника и срещу съпруга като тези конфликти макар и след
установената между страните фактическа раздяла, доказват настъпилата нетърпимост и отчуждение между тях и според
съда, запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е в
интерес на съпрузите и детето. Във връзка с изложеното съдът приема, че ищцата
има вина за разстройството на брака и
разводът следва да бъде допуснат по нейна вина.
Относно упражняването на родителските права върху детето Р.
Т. Д. съдът счита, че същите на този
етап следва да се упражняват от майката, най вече защото детето живее с майката
в Испания, а бащата живее в България. Няма данни по делото майката да има лошо отношение към детето и тъй като
детето посещава училище в Испания, то следва упражняването на родителските
права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да се определи режим на лични
отношения с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. на
съботния ден до 18.00ч. на неделния ден и един месец през лятото
по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ищцата е поискала издръжка в размер на 200лв. Установи се в настоящото производство от представените писмени доказателства и напълно подкрепящите ги гласни, че бащата след завръщането си в България не е работил, а през лятото на 2011г. е работил като земеделски производител, а майката работи като в Испания. Няма доказателства за доходите на ищцата. Не се доказа и след като се е върнал в България бащата да участва в издръжката на детето. Няма доказателства да издържа други лица, няма данни да страда от заболявания които да му пречат да се труди. Според съда възрастта и здравословното му състояние, позволяват да работи и да реализира доходи в размер на средната заплата за страната, от които да отделя средства за издръжката на детето си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Безспорно е, че детето посещава училище и има нужда от средства за облекло, за прехрана, за учебни помагала, за участие в извънкласни мероприятия.
Тъй като издръжката се определя за бъдеще период, съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето Р. което е на 12г. родителите следва да осигурят издръжка в размер на 300лв., като една част от средствата следва да се осигуряват от бащата и той следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 130лв. а останалите средства да се осигуряват от майката. Иска е предявен в размер на 200лв. и за размера над определения от съда следва да бъде отхвърлен. Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2011год.,
Разпоредбата на чл. 53 от СК, предвижда
възможност за възстановяване на
фамилното име от преди брака, като ищцата е заявила, че желае след
прекратяването на брака да не носи като добавка фамилното име на съпруга – Д. и
настоящия състав счита, че молбата й е основателна и след прекратяването на
брака, ищцата следва да носи само фамилията С..
Всеки
от съпрузите е поискал да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
представляващо първи етаж от жилищна сграда находяща се в гр.Ахелой. Установи
се от представените н.актове и от гласните доказателства, че съпрузите преди да
заминат за Испания са живели на първия етаж, който е бил собственост на
родителите на съпруга. Жилището не може
да се ползва от двамата съпрузи, тъй като отношенията им са силно влошени, а и
ищцата не живее в България. Тъй като обаче безспорно е че жилището не е СИО, то ползването следва да се предостави на съпруга,
тъй като е собственост на неговите родители. Разпоредбата на чл.56, ал.3
от СК, допуска жилище собственост на близки на единия съпруг да се предостави
за ползване на другия съпруг, за срок до една година но съдът счита, че след
като ищцата и детето живеят в Испания, то не е необходимо да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище.
Във
връзка с искането на страните да им бъдат присъдени направените разноски по
делото, съдът, счита че разноски следва да се поемат от страните, така като са
направени, тъй като съдът допуска развод
по вина на ищцата, но уважа иска й за упражняването на родителските права и
иска за издръжка.
На основание чл.6 т.2 от Тарифата
за д.т. които се събират от съдилищата, страните следва да бъдат осъдени да
платят по 20лв. д.т.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен с акт за граждански брак № №99/23.10.1999год. на гр. Несебър между М.И.С.-Д., ЕГН ********** ***, ул. ...адв. Ч.Т. и Т.Т.Д., ЕГН **********,*** като допуска развод поради настъпилото ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО ПО ВИНА на съпругата и
ПОСТАНОВЯВА:
1. Родителските права върху роденото от брака дете –Р. Т. Д., родено на ***год. се предоставят на майката М.И.С., ЕГН **********, като на бащата Т.Д. се определя режим на лични отношения с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване и един месец през лятото по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката
2. ОСЪЖДА бащата Т.Т.Д., да заплаща месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева на детето Р. Т. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка М.И.С., ЕГН **********, считано от 09.03.2011год. до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска в останалата част до предявения отхвърля като неоснователен.
3. Предоставя ползването на семейното жилище представляващо първи жилищен етаж от жилищна сграда находяща се в гр.А., ул.... собственост на родителите на съпруга на Т.Т.Д..
4. След прекратяване на брака съпругата преустановява носенето на фамилното име Д..
ОСЪЖДА М.И.С. да заплати по сметка на ПРС 20 /двадесет/ лева допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА Т.Т.Д. да заплати държавна такса по сметка на ПРС в размер на общо 207,20 / двеста и седем лева и 20ст./ от която – 187,20лв. д.т. по чл.7 т.2 от тарифата за д.т. и 20 лв. – д.т. по чл.6 т.3 от Тарифата за д.т.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: