№ 291
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120202360 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „АА.Г.“, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, комплекс
„Гардън Бийч“, представлявано от Р.Д.В. срещу Наказателно постановление
№ 28/04.03.2021 г., издадено от Кмета на Община Бургас, с което на
основание чл.27 (чл.83) и чл.3, ал.2 от ЗАНН за нарушение на чл.61р, ал.5 от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на дружеството-жалбоподател е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 100 лв.
С жалбата се счита, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно
и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прави се
позоваване на чл.28 ЗАНН.
Наказващия орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
писмено становище моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
становищата на страните, намира за установено следното:
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено от управителя на дружеството-жалбоподател
на 11.03.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е
постъпила при наказващия орган на 19.03.2021 г. с вх.№26-00-483/19.03.2021
г., след като е била изпратена по куриер на 18.03.2021 г. Ето защо съдът
намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 05.02.2021 г. в настоящия случай са настъпили две събития.
На първо място, дружеството-жалбоподателя подало в Община Созопол
декларация по чл.61р, ал.5 ЗМДТ с вх.№866/05.02.2021 г. за извършена
туристическа дейност на обект, находящ се в гр.Черноморец, комплекс
„Гардън Бийч“, ап.13, етаж 3 с №***** на категоризация.
На второ място, на дружеството-жалбоподател е съставен Акт
№9/05.02.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН).
Конкретно вмененото на дружеството нарушение е такова по чл.61р, ал.5
ЗМДТ, а именно за това, че не е подало декларация след крайния срок –
31.01.2021 г.
На трето място, АУАН е връчен на управителя на дружеството на
10.02.2021 г.
На 04.03.2021 г. Кмета на Община Созопол издал обжалваното НП,
което било връчено на 11.03.2021 г. На 18.03.2021 г. по куриер била изпратена
процесната жалба, постъпила при наказващия орган на 19.03.2021 г.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
2
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи съгласно чл.128 ЗМДТ и в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
случая според съда е налице маловажен случай и следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Както се установи по-горе в изложението от фактическа страна, на
05.02.2021 г. дружеството-жалбоподател подало декларация по чл.61р, ал.5
ЗМДТ при краен срок 31.01.2021 г. Независимо, че нарушението е доказано
по безспорен начин настоящият състав намира, че с оглед наличните по
делото данни процесното нарушение следва да се определи като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Крайният срок за подаване на декларация по чл.61р,
ал.5 ЗМДТ е 31.01.2021 г. – неделя. Първият работен ден след тази дата е
понеделник, 01.02.2021 г. Декларацията е подадена в петък, 05.02.2021 г., т.е.
на петия ден след изтичащия в неделя краен срок.
По делото не се съдържат данни за установени предходни нарушения по
процесния нормативен акт преди извършеното на 05.02.2021 г. година
нарушение, поради което следва да се приеме, че настоящото нарушение се
явява първо за жалбоподателя.
3
С оглед изложеното съдът намира, че обществените отношения обект на
нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо
да се наказва жалбоподателят. Ето защо съдът счита, че процесното деяние се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид, поради което АНО е
трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при повторно
извършване на нарушението.
Отделно от посоченото дотук, в АУАН липсва посочване на място на
извършване на нарушението. Посочена е датата на подаване на декларацията
по чл.61р, ал.5 ЗМДТ, но не и мястото. Това е нарушение на чл.42, ал.1, т.3
ЗАНН. Това нарушение е преповторено в процесното НП, което от своя
страна е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Прави впечатление е описанието на нарушението в АУАН и НП.
Вероятно става въпрос за недостатък при набиране на текста на компютърен
текстов редактор, но въпреки това изложението в тази част на АУАН и НП е
неясно и не е написано на граматически правилен български език. Става
въпрос за:
1. „…лицето АА.Г. ЕООД с ЕИК ….“
2. „На 05.02.2021 г. е подадена декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ с
входящ номер 866/05.02.2021 г.“
3. „За извършена туристическа услуга за обект….“
Така изложеното описание на вмененото на дружеството-жалбоподател
административно нарушение е неясно, граматически и смислово неправилно,
а липсват и препинателни знаци – между т.1 и т.2.
При така установеното по делото обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28/04.03.2021 г.,
4
издадено от Кмета на Община Бургас, с което на основание чл.27
(чл.83) и чл.3, ал.2 от ЗАНН за нарушение на чл.61р, ал.5 от Закона за
местните данъци и такси, на еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „АА.Г.“, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр.Черноморец, община Созопол, област
Бургас, комплекс „Гардън Бийч“, представлявано от Р.Д.В. е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 100 лв.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5