Р Е Ш Е Н И Е
№ 260518/2.10.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5774 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.В.К.
ЕГН ********** ***, действаща в качеството й на майка и законна
представител на детето П.В.К. ЕГН **********
*** Приморски полк № 43, представлявана от Кмета Иван Портних осъдителни
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.
45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата в размер на 15000,00
лв., представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания , получени вследствие
настъпило на 19.02.2019г. увреждане в гр. Варна, ж.к. Трошево на тротоара пред блок 12 вх. „Д",
ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.
45 от ЗЗД
;
- сумата в размер на 229,17лв.,
представляваща обезщетението за забава /мораторна лихва/ върху главницата за
периода от 19.02.2019г. до 14.04.2019г., на
основание чл.86 от ЗЗД ;
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се ,че на 19.02.2019г. В.П.К–
съпруг на Д.К., заедно с детето П.В.К. в ранния следобед заминали за гр.
Варна на гости на свой приятел , живущ ***. Около 15ч. , по време на движението по тротоара, детето П.В.К.
вървяло пред баща си на няколко метра и изведнъж паднала по очи. Съпругът се притекъл към детето и го вдигнал от тротоара, където то
било паднало по очи. Вдигайки детето, съпругът видял, че са пропаднали три
тротоарни плочки с размери 40/30 сантиметра и се е образувала дупка с дълбочина
около 40 сантиметра. Дупката се намирала на отстояние около
1.5 от блока индивидуализиран под № 12 в близост до вх. „Д" и бордюра на пътното платно. Падайки
в дупката детето се разплакало и казало, че го боли лявата ръка. Съпругът веднага завел детето в спешното отделение на МБАЛ „Света
Анна" - Варна АД. В 16.30ч. след преглед се установила травмата на ръката и била
поставена гипсова имобилизация за две седмици. Лечението било
съпътствано с постоянни болки. Наложило се детето да отсъства от училище. След свалянето на гипса П. тръгнала на училище, но й
било много трудно да ползва ръката си. Както по време на носене на
гипса, така и след като го махнали, продължила да се оплаква, че ръката я
боли. Независимо, че от нараняването са минали около един месец и половина , тя все още се оплаква, че има болки в лявата ръка
и сравнително по-трудно си служи с нея.
В постъпилата по делото уточнителна молба се излага, че детето,
вследствие пропадане в отвор, получен на тротоара от пропадане на няколко
плочки в гр. Варна, кв. Трошево, пред блок под 12, вход „Д" , е ударило лявата си ръка , вследствие на което
получило силни болки. В МБАЛ - Варна и е бил поставен гипс,
като ръката е била гипсирана от китката до рамото. Лекарят е казал, че
счупването е в областта на китката и е гипсирал ръката до рамото с цел
по-бързо да зарасте. Гипсът е бил свален , за да не
настъпят усложнения и детето да бъде по-полезно в обучението.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр.Варна бул.Осми Приморски полк № 43,
представлявана от Кмета Иван Портних, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба , в който се
излага становище, че се счита исковата молба за неоснователна и необоснована по
следните съображения.
Оспорва се твърдението, че на 19.02.2019
г, в гр. Варна, ж.к.
„Трошево", пред бл.12, вх.Д е съществувала неравност, вследствие на която
да се стигне до описаната в исковата молба травма.
Оспорва
се твърдението общината да е ангажирана изцяло с поддържането и спазването на
инфраструктурата пред жилищните сгради.
Съгласно пар.1, т.19 от ППЗДвП
„препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както
предметите, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Счита се
, че е спорно доколко повредените, неравни тротоарни плочки
представляват такова препятствие и дали наистина се създава опасност за
движението на пешеходците.
Излага се, че е спорно , дали вредите са в причинно следствена връзка
с неравност на пъта или поведението и невниманието на ищцата. Още повече, че
разпоредбата на чл.8, ал.8 33Дт /Закон за закрила на детето/ предвижда, че
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст,
ако с това се създава опасност за
тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Тъй като
в закона липсва легална дефиниция на термина „надзор", правната доктрина
го определя като „постоянното физическо присъствие на родителя при детето или
осигуряване присъствието на друго лице при детето'' /. Счита се, че въпреки, че е посочено, че детето е вървяло пред баща
си, то ако действително описаната дупка е с размерите, описани в исковата
молба, то би следвало същият да е предвидил безопасното им преминаване.
По отношение на поддръжката на прилежащите площи на
жилищни блокове, каквато се явява и мястото, описано в исковата молба като
място на инцидента, то на етажната собственост също са вменени задължения
Съгласно общата презумпция за законосъобразност на действия на административния
орган, които почиват на закон или административен акт, то се очаква че и
субектите в административния прозее ще извършат вмененото им задължение,
посочено в чл. 4,ал.З от АПК, да управляват своите
права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата,
свободите и законните интереси на други лица. Чл.2 на Наредбата за обществения
ред на Обшина Варна /НОР/ предвижда задължение на гражданите, едноличните
търговци, юридическите лица, ръководителите на предприятия, учреждения и
организации да опазват от повреди общинската собственост, като в следващите
разпоредби на Наредбата са определени санкции по отношение на тези задължения. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 и 2 от HOP, поддържането на
чистотата и естетичния вид около жилищни сгради, в междублокови пространства и
търговски обекти е задължение на гражданите съгласно график на Председателя па
Управителния съвет на етажната собственост или на назначен портиер или чистач,
както и на Собствениците по отношение на индивидуалните дворове, постройки и
съоръжения, ведно с прилежащи към тях територии. В чл.
16,ал.1, т.3 от Наредбата е посочено, че
Председателите на управителни съвети на етажна собственост са длъжни да
осигуряват обезопасяването на електрически табла, шахти и отвори на
общодостъпни места. Ето защо се счита, че исковата претенция
не е реално насочена към ответника.
С оглед на гореизложеното се моли да се отхвърли изцяло
исковата претенция , като се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Варна.
В случай на алтернативност се моли, значително да се
намали размера на иска за претендираните неимуществени вреди в размер на 15000 лв., съобразно правилата визирани в чл. 52
от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика.
Размерът на претендиранираните вреди е прекомерно завишен,
имайки предвид, че при определянето му следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетение
подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях
е допринесъл за настъпването на инцидента. Съразмерността
на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
Контролиращата страна -
Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Девня, депозира по делото писмено становище,
в което по същество излагат, че предявената искова молба е допустима и основателна , като относно размера на
претендираното обезщетение за претендирани неимуществени вреди за детето П.К.,
предоставят на съда да определи, какъв да бъде размерът на обезщетението, след
преценка на събраните по делото доказателствата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от представеното по делото удостоверение за раждане родители на детето П.В.К. ,
родена на ***г., са Д.В.К. и В.П.К..
Приет
по делото е Лист за преглед на пациент - детето П.В.К. в спешен кабинет,
издаден на 19.02.2019г., в който е посочено, че детето е получило травма на
ръката , като е поставена основна диагноза: Остеоепитефизиолиза /счупване/ на
лявата лъчева кост в горна трета.
Представена
е Служебна бележка с Изх. № 347/15.03.2019 г., издадена от Основно училище
"Свети Патриарх Евтимий" гр.Белослав , общ. Белослав, в уверение на
това, че П.В.К., ЕГН **********, ученичка от IV клас, дневна форма на обучение,
е отсъствала от учебни занятия в периода 28.02.2019 г.- 08.03.2019 г.
Приобщена
по делото е преписка вх.№ ВП – 1305/2019г. по описа на ВиК – Варна, съдържаща:
сигнал вх.№1305/10.06.2019г., отговор изх.№1305/18.06.2019г., Заявка за
извършени възстановителни работи от 10.06.2019г., сведение за отстраняване на
повреди от 10.06.2019г., поименен списък за възстановяване на настилка с
изх.№1163/21.06.2019г. и подробна ведомост за изпълнените СМР.
Видно
от заключението на вещото лице Д.А.Д. по приобщената към доказателствения
материал съдебно-медицинска експертиза, от представената по настоящото дело
медицинска документация и проведения клиничен преглед на детето П.В.К. се
установява, че 19.02.2019год. П.В.К. е получила счупване на лявата лъчева кост
в горна трета. Описаното травматични
увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, отговаря добре да
бъде получено при удар на лявата лакътна област в подлежащата настилка /по
начин отразен в Исковата молба/.
Описаното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2 месеца, като към
настоящия момент функцията на крайника е възстановена без дефицит. След получаването на такова травматично
увреждане е налице болка, ограничение в движенията на десния горен крайник,
затруднения при обличане. Според експерта несъмнено след получаване на такова
травматично увреждане, в рамките на 15-20 дни, се е налагало ползване на помощ
от трети лица.
По
делото са събрани гласни показания посредством разпит на водените от ищцовата
страна свидетели - В.П.Ки Л. П. Д..
Свидетелят
В.П.К., роден 1971г., баща на
детето П.В.К., излага, че той и детето
на 19.02.2019г. са отивали на гости при негов познат. Детето е вървяло пред
свидетеля на два три метра, когато
изведнъж изпищяло и паднало по очи. Детето започнало да плаче и да се държи за
ръката. Свидетелят излага, че причината детето да падне била дупка на тротоара
, дълбока около 40-50 см. и с диаметър
над един метър , където нямало поставени плочки. Нямало никакво поставено
обозначение относно дупката на тротоара.
Свидетелят завел детето в болница, където го прегледали и гипсирали лявата му ръка до горе. Детето било
с гипс около 15-20 дни , след което гипсът бил махнат. Оздравителният период
бил около два месеца , като детето било стресирано , изпитвало болка.
Свидетелят се принудил да си вземе два месеца неплатен отпуск да гледа дъщеря
си , за да й помага с обличането , храненето , посещението на тоалетна и
другите ежедневни дейности. Свидетелят
излага, че като застудее времето , детето отново изпитва болкааплашено е и е
стресирано от самото падане. Детето вечер се буди и до настоящия момент бащата
спи с детето , за да не се страхува.
Свидетелят
Л.П.Д.роден 1952г., без родство и дела със страните по делото, излага, че на
процесната дата детето и неговия баща са му идвали на гости. Свидетелят излага,
че точно пред входа е имало една голяма дупка и
детето е паднало и е счупило ръката си , като не е бил непосредствен
свидетел на падането на детето. Свидетелят излага, че тази дупка е може би от
преди два месеца преди инцидент. Според свидетеля дупката се намира точно пред
входа и е с дълбочина 60-80 см. и около два квадратни метра площ. Свидетелят
Динков излага, че тази дупка се появява периодично един път в годината , като
периодично се получава пропадане. Свидетелят твърди, че има образувана преписка
в кметството относно процесната дупка, като от кметството прехвърлят към ВиК, а
те обратно към кметството , като не е решен въпросът относно нейното
отстраняване. Свидетелят излага, че преди процесния инцидент детето е било
весело и пъргаво, но след това е станало по- затворено и по - свито. Твърди ,
че детето е играло редовно танци, като към настоящия момент контузията му пречи
да извършва тази дейност.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС 7/1958г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако
се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
За
уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител
на ответника, изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени
вреди от ищеца, които да са настъпили вследствие на противоправно поведение на
служител на ответника; причинна връзка между вредата и неправомерното
действие/бездействие на служители на ответника; размер и характер на понесените вреди.
От своя страна в тежест на
ответника по
делото от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в
случай че ищецът докаже нейната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат.
При деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД всеки възложител на работа е
отговорен за вредите причинени от вещ, която е негова
собственост или се намира под негов надзор. Отговорността е безвиновна и с
гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича от вината на
възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност
и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да
се освободи от отговорност единствено, ако докаже, че прекият причинител на
вредата не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност,
осъществявана при или по повод на възложената работа.
В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г. са дадени задължителни указания
до съдилищата по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.
Основанието за ангажиране отговорността по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД е наличие
на виновно поведение на дееца, в резултат на което са били допуснати нарушения
на предписаните и общоприети правила по повод ползването на вещта, съобразно
нейното предназначение, т.е не се касае за вреди
настъпили в резултат на специфичните свойства на вещта. Случаят по разглеждания
казус е именно такъв.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ
бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване преминават в собственост на общините.
Същевременно, в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок., като ал. 2 на същия член
регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването
на служби за контрол, които
да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в
населените места.
Съдът
, като съобрази ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите В.П.Ки Л.П.Д.които се кредитират от
съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления относно първия
свидетел, като депозирани от лице без каквато и да е заинтересованост
от изхода на спора относно втория свидетел и като кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал, констатира, че от същите се установява факта на наличието на необезопасена
дупка на пешеходния тротоар, находящ се пред бл.12 в гр.Варна кв.Тришево, вследствие на
което детето П.В.К. е пропаднала в необезопасената
дупка и е получила счупване на лявата лъчева кост в горна трета.
Съгласно
легалната дефиниция , дадена в пар.1 ДР на Закона за пътищата „път” е ивицата
от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци, и отговаря на определени технически изисквания. На
основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за общинската собственост вр. с пар.7, т. 4 от
ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в
сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А съгласно чл. 30,
ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. Т.е на ответната община е
възложено поддържането на тротоарите, в т.ч. този, на който се е случил
инцидентът с ищцата. И поради това и носи отговорност на действията, респ.
бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази дейност.
Така, ангажираните от нея писмени доказателства в подкрепа на твърденията й, че
е сторила нужното по поддържането на тротоарната настилка се опровергават от
обективно съществувалото й състояние към момента на инцидента. Вярно е и че те
касаят изграждането на обект коридор за бързи автобусни линии и представеният
проект е за част пътна, т.е няма отношение към изграждане, реконструкция,
подновяване на тротоари и тяхната настилка. По- важното обаче е, че
отговорността, както се посочи е гаранционно обезпечителна, т.е за чужди
действия, тези на изпълнителя на възложената работа. Затова и за да се освободи
от нея, ответникът е следвало да докаже или че изпълнителят на възложената
работа не е действал/бездействал виновно, или че вредата не е настъпила от
дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа, т.е дължи се на фактори
извън неговото поведение. Отговорността на този, който му е възложил работата е
по чл. 49 ЗЗД щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на
възложената работа или е по повод на същата. Със ЗП, поддръжката в изправно
състояние на тротоарите на местно ниво е възложено като ангажимент на
съответните общини, които участват включително и с финансови средства. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че в
случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответната община по
чл. 49 ЗЗД при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им за поддържане на пътната настилка, в т.ч. и
тротоарните площи. Очевидно е, че предприетите в тази насока действия не са били
достатъчни, след като се е стигнало до този вредоносен резултат. Налице е
нарушение на вменените задължения по чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което следва да
се приеме, че е налице противоправно бездействие.
Вследствие
на изложеното е
налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на които Общината е
възложила поддържането на улиците в изправно състояние, което ангажира обективната
отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищцата вредоносен резултат.
От събраните
писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът кредитира като кореспондиращи
на събрания по делото доказателствен материал, както и от заключението на вещото лице
по приобщената към доказателствения
материал съдебно-медицинска експертида се установява и настъпването на твърдените в исковата
молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на детето П., породили и травма в нейната психика.
От
друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят
възраженията за изпълнение на вменените му задължения за почистване и поддръжка
на уличната мрежа, предназначена за обществено ползване.
Горното
обуславя извода, че вредите са в
резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка
на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради
което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
вреди.
Съдът
намира, че търпените болки и страдания са настъпили в резултат на бездействието
на отговорните служители на общината по повод контрола, ремонта, стопанисването
и изграждането на тротоарните площи. Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и
следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото
да претендира обезщетение за настъпилите вреди.
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
увреждането, начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата среда и др.
В конкретната хипотеза, от представените по делото
доказателства (приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания, медицинска документация) се установява, че процесния инцидент е дал отражение върху физическото и
психично състояние на детето. Освен големите болки в увредения крайник, които детето
изпитва и към настоящия момент, негативни последици от инцидента са и уплахата,
чувството на страх и безпокойство, че отново при движение навън детето отново
може да пропадне в улична дупка, които сериозно са се отразили в психиката на пострадалото
дете. Отрицателните емоции, съчетани с болките и безсънието, са оказали
неблагоприятно влияние при осъществяване на ежедневните хигиенни дейности, като
детето е имало нужда от помощ при осъществяване на ежедневните му битови нужди.
Наред с изложеното поради настъпилия процесен инцидент, детето се е лишило от
възможността да посещава танци , което е правило редовно преди инцидента. От
свидетелските показания е видно, че психическите последици от инцидента не са
отшумели и към настоящия момент , като детето е стресирано и изпитва безпокойство при излизанията си навън.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че ищцата е
търпяла неимуществени вреди под формата на физически и психически болки и
страдания , в резултат на
противоправното поведение на ответника. Съдът , като съобрази заключението на
вещото лице по приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза , както и
посоченото от него , че причинените на детето травматични увреждания от този
вид обичайно отзвучават в рамките на 2 месеца, намира, че понастоящем е налице
цялостно физическо възстановяване на ищцата, то паричният еквивалент, служещ за
репарирането им се определя в съответствие с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. Преценявайки всички обстоятелства по делото, които са
свързани и са от значение за тези търпени вреди, настоящият състав намира, че
за търпенето им следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив размер
определи в размер на сумата от 8000,00 лева, което обосновава извод за частично
уважаване на исковата претенция, като за разликата предявения иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед направеното искане, се дължи законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда.
Обезщетение
върху главницата се дължи, считано от
датата на увреждането, доколкото от тази дата деликвентът се счита за поставен
в забава /чл. 84, ал.3 ЗЗД/, т.е от 19.02.2019 г. до 14.04.2019г., както е
поискано от ищцовата страна. По отношение на иска за присъждане на обезщетение
за забава върху главницата от 8000,00
лв. за периода от 19.02.2019г. до 14.04.2019г. , съдебният състав намира,
че същият е основателен за сумата от
122,22 лв., като за разликата до пълния предявен размер искът за присъждане на
обезщетение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищцата се следват сторените разноски
, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца не е основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото, поради което не са налице
предпоставките за уважаване на това възражение, на основание чл.7 ал.8 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
още повече че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца надхвърля
в минимален размер посоченото в Наредбата. С оглед направеното искане, на
ищцата следва да бъде присъдена сумата в размер на 445,33 лв. , съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
ответника се следва присъждане на разноски, съгласно приложения по делото
списък с разноските по чл.80 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , в размер на 46,67 лева.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер от 550,00 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА
, с
адрес: гр.Варна бул.Осми Приморски полк № 43, представлявана от Кмета Иван
Портних ДА ЗАПЛАТИ
на П.В.К. ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д.В.К. ЕГН ********** , с адрес: *** следните суми,
а именно:
- сумата в размер на 8000,00 лв.- главница ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания , получени вследствие настъпило на 19.02.2019г. увреждане в гр. Варна, ж.к. Трошево на
тротоара пред блок 12 вх. „Д", ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 15.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.
45 от ЗЗД ,
- сумата в размер на 122,22 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 19.02.2019г. до 14.04.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД , като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения до пълния претендиран
размер от 15000,00 лв. , като неоснователен и иска за обезщетение за забава за
разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 229,17 лв. , като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА
, с
адрес: гр.Варна бул.Осми Приморски полк № 43, представлявана от Кмета Иван
Портних ДА ЗАПЛАТИ
на П.В.К. ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д.В.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 445,33 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.В.К.
ЕГН ********** , с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВАРНА
, с
адрес: гр.Варна бул.Осми Приморски полк № 43, представлявана от Кмета Иван
Портних сумата от 46,67
лв., представляваща
реализирани от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА
, с
адрес: гр.Варна бул.Осми Приморски полк № 43, представлявана от Кмета Иван
Портних ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от
550,00 лв., представляваща
дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: