№ 3635
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2021 г. по гр.д. № 4677/19 г., СРС, IІ ГО, 57 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на „Т.-С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
*******, ул. „*******, че дължи на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. *******, офис партер, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.04.2018г. по
ч.гр.д. № 2011/2018г. на CPC, II г.о., 57- ми състав, както следва: на основание
чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД сумата в размер 270,63 лв., представляваща
представляваща платена на 17.11.2015г. без основание /на отпаднало
основание/ сума въз основа на обезсилена заповед за изпъленние по ч. гр.д. №
63631/2015г. по описа на CPC, I г.о., 57- ми състав за цена на доставена от „Т.-
С.“ ЕАД и съответно потребена в топлоснабден имот, представляващ офис №
4 в гр. София, ул.“******* на М. К. Г. за периода 01.11.2012г. - 31.12.2012г.
топлинна енергия в размер на 367,83 лв., мораторна лихва за периода
31.12.2012г. - 07.10.2015г. - 77,90 лв. и законната лихва за периода
21.10.2015г до плащането - 17.11.2015г. в размер на 2,76 лв., като е
1
отхвърлил иска за разликата над 270,63 лв. до пълния предявен размер от
448,49 лв. Осъдил е „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район *******, ул. „******* да заплати на М. К. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва: разноските по настоящото делото в
размер на 15,08 лв., разноските по ч.гр.д. № 2011/2018г. на CPC, И г.о., 57- ми
състав в размер на 15,08 лв. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА да заплати, както следва: на адвокат
К.И.Б., ЕГН *******, с адрес гр. София, ул. *******, офис партер адвокатско
възнаграждение в размер на 90,51 лв., на адвокат В.В.Т., с адрес гр. София, ул.
*******, офис партер адвокатско възнаграждение в размер на 30,17 лв. Осъдил е
М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис
партер да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район *******, ул. „******* на основание чл.78 ал.З от
ГПК разноските по делото в размер на 257,77 лв.
Решението в частта, в която СРС, IІ ГО, 57 с-в е отхвърлил предявения
иск за сумата от 177,86 лв., представляваща разликата над 270,63 лв. до
пълния предявен размер от 448,49 лв. е обжалвано от ищцата М. К. Г., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Н. И. И. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че ищцата е извършила плащане въз основа на издадена
ЗИ по чл.410 ГПК. В последствие заповедта за изпълнение е била обезсилена
с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо, ищцата е предявила иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата, платена на отпаднало
основание. Съдът е смесил фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД с този на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. В случая е без значение
обстоятелството дали е била действително извършена доставка на ТЕ, тъй
като плащането не е било извършено на основание на тази услуга, а на
основание издадената ЗИ.
Моли да бъде отменено процесното решение в обжалваната част, а
именно за сумата от 177,86 лв. и да бъде постановено друго по съществото на
спора, като бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендира разноски
за държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв.
2
Въззиваемото дружество „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „*******, представлявано
от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника юрисконсулт И.М. оспорва въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предмет на делото е предявен от М. К. Г. срещу „Т.С.“ ЕАД по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 448,49 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума
въз основа на обезсилена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63631/2015 г. по
описа на СРС, I ГО, 57 състав.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е оспорил иска с твърдение, че
сумата е платена за потребена услуга, като цитираната в исковата молба ЗИ
на парично задължение е обезсилена поради неподаване в срок на иск по
чл.422 от ГПК, но поради извършено плащане от ищеца.
От правна страна:
Относно искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Текстът сочи, че който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. в
посочената разпоредба са уредени три фактически състава. При фактическия
състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
3
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в
други подобни случаи.
В процесния случай страните не спорят, а и от материалите по
приложеното по делото по ч.гр. дело № 63631/2015 г., се установява, че по
заявление на ответното дружество „Т.С.“ ЕАД вх. № 3072310 на 21.10.2015 г.
срещу ищцата М. К. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 367,83 лв. цена на доставена ТЕ
през периода от м.11.2012 г. до м.12.2012 г., ведно със законната лихва за
периода от 21.10.2015 г. до изплащане на вземавнето, лихва в размер на 77,9
лв. за периода от 31.12.2012 г. до 07.10.2015 г. и 325 лв. разноски по делото, а
именно 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнатграждение за юрисконсулт.
С възражение вх. № 3080758/ 17.11.2015 г. длъжникът М. К. Г., ЕГН
********** е заявила, че не възразява за сумата от 367,83 лв. и лихвата от
77,90 лв., като възразява само за разноските от 325 лв., които моли да й бъдат
възстановени. На практика е налице признание на длъжника по отношение на
претендираната главница и лихва.
Ищцата М. К. Г. твърди, че е извършила цялостно плащане на ЗИ, като
не представя писмени доказателства, но това обстоятелство не се оспорва от
страните.
С разпореждане от 18.11.2015 г. СРС, ГО, 35 състав е дал указания по
реда на реда чл.415 ГПК на заявителя да предяви исковете си по реда на
чл.422 ГПК.
Такива не са предявени, поради което с определение от 10.10.2018г.,
влязло в сила на 04.11.2016 г., заповедта по чл.410 ГПК е обезсилена изцяло, а
заповедното производство е прекратено.
В настоящето производство предмет на иска е само част от заплатената
сума с касов бон от 17.11.2015 г. в размер на 448,49 лв., включваща плащане
относно цена на доставена от „Т.С." ЕАД и потребена в топлоснабден имот,
представляващ офис № 4 в гр. София, ул. „******* на М. К. Г. за периода
01.11.2012г. - 31.12.2012г. топлинна енергия в размер на 367,83 лв., мораторна
лихва за периода 31.12.2012г. - 07.10.2015г. - 77,90 лв. и законната лихва за
периода 21.10.2015г до плащането в размер на 2,76 лв.
Действително, налице е плащане от страна на въззивницата, но
4
плащането, извършено въз основа на обезсилена в последствие заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не установява
недължимостта на сумата, както се твърди от въззивницата/ищца. Това е така,
защото определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение няма
сила на присъдено нещо относно вземането на заявителя. Необходимо е да се
съобрази и същността на заповедното производство, а именно, да провери
дали между страните има спор относно заявеното вземане и ако има такъв,
спорът следва да се разреши по реда на общия исков процес, чийто краен
съдебен акт има сила на присъдено нещо.
Първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че
обезсилването на заповед за изпълнение, по което е извършено плащане от
длъжника не решава спора за дължимостта на сумата от длъжника към
заявителя, а единствено относно дължимостта на съдебните разноски
присъдени на заявителя и предмет на обезсилената заповед.
При разглеждането на спора и при разпределяне на доказателствената
тежест между страните, съдът е посочил, че ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване, че извършеното в негова полза плащане е на дейстително правно
основание.
Установено по делото е, че ищцата М. Г. е собственик на процесния
недвижим имот, офис № 42, че между страните са се развили облигационни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди. От приетата по делото СТЕ
се установява, че за процесния период ответното дружество е изпълнило
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз
основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е
посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Съдът
е констатирал различие между стойността на потребената ТЕ за процесния
период между СТЕ и ССЕ, като е кредитирал заключението на СТЕ относно
дължимия размер, защото вещото лице въз основа на начисления на
количество топлинна енергия по прогнозен дял, както и допълнени данни от
отчет на топлинния счетодовител само за процесния период, без прихващания
и доплащания за други периоди, е изчислило въз основа на действащия за
съответния период цени на топлоенергията дължимите суми.
Направен е законосъобразен извод, че дължимата главница от ищеца
5
като потребител за процесния период е в размер на 137,55 лв., от което следва
и че размерът на мораторната лихва за периода 31.12.2012г. - 07.10.2015г. е
различен-38,70 лв. и мораторна лихва до датата на плащане 1,61 лв. т.е. общо
дължимата сума от ищеца за потребена топлинна енергия за периода
01.11.2012г. - 31.12.2012г. и мораторна лихва е 177,86 лв. При тези данни,
плащането с касов бон от 17.11.2015г. е на действително правно основание до
размера от 177,86 лв., като за разликата до пълния размер от 448,49 лв.
ответникът не е провел доказване на основанието за плащане т.е. същото е без
основание.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2021 г. по гр.д. № 4677/19г. на СРС, IІ
ГО, 57 с-в в частта, в която СРС, IІ ГО, 57 с-в е отхвърлил предявения иск от
М. К. Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „*******,
дължи на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
*******, офис партер, за сумата от 177,86 лв., представляваща разликата над
270,63 лв. до пълния предявен размер от 448,49 лв.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6