Р Е Ш Е Н И Е
№ 260389/12.11.2020г.
гр.в., 12.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2433 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Н.П.Т. чрез адв. В.Й. при ВАК против НП № 17-0442-000150/17.03.2017 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВр-в., с което на основание чл. 179 ал. 3 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди
лева/ за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и на основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.
1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 150
/сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се
излагат твърдения че административно-наказателната отговорност на въззивника е погасена по давност на основание чл. 80 ал.1 т.5 от ЗДвП. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се явява, представлява
се от адв. Й., който поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира, че не оспорва фактическата
обстановка, посочена в обжалваното НП, но навежда доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на
административно-наказателната отговорност ва въззивника, а при ословията на
евентуалност се иска да бъде изменена наложената административна санкция за
нарушението, визирано в пункт първи от обжалваното НП, на основание чл. 3 ал.2
от ЗАНН, предвид влизането в сила на по-благоприятен закон.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са по делото
писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк
Л., с които се излагат аргументи по същество на делото и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и присъждане на
адвокатско такова към минималния размер.
В хода на съдебното следствие е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 21.02.2017 г., около 14.55 ч. в гр. в., по път,
първи клас № І-9 – АМ Ч. м. в посока гр. б., въззивникът
управлявал л.а. Т. Х. Е. с ДК№ ***,
собственост на „Д.“ЕООД. На около 200м преди разклона за местност „К.“
същият бил спрян за проверка от дежурен
екип по автоконтрол при Четвърто РУП при ОД на МВР-в.
в състав – св. Д.Д. и Е.П.. В хода на проверката било установено, че
на предното панорамно стъкло на автомобила не е залепен валиден винетен стикер за платена винетна
такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП. Установено
било също, че въззивникът не притежава свидетелство
за управление на МПС.
При така установените факти, св. Д. съставил
на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
НП № 17-0442-000150/17.03.2017 г. е издадено от компетентен
орган - от Началника на сектор ОП при ОД на МВР - в.,
надлежно упълномощен със заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът
установи от правна страна следното:
1/ по пункт 1/ от обжалваното
НП, с което на основание чл. 179 ал. 3 т.1 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
По посочения пункт на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139 ал.5 ЗДвП /ред. ДВ, бр., 101/2015 г./, съгласно който движението на определена
категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата /ЗП/.
Съгласно чл. 10, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по
републиканските пътища, които са включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци,
Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена
категория пътни превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура
- винетна такса. Дефиницията на категориите ППС,
дължащи винетна такса за ползване на пътната
инфраструктура е дадена в допълнителна разпоредба, Параграф единствен на Тарифа
за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура",
според който: категория 1 са ППС, предназначени за превоз на товари, с две и
повече оси, състав от пътни превозни средства, както и специализираните
строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки
или извънгабаритни товари и други специални
автомобили, без тролейбусите; колесните трактори и
другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата;
специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип
са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични
и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища
за придвижване на собствен ход, при условие че отговарят на техническите
изисквания и на условията за безопасност на движението - всички с две и повече
оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече тона. Именно
към посочената категория – К1, спада и процесното
пътно превозно средство, респ. за същото се дължи винетна
такса съобразно нормата на чл. 10 ал.1 т.1 ЗП.
Следваща, кумулативна предпоставка, за да е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 139 ал.5 ЗДвП, е управлението на ППС от
лицето по път от републиканската пътна мрежа, определен съгласно чл.10 ал.3 от
ЗП с Решение на МС, като такъв за използването на който се дължи заплащането на
винетна такса, без да е заплатил последната.
От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че жалбоподателят
е управлявал ППС в общ.в., обл. в., на път Първи
клас № I-9- АМ“Ч. м.“, в посока гр. б., който е част от републиканската пътна мрежа,
както съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна
такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища
/обн. ДВ бр. 109/14.12.2004 г./, така и съгласно
Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет /обн.
ДВ, бр. 3/08.01.2019 г./.
В случая по делото не е ангажирано каквото и да е доказателство
санкционираното лице да е изпълнило задължението си по заплащането на винетна такса, при положение, че изпълнението на посоченото
задължение е положителен факт от обективната действителност, който подлежи на
доказване от лицето, което черпи благоприятни за себе си правни последици.
Същевременно от показанията на св. Д. се потвърждават фактите, визирани в АУАН,
който се ползва с презумптивна доказателствена
стойност.
Поради всичко изложено правилно и законосъобразно поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на нормата на чл.139 ал.5 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП/В редакцията на нормата към
момента на установяване на нарушението/ е ангажирана и
административно-наказателната и отговорност.
Неизпълнение на посоченото задължение досежно
управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на
състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл.
10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които
имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, е
скрепено със санкцията, предвидена в чл. 179 ал.3 т. 1 ЗДвП в размер на 3000
лева.
В тази връзка следва да се отбележи,
че с ДВ бр. 105/18.12.2018 г. нормата на чл. 179 ал.3 ЗДвП е изменена, като в същата е предвидена
по-нисък по размер санкция „Глоба“, която се явява по-благоприятна за дееца , с
оглед на което и на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН следва д НП да бъде изменено
по отношение на основанието и размера за налагане на санкцията. Като взе
предвид, че нормата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП в редакцията от ДВ бр.
105/18.12.2018 г. е определена в твърд размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на административното наказание.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на административното нарушение като маловажно. Касае се за
формално нарушение, с което всякога се явяват засегнати обществените отношения,
които се регулират с нарушената материална норма, а именно гарантиране на
постъпването в държавния бюджет на средства от заплащане на конкретните винетни такси. Не са установени и обстоятелства, които да
сочат за отсъствие или незначителност на обществената опасност на деянието.
2/ по пункт 2/ от обжалваното
НП, с което на основание чл. 177 ал. 1 т.2 пр.1 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да бъде правоспособен, съответно да притежава
свидетелство за управление управление - чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, което се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия
- чл. 151 - 152 от ЗДвП. СУМПС е
удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да
управлява моторни превозни средства от съответната категория. От приетите по
делото доказателства съдът намира като безспорно установено по конкретния
случай, че От приетите по делото доказателства съдът намира като установено че
към датата на установяване на нарушението по чл.150 от ЗДвП жалбоподателят е
бил без СУМПС което съгласно ЗДвП е равнозначно на неправоспособен водач. При
така установените по делото факти съдът намира като безспорно доказано
осъщественото от жалбоподателя деяние, съдържа всички обективни признаци от
административно-наказателния състав на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП тъй като той е
загубил правоспособността си да управлява МПС по административен ред, видно от влязлата в сила ЗППАМ №
16-0819-002783/28.102.2016 г., връчена на 27.01.2016 г., с което е отнето
свидетелството за управление на лицето.
Поради изложеното правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, доколкото посочената санкционна
норма предвижда нарушението н диспозицията си.
Съдът намира, че наложеното административно наказание е справедливо такова
като наложено към минималния размер, но над него, предвид данните за наличие на
други административни нарушения на ЗДвП, допуснати от въззивника
и санкционирани по надлежния ред.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на административното нарушение като маловажно. Касае се за
формално нарушение, с което всякога се явяват засегнати обществените отношения,
които се регулират с нарушената материална норма, а именно гарантиране на
постъпването в държавния бюджет на средства от заплащане на конкретните винетни такси. Не са установени и обстоятелства, които да
сочат за отсъствие или незначителност на обществената опасност на деянието.
Не се споделят доводите на въззивника за наличие
на предпоставки за отмяна на НП поради изтекла абсолютна давност, съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 82, ал.3
от НК. По отношение на давностните срокове
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към нормите на чл. 79 и сл. от НК.
Разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК от своя страна сочи абсолютния давностен срок, след изтичането на който наказателното
преследване се явява недопустимо. В случая нормата на чл. 80 ал.1 т.5 от НК,
която урежда обикновената давност е неприложима, доколкото с факта на
образуване на административно-наказателното производство със съставения АУАН,
както и с издаването на НП, респ. извършване на действия с оглед връчването му
е прекъсван посочения в нормата давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3, във вр. с чл.
80,ал.1 т.5 от НК в редакцията на същата след изменението с ДВ. Бр. 26 от 2010
г., абсолютният давностен срок в настоящия случай се
равнява на четири години и шест месеца, съотв. към
настоящия момент същия не е изтекъл.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено по пункт първи на обжалваното НП и да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по пункт втори от същото.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото
НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалния
представител на въззивника не е взел участие съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от
11,43 /единадесет 0,43/ лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК,
която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени в полза на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – в.
като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР –
така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №
7758/2018 на Върховния административен съд.
Доколкото не е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител
на въззивника, съдът намира, че не следва да се
произнася по въпроса за наличието на основание за произнасяне в посочения
смисъл.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 17-0442-000150/17.03.2017 г. на
Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на Н.П.Т.
основание чл. 179 ал. 3 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди лева/ за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП,
като на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП
/в ред.на ДВ бр. 105/18.12.2018 г./ налага на същия административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0442-000150/17.03.2017 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в. с
което на
Н.П.Т. на основание чл. 177 ал.1
т.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 150
/сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.П.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ОД на МВР-в. сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: