№ 177
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. К.
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело №
20221720105177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. М.Н., срещу
И. Ц. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 18 864.41 лева, от които:
сумата от 17 150,80 лева, представлява главница по договор за потребителски
кредит ***/27.08.2021 г., сумата от 1353.54 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 01.03.2022 г., сумата от
360.07 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2021
г. до 15.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 29.03.2022 г. за издаване на ЗИПЗ по
ч.гр.д. № 2513/2022 г. на РС Перник до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г., сключен между ищеца
като заемодател и ответника като заемополучател. Твърди се, че договорът е
сключен при следните параметри: сума на кредита – 15 000 лева, срок на
кредита – 18 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 19.34 %, годишен
лихвен процент /ГЛП/ 18.37 %. Твърди се, че на ответника са предоставени и
застраховки срещу сумата от общо 2150.80 лева – от които 1970.98 лева – за
пакет Bank пакет 3 кредит+сметка и 179.82 лева – за пакет Bank пакет 3
сметка. Посочените две суми за застраховки заедно с главницата и
договорната лихва по кредита са разсрочени на 18 месечни вноски – 17 от
които на стойност 1097.36 лева, а последната на стойност 1097.34 лева. В тази
връзка и общият размер на задълженията по договора възлизал на 19 752.46
1
лева по погасителен план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е предоставил на ответника сумата от 15000
лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално
длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие
е започнал да допуска забава в плащанията и преустановил същите – на
05.10.2021 г. Така ответникът не платил вноските с падежи 05.10.2021 г.,
05.11.2021 г. и 05.12.2021 г. Поради това и ищецът се възползвал от правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем – като изпратил уведомление в
този смисъл до заемополучателя. Уведомлението било получено от ответника
лично – на 01.03.2022 г.
В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на
ответника по договора за кредит и пакета допълнителни застрахователни
услуги към него възлиза на общо 18 864.41 лева, която сума се претендира
изцяло с исковата молба.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
потребителски кредит ***/27.08.2021 г. с погасителен план към него,
декларация за определяне на изискванията за присъединяване към
застрахователна програма, сертификат за застраховка, заявление декларация
за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна
изискуемост и обратна разписка.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – лично на 01.11.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото чрез процесуалния му представител адв. М. Б. е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
В тази връзка на първо място се прави възражение за местна
неподсъдност на делото. Твърди се, че съгласно чл. 105 от ГПК искът се
предявявал по постоянния адрес на ответника. Последният бил в гр.
Добринище, поради което се прави извод, че компетентен е РС Разлог. С този
аргумент се иска делото пред РС Перник да бъде прекратено и изпратено по
местна подсъдност на РС Разлог.
На следващо място се твърди, че представеният от ищеца документ,
послужил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а
именно извлечение от счетоводни книги – бил с недостоверно съдържание.
Това било така, доколкото отразените в него суми не съществували, а освен
това от документа не можело да се установи усвояването на сумата по
кредита, датата на обявяване на предсрочна изискуемост, брой неплатени
вноски и др. В тази връзка и ответникът счита, че извлечението от сметка не
дава достатъчно информация вкл. относно ликвидност и изискуемост на
процесните вземания, поради което и документът бил издаден в противоречие
с практиката на ВКС.
Ответникът посочва и че действително подписал договора за кредит, но
2
от ищеца липсвали доказателства за реално усвояване на сумата от 15 000
лева. в тази връзка и ответникът поддържа, че не е получил отпусната в заем
сума.
На следващо място ответникът излага подробни доводи и че вземанията
по договора за кредит не били надлежно обявени за предсрочно изискуеми. В
тази връзка ответникът твърди, че никога не е получавал уведомление за
предсрочна изискуемост – като поддържа, че такова е следвало да му бъде
връчено преди образуване на заповедното дело, което в случая не е спазено.
Възразява се и срещу обявяването на предсрочна изискуемост с връчване на
препис от исковата молба.
Твърди се също така, че вземанията били предявени общо – като обща
сума за главница и лихви. Ответникът обаче счита, че всяка вноска по кредита
е формирана от различни вземания, давността за които настъпва по отделно.
Поради това и ответникът поддържа, че всяка вноска по кредита следвало да
бъде предявена като отделен иск съответно със съставните й вземания.
В тази връзка и ответникът счита, че от съдържанието на исковата молба
не ставал ясен размерът и основанието на различните претенции за лихви –
т.е. кат ищецът е начислил договорна лихва и обезщетение за забава.
На следващо място ответникът счита и че не ставал ясен начинът на
формиране на главницата по кредита, като в тази връзка се оспорва
дължимостта на начислените застрахователни премии.
Ответникът излага подробни доводи и че договорът за кредит бил
недействителен на основание чл. 11 и чл. 22 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Излагат се доводи, че от исковата молба, а и от съдържанието
на договора не ставало ясно за потребителя какъв е размерът на задълженията
му. Освен това били недействителни и разпоредбите, касаещи предсрочната
изискуемост. Изцяло недействителни били и уговорките за заплащане на
застрахователни премии. Това от своя страна водело и до неяснота при ГПР
като не ставало ясно какво включва същият. Поради това и се прави извод, че
ГПР надвишавал установения в чл. 19 от ЗПК максимален размер. На
последно място се излагат подробни доводи и че договорът бил
недействителен, доколкото клаузите в него не били индивидуално уговорени.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете,
поради което и иска същите да бъдат уважени. Поддържа, че договорът бил
действителен в цялост. Излага доводи, че застрахователните договори са
доброволно сключени и премиите по тях заплатени.
Ответникът И. Ц. К. редовно призован, не се явява, като не се явява и
упълномощеният му процесуален представител – адв. Б.. От ответната страна
е постъпило писмено становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
3
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 1537/09.05.2022 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2513/2022 г.
по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника И. Ц. К. лично.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит
***/27.08.2021 г. и погасителен план към него се установява, че на 27.08.2021
г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и ответника като
заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 15 000 лева, застраховка за пакет Bank пакет 3
кредит+сметка – 1970.98 лева, застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка –
179.82 лева /или общо 17 150.80 лева, която сума ищецът възприема като
главница/, срок на кредита: 18 месеца, с падеж на първа вноска 05.10.2021 г. и
с падеж на последна вноска – 05.03.2023 г., годишен процент на разходите
/ГПР/ 19.34 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.37 %. При тези параметри
общото задължение по кредита е в размер на 19752.46 лева при ежемесечна
погасителна вноска в размер на 1097.36 лева /последна вноска 1097.34 лева/.
Доколкото дружеството възприема сумите от: 15 000 лева /заемна сума/,
1970.98 лева /застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3
кредит+сметка / и 179.82 лева / застрахователна премия по застраховка за
пакет Bank пакет 3 сметка /, то същите в общ размер от 17 150.80 лева са
разсрочени в рамките на размера на всяка погасителна вноска. В
погасителния план обаче не е посочена частта от главницата респективно
частта от застрахователните премии, които се погасяват с всяка вноска. Към
договора няма представени общи условия, не се твърди и същият да е
сключен при такива.
По делото се твърди да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за кредит – като е представено уведомление за предсрочна
изискуемост от 11.02.2022 г. Последното е връчено на ответника И. К. лично
– на 01.03.2022 г., видно от обратна разписка. В разписката изрично е
удостоверено, че писмото съдържа именно уведомление за предсрочна
изискуемост по договор ********** – като ответникът се е подписал за
получаване на пратката и подписът му не е оспорен.
От приложени по делото декларация за определяне на изискванията за
присъединяване към застрахователна програма, сертификат за застраховка и
заявление декларация за установяване на договорни отношения се установява,
че ответникът е изразил съгласие за сключване на застраховки – „защита на
кредита“, „защита на сметките“ и услуга „второ медицинско мнение“ с
покрити рискове: смърт, трайна пълна неработоспособност и временна пълна
неработоспособност. В декларацията е уговорено, че се застраховат лица с
кредити до 10 000 лева.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/,
от която се установява, че уговорената сума на заема от 15 000 лева е усвоена
4
от страна на ответника, както следва: чрез три броя парични преводи през
„ИЗИ пей“ АД на 27.08.2021 г. – за сумата от 5000 лева, за сумата от 5000
лева и за сумата от 4407 лева /общо чрез преводи 14 407 лева/, чрез
рефинансиране на договор за потребителски кредит № ********* – със
сумата от 156 лева с титуляр ответника и чрез рефинансиране на договор за
потребителски кредит № 70531755 – със сумата от 437 лева с титуляр
ответника.
За изпълнение на задълженията си по кредита обаче ответникът НЕ Е
извършил никакви плащания – като в този смисъл е преустановил плащанията
още с първата вноска на 05.10.2021 г.
Предвид липсата на плащания в счетоводството на ищеца е осчетоводена
предсрочна изискуемост на кредита на дата 01.03.2022 г.
С оглед уговорките по кредита в счетоводството на ищеца задълженията
на ответника възлизат на общо 18 864.41 лева, от които 17150.80 лева –
неплатена главница, 1353.54 лева – неплатена договорна лихва за периода от
27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 360.07 лева – обезщетение за забава за
периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. – съгласно погасителен план.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит главницата възлиза на
15 000 лева т.е. не е налице задължение в размер на общо 2150.80 лева – за
два броя застрахователни премии, то задълженията на ответника биха били в
следните размери: 15 000 лева – главница, 1183.70 лева – договорна лихва за
периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 314.91 лева – обезщетение за
забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. Според вещото лице
дружеството е осчетоводило дата на предсрочна изискуемост на 01.03.2022 г.
На последно място вещото лице посочва, че с преводно нареждане от
05.10.2021 г. ищцовото дружество е превело на трето лице „Кардиф – общо
застраховане“ сумата от 239 689.56 лева с основание премия междинен отчет,
както и прихващане. Отново на същата дата ищцовото дружество е превело
на трето лице „Кардиф-животозастраховане“ сумата от 417 833.12 лева с
основание премия и прекратени полици, както и прихващане. Според вещото
лице няма индивидуално преводно нареждане относно договор за
потребителски кредит ***/27.08.2021 г. като преведените суми на третите
лица за премии също нямат индивидуализация.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г., за които е
5
издадена заповед № 1537/09.05.2022 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2513/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, като
същият е депозирал възражение срещу заповедта в законоустановения
едномесечен срок. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е установяване съществуването
на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Както подробно съдът е разяснил на ответника в постановеното по
делото разпореждане № 90/04.01.2023 г. именно Пернишкият РС е местно
компетентен да разгледа настоящия спор, доколкото настоящият адрес на
ответника е в съдебния район на Пернишкия РС – по арг. от правилото на 113
от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че държавна такса по частна жалба с
вх. № 25574/22.12.2022 г. не е внесена от ответника жалбоподател /съобразно
указанията от разпореждане № 90/04.01.2023 г:/, поради което и съдът е
върнал същата.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между
страните е налице валидно облигационно отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките
на 18 месечния период - 5-то число на месеца), брой на вноските (в рамките
на 18 месечния период – 18), сумата на кредита (15000 лева), ГЛП (18.37 %),
ГПР (19,34 %), застрахователна премия за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка
/1970.98 лева/ и застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3
сметка / 179.82 лева /, общата сума дължима от потребителя (19752.46 лева –
сбор от сумата по кредита, двете застрахователни премии и
възнаградителната лихва за едногодишния период), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
6
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в договора се съдържа
погасителен план, под който е положен подпис на ответника.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 1097,36 лева /само
последната вноска възлиза на 1097.34 лева/, а броят и падежът на вноските
също са посочени: 18 броя, всяка платима до 5-то число на съответния месец,
т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК.
Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в
погасителния план да се посочват последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, доколкото това изискване се
отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за
фиксирана лихва.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи
информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл.
12 от договора/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК /чл.11.3 от договора/.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, в който смисъл и възраженията на ответника са
неоснователни.
Налице е надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че договорът е сключен на
27.08.2021 г. за срок от година и половина с първа падежна дата 05.10.2021 г.
и последна падежна дата 05.03.2023 г. Ищецът обаче законосъобразно е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото
ответникът не е заплатил нито една вноска. В тази връзка и ищецът е изпратил
до ответника уведомление за предсрочна изискуемост – същото ответникът е
получил лично на 01.03.2022 г. Както се отбеляза и по-горе ответникът не е
оспорил подписа си в обратната разписка, а в същата изрично е вписано, че
пратката съдържа уведомление за предсрочна изискуемост по процесния
договор. На последно място следва да се посочи и че ч.гр.д. № 2513/2022 г. на
РС Перник /предишно ч.гр.д. № 367/2022 г. на РС Разлог/ е образувано на
29.03.2022 г. т.е. заповедното дело е образувано след като предсрочната
изискуемост е обявена надлежно. Поради това и възраженията на ответника в
обратния смисъл също са неоснователни.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до
сумата от 15 000 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
съгласно заключението по приетата ССчЕ от страна на ответника са усвоени
заемни средства на стойност 15 000 лева. Това обстоятелство кореспондира и
на уговорките в самия договор за кредит, където е посочено, че сумата за
получаване е в размер на 15 000 лева. Сумата е действително усвоена от
ответната страна – чрез рефинансиране на два други кредита /за съвсем малки
7
суми/ и чрез три превода през платежен оператор „Изипей“. Ответникът не е
извършил плащания по кредита, поради което дължи връщане на главницата
от 15 000 лева в цялост.
Относно разликата до пълния претендиран размер от 17 150,80 лева или
за сумата от 2150.80 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен. Това е
така, доколкото независимо че заемната сума е 15 000 лева, ищецът
претендира като главница вземане в размер на общо 17 150,80 лева, което
включва наред с усвоената от заемополучателя сума и сумата от 1970.98 лева
и сумата от 179.82 лева – застрахователни премии по две отделни
застраховки.
Посочените суми от 1970.98 лева и от 179.82 лева съгласно договора за
заем представляват застрахователни премии по две отделни застраховки.
Същите обаче се явяват недължими, доколкото ищцовото дружество не е
представило доказателства да е заплатило на застрахователи /в случая –
„Кардиф – общо застраховане“ и „Кардиф-животозастраховане“/
застрахователните премии по процесните застраховки относно ответника по
делото. Установяването на този факт е в тежест на ищцовата страна, поради
което недоказването му води до неоснователност на тази искова претенция. В
тази връзка и следва да се отбележи, че с доклада по делото на ищеца изрично
е указано, че не сочи доказателства за заплащане на застрахователната
премия. Въпреки това такива доказателства така и не са представени. Вещото
лице също не установи такива плащания. От ССчетЕ се установи единствено,
че са налице две транзакции между ищеца и посочените дружества
застрахователи – като преводите са дълъг период след сключване на
процесния договор за кредит. Освен това при извършване на преводите
изобщо не става ясно относно кои договори за кредит се отнасят. В тази
връзка и единствено от факта, че ищецът е превел някакви суми /в размер
съответно 239 689.56 лева и 417 833.12 лева, които размери очевидно не
съвпадат с премиите по процесния договор/ на третите лица, не може да се
приеме за установено, че тези суми касаят по някакъв начин ответника. Освен
това предвид съдържанието на приложените по делото документи съдът
въобще не може да установи какви рискове точно покриват застраховките /и
каква е разликата между двете застраховки/ и дали застраховките по договора
– а именно пакет Bank пакет 3 кредит+сметка и пакет Bank пакет 3 сметка са
изобщо идентични с упоменатите в декларацията и сертификата – „защита на
кредита“, „защита на сметките“ и услуга „второ медицинско мнение“.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер на 1183.70
лева – за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г., доколкото видно от
договора за заем по същия е уговорен ГЛП в размер на 18.37 %, който не е
прекомерен. Периодът на претенция на договорната лихва е съобразен с
предсрочната изискуемост. За разликата до пълния размер от 1353.54 лева
или за сумата от 169.84 лева възнаградителна лихва претенцията следва да
бъде отхвърлена предвид заключението по допусната експертиза.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от
8
която се установява, че мораторната лихва върху главницата за периода от
05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. е в размер на 314.91 лева. До този размер и
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер на претенцията
от 360.07 лева или за сумата от 45.16 лева – отхвърлен като неоснователен.
На последно място неоснователно е и възражението на ответника по
отношение на размера на ГПР, доколкото същият съответства на
максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 15 000 лева – главница, 1183.70 лева – договорна лихва за
периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 314.91 лева – обезщетение за
забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. Законната лихва върху
главницата следва да бъде присъдена от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ в съда – а именно
29.03.2022 г. / при РС Разлог – предвид изпращане по подсъдност/.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2513/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество /заявител/ претендира
разноски в размер на общо 427.29 лева, от които 377.29 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение /определено от заповедния съд/. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези
разноски следва да му бъде присъдена сумата от 373.70 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 5177/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 927.29 лева, от които 377.29 лева държавна такса, 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 250 лева – депозит за експертиза. Видно от
приложени платежни нареждания, посочените разноски са действително
извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От
така посочените разноски в общ размер от 727.29 лева с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 636.08 лева
съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски от 2500 лева – адвокатско
9
възнаграждение, които видно от представен договор за правна защита и
съдействие са действително извършени. От ищеца обаче е направено
възражение за прекомерност на разноските. Същото предвид цената на
исковете /общо 18 864.41 лева/ съдът намира за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / в последната й редакция от
04.11.2022 г. – доколкото отговорът на исковата молба е подаден на
21.11.2022 г./ в случая хонорарът възлиза на 2098 лева. Поради това и съдът
намира, че следва да намали същия на 2200 лева. От тази сума на ответника се
дължи предвид отхвърлената част от исковете сумата от 275.90 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Ц. К., с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр. ***, общ. *****, № 58 ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата
от обшо 16 498.61 лева, от които 15 000 лева – представляват неплатена
главница по договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г., 1183.70 лева
представляват договорна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г.
вкл. и 314.91 лева – представляват обезщетение за забава за периода от
05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 09.05.2022 г. по ч. гр.д. № 2513/2022 г. по описа на РС
Перник КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 2365.80 лева, от
които 2150.80 лева представляват разликата между уважената главница от 15
000 лева и пълния размер на претенцията от 17150,80 лева /като сумата от
2150.80 лева е относима за застрахователни премии за застраховки: за пакет
Bank пакет 3 кредит+сметка /1970.98 лева/ и за за пакет Bank пакет 3 сметка
/179.82 лева //, 169.84 лева – представляват разликата между уважената
възнаградителна лихва от 1183.70 лева и пълния размер на претенцията от
1353.54 лева и 45.16 лева представляват разликата между уваженото
обезщетение за забава от 314.91 лева до пълния размер на претенцията от
360.07 лева, поради неоснователност на претенциите за тези суми.
ОСЪЖДА И. Ц. К., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ***, общ.
*****, № 58 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 373.70 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 2513/2022 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 636.08 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 5177/2022 г. на Пернишкия РС, съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от
10
ГПК на И. Ц. К., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ***, общ. *****, №
58 сумата от общо 275.90 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 5177/2022 г. на Пернишкия РС, съобразно
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2513 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11