Решение по дело №21626/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15347
Дата: 21 септември 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110121626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15347
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110121626 по описа за 2022 година
Ищецът „Д.. ЕАД е предявил срещу ответника „ЗАД Д...”АД осъдителен
иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 6 358.87 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба
до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 24.06.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в с. Владая, е изплатил сумата от 6 343.87
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „БМВ” с регистрационен № ..., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „ДЗИ – ..” ЕАД, със застрахователна
полица № .., валидна към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег. № ..., но задължението към ищеца не
било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът
твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е
суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
1
обезщетение в размер на 6 358.87 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД
Д...”АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил с
марка „БМВ” с регистрационен № ... и произшествието, както и виновното
поведение на лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег. № .... Навежда
възражение за съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.04.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег. № ..., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „БМВ” с регистрационен № ..., настъпили във връзка с
реализирано на 24.06.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 6
343.87 лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
24.06.2021 г. (лист 8 по делото), се установява, че на 24.06.2021 г., в 19.20 ч., в
с. Владая, ул. „Плиска“, водачът на лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.
№ ... предприема маневра за движение на заден ход реализира ПТП, като удря
в задната част паркирания лек автомобил с марка „БМВ” с регистрационен №
..., в резултат на което са причинени материални щети на лек автомобил с
марка „БМВ” с регистрационен № ..., като протоколът е подписан от водачите
и двете горепосочени МПС-та без възражения.
Установява се от показанията на свидетеля В. А. В. (водач на лек
автомобил с марка „БМВ” с регистрационен № ...), че на 24.06.2021 г.
свидетелят бил паркирал управлявания от него лек автомобил на паркинг
пред „Фреш Маркет“ в с. Владая. Свидетелства, че предприел маневра за
излизане на заден ход от паркинга, за извършването на която не била налице
2
каквато и да било опасност. Сочи, че след приключване на маневрата, когато
автомобилът вече се е намирал в спряно състояние, водачът се подготвял да
потегли напред, когато водачът на лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.
№ ... при извършване на маневра за движение на заден ход, ударил
управлявания от свидетеля автомобил. Свидетелства, че материални щети
имало само по управлявания от него автомобил, както и че с другия водач
съставили двустранен протокол за настъпилото ПТП и нямали спор, относно
това, че другият водач е виновен за настъпването му.
Установява се от показанията на свидетеля Р. Й. П. (водач на лек
автомобил с марка „Мерцедес” с рег. № ...), че през есента на 2021 г.
свидетелят паркирал управлявания от него лек автомобил с марка Мерцедес”
с рег. № ... в с. Владая. При извършване на маневрата свидетелят връщал леко
назад автомобила, когато настъпил удар с лек автомобил с марка „БМВ”.
Свидетелства, че материални щети били причинени само на другия лек
автомобил, както и че не го е забелязал преди настъпване на удара.
Застрахованият е уведомил на 25.062021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 44012132118450. Към преписката са приложени още
опис на заключение по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 6 354.67 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „БМВ” с регистрационен № ... са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в
размер на 6 343.99 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за
обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
3
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № ... В срока на действие на договора
на 24.06.2021 г., в 19.20 ч., в с. Владая, ул. „Плиска“, е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е било
увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на Р. Й. П., управлявала
лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег. № ..., още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази презумпция
не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за отремонтиране на
щетите по застрахования лек автомобил с марка „БМВ” с регистрационен №
... във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на
6 343.87 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 15.00
лв.
Недоказано остана, направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като от свидетелските показания се
установява, че процесното ПТП е предизвикано по вина на В. А. В.,
управлявал лек автомобил с марка „БМВ” с регистрационен № ..., напротив
от събраните по делото свидетелски показания се установява, че към момента
на удара предприетата от водача на лек автомобил с марка „БМВ” с
4
регистрационен № ... маневра за излизане от паркинга е била вече завършена
и вина за настъпвате на процесното ПТП има водача на лек автомобил с марка
„Мерцедес” с рег. № ..., който преди настъпване на удара не е възприел
изобщо другия автомобил и е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„БМВ” с регистрационен № ... в следствие на процесното ПТП са в размер на
6 343.99 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00
лв., както и че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с процесното
ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 6 343.87 лв., то искът е основателен
и доказан до пълния предявен размер от 6 358.87 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 331.90 лв., представляващи сбора от заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г.М.Д.” № 1, да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ..., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6 358.87 лв., представляваща неизплатено
5
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при
„Д...” ЕАД по щета № 44012132118450, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба – 21.04.2022 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД Д...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г.М.Д.” № 1, да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 331.90 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6