№ 15385
гр. С., 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110166723 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника Д. Ц. Н., чрез адв. Т., с която се иска допълване
на Определение № 9690 от 26.02.2025г., с което съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66723/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено длъжникът Д. Ц. Н. да заплати на заявителя
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД следните суми: 563,64 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 4779141 от 20.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането; 26,88 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 05.05.2023 г. до 22.09.2023 г.; 103,15 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 23.09.2023 г. до 29.10.2024 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв.
В молбата се поддържа, че надлежно и своевременно е представен списък на
разноските. Ето защо моли съда да допълни определението от 26.02.2025 г. в частта за
разноските.
В указания от съда срок е постъпил отговор на молбата от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрк. Б., в който е посочено, че искането на
длъжника е неоснователно, евентуално релевира възражение за прекомерност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 с-в, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на молителя и заявителя, както и след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на
1
заинтересованата страна. В разглеждания случай процесуалният представител на длъжника е
релевирал своевременно искане за присъждане на разноски, по което съдът дължи
произнасяне.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл
задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Следователно, ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена, след като е депозирано
възражение по чл. 414 ГПК, се предполага, че заявителят неоснователно е заставил
длъжника да направи разноски по делото. В този случай длъжникът има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им.
Упражняването на това право не е постановено в зависимост от представянето на списък на
разноските по чл. 80 ГПК (арг. чл. 80, изр. 2 ГПК).
В случая се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който страните
по упълномощителната сделка - длъжникът, от една страна и адвоката, от друга страна, са
направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради
това, че длъжникът е материално затруднено лице - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата
на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално
извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ
безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се
присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
2
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и като взе предвид обстоятелството, че подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е единствено формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на
ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 3074/2018 г.), настоящият съдебен състав приема, че за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен на сумата от 50 лв. (в този смисъл са и Определение № 3262 от 10.10.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – „Е“ въззивен състав, Определение № 20071
от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д.
№ 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г.
по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на
СГС).
Предвид гореизложеното, на процесуалния представител на длъжника следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 9690 от 26.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №
66723/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, да заплати на адв. В. И. Т., с
личен № *******, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., пл. „Б.“ № 1,
административна сграда на НДК, ет. 15, сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в заповедното производство, дължимо при
условията на чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4