Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 31.01.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на двадесети януари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1915 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
и направено уточнение във връзка с предмета на оспорване на ЕТ „Е.М.Г.“, ЕИК: 102163253, представлявано от М. В. Г., със седалище и
адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Македония“ № 2, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат Х.Х. от БАК,против отказ на Управителния съвет на Агенция пътна
инфраструктура, обективиран в решение по т. 2.234 по протокол № 16631/17 от
26.06.2017 г., за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на километър 201+850
(дясно) от път І-9 „Варна – Бургас“.
Производството по делото е за втори път пред Aдминистративен съд – Бургас,
след като с решение № 11756/07.08.2019 г., постановено по адм.д. № 12940/2018
г. по описа на Върховен административен съд, е обезсилено решение №
140313.07.2018 г., постановено по адм.д. № 2505/2017 г. по описа на настоящия
съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението
на ВАС е посочено, че на оспорване подлежи решението на Управителния съвет на
АПИ, а не първоначално оспореното писмо на председателя на УС на АПИ, в което е
обективиран постановения отказ да бъде преиздадено исканото разрешение за
специално ползване на пътищата. Предвид това са дадени задължителни указания
при новото разглеждане на делото, след уточняване на неговия предмет, да бъде конституиран
надлежен ответник, а именно Управителният съвет на АПИ.
В изпълнение на указанията жалбоподателят е направил
уточнение във връзка с конкретния индивидуален административен акт, който се
оспорва, като е посочил, че е оспорено именно решението на УС на АПИ,
обективирано в решение по т. 2.234 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. В
първоначалната жалба, както и в допълнително представеното пред съда заявление,
се иска прогласяване на нищожност на оспорения индивидуален акт, като се
излагат съображения за липса на материална компетентност у издателя му.
Посочено е, че в §4 от ПЗР от Постановление № 294/08.11.2016 г. за изменение и
допълнение на нормативни актове на министерския съвет, както и в Закона за
пътищата, Наредбата за специално ползване на пътища (НСПП)и в правилника на АПИ
не е предвидена възможност УС на АПИ да постановява откази за преиздаване на
вече издадени разрешения за специално ползване на пътища. Наред с това се сочи,
че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на
производствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Изтъква
се, че в хода на процедурата по преиздаване на разрешения административният
орган няма правомощие да извършва допълнителни проверки, а единствено следва да
преиздаде разрешението.Посочва още, че правната норма уреждаща необходимите
отстояния от издаване на първоначалното разрешение не е търпяла изменение,
поради което и тогава и сега следва, че изграденото рекламно съоръжение
отговаря на условията на чл.15, ал.1, т.2 от НСПП.Според жалбоподателя
административният орган не е разполагал с материална компетентност за издаване
на обжалвания отказ, поради което същият е нищожен ИАА.Излагат се съображения,
че процесният отказ е постановен въз основа на нищожни действия и актове на органите
извършили проверка относно изискванията за поставяне на РС. Иска се обявяване
нищожността на акта, а при условията на евентуалност – неговата отмяна като
незаконосъобразен. Претендират се разноски (по първоначалната жалба).
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата, като излага подробни съображения.Иска
административният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне. Ангажира доказателства.
В изпълнение на указанията дадени от ВАС, в
хода на настоящото съдебно производство като ответник е конституиран
Управителния съвет на АПИ. В съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна. Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
С разрешение за специално ползване на пътищата (СПП) чрез
експлоатация на рекламно съоръжение (РС) № 401/31.03.2004г. (л.26 от адм.д.
№2505/2017 на Адм. съд – Бургас), издадено от и.д. изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Пътища“ с настоящо наименование – Агенция „Пътна
инфраструктура“, е разрешено на ЕТ „Елмада – Мария Гошева“ да изгради в обхвата
на път І-9 общо 8 бр. рекламни съоръжения, както следва: километър 201+850
дясно; километър 202+900 ляво; километър 203+350 дясно; километър 203+900 ляво;
километър 215+950 ляво; километър 221+980 дясно; километър 222+450 ляво;
километър 227+300 ляво. Всички РС следва да отстоят на минимум 3 метра от краен
ръб асфалт.
На 26.06.2008г., на едноличния търговец е издадено
разрешение за СПП чрез експлоатация на РС №1691 в обхват на път І-9, километър
201+850-дясно с площ от 12 кв.м. (л.27 от адм.д. № 2505/2017 на Адм. съд –
Бургас).
С писмо от 23.03.2017г.(л.24 от адм.д. №2505/2017 на
Адм. съд – Бургас), на търговеца е указано, че срокът на валидност на
издадените разрешения изтича на 26.06.2017г., съгласно §5 от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на Закона за пътищата, вр. с чл.16 от Наредба за специално
ползване на пътищата(НСПП). На основание чл.17б от Наредба за специално
ползване на пътищата на едноличния търговец е указан срокът, в който има
възможност да заяви преиздаване на разрешението.
На 02.06.2017г., ЕТ „Елмада – М. Г.“ заявил(л.20 от адм.д.
№2505/2017 на Адм. съд – Бургас)преиздаване на разрешенията за специално
ползване на изрично изброени рекламни съоръжения.
По повод заявлението била извършена проверка от
служители на Областно пътно управление – Бургас на РС на път І-9
„Варна-Бургас“, км.201+871дясно (километрично положение 201+850, дясно). За проверката
е съставен констативен протокол от 26.06.2017 г., който е одобрен от директора
на ОПУ – Бургас(л.28 от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас). Проверяващите
установили, че РС е собственост на ЕТ „Елмада – Мария Гошева“ и функционира от
07.05.2008 г. Съоръжението отстои на 436 м. от пътно кръстовище при км.202+307,
не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци, но е в противоречие с
чл.15, ал.1, т.2 от НСПП и изискванията на чл.17б от същата наредба. Проверяващите
направили извод, че не може да бъде преиздадено разрешение за СПП чрез експлоатация
на това РС.
Директорът на дирекция „ППИ“ изготвил доклад до
Управителния съвет на АПИ, с вх. № 93-01-4949/23.06.2017 г. по описа на АПИ, с
предложения за издаване на откази за преиздаване на разрешения за експлоатация
на рекламни съоръжения, чиито срок изтича на 26.06.2017 г., въз основа на
представените доклади от директорите на съответните ОУП.
На 26.06.2017г. е проведено заседание на управителния
съвет (УС) на АПИ(л.60-98 от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас), на което
по т.2 от дневния ред е разгледан докладът на директора на дирекция „Поддържане
на пътната инфраструктура“(л.101 от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас). За
проведеното заседание е съставен протокол №16631/17 от 26.06.2017г.(л.20 от
адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас). Видно от същия по т.2.1, докладът на
директора и направените с него предложения са приети. От т.2.2 до т.2.234 са
одобрени проекти на писма за отказ с адресати дружества и еднолични
търговци-собственици на РС за преиздаване на разрешения за СПП чрез
експлоатация на рекламни съоръжения, неотговарящи на изискванията на чл.17б
НСПП. По т.2.234 е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване на ЕТ „Е.М.Г.“
на разрешение №1619/26.06.2008 г. за СПП на ПС,изградено на път І-9
„Варна-Бургас“ при км. 201+850 дясно, а по т.2.235 изрично е възложено на
председателя на УС АПИ да подпише писмата от т.2.2 до т.2.234(л.98 от адм.д.
№2505/2017 на Адм. съд – Бургас).
С писмо изх.№ 53-00-4736-А от 26.06.2017г.
председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е уведомил
ЕТ „Е.М.Г.“ за отказа за преиздаване, по реда на чл.17б от НСПП, на разрешение
за СПП чрез експлоатация на РС №1691 от 26.06.2008г., изградено на път І-9
„Варна-Бургас“, км. 201+871, дясно/км. 201+850, дясно по РЕ №1691/26.06.2008
г./(л.18 от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас).
За изясняване на факти от значение за спорното право,
в хода на предходното съдебно производство е допуснато извършването на
съдебно-техническа експертиза. Експертът установил, че процесното рекламно
съоръжение се намира на експлоатационен км. 201+850 дясно на път I-9 „Варна-Бургас“. Към момента на издаване на разрешението,
измерването било извършено по конвенционален способ – с ролетка тип „колело“,
километраж и др., а с GPS измерване по ГИС – км.
201+871 дясно. Вещото лице изяснил, че растящият километър на път I-9 „Варна-Бургас“ е в посока от Варна към Бургас, в
следствие на което РС се намира преди кръстовището при км.202+307 на I-9 „Варна-Бургас“, или кръстовището на път I-9 „Варна-Бургас“ с път III-9061
(разклона на път „Варна-Бургас“ за с.Тънково). Същото отстои на 437м. от
кръстовището при км.202+307 дясно на път I-9
„Варна-Бургас“ с път III-9061 (разклона на път
„Варна-Бургас“ за с.Тънково). На следващо място експертът заключава, че
измереното разстояние от външния габарит на металната конструкция за винил платното
на съоръжението до ръба на асфалта на пътното платно е 3м., а елементите на
пътя са определени като „земно платно“ – платно за движение, банкет, пътен окоп
и берма(по надлъжен профил). Измерено от ръб асфалт, общият размер на банкет,
пътен окоп и берма е 5м. Ограничителната ивица е 2м. С оглед изложеното
експертът извел извод, че РС се намира в обхвата на пътя.
В открито съдебно заседание експертът уточнява, че
посочените в административния акт два километража 201+871 по ГИС и 201+850 по
разрешението отразяват едно и също РИЕ. Според него разликата се получава от
методите на измерване. Рие-то е
разположено преди кръстовището, отстои на 437 м. от кръстовището и е в обхвата
на пътя.
В хода на настоящото съдебно производство е разпитана
свидетелката Т.К., старши експерт в отдел „Инвестиционно ремонтни дейности“
(ИРД) към АПИ, участвала в извършването на проверка за наличието на условията
по чл.15 от НСПП, по повод подадено заявление за преиздаване на разрешение №
177/21.02.2006г. В показанията си свидетелката заявява, че след измененията в
нормативната уредба всички собственици на рекламни съоръжения били уведомени,
че разрешителните им трябва да бъдат преиздадени. За целта следвало да отговарят
на изискванията по чл.15, подали са заявления в срок и са заплатили дължимите
такси. Проверка на съоръженията на територията на ОПУ – Бургас по
републиканската пътна мрежа била извършена в периода март – април. Били
установени всички рекламни съоръжения, които не отговарят на изискванията на
чл.15. Били изготвени и изпратени писма, в които била указана възможността,
собствениците да изместят рекламните си съоръжения с цел да отговарят на
изискванията, за да бъдат преиздадени разрешителните. Собствениците, чиито
рекламни съоръжения не отговаряли на изискванията, били изчакани до края на
срока 26 юни да демонтират съоръженията или да ги преместят. Относно настоящия
случай, свидетелката посочва, че не е имало възможност за преместване, поради
наличие на друг рекламен обект в близост.За това съоръжение на 26-ти юни към
края на работния ден била уведомена от началника на РПС – Поморие, че
съоръжението не е демонтирано, оставено е на същото място, поради което не отговаря
на изискванията на чл.15, след което бил съставен констативен протокол и
написан отказ за преиздаване на разрешение. Свидетелката потвърждава, че е
присъствала на всички проверки и измервания, вкл. на процесното. Целта на
проверките била да се установи дали към момента на проверката съоръжението
отговаря на изискванията на чл.15 за отстояния от пътни възли и кръстовища.
Сочи, че измервателните средства били едни и същи през 2003 и през 2008г. Освен
по компютърна ГИС система, през 2008г. било извършено реално измерване на пътя
с геометрично колело, както и през 2003г. Свидетелката К. заявява, че всички
протоколи са изпратени до АПИ в края на работния ден 26.06.2017 г., с едно
съпроводително писмо.
При тези фактически констатации, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.149,ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разпоредбата на чл.26, ал.3 от Закона за
пътищата указва, че разрешенията
по ал.1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено
от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища,
и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища. Т.е., за да бъде направена преценка относно компетентността
на органа, следва да се установи видът на процесното разрешение, както и дали
същото касае републикански или общински път.
В конкретния случай спорът е относно отказ за
преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация
на рекламно съоръжение, което е изрично посочено в чл.26,
ал. 2, т.1, б. „в“ от ЗП.
Съдът намира, че от доказателствата по
делото се установява, че в случая пътят за който се иска разрешение за
специално ползване е републикански. Касае се първокласен път I-9 „Варна-О.-о.п.Слънчев
бряг-Бургас“, за който няма данни да е със сменен статут в общински. По делото,
от ответника е представена преписка, която касае технически проект „Частична
промяна на организацията на движение на участъка от път I-9, попадащ в урбанизираната
територия на гр.Н. и с.Р. от км.202+942 до км.211+830“. Видно от преписката
община Н. поема ангажимент единствено по подмяна на съществуващите пътни знаци
за направления и посоки от група Ж с такива, отговарящи на съответния цветови
фон съгласно Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Представен
е също и споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища в чертите на град О., Н. и Р.. Съдържанието на
посочените документи обосновават извод, че статутът на процесния път не е
променян. На второ място следва да се посочи, че същите са изготвени много след
решението на УС на Агенция „ПИ“ за отказ за преиздаване на разрешението за
специално ползване на пътя (26.06.2017г.) и писмото на председателя
управителния съвет (26.06.2017) до едноличния търговец – жалбоподател. Следва
да се посочи още, че частичната промяна на организацията на движение на
участъка от път I-9, попадащ в
урбанизираната територия на гр.Н. и с.Р. започва от км.202+942 до км.211+830, а
процесното съоръжение е поставено на км.201+871 дясно/км. 201+850 дясно, което
означава, че същото е извън обхвата на техническия проект.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
процесното рекламно съоръжение е изградено в обхвата на републикански път І-9
„Варна-Бургас“, поради което и с оглед вида на исканото разрешение и
разпоредбата на чл.6, ал.2 от НСПП, според който компетентен да постановява
откази за издаване на разрешения за ползване на пътища е органът, който следва
да издаде конкретното разрешение, компетентен да издаде процесния отказ е Управителният
съвет на АПИ. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, като правните и фактически основания за
неговото издаване се съдържат в одобреното писмо за отказ, както и в
представения констативен протокол (л.28 от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас).
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
опорочена процедура по свикване заседанието на УС на АПИ. Според чл.9, ал.1 от
Правила за работа на УС на А „ПИ“, решенията по чл.21в, ал.1 от ЗП се вземат
присъствено на заседания на УС. Алинея втора от същата разпоредба указва редът
за свикване на УС за вземане на решения по чл.21в, ал.1 от ЗП. От своя страна
законовата разпоредба възлага правомощия на УС по вземане на решения, както
следва:
1. организиране на
разпределението и разходването на средствата за изпълнение на дейностите по
планирането, изграждането, управлението и поддържането на републиканските
пътища;
2. приемане на проекта на бюджет на
агенцията;
3. извършване на разпоредителни сделки или
отдаване под наем на имоти и вещи - държавна собственост, предоставени за
управление на агенцията;
4. предложения до министъра на
регионалното развитие и благоустройството за промени в списъка на
републиканските пътища;
5. предложения за проекти на нормативни
актове, уреждащи управлението, проектирането, строителството и поддържането на
пътища;
6. одобряване на технически спецификации,
технически указания и методически документи, свързани с изграждането,
управлението, експлоатацията и поддържането на пътищата;
7. възлагане на обществени поръчки за
проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както
и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани
с управлението на пътищата, както и за дейности, свързани с опериране и
управление на Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1;
8. (отм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила
от 1.01.2018 г.);
9. изготвяне, приемане и предоставяне на
министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно в срок до 31
март на годишен отчет за дейността на агенцията за предходната година;
10. изработване, приемане и представяне на
министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване проект на
тригодишна програма на агенцията за управление на пътищата и развитие на
пътната инфраструктура, в съответствие с приетата от Министерския съвет
стратегия за развитие на пътната инфраструктура и годишен план за изпълнение на
програмата от агенцията; програмата и планът се представят на министъра за
одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за
предстоящата година.
Видно от съдържанието на разпоредбата,
сред изчерпателно изброените решения, които законодателят е възложил в компетентност на УС на А
„ПИ“ не са включени решения за издаване или преиздаване на разрешения за
специално ползване на пътищата. Същите биха могли да отнесени към разпоредбата
на чл.21в, ал.2 от ЗП, но към този текст чл.9 от Правила за работа на УС на А
„ПИ“ не препраща. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай не е
нарушена разпоредбата на чл.9 от Правила за работа на УС на А „ПИ“ относно
свикване на заседание на УС на А „ПИ“, на което е одобрен проектът на
процесното писмо за отказ за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на рекламно съоръжение. В подкрепа на изводът за липса на порок в процедурата
по свикване на заседанието може да се посочи още, че с два доклада от
23.06.2017г. (л.13 и л.14)директорът на дирекция ППИ е сезирал управителния
съвет за налични доклади на директори на областни пътни управления относно
разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация, чийто срок
изтича на 26.06.2017г. и относно подписване на разрешения на заповеди за
отнемане на разрешения за СПП чрез експлоатация на РС. Върху двата доклада е
отразено, че ще бъдат предадени на ръка.
Заседанието на УС на А „ПИ“ е проведено именно на
26.06.2017г. Видно от първата страница на протокола (л.60) са присъствали двама
от тримата членове на управителния съвет, а именно инж. Дончо Атанасов – председател
и инж. Светослав Глосов – член. Следователно, налице е бил изискуемият кворум
за провеждане заседание на колективния орган. За третия член на УС е налично
доказателство (л.15), че на същия е бил разрешен платен годишен отпуск именно в
периода на провеждане на заседанието. Видно от съдържанието на протокола,
съставляващ официален документ, в него не е отразено обстоятелството някой от членовете
да е бил на различно мнение, за да не може да се сформира мнозинство, което
обстоятелство води до единствения извод, че същото е взето и с изискуемото
мнозинство. В заключение, решението съдържащо изричен отказ от преиздаване на
разрешението е взето от компетентен орган в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност, при спазване на всички нормативни изисквания.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, според които в хода на производството по чл.17б от НСПП за
преиздаване на разрешение за ползване на пътищата, административният орган е
длъжен единствено да преиздаде разрешението без да извършва проверка дали
отговаря на посочените в наредбата изисквания, както и че няма правомощие да
откаже преиздаване.Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на §
4 ПЗР към ПМС № 294 от 08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни
актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90/2016 г., в сила от 15.11.2016 г.),
според който преиздадените по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване
на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г.,
разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при
условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим
за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения
за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията,
посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на
които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение
за експлоатация.Правилото обаче, касае преиздадените вече към 15.11.2016 г.
разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, а не тези, които ще се
преиздават занапред, какъвто е настоящият случай (срокът на разрешението изтича
на 26.06.2017г.). За последните, в ал. 2 на чл. 17б от Наредбата изрично се
сочи, че се преиздават за нов 10-десет годишен период, когато са спазени
изискванията на чл.15 от НСПП, за които задължително се прави преценка от
административния орган. Следователно законодателят е предвидил извършване на
проверка за наличие на изискуемите предпоставки за случаи като настоящия, като
тази проверка се осъществява независимо от това дали изискуемите предпоставки
са били изменени през годините, доколкото фактически условията по поставяне и
експлоатиране на съоръжението също биха могли да са станали обект на промени.
Последното от своя страна налага
извършване на проверка за изпълнение на посочените в наредбата условия с цел
установяване законосъобразното експлоатиране на рекламните съоръжения. Тази
проверка съобразно разпоредбата на чл.14, т.5 от НСПП се осъществява съвместно от
администрацията, управляваща пътя, органите на МВР и заинтересуваното лице и се
обективира в протокол за предварителен оглед.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските
пътища, какъвто е настоящият път, се управляват от А „ПИ“. В Правилника на АПИ
е посочено, че Областните пътни управления представляват специализирано звено
към Агенцията, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията
натериторията на една административна област, като подпомагат централната
администрация при контрола по изграждането и експлоатацията на пътните връзки
към търговските крайпътни обекти и на рекламните съоръжения (чл.30, ал.1, т.8
от Правилника). Предвид изложеното, съдът намира, че компетентни да извършат
предварителен оглед за спазване изискванията на чл.15 от НСПП са служители от
съответното ОПУ, а в случая ОПУ – Бургас. Със заповед № РД-08-35/31.05.2013
г.на директора на ОПУ – Бургас (л.46
от адм.д. №2505/2017 на Адм. съд – Бургас)са
определени длъжностни лица, които следва да извършват тези огледи, както и реда
за тяхното извършване. От изготвения протокол за оглед се установява, че
проверката е осъществена от определените в закона и издадената заповед лица.
В хода на съдебното производство са
събрани данни, от които се установява, че предварителният оглед на рекламното
съоръжение е бил извършен преди датата на издаване на констативния протокол.
Съдът намира, че това не води до съществено нарушение на производствените
правила. От показанията на свидетелката К. си изяснява, че предварителен оглед
(още преди подаване на заявления за преиздаване на разрешения) е извършен по
отношение на всички рекламни съоръжения на територията на община Бургас, които
съоръжения са значителен брой. Причините протоколите да бъдат издадени в
последния момент (в случая датата на протокола съвпада с датата на провеждане
на заседанието на УС на АПИ) е обяснена от свидетелката с предоставяне на
възможност част от рекламните съоръжения да бъдат приведени към изискванията на
чл.15 от НСПП, където това било възможно. Съдът намира, че тези действия на
административния орган са опР.ни, както с оглед големия брой съоръжения, които
е следвало да бъдат проверени, така и обстоятелството, че част от отказите (по
подадени заявления за преиздаване), където е било възможно отстраняване на
нередностите, биха се дължали на независещи от собствениците причини (ремонт на
съществуващия път). От друга страна, се явява без значение обстоятелството, че
протоколът е издаден на по-късна дата след проверката, доколкото от
заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
констатациите посочени в него отговарят на действителното положение. Следва да
се отбележи, че макар и протокола да е бил изготвен в деня на провеждане на
заседанието на УС на АПИ, на което е взето оспореното понастоящем решение, то с
тези действия не се опорочава предвидената процедура за внасяне на решението за
разглеждане от УС. Спазен е реда за внасяне на проектите пред УС, доколкото
докладът на директора на ОПУ – Бургас, ведно с констативните протоколи и
проектите на писма за преиздаване или отказ, са изпратени на директора на
дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“, който от своя страна е внесъл
обобщен доклад пред УС на АПИ. Действително е налице разминаване на датите на
регистриране на доклада на ОПУ – Бургас и доклада на директора на дирекция
„ППИ“ (23.06.2017г.) с дата на издаване на констативния протокол (26.06.2017
г.), но доколкото бе изяснено в хода на съдебното производство, че
констативните протоколи са изпращани няколко дни поради големия им брой в това
число и на 26.06.2017 г., поради което не е било пречка, издаденият на тази
дата протокол действително да е бил включен в доклада. Още повече, че от
свидетелските показания на свидетелката К. се установи, че протоколите са били
подготвени преди изготвянето на доклада, но са датирани в последния момент. От
друга страна, процесният отказ надлежно е бил разгледан на заседанието на
Управителния съвет на АПИ, доколкото фигурира в изготвения протокол и е взето
решение по него.
За да постанови оспорения отказ за
преиздаване на разрешение № 1619/26.06.2008 г. за специално ползване на
пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, административният орган е
приел, че това рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл.15, ал.1,
т.2 от НСПП. Съгласно тази разпоредба, рекламните съоръжения в обхвата на пътища,
различни от автомагистрали или скоростни пътища, следва да отстои на не
по-малко от 500 м. от пътни възли и кръстовища. В случая рекламното съоръжение
е разположено на път I-9 „Варна – Бургас“, поради което следва да отстои на не
по-малко от 500 м. от кръстовище. Експертът по изготвената съдебно-техническа
експертиза е установил, че експлоатираното от ЕТ „Елмада – Мария Гошева“
рекламно съоръжение, находящо се на път І-9 „Варна- Бургас“, км. 201+850 дясно
се намира на 437 м. от кръстовището на път І-9 „Варна- Бургас“ с път III-9061 (разклона на пътя Варна- Бургас за
с.Тънково). Посочените от вещото лице метри се различават от тези описани в
констативния протокол за оглед от служителите в ОПУ- Бургас с пренебрежимо
малка разлика от 1 метър, което според съда не е от определящо значение за
изхода от спора. От изложеното по-категоричен начин се установява, че
поставеното рекламно съоръжение е на по-малко от 500 м. от съществуващо
кръстовище.
По изложените съображения съдът намира, че
отказът за преиздаване на разрешението е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма и съдържание, в съответствие с процесуалните правила,
материалния закон и неговата цел, и не са налице основания за обявяване на нищожност,
поради което жалбата срещу оспорения акт се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход да спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски, но
доколкото такива не са поискани, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е.М.Г.“,
ЕИК: 10263253, представлявано от М. В. Г., със седалище и адрес на управление:
гр. Поморие, ул. „Македония“ № 2, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Х.Х. от
БАК, против отказ на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура,
обективиран в решение по т. 2.234 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., за
преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация
на рекламно съоръжение, находящо се на километър 201+850 (дясно) от път І-9
„Варна – Бургас“.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: