№ 1712
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100507256 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Н.Х., срещу решение №
20077644/25.03.2021 г., постановено по гр. д. № 69312/2019 г. на СРС, ІІІ ГО,
91 състав, с което е оставена без уважение претенцията й за присъждане на
издръжка. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
на материалния закон. Излагат се съображения. Моли съдът да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна Н. Л.Х., с отговора на въззивната жалба моли
същата да бъде оставена без уважение, а решението- да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивника моли първоинстанционото решение да
бъде отменено.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна не се явява и не се
представлява.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Искът, предявен от А.Н.Х., срещу Н. Л.Х., е за издръжка в размер на
500 лв. месечно, считано от 28.11.2019 г. до завършване на средното й
образование, на основание чл. 144 от СК.
С решение № 20077644/25.03.2021 г., постановено по гр. д. №
69312/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 91 състав е отхвърлил иска, като неоснователен.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът е лишил ищцата от
участие в производството, като на 23.11.2020 г. й е указал да напусне залата,
че съдът е излязъл извън твърденията и спора на страните, че съдът, с доклада
по делото, е дал неправилни указания, че волята на първостепенния съд е
неразбираема.
Тези доводи, с изключение на първия такъв- пълномощникът на ищцата
е присъствал през цялото време на откритото съдебно заседание на
посочената дата, съдът счита за основателни.
Задължението за издръжка към навършилото пълнолетие дете,
продължаващо обучението си в средно учебно заведение за предвидения срок
на обучение не е безусловно (за разлика от издръжката на непълнолетно
дете). Ищецът следва да установи и обстоятелството, че даването на издръжка
в претендирания размер не съставлява особено затруднение за ответника.
Настоящия съдебен състав счита, че по делото не е установено
въззиваемия да реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди и
едновременно с това, че има възможност да заплаща търсената от въззивника
издръжка или част от нея.
Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК
предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на
издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете, като средствата трябва да касаят
релевантния период, а не предходен такъв или последващ (извършената от
2
ответника продажба на недвижим имот на стойност от 100 000 лв.).
Наличието на такива средства не се доказва- не се установиха и доходи от
трудови правоотношения или от граждански договори.
Ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване относно
материалните възможности на ответника да дава месечна издръжка в
претендирания или по-нисък размер, без тя да съставлява особено
затруднение за ответника. Поради недоказване на обстоятелствата, от които
за страната произтичат благоприятни правни последици, съдът е отхвърлил
предявения иск, като неоснователен.
И във въззивната инстанция не се ангажираха никакви доказателства,
които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на делото, неоснователно се явява искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, тъй като не се представиха
доказателства за извършени такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077644/25.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 69312/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Л.Х., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4