Р Е Ш Е Н И Е
№ 894 15.05.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР.
ХРИСТОВ
при секретаря Ирина
Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело №
1142 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба от „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 51, ет.4, представлявано от
синдика В. Я.В., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г., издаден от Н. К. Ж. на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д. И. З. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 78/10.04.2017г. на И. С.А. директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който са
определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както
следва: ДДС в размер на 11 788.56 лева, ведно с лихва за забава в размер
на 2 258.49 лева за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г.; корпоративен
данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 27 162.64
лева, ведно с лихви за забава в размер на 7 835.67 лева и е намалена на декларираната
загуба за 2014г. със 151 129.51 лева за целите на ЗКПО.
С жалбата се иска отмяна на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващата
страна „***“ ООД се представлява от адвокат Г.Н., която поддържа жалбата. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от главен
юрисконсулт Л.И., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно материалния интерес.
Въпреки дадената им от съда
възможност процесуалните представители на страните не представят по делото
писмени бележки.
Съдът, като
взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, ведно с доводите и изразените
становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000216004418-020-001/26.06.2016г., изменена със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000216004418-020-002/29.09.2016г.
Ревизията
е извършена по отношение на „***“ ООД, с ЕИК ********* /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 51, ет.4 и е с
обхват по видове задължения и периоди както следва: Данък върху добавената
стойност /ДДС/ за периода от 01.11.2013г. до 31.12.2013г.; ДДС за периода от
01.02.2014г. до 31.05.2015г. и Корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2014г. През ревизирания период основната дейност на дружеството
е била строителството на жилищни и нежилищни сгради, с извършване СМР на обекти
на територията на гр.Бургас, к-с „Меден рудник”.
За
установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е
предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК като е
изискал съответни документи и обяснения от ревизираното дружество. На основание
чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни,
сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи. Въз основа на констатираните
разлики, описани в РД /стр.37-42/ са направени
изводите, че са декларирани приходи от продажби в по-малък размер и в
счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи. С оглед на това е установено наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК, поради което ревизията е извършена по специалния ред на
чл.122 от ДОПК. В тази връзка на основание чл.124, ал.1 от ДОПК били изготвени
Уведомления № Р-02000216004418-113-001/09.11.2016г. и № Р-02000216004418-139-001/09.11.2016г.
Същите са били връчени на „***“ ООД на 15.11.2016г. с което дружеството било
информирано, че предвид установяване на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 3
от ДОПК, данъчната основа за задълженията му по ЗКПО за периода 01.01.2013г. -
31.12.2014г. и по ЗДДС за периода 01.11.2013г. - 31.05.2015г. /без м.
01.2014г./, ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000216004418-092-001/23.12.2016г.
(л.50-83 от делото), който връчен по електронен път на задълженото лице „***“ ООД на 05.01.2017г.
На основание констатациите на
Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г. (л.37-42 от делото), С оглед установеното наличие на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК, ревизията е извършена по специалния ред на
чл.122 от ДОПК, като за определяне на основата за облагане органът по приходите е взел предвид
относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, а
именно по т.1, т.2, т.4 и т.8 от ДОПК. С ревизионния акт по отношение на
дружеството жалбоподател са определени
допълнително задължения за корпоративен данък за 2013г.
- 146 827.10 лева и за 2014г. е намалена декларираната данъчна загуба -
1 016 649.45 лв. с 296 893.51 лева и на основание чл.82, ал.1, чл.86, ал.2 и чл.25,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е начислен ДДС в общ размер
на 41 106.75 лева, ведно с лихви за просрочие 11 992.13 лева за
следвите данъчни периоди: от 01.11.2013г. до 30.11.2013г.; от 01.03.2014г. до
31.03.2014г.; от 01.05.2014г. до 31.05.2014г.; от 01.11.2014г. до 30.11.2014г.;
от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. и от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. Ревизионният акт бил връчен на
дружеството по електронен път на 02.02.2017г.
Недоволно от така издадения
ревизионен акт дружеството го оспорило частично по административен ред пред
директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалба вх.№ 04-Г-Ж-62/24.02.2017г.,
подадена на 16.02.2017г. чрез ТД на НАП - Бургас.
С Решение №
78/10.04.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП е отменен
като незаконосъобразен РА № Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г. в частта му,
с която са определени задължения за ДДДС за данъчни периоди: от 01.11.2013г. до
30.11.2013г. – 5 136.87 лева главница и 4 363.09 лева лихва; от
01.03.2014г. до 31.03.2014г. – 2 371.62 лева главница и 674.91 лева лихва;
от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. – 6 785.07 лева главница и 1 815.68
лева лихва; от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. –
4 381.87 лева главница и 949.21 лева лихва; от 01.02.2015г. до
28.02.2015г. – 6 412.27 лева главница и 1 228.49 лева лихва; от
01.15.2015г. до 31.05.2015г. – 4 230.49 лева главница и 702.26 лева лихва
и задължения за корпоративен данък в размер на 40 657.80 лева главница и
11 728.64 лева лихви за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2-13г. В
останалата му част РА № Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г. е потвърден като
законосъобразен за установени задължения за ДДС в размер на 11 788.56 лева
главница и 2 258.49 лева лихва за данъчен период от 01.02.2015г. до
28.02.2015г. и за корпоративен данък в размер на 27 162.64 лева главница и
7 835.67 лева лихва за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.,
както и за намалена декларирана загуба за 2014г. със 151 129.51 лева.
Решението е
било връчено на дружеството по електронен път на 19.04.2017г.
С жалба Вх.№ 04-Г-Ж-62/02.05.2017г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят
оспорил ревизионния акт в потвърдената му част от директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото
административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Ревизионен акт е
издаден във връзка с решение на директора на дирекция ОДОП Бургас №
154/24.06.2016г., с което предходния РА № 0200015004811-091-001/08.03.2016г.,
поправен с РА № П-02000216065614-003-001/15.04.2016г. и РА№
П-02000216074246-001/19.04.2016г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП
– Бургас е отменен за обжалваните периоди и преписката е върната на основание
чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК за извършване на повторна ревизия с конкретни
указания за действията, които следва да бъдат извършени от органа по приходите.
Ревизираните периоди на „***“ ООД по ЗКПО са от
01.01.2013г. до 31.12.2014г., а по ЗДДС за данъчните периоди от 01.11.2013г. до
31.12.2013г. и от 01.02.2014г. 31.05.2015г. Предметът на дейност на дружеството
е строителство на жилищни и нежилищни сгради. През ревизираните периоди
са извършвани продажби на обекти предимно в сгради, находящи се гр.Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“ – жилищна сграда с три секции – входа „А“ „Б“ и „В“, изградена в
УПИ V-3, кв.140 и „Многофункционална
високоетажна сграда със смесени функции“,
изградена в УПИ VI-29, кв. 122. Теренът за първата сграда е придобит с
НА № 73/2008г. за покупко–продажба на недвижим имот и право на строеж, като за
същата е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 87/29.03.2013г.
/Медпетрол 5, бл.308/. За втората сграда /небостъргач, бл.602/, която е
построена върху собствен терен, е издаден Акт за установяване годността за
приемане на строежа от 27.12.2013г.
По молба на „Прокредит Банк“ ЕАД като кредитор, пред БОС е образувано
производство по несъстоятелност. С Решение № 177/01.06.2015г. БОС е обявил
неплатежоспособност на дружеството и е открил производство по несъстоятелност.
За синдик е назначен В. Я. В..
В хода на ревизията във връзка с дадените указания и с цел установяване
на факти и обстоятелства, свързани с
покупко-продажбата на недвижимите имоти в посочените сгради, на купувачите са
изпратени ИПДСПОТЛ. Изискани са предварителни договори, фактури, платежни
документи, нотариални актове и други документи в тази връзка.
От изпратените 120 броя ИПДСПОТЛ са отговорили 52 лица. При преглед на
получените отговори се установява, че преобладаващата част от тях са
декларирали платена по-висока цена от
тази, посочена в НА. Подробно в РД /стр.20-30/ са разгледани отговорите на 18
лица, които описват една и съща фактическа обстановка: първоначално
е платена авансова сума за апартамента, продаван от „***“ ООД и е
подписан предварителен договор, в който цената е посочена в лева. С анекс е
променена цената в посока увеличение от лева в евро, като останалата дължима
сума е разделена на равни вноски /40 на брой/. При внасянето им предимно в брой
срещу платените суми са получавани квитанции, които са без номера и няма
издаден друг документ от дружеството за получените плащания. За плащанията по
банка са издавани фактури. За да получат собствеността върху апартамента лицата
са посочили, че е трябвало да се
съгласят в нотариалния акт да бъде записана различна сума от тази, която реално
са платили. За целта е подготвен анекс към предварителния договор за
покупко-продажба на вещни права и договор за строителство. С анекса е посочено,
че са платили сумата, която съответства на посочена в НА и всичко останало,
което предварително са платили им е било възстановено. Лицата са заявили, че
никакви средства не са възстановени, но са подписали, за да получат
собственост. Към отговорите са
приложени: квитанции към ПКО за платени суми, НА, фактури и уведомителни писма.
Една незначителна част от лицата са представили само НА, като са потвърдили, че
това е платената от тях цена и не
притежават други документи.
С протокол № 06399545/08.12.2016г. на ТД на НАП Бургас са приобщени
събраните в хода на предходната ревизия документи и обяснения, предоставени от
Т.И.Ч., Ж. М. М. и „Инмобилиария Мар Негро“ ООД, както и събрани сведения,
дадени от лица във връзка с извършена проверка от сектор ППОИ, отдел ИП при ОДМВР-Бургас по
повод постъпили жалби от български и руски граждани срещу „***“ ООД.
От прегледа на дадените сведения от лицата Г. Г., Ц. Н., Д. Д., С. Кънева, К.К., П.П., Р. Р., който е упълномощено лице на М. И., както и жалбите
на А.Р.ч К. и Ш. Е.Н., чрез почетния консул на Руската Федерация в гр. Бургас
се установява, че всички те са посочили различие между договорената и платената
от тях по предварителен договор за покупко-продажба на вещни права и договор за
строителство цена, която в по-голямата си част е платена в брой.
За плащанията в брой от „***“ ООД са издавани квитанции без номер. Лицата са
пояснили, че в деня на прехвърлянето е трябвало да върнат първоначално
сключения предварителния договор за покупко-продажба и строителство, в който е
посочена реално платената от тях цена и са подписали нов предварителен договор
с цена, която съответства на цената в нотариалния акт, но същата е много
по-ниска от реалната цена в първоначалния договор. Някои от лицата /К. К., П.
Пе./ поясняват, че са подписали документите, за да запазят правата си на
собственици и получат НА, а други /Ц. Н./, които не са се съгласили, са без НА
и са завели граждански дела. Лицата /Ц. Н., Г. Г., Р. Русев/ са посочили, че
през
При проверката на „Инмобилиария Мар Негро“ ООД е установено, че всички
плащания във връзка с покупката на 4 броя апартаменти са по банка и няма
различие с цената, посочена в НА.
От събраните доказателства се установява, че всички предварителни договори
за покупко-продажба на вещни права и договор за строителство, сключени с „***“ ООД в
качеството на „предварителен продавач“ – „изпълнител“ са еднотипни, като в чл.4 са описани задълженията на
предварителния купувач - възложител, а в чл.6 цената, разноски и плащания,
разпределени на вноски. Всички плащания са получени от „***“ ООД, като
за плащанията в брой от лицата са представени квитанции към приходен касов
ордер без номер, в които е посочена сумата и основанието за плащане – „вноска
за плоча… за ап. №…”. В счетоводството на „***“ ООД са осчетоводени само плащанията
по банков път, с изключение на някои плащания в брой, за които са издадени
фискални бонове. Органът по приходите е установил, че сборната сума на всички
извършени плащания отговаря на цената, посочена в сключените предварителни
договори или анекси към тях и е различна от посочената цена в НА.
Проверяващите органи са разгледали представените от дружеството счетоводни
документи, като са установили, че когато плащането е по банка се издават
фактури и начислява ДДС, като продажната цена по тези сделки значително се
различават от тези, по които плащането е
в брой. Ревизиращият екип е констатирал, че всички строителни работи са извършени към датата на сделките с
НА и след тези дати няма отчетени разходи за завършване на обектите и издавани
фактури за отчитане на приходи. Установено е, че липсва заведена аналитична
счетоводна отчетност по обекти и не е налична информация за себестойността на
всеки обект поотделно. Не е представена изисканата от органа по приходите с
ИПДПОЗЛ изх.№ Р-02000216004418-040-001/01.07.2016г. справка за извършени
доставки по обекти и себестойност.
Предвид изложеното, на база събраните в хода на ревизията доказателства е
определена средна продажна цена на кв.м за обектите в бл.308 и бл.602 в размер
съответно на 616.72 лв. и 539.19 лв. с ДДС, получена като отношение на сумата
на реално платените цени с ДДС към общата им площ /РД стр.30-35/. С така
посочените средни цени са преизчислени извършените от дружеството продажби през
ревизирания период в случаите, когато последните са на цени, по-ниски от
определените за обекта средни цени. При представени от лицата доказателства за
плащания е взета предвид разликата между действително платената сума и
посочената в НА цена.
Въз
основа на констатираните
разлики, описани в РД /стр.37-42/ са направени
изводите, че са декларирани приходи от продажби в по-малък размер и в
счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи. С оглед на това е установено наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК, поради което ревизията е извършена по специалния ред на
чл.122 от ДОПК. В тази връзка на ревизираното дружество е
връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх.№
Р-02000216004418-113-001/09.11.2016г., че основата за облагане по ЗКПО за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. и по ЗДДС за периода от 01.11.2013г. до
31.12.2013г. и от 01.02.2014г. до 31.05.2015г. ще бъде определена по
предвидения в чл.122 от ДОПК ред, като е определен срок за представяне на доказателства
и вземане на становище. Връчена е и декларация за имуществено състояние по
чл.124, ал.3 от ДОПК. За определяне на основата за облагане органът по
приходите е взел предвид относимите към ревизирания субект обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно по т.1, т.2, т. 4 и т. 8 от ДОПК.
Ревизиращият
екип при определяне задълженията по ЗКПО е сборувал разликите
между отчетените продажби по НА и установените продажби по средна продажна цена
на 1 кв.м за съответния обект, както и
разликите между декларираните от купувачите суми и цената по НА на недвижимите
имоти за всяка година, като направените изчисленията са по цени без ДДС. В
резултат на което с РА са определени допълнително задължения за корпоративен данък
за 2013г. - 146 827.10 лв. и за 2014г. е намалена декларираната данъчна
загуба - 1 016649.45 лв. с 296 893.51 лв.
Задълженията по ДДС са обвързани
с конкретните продажби на самостоятелните обекти в сградите, като е съобразено,
че извършените доставки са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС. При
определяне размера на дължимия ДДС по данъчни периоди към установената за всеки
недвижим имот разлика, установена по алгоритъма приложен по ЗКПО е приложена
формулата на чл.53, ал.1 от ППЗДДС. С оглед на което за данъчните периоди от
01.11.2013г. до 30.11.2013г., от
01.03.2014г. до 31.03.2014г., от 01.05.2014г. до 31.05.2014г., от 01.11.2014г.
до 30.11.2014г., от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. и от 01.05.2015г. до
31.05.2015г. на основание чл.82, ал.1, чл.86, ал.2 и чл.25, ал.2 от ЗДДС във
връзка с чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е начислен ДДС в общ размер на
41 106.75 лв., както и съответните лихви за просрочие.
Във
връзка с подена от „***“ ООД жалба вх.№ 04-Г-Ж-62/24.02.2017г. срещу
ревизионния акт, директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас провел административно
производство за преценка на законосъобразността му.
При извършената
проверка решаващият орган е констатирал, че мотивирани и обосновани се явяват
изводите на ревизиращия екип относно наличието на обстоятелства за облагане по
особения ред на чл.122 от ДОПК само за констатациите, свързани с установени разлики между представени
доказателства за платена от лицата-купувачи цена и записаната в нотариалните
актове продажна цена. Той е посочил, че от съдържанието на представените НА е
видно, че посочените в тях цени са значително по-ниски от платените, предвид на
което обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 – наличието на укрити приходи, е
установено по безспорен начин. По отношение на останалите продажби решаващият
орган е приел, че органът по приходите неправилно е определил данъчната основа
по ЗКПО и ЗДДС, както и произтичащите от нея задължения за жалбоподателя, тъй
като не успял да докаже наличието на някои от обстоятелствата, посочени в
чл.122, ал.1 от ДОПК спрямо тях.
Въз основа на тези свои изводи с
Решение № 78/10.04.2017г. директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП
е отменил като незаконосъобразен РА № Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г. в
частта му, с която са определени задължения за ДДДС за данъчни периоди: от
01.11.2013г. до 30.11.2013г. – 5 136.87 лева главница и 4 363.09 лева
лихва; от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. – 2 371.62 лева главница и 674.91
лева лихва; от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. – 6 785.07 лева главница и
1 815.68 лева лихва; от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. – 4 381.87 лева главница и 949.21 лева
лихва; от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. – 6 412.27 лева главница и
1 228.49 лева лихва; от 01.15.2015г. до 31.05.2015г. – 4 230.49 лева
главница и 702.26 лева лихва и задължения за корпоративен данък в размер на
40 657.80 лева главница и 11 728.64 лева лихви за данъчен период от
01.01.2013г. до 31.12.2013г. и го е потвърдил в останалата му част като
законосъобразен, за установени задължения за ДДС в размер на 11 788.56
лева главница и 2 258.49 лева лихва за данъчен период от 01.02.2015г. до
28.02.2015г. и за корпоративен данък в размер на 27 162.64 лева главница и
7 835.67 лева лихва за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.,
както и за намалена декларирана загуба за 2014г. със 151 129.51 лева.
В хода на
съдебното производство са допуснати и възложени основна и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи, заключенията по които са изготвени от С.В.А. и
същите са приети по делото.
Вещото лице е посочило в заключението си по основната експертиза, че в
резултат на констатираната от нея данъчна основа за облагане за 2013г. дължимият корпоративен данък
за довнасяне е 27
162.64 лева, а
годишният резултат за 2014г. е отрицателен, а именно - данъчна загуба в размер на 865
519.94 лв. В
заключението по допълнителната ССчЕ вещото лице е посочило, че размерът на
дължимия за внасяне ДДС за данъчен период м. февруари 2015г. следва да бъде
8 376.43 лева главница и 1 604.68
лева – лихва.
В производството по разглеждане на делото бяха допуснати и възложени две
основни и една допълнителна съдебно-графически /почеркови/ експертизи, заключенията
на които бяха изготвени от вещите лица Х.Д.С. и Щерьо К.Н.. Заключениеята са
приети по делото. Според заключението, изготвено от в.л. С. при извършеното от
него сравнително графическо изследване на почерка, отразен в положените подписи
за „Касиер" под квитанциите към приходните касови ордери, обекти на
съдебно-графическата експертиза на имената на И. Не. И. и В. Ге. И.НЕ СЕ
УСТАНОВИХА подписи, изпълнени и положени от служители или работещи към фирмата „***"
ООД Бургас лица. От заключението на в.л Н., изготвено по основната експертиза е
видно, че: 1. Подписите за „Касиер" в
квитанциите към ПКО /том 2/ -на стр.532 - № 1, от 23.11.2009 год., № 4,от 13.10.2009 год., № 6., от 07.12.2009 год., стр.533 - № 7, от 11.05.2010 год., № 9, 24.06.2010 год., № 11, от 30.03.2010 год., № 12., от 21.04.2010 год., стр.537 - № 27, от 16.07.2009 год., № 30, от 14.01.2009 год., стр.553 № 34, от 20.02.2008 год., стр.554 № 36, от 22.02.2008 год., стр.555/лицева/ № 37, от 02.02.2008 год., № 38, от 21.05.2008 год., № 39, от 26.06.2009 год., стр.555 /гръб/ № 42, от 01.09.2008 год., № 43, от 15.01.2009 год., № 44, от 19.03.2008 год. - СА ПОЛОЖЕНИ от И.П. И.,ЕГН **********; 2.
Подписите за „Касиер" в квитанциите към ПКО /том 2/ на стр.532 - № 2, от 06.01.2010 год., № 3, от 26.01.2010 год., № 5, /без дата/ стр.533 - № 10, от 24.02.2010 год., стр.537 - № 28, от 20.08.2009 год., № 29, /без дата/№ 31, от 21.04.2009 год., № 32, от 25.05.2009 год., стр.555 /лиц/ - № 41, от 14.04.2008 год., № 46, от 19.12.2008 год., № 47, от 03.10.2008 год. - СА ПОЛОЖЕНИ от Ми.Г. Е., ЕГН **********! и 3. Подписите за "Касиер" в квитанциите
към ПКО/том 2/ на стр.534 - № 13, от год., № 14, от 23.09.2010 год., № 15, от 18.10.2010 год., № 18, от 18.08.2010 год. стр.535 - № 22, от 12.11.2010 год. - СА ПОЛОЖЕНИ от В. С.К. - ЕГН: **********. Според заключението на в.л. Н., изготвено по допълнителната
съдебно-почеркова експертиза: 1.Почеркът в ПКО с номера - 1,3,4,5,6 /по т.1,3,4,5,6 - в обектите на експертизата/ т.е.:
на стр.535/в делото/ - в ПКО № 19/21.06.2011 год., в ПКО № 21/09.02.2010 год./., в ПКО № 22/12.11.2010 год., на стр.536/в делото/ - ПКО № 25/21.06.2011 год., ПКО № 26/09.02.2012 год. - СА ИЗПИСАНИ от едно и също лице! 2. Почеркът на лист 535/в делото/ -
т.е. в ПКО с номер 20/08.11.2011 год. - НЕ Е ИЗПИСАН от същото лице.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като частично основателна поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт /РА/ №
Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г., издаден от Надя Колева Желева на
длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.И.
З. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 78/10.04.2017г. на И.С.А. директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ Бургас при
Централно управление на Национална агенция по приходите, с който са определени допълнителни данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 11 788.56 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 2 258.49 лева за периода от
01.02.2015г. до 28.02.2015г.; корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. в размер на 27 162.64 лева, ведно с лихви за забава в размер
на 7 835.68 лева и е намалена на декларираната загуба за 2014г. със
151 129.51 лева за целите на ЗКПО.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000216004418-020-001/26.06.2016г., изменена със
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000216004418-020-002/29.09.2016г. Ревизионният акт е издаден в рамките на
законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на
чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът
намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт.
В ревизионния акт
са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния
акт. На проверяваното дружесгво е връчено Уведомление на основание чл.124, ал.1
от ДОПК № Р-02000216004418-113-001/09.11.2016г., с което му е указано, че основата за
облагане с корпоративен данък и ДДС за ревизирания период ще се определи по
реда на чл.122 от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и
вземе становище. В определения му 14-дневен срок
ревизираното лице не е представило декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК.
С оглед изложеното,
съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Съдът намира, че ревизионният акт
в потвърдената му с решението на горестоящия орган част е издаден в
съответствие с материалните разпоредби на закона, поради следните съображения:
Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органа
по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди
следва да бъде осъществено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като не са били
налице твърдените от него обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и 3 от ДОПК, която визира наличие на данни за укрити приходи или доходи.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1
от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице
едно от обстоятелствата посочени в т.1 -
8. В ревизионното производство, от извършените
процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната
преписка протоколи, органът по приходите правилно и обосновано е приел
наличието на предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т. 2 и т.3 от ДОПК, а
именно наличието на данни за укрити приходи или доходи и във воденото от
дружеството счетоводство са използвани неистински или с невярно съдържание
документи. Предвид извършваната от ревизираното
дружество търговска дейност предмет на осъществените от „***" ООД доставки
са „нови сгради” съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 5 от
ДР на ЗДДС. Дружеството е отчело приходи от продажбата им, като ревизиращият
екип е установил различие между продажните цени на кв.м по отделните НА и платените
от купувачите суми. От съдържанието на представените нотариални
актове се установява, че посочените в тях цени са значително по-ниски от
платените, предвид на което обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК -
наличието на укрити приходи, следва да се приеме за установено по безспорен
начин. Отделно от това основателно и обосновано за доказване обстоятелствата на ценовите различия по продажбите
ревизиращият орган се е позовал на
договорената цена по предварителен договор за покупко-продажба на вещни
права, договора за строителство и последвалите анекси, квитанции към приходни
касови ордери за платени суми и НА, представени в хода ревизионното
производство. Презумпцията за вярност на
констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при
извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От
дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че органът по приходите е определил неправилно данъчната основа
по ЗКПО, поради допуснато нарушение на Закона за счетоводството и приложимия СС
18 Приходи. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената
основна ССчЕ, което настоящия съдебен състав кредитира напълно, като мотивирано
и обосновано. Според него за получените приходи от продажбата на обекти в
бл.308 са налице всички основания за признаването им през 2013г., поради това,
че предприятието е прехвърлило на купувача съществени рискове и ползи от
собствеността върху стоките, сумата на прихода може надеждно да бъде оценена,
вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката да бъдат получени от
предприятието и направените разходи или тези, които ще бъдат направени във
връзка със сделката, могат да бъдат надеждно оценени. Според заключението
независим, че обектите в блок 602 са незавършени, по отношение на тях също са
налице условията за признаване на приход по тези сделки, макар и незавършени -
приходите са получени, сумата на прихода може надеждно да се изчисли /посочена
е изрично в НА/, разходите по сделките към 31.12.2014г. са оценими. Посочено е
и че продадените обекти са отписани по кредите на сметка 303 /Готова строителна
продукция/ и начисляването на разходи е преустановено, като след 31.12.2014г.
няма осчетодени разходи във връзка с обектите в блок 602. Като краен резултат, съобразно
установената от него данъчна основа за 2013г. размерът на корпоративния данък
за довнасяне е 27 162.64, т.е. съвпада с определения в ревизионния акт, в
потвърдената му с решението на директора на дирекция „ОДОП” Бургас част.
От заключението се установява
също така, че ревизиращия орган правилно е намалил декларираната загуба за
2014г. със сумата 151 129.51 лева, като в резултат от това същата от
1 016 649.45 лева е станала 865 519.94 лева, каквато именно сума
е посочило вещото лице в своето закрлючение.
Съдът намира жалбата за частично
основателна по отношение определение от РА размер на вължимия ДДС за данъчен
период от 01.02.2015 до 28.02.2015г. Този извод се обосновава от заключението
на вещото лице по допълнителната ССчЕ, според което размерът на дължимия ДДС за
внасяне от „***" ООД за посочения данъчен период е 8 376.43 лева главница
и съответно лихва в размер на 1 604.68. Този свой извод вещото лице
обосновава със заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което от
общата сума за платените процесни имоти /стойността на облагаемите доставки/
следва да се изключат оспорените РКО, които не са подписани от служители на
дружеството – жалбоподател.
От изложеното следва, че жалбата
срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна по отношение определения с него
размер на дължимия корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. и намалението на декларираната загуба за 2014г. и частично
основателна по отношение размера на определения ДДС за периода 01.02.2015 до
28.02.2015г.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във
връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение
за адвокат в размер на 92.00 лева, съобразно материалния интерес плюс 1.00 лев за внесена държавна такса и 30.00 лв за изплатено възнаграждение на вещи лица,
пропорционално на уважената част от жалбата.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 439.00 лв, съобразно
материалния интерес и 196.00 лв за изплатено
възнаграждение на вещи лица, пропорционално на отхвърлената част от жалбата..
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт /РА/ № Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г., издаден от Н. К. Ж.
на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията
и Д.И. Зл. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 78/10.04.2017г. на И. С. А. директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, в частта му, с която са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател,
както следва: ДДС в размер на 3 412.13 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 653.81 лева за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 51, ет.4, представлявано от синдика В. Я.В., против
Ревизионен акт /РА/ № Р-02000216004418-091-001/31.01.2017г., издаден от Н. К. Ж.
на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията
и Д. И. З. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 78/10.04.2017г. на И. С.А. директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, в частта му, с която
са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател,
както следва: ДДС в размер на 8 376.43 лева, ведно с лихва за забава в размер
на 1 604.68 лева за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г.; корпоративен
данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 27 162.64
лева, ведно с лихви за забава в размер на 7 835.67 лева и е намалена на
декларираната загуба за 2014г. със 151 129.51 лева за целите на ЗКПО.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно
управление на Националната агенция да заплати на „***“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №
51, ет.4, представлявано от синдика В.Я.В. направените по делото разноски за
внесена държавна такса и изплатени възнаграждения за адвокат и вещи лица общо в
размер на 123.00 лева /сто двадесет и три лв/.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №
51, ет.4, представлявано от синдика Вл. Я.В. да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и изплатено възнаграждение на вещо лице общо в размер на 4 635.00лв.
/четири хиляди шестстотин тридесет и пет лв./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: