Р Е Ш Е Н И Е
№ ......... 12.01.2017г. град П Л Е В Е Н
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение, в открито заседание
на дванадесети декември ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 97 по описа за 2*** година , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
субективно съединен осъдителен иск - частичен с правно основание по чл. 124, ал.2 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ.
В Окръжния съд - Плевен е постъпила искова молба вх. рег. № 6771/ 23.06.2***г.,
подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, представлявано от П.Д. и
Д.Ш. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника адвокат С.Ч. – съдебен адреса***, СРЕЩУ :
Т.М.П., ЕГН – **********, с адрес: ***
И „Т.- П” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : гр. Плевен, ул. „******” 9 ,**, представлявано
от едноличния собственик на капитала и Управител Т.М.П..
Искът е предявен като ЧАСТИЧЕН за сумата 108 169.88
швейцарски франка.
Иска се ОСЪЖДАНЕ на ответниците
Т.М.П. с ЕГН:********** и „Т. - П“ ЕООД
ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца “Юробанк България” АД, ЕИК: ******* частично
дължимите се от тях суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г. и Допълнително споразумение от 16.10.2009г.,
Допълнително споразумение от 28.04.20 Юг., Допълнително споразумение; от
02.09.2010г., Допълнително споразумение от 13.09.2010г. и Допълнително
споразумение от 13.06.2011г., в размер на 108
169.88 / сто и осем хиляди сто шестдесет и
девет швейцарски франка и осемдесет и осем сантима/ CHF- представляващи част от непогасената
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба.
Претендира се, ответниците да заплатят направените съдебни и
деловодни разноски по водене на делото.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г„
сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД, /с предишно наименование
„Българска пощенска банка”АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Освободител” № 14, ЕИК *******,
представлявано от търговските пълномощница И.И.И. и Г.В.Л., упълномощени от законните представители на
банката с пълномощно per. №8099 от 30.11.2007г.
на нотариус per. №***, от една страна
и от друга страна ,като кредитополучатели:
Т.М.П. ЕГН ********** ***, представлявано от Т.М.П. в качеството му на
едноличен собственик на капитала и управител, банката- ищец е предоставила на Кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 566 695 (петстотин шестдесет и шест хиляди и шестстотин деветдесет и пет лева)лв. по курс купува за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на
усвояване на кредита.
Сочи се също така в исковата молба, че една част от
кредита е била предназначена за
покупка на следния недвижим имот: Магазин № 2, на партерния етаж на кота 0.00
метра, в жилищна сграда, изградена в груб строеж , разположена в УПИ I - 4820- в кв. 146 по плана на
града, находящ се в гр. Плевен, ул. „********“ **, който магазин е с площ от
110,56 кв. м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, който ще бъде придобит от ответника „Т.-П“
ЕООД с БУЛСТАТ *******, per. по ф.д. № 331/2006 до
размер - равностойността в швейцарски франкове на 165 840 лв./ сто шестдесет и пет хиляди осемстотин и
четиридесет лева/ по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк И
Еф Джи България” АД в деня на усвояване на кредита;
-друга част -
равностойността в швейцарски франкове на 400 855 лева/ четиристотин хиляди осемстотин петдесет и пет лева/ по курс купува за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на
усвояване на кредита, е била предназначена за други разплащания, като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на сключения договор.
Твърди се също от ищците, че крайният срок за
погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 240/ двеста и четиридесет / месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора
суми, която е усвоена съгласно чл. 5, ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41372 от 26.08.2008г.
и банково бордеро № 1696814 е 12.08.2008г.,
Твърди се в исковата молба също ,че съгласно чл. 2, ал. 1 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г., кредитът е
се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове с IBAN: ***, разкрита в Банката на името на ответника Т.М.П..
Твърди се също с ИМ, че с
банково бордеро № 5023863/12.08.2008г. по банковата сметка на Т.М.П. с IBAN: ***, „Юробанк И Еф Джи България” АД превел сумата от 478 992,00CHFZ четиристотин седемдесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и два
шв.и франка/, представляваща равностойността в швейцарски франкове договорената
сума. Сочи се също ,че с предоставяне на заемната сума по сметката на
кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения
договор за кредит.
За обезпечение на отпуснатия кредит
кредитоподучателят и ипотекарен длъжник Т.М.П., и съдлъжникът „Т.-П“ ЕООД,
учредили в полза на „Юробанк И Еф Джи България” АД договорна ипотека върху
недвижим имот с НОТАРИАЛЕН АКТ за ДОГОВОРНА ИПОТЕКА на НЕДВИЖИМ ИМОТ № 59, том X, per. № 8758, дело №1425 от 2008г. на
нотариус С.И., per. № ***, с район на действие РАЙОНЕН СЪД - гр. ПЛЕВЕН, а именно на
недвижим имот, както следва: Г,
-МАГАЗИН № 2, находящ се в гр.
Плевен, в построена до степен1груб строеж ТЪРГОВСКО -
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, състояща се от един подземен четири надземни етажа и
пети етаж, с административен адрес ул. ******** Хй 18 на партерен етаж, кота 0.00 със застроена площ от 90,70 кв.
м., а заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата - с
площ от 110,56 кв.м., при съседи югоизток - общи части /рампа подземен гараж/,
северозапад - имотна граница / ул. *********/ североизток - магазин № 1 югозапад - общи части / вход/ , отгоре офис
N° 2 и фризьорски салон , отдолу; подземен
гараж / паркомясто № 17 и паркомясто **/, заедно с ; припадащите се
идеални части от общите части на сградата, равняващи ; се 19,86 кв. м и от
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот № 1-4820 в квартал 146 по
плана на гр. Плевен при съседи на УПИ: ■ североизток - УПИ II - 4819,
северозапад - ул. ********, юг и югозапад - ул. „*********“, изток и югоизток -
УПИ III - за: Основно училище.
Сочи се също така в ИМ, че
съгласно чл. 30 ал.1 от Договора, БАНКАТА- ищец и ответниците, се : съгласили,
относно това, че във всеки един момент от действието договора за кредит,
Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от
посочения договор за кредит, на ; дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.
София, или на други финансови или нефинансови институции или дружества
включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Предвид това
съглашение, твърди се от ищеца, че На 16.10.2008г. между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит. !
По силата на този
Договор, ведно с Приложение №2 към него и на основание чл. 30 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г.
всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички обезпечения, изброени в
Приложение към договора сключени от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД са
прехвърлени на : "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД. На основание чл.З
във връзка с чл. 1 от ■ Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 16.10.2008г. ; "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"е встъпило в правата на удовлетворения кредитор
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ”АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 41888 от 11,08.2008г„ посочен в Приложение
№2 към него.
Сочи се
в ИМ ,че Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне
преди сключване на Допълнително споразумение от 16.10.2009г.
Твърди се още в
исковата молба, че към процесния договор за кредит, страните по него са
сключили няколко допълнителни споразумения:
от 16.10.2009г.; 28.04.2010г.; 13.09.2010г.; 13.06.2011г.; по силата на
които страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочени и начислени
за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера
на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора.
В следствие на така
извършените капитализации размерът на общо усвоената главница станал 507
505,86/ петстотин и седем швейцарски хиляди петстотин и пет швейцарски франка/ CHF/.
Посочва се в ИМ, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
13.09.2012г. и ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, неразделна част от договора , „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД, гр. София с ЕИК *********,
прехвърлил обратно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД всички свои вземания към Т.М.П. и „Т. П“
ЕООД, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г., както по допълнителните споразумения
Допълнително споразумения, които са неразделна част от банковата сделка, в
размер на 181 252,90 GHF (сто осемдесет и едно
хиляди двеста петдесет и два франка и деветдесет сантима)- главница и лихви,
заедно с всички обезпечения и други принадлежности.
За така извършената цесия длъжниците – ответници по делото, били
уведомени с писма съответно с Изх. № 1925 от 16.12.2014г. и Изх. № 1926 от
16.12.2014г. изпратени на адреса на кредитополучателя-физическо лице и фирмата. :
Считано от 11.01.201
Зг. е вписана промяна във фирмата на банката- кредитор, като наименованието се
променя от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Твърди се още в
исковата молба , че ответниците не са изпълнили договорните си задължения,
произтичащи от чл.6, ал.1 / и чл.7, ал.1 от Договор за покупка на недвижим имот
HL41888 от 11.08.2008г. и Допълнително
споразумение от 13.06.2011г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита, поради това длъжниците са изпаднали в забава относно погасяването на
кредита, с което е нарушен сключения Договор за покупка на недвижим имот HL41888 от 11.08.2008г. и Допълнително споразумение от 13.06.2011г. към
него.
Сочи се ,че ответниците не са издължили погасителната
вноска с падеж 10.09.2011г., поради което на основание чл. 19, ал, 1 от Договор
за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г.
и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
обявила цялото задължение в размер на 683 582,58 CHF /шестстотин осемдесет и три хиляди петстотин осемдесет и три
хиляди петстотин осемдесет и два швейцарски франка и петдесет и осем сантима/
за незабавно изискуемо и дължимо с нотариални покани с per. 1478 от 23.03.2***г, и с per. 1479 от 23.03.2***г.,
получени лично от адресатите си.
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита ,че към датата на
подаване на настоящата искова молба в негова полза съществува изискуемо и неудовлетворено
притезание, което обуславя и правния интерес от предявяване на частичен иск с правно основание чл. 124,
ал. 2ГПК във ; връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства следните
документи: Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г./заверено копие/; Приложение 1 към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41888 от 11.08.2008г.- /заверено копие/; заверени копия от:
Допълнително споразумение от 16.10.2009г.; Допълнително споразумение от 28.04.2010г.; Допълнително споразумение от 02.09.2010 г.; Допълнително споразумение от 13.09.2010 г.; Допълнително споразумение от 13.06.2011 г.;
Нотариален акт за
учредяване на ДОГОВОРНА ИПОТЕКА на
НЕДВИЖИМ ИМОТ; банково бордеро № 5023863 на 12.08.2008г.; Заверено копие на Справка- извлечение по кредитна сделка 941122
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г.; Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 16.10.2008г. /заверено копие/; Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
13.09.2012г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1/заверено копие/; Писма съответно с Изх. № 1925 от 16.12.2014г. и Изх. № 1926 от
16.12.2014г. ,заверено копие/; Нотариални
покани с per. 2526 от 28.03.2***г.
и с per. 2524 от 28.03.2***г.
г /заверено копие/;
В срока по чл. 367 от ГПК не са
постъпили отговори на исковата молба от ответниците.
Съдът намира ,че е
сезиран с търговски спор по чл. 365,т.1 от ГПК, доколкото се отнася до
изпълнение на търговска сделка - договор за банков кредит, която дейност едната
от страните - ищецът, извършва по занятие. Предвид цената на иска и на
основание чл. 104,т.4 от ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.
С определение по реда на чл.
374 от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания ,на ищеца и е
изготвил проект за доклад по делото, който е съобщен на страните. В дадения от
съда срок, не са постъпили възражения срещу доклада, който е приет за
окончателен.
В открито съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове по основание и размер, претендира присъждане
на исковите суми и деловодните разноски и представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Ответникът Т.М. П. лично и като представляващ ответното
дружество „Т. –П“ ЕООД, възразява в първото по делото заседание, че цялата сума
по кредита, без пет хиляди лева, е използвана
за заплащане на закупения от него магазин, а не както е посочено в исковата
молба ,че само 156 000 лева.
Заявява, че отпуснатият от ищеца кредит е усвоен в български лева, които
банката служебно е привела безкасово на продавача на въпросния магазин ,като не са теглил част от сумата на кредита в
брой. Представя в това заседание писмени доказателства: нареждане – разписка за сумата 395 000 лева и банково бордеро
за 199 903 лева , приведени от
сметката му безкасово на Т.С.А. и на „Билд инвест“ ООД от 12.08.2018г., което
съдът е приел като писмени доказателства по делото.
В пренията по същество,
ответникът Т. П. лично и като
представляващ ответното дружество „Т. П“
ЕООД заявява, че кредитът по сключения между ответниците и ищеца договор
за кредит е отпуснат и усвоен в български лева, приведени безкасово от банката
на продавача на закупения магазин.
Изразява становище, че договорът за кредит е сключен в лева, но по курс към швейцарския
франк. В последствие лихвата се вдигнала много, курсът на шв. фрнак също се
променил и ответниците не са могли да
обслужват кредита. Отказал, предложеното му от Банката разсрочено плащане, тъй като поради голямата
курсова разлика,няма възможност да изплаща кредита. Освен това, закупеният с него и довършен магазин от 100 кв.
м. при това изпълнен с гипс-картон излизал прекомерно скъп и той е предпочел
банката да се удовлетвори от него.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представения с
исковата молба и неоспорен от ответниците Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 41888 , сключен между
тях и ищеца с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на
11.08.2008г – заверено от страната копие е видно ,че по силата на чл. 1 от Договора,страните са се
съгласили Банката да предостави на ответниците кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността на 566 695 шф. Франка по курс
„купува4 в деня на усвояването на кредита.
Равностойността в шв. Фр. на 165 840 лева страните договорили да послужат за закупуване
на следния недвижим имот: Магазин № 2, на партерния етаж на кота 0.00 метра, в
жилищна сграда, изградена в груб строеж , разположена в УПИ I - 4820- в кв. 146 по плана на
града, находящ се в гр. Плевен, ул. „********“ **, който магазин е с площ от
110,56 кв. м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, който
ще бъде придобит от ответника „Т.-П“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, per. по ф.д. № 331/2006 ; друга част - равностойността в швейцарски франкове на 400 855
лева/ четиристотин хиляди осемстотин
петдесет и пет лева/ по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи
България” АД в деня на усвояване на кредита, е била предназначена за други
разплащания, като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор
съгласно чл.1,ал.1 пр.2 от Договора.
Крайният срок за
погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 240 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора
суми, която е усвоена съгласно чл. 5, ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41372 от 26.08.2008г.
и банково бордеро № 1696814 е 12.08.2008г.. Съгласно чл. 2,ал.1 от Договора,
разрешеният кредит следвало да се усвои по блокирана сметка в шв. франкове
на ответника Т.М.П. , със срок за
усвояване 24 месеца считано от датата на подписване договора и след представяне
от ответниците на Нот. Акт за учредяване
на договорна ипотека за обезпечение на кредита, у-ние за тежести върху имота, нот.
Акт за покупка на описания недвижим имот , писмено искане за усвояване на суми по кредита и молба за
превалутиране по образец.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора,
страните се съгласили ,че
кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора от
базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в шв. Франкове за
съответния период плюс договорна
надбавка 1.7 пункта, като към момента на подписването на договора , в него е посочено, че БЛП е 5%. По селата на чл. 3,ал.2
от Договора , лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита. В чл.
3,ал.2 страните договорили, че при просрочие на погасителните вноски, или
обявена предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат наказателна надбавка в размер на сбора от лихвата за редовна главница по ал.1 плюс 10 пункта. В чл.4 от Договора се
посочени дължимите от кредитополучателите такси за управление на кредита в
размер на 0,05% върху размера на непогасената главница. Съгласно чл. 5,ал.1 от
Договора, крайният срок за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от
датата на усвояването му.
В чл. 5 ,ал.2 от
Договора е посочено ,че погасяването на кредита следва да се извършва във
валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В чл. 6,ал.1 от
Договора страните са се съгласили ,че кредитът следва да се погасява на месечни
вноски, включващи, главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно
Погасителния план, представляващ Приложение № 2 към договора, който е
неразделна част от него.
В чл. 19 от договора
е посочено ,че при непогасяването ,на
която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго задължение от
кредитополучателя, Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем и да се удовлетвори от предоставените й обезпечения.
В раздел 8-ми от
Договора е посочено ,че ответникът „Т. П
„ ЕООД встъпва в договора като съдлъжник, по отношение на всички задължения
поети от кредитополучателя .
Видно от представения
с исковата молба и приет като писмено доказателство Договор за кредит от 11.08.2008г.„/л. 8-12/ към датата на подписване горепосочения
договор за кредит между страните по делото, не е бил изготвен, подписан от
страните и приложен погасителен план към него, както предвижда клаузата на чл
6,ал.1 от Договора. Също така в договора не е посочена датата, на падежа на
погасителните вноски. Видно от клаузата
на чл.7,ал.2 от Договора, не е посочен
размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска.
За обезпечение
вземането на банката по процесния договор за кредит в размер на 566 695
лева, върху имота, собственост на
ответника Т.М.П., за закупуването на който е отпуснат кредита, на 11.08.2008г.,
е била учредена договорна ипотека с Нот. Акт № 59, том Х, рег. № 8758 , дело
1425 от 2008г.- нотариус С.И. рег.№ ***
на НК, с район на действие – Районен съд гр. Плевен.
На 12.08.2008г Банката ищец е разкрила на името на ответника Т.М.П., блокирана
сметка, която е заверена със сумата 478 922.00 CHF плюс сумата
23 949.60 CHF - „кеш бонус“ , на основание раздел 3-ти от
договора. На същата дата горната сума е
превалитурана от Банката в български лева
по курс купува , като 1 шв.
Фр. = на 1, 183 300 лева. На
същия ден, сумата е преведена, превалутирана в лева по разплащателната сметка
на ответника Т.М.П. IBAN: *** усвоен от ответника Т.М.П. на 12.08.2008г
в в лева, като сумата 395 126 лева
е предена безкасово от Банката от сметката на ответника Т.П. на Татяна Стоянов
Ангелова- продавач на магазина. Сумата 199 903.57 лв. безкасово е
преведена от сметката на ответника Т.П. на „Бил Инвест“ ООД на 12.08.2008г,
видно от представените в първото поделото заседание от ответниците и приети от
съда писмени доказателства/ л. 174, 175/, които ищецът не оспорва.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 16.10.2008г. ищецът с предходно наименование „ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ „АД ,прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“АД вземането
си срещу ответниците по делото, по
договора за кредит за покупка на недвижим имот от 11.08.2008г. в размер на
592 724 лв – главница и 1 985.63лв. – лихва.видно от представените с
исковата молба писмени доказателства
-„л. 43—47.
Ищецът , „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „ АД ,в качеството си на цедент,
не е уведомил писмено ответниците за извършената цесия, което е
видно от липсата на представени от ищеца
доказателства за това обстоятелство.
С договор за
прехвърляне на вземания по договор за кредит от 13. 09.2012 г. Бългериън ритейл
сървисиз“АД /БРС АД/ е прехвърлил обратно на
ищеца с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ „АД ,
вземането срещу ответниците по делото , произтичащо от процесния договор за
кредит за покупка на недвижим имот в размер общо на 295 170.35 лева. Тази
цесия също не е съобщена на ответниците от цедента. С исковата молба са
представени копие от известие за доставка с клеймо от м. декември 2014г, и
ксеро копие от пощенски плик, адресирани Т.М.П., но от тези документи не е
видно нито какво съдържа плика, нито в обратната разписка е отбелязано ,че тя е
била връчена на ответниците по делото.
С Нотариална покана,
връчена на ответниците чрез пълномощника й – адв. С.Ч. на
18.04.2***г., ищецът е уведомил ответниците, че поради неизпълнение на задълженията
си за издължаване на погасителната вноска с падеж 10.09.2011г., по договора за
кредит HL41888 от 11.08.2008г, обявява същия за незабавно изискуемо и дължимо.
Посочва в същтата ,че цялото задължение на ответниците по договора е в размер
на 683 852 .57 шв. Фр.към 18.03.2***г.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът е назначил изготвянето на съдебно- счетоводна
експертиза, която възложил на вещото лице Б.А. Вещото лице е е изготвила основно и допълнително заключение,
във връзка с допълнително поставени от ищеца задачи.
От основното
заключение по съдебно- счетоводната експертиза
е видно ,че на основание чл. 2,ал.1 и 3 от договора, на 11.08.2008г.
Банката след като е заверила откритата сметка на името на Т.М.П. с
507 505.86 CHF , същият ден е
превалутирала тозу сума в лева, представляваща отпуснатия на ответниците кредит
по Договора кредит , която заверила разплащателната сметката на ответника Т.П.
IBAN: *** , по курс купува за деня , като 1 ч.фр – 1. 183 100 лева. Кредитът е бил обслужван от Т.П., който внасял
погасителни вноски в швейцарски франкове.
В т.3 от основното
заключение, вещото лице е посочило ,че общо внесените суми за
погасяване на задълженията на
ответниците по Договора за кредит, са в размер на 119 069.13 шв. франка.
От счетоводните записвания в банката ищец, в.л. установила ,че от общо
внесената сума, 16 634.74 ч. фр са
отнесени за погасяване на главница и 72 605.39
ч.фр. за възнаградителна лихва. От заключението е видно, че в счетоводните
книги на банката , просрочените възнаградителни лихви в размер на 28 513.86
шв..фр. са преоформени като главница. В
резултат на това, размера на първоначално усвоения от ответниците кредит -
главница е увеличен с тази сума от 28 513.86 шф. Фр. и върху тази увеличена главница са начислявани възнаградителни и наказателни лихви на
основание сключените пет бр. допълнителни споразумения между БРС АД и
ответниците. В т. 5 от основното заключение в табличен вид са представени
направените от ответниците погасителни вноски в периода 12.09.2008г –
13.06.2011 г. В таблица е посочено, че
общо внесените от ответниците суми, за погасяване на задълженията им по кредита
са в размер на 119 069.13 шв. Фр.от
която сума банката е отнесла за погасяване на главница само 16 634.73 шв.фр.
В т. 4 от заключението
на в.л. е отразено ,че първото забавяне в плащанията по кредита от ответниците
е на 12.11.2008г. Последното плащане е на 29.12.2011г., след която дата ответниците се престанали да правят
погасителни вноски.
В т. 6 от
заключението в табличен вид, вещото лице е представило как банката е променяла
лихвения процент в периода от сключване на договора до 23.06.2***г. От
таблицата е видно ,че към 23.06.2***г лихвеният процент е нараствал от
първоначално уговорения по договора 6.70
% на 8.24 %, с временни спадове през три периода, посочени в изготвената
таблица.
От допълнителното заключение на в.л. Б.А. е
видно, че всички вноски за погасяване на задължението си по кредита ,
ответникът Т.П. е правил в швейцарски франкове по неговата сметка обслужваща
кредите - IBAN: *** „ разплащателна сметка на
граждани и домакинства“. От внесените по тази сметка суми, са погасявани
задължения за главница ,лихви , наказателни лихви и такси, по усмотрение на
банката,без да има изготвен погасителен план , подписан от страните към датата
на сключване договора за кредит. Вноските са правени на 12-то число всеки месец
в периода м. септември 2008г – м. март 2009г. Вещото лице е отбелязало в
заключенията си, че при изготвяне на експертизата от ищеца е представен погасителен план, който не носи
подписа на ответниците и е с дата на изготвяне 16.10.2***г.
При така установените
факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на осъдителен иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, в тежест
на ищеца е да докаже изискуемостта на претендираната от него сума , в случая
108 169.88 шв. Франка,
представляваща част от непогасена главница по сключен между страните
Договор за за кредит HL41888 от
11.08.2008г и последващи пет допълнителни споразумения, ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба.
В разглеждания случай, ищецът е длъжен да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между него и ответниците съществува валидно
облигационно отношение, по силата сключен между тях договор за кредит,
обстоятелството ,че се явява изправна страна, като е изпълнил задълженията си по този договор да
предостави реално на ответниците договорената сума, в договорената валута, както
и да докаже размера на вземането си и неговата изискуемост. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнението на
задължението си за погасяване на кредита, съгласно условията на договора.
Съдът намира ,че от представения
по делото и приет като писмено доказателство – копие заверено от страната от
Договор за кредит HL41888 от 11.08.2008г. може да се
направи безспорния извод ,че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на който, Банката се е задължила да
предостави на ответника Т.П. кредитен лимит в размер – равностойността в шв.
Франкове на 566 840 лева по курс „купува“, от които 165 840 лева за
покупка на описания в чл.1, ал.1 от Договора недвижим имот и равностойността в
шв. Фр. на 400 855 лева по курс
„купува“ за деня за други разплащания.
Видно от заключението на вещото лице и представените
от ответника писмени доказателства„л. 174, 175/ ищецът е изпълнил задължението
си по договора за кредит, тъй като на 12.08.2008г е заверил разплащателната
сметка на ответника Т.М.П. с посочената сума в шв. Фр, съответно превалутирана
в български лева. Сумата по кредита е усвоена от Т.М.П. в лева на 12.08.2008г, тъй
като безкасово банката е привела от неговата разплащателна сметка обслужваща
кредита сумата 395 126 лева на Т.С.А., и сумата 199 903.57 лева на ООД“Билд Инвест“.
След
като кредитът е отпуснат от банката в лева и е усвоен от кредиполучателя Т.П. в
лева, то на осн. Чл. 240, ал.1 от ЗЗД, за длъжниците е възникнало задължени да
върнат предоставения кредит именно в лева, а не в шв. Франкове. В случая е без правно значение
обстоятелството, че сметката шв. Франкове BG 53 BPBI 7923 137065 4101 на кредитополучателя Т.П. е заверена в шв.франкове,
тъй като той нито е имал възможност да
се разплаща от нея на други кредитори в тази валута, нито е могъл да тегли в
брой на каса от нея суми в тази чуждестранна валута. Заверяването на блокирана сметката на името
кредитополучателя с някаква сума , все още не означава, че кредитът е усвоен в
посочената сума и валута, нито че се дължи връщането му. Усвояването на кредита е налице
в момента, в който кредитополучателят се разпореди със сумата по
разплащателната си сметка, било то като нареди безкасови плащания към други
лица или като тегли в брой сумите на каса. Това е така, тъй като за разлика
от договора за заем по ЗЗД, който е реален, то договорът за банков кредит по ТЗ
е консенсуален договор и се счита за сключен от момента на постигане съгласие
между страните в предвидената от закона писмена форма. Задължението за връщане на кредита, обаче
възниква едва след неговото усвояване, при
това във валутата ,в която е усвоен, съгласно
разпоредбата на ч. 240, ал.1 от ЗЗД, който в случая намира приложение,
която валута в настоящия случай е в лева.
Следователно, за ответника Т.П. и съдлъжника по Договора за кредит – „Т.
П „ ЕООД е възникнало задължението, при условията на солидарност да върнат на
банката ищец горепосочените суми в лева, в предвидения в чл. 5,ал.1 от Договора
срок – 240 месеца, като заплатят и възнаградителната лихва, в размер на 6.7%
върху главницата, договорена в чл.3 от Договора, на равни месечни вноски,
съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от него. Такъв план , обаче не е изготвен и подписан
от страните към датата на сключване на договора, нито в същия е предвиден
размера на месечните погасителни вноски, съответно не е предвидено с всяка
вноска каква част от главницата , лихвите и разноските по кредите се погасява. Поради
тези непълноти в съдържанието на договора, ответниците по делото не е възникнало валидно
задължение, каква по размер месечна погасителна вноска следва да внасят , нито
на коя дата е нейния падеж, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си
по чл. 6 ,ал.1 от Договора, да изготви погасителен план, който своевременно да
предостави на кредитополучателя преди сключването на договора, нито такъв
погасителен план е подписан от страните по договора.
При това положение, съдът тълкувайки
договора, намира ,че ответниците са поели задължение да внасят ежемесечно за
погасяване на задълженията си по кредита, каквито суми в лева преценят и на
която дата си изберат до изтичането на съответния месец. В случая са били
обвързани с крайния срок на договора – 240 месеца от датата на усвояване на
кредита 12.08.2008г, до която е следва да издължат усвоената главницата и възнаградителните
лихви, съгласно клаузите на чл. 3 и чл. 5 от Договор, при лихвен процент 6.7%.
Съдът намира ,че представените с исковата молба пет
бр. Допълнителни споразумения /л.15-
27/, не са породили правно действие по отношение на
ответниците и въз основа на тях между страните по делото не е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Като последица, за ответниците не са
възникнали по отношение на ищеца, посочените в тези допълнителни споразумения
задължения, с които просрочените лихви за отнесени като главница и върху тях са
начислявани отново лихви. Съображенията за това са следните:
От съдържанието на
представените копия от пет бр. Анекси към процесния договор за кредит № HL
41888 /2008г, с дати : 16.10.2009г,
16.10.2009г., 28.04.2010г., 02.09.2010г., и 13.09.2010г. е видно ,че страни по
тях са: „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД от една страна и от друга – Т.М.П. ***.,но
ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , която е кредитодател и страна по Договора за кредит
не е страна по допълнителните споразумения.
В исковата молба се твърди, че тези споразумения били валидно сключени и
породили за ответниците съответните задължения, предвидени в тях , тъй като с
Договор за цесия 16.10.2008г банката била продала вземането си по договора на
„БРС“ АД.
Съдът намира ,че това
свое твърдение ищецът не е доказал и този договор за цесия не е породил
действие по отношение на ответниците . По делото не са представени от ищеца
доказателства, че банката като цедент е съобщила на длъжниците по договора за
кредит кога и но кого е прехвърлила вземането си срещу тях. Този извод следва
от императивната разпоредба на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, която изрично посочва, че: „Прехвърлянето/ на вземането/ има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор“. След
като на длъжниците по договора за кредит не е било надлежно писмено съобщено от
цедента – ищеца по делото , каквото задължение му вменява разпоредбата на чл.
99,ал.3 от ЗЗД, то този договор за цесия не е произвел действие по отношение на
ответниците по делото.
Както вече се посочи, от представените
доказателства, дори не може да се установи, че на ответниците е съобщено от БРС АД
обратната цесия. В съдебната практика и правната теория няма спор, че само
съобщението за цесия изхождащо от предишния кредитор до длъжника е валидно съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал.4 от ЗЗД и поражда действие по отношение на него .
Ето защо, съдът намира ,че посочените пет бр.
допълнителни споразумения ,не представляват неразделна част от Договора за
кредит и не са довели до изменение на облигационното отношение между страните
по делото . Съответно , не са довели да възникване на предвидените в тях
задължения за ответниците. Тези споразумения са сключени БРС АД ю. лице ,което не е страна по Договора за
кредит, и което няма правомощието да го
изменя или прекратява, поради което не са породили предвидените в тях правни
последици.
Обстоятелството, че
първия договор за цесия не е бил надлежно съобщен и не е породил действие по
отношение на ответниците е видно и от заключението на вещото лице, което
изрично посочва, че всички вноски за обслужване на кредита,до обявяването му за
предсрочно изискуем, ответникът Т.П. е
правил по разкритата му от ищеца банкова сметка, *** - IBAN: *** „
разплащателна сметка на граждани и
домакинства“ разкрита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, а не по сметка посочена му от БРС АД.
Съдът е длъжен служебно да следи за действителността както
на договорите, така и на отделните клаузи в тях.
С оглед на това си
задължение, при анализ на отделните клаузи от процесния договор за кредит и на
договора в цялост ,съдът установи , че в него има клаузи, които са нищожни
поради противоречие със закона и поради това ,че се явяват неравноправни за
потребителя – кредитополучател.
В
чл. 3,ал.5 от Договора е предвидено, че „Действащият
БЛП па БПБ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните. БАНКАТА уведомява
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
В член 6, алинея 1 е предвидено, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план
/Приложение № 2/ към настоящия договор, представляващ неразделна част от него. ”, а в алинея 3 от същия член е договорено, че „В случай, че време на действието на настоящия договор БАНКАТА
промени Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването па
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие,"
Така формулиран текстът представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,т.10
от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя.
Тази клауза позволява на банката да променя едностранно условията на договора,
на непредвидено в него основание. От съдържанието на посочената клауза е
видно, че възнаграждението (лихвата) на Банката се формира от два компонента - БАЗОВ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ и Надбавка, в определен в
договора размер. В анализирания договор липсва методика, по която Банката
изчислява Базовия лихвен процент. Никъде в договора не е посочено как и поради
каква причина е допустимо изменение на базовия лихвен процент.
Не са посочени
никакви критерии, съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП,
съответно и на размера на лихвата. Това обстоятелство дава възможност на
банката да променя едностранно размера на договореното възнаграждение (лихва)
въз основа на непредвидено в договора основание.
Цитираната клауза предоставя неограничени права на банката
едностранно да изменя съдържанието на облигационните си отношения с
потребителите. В анализирания договор кредитополучателят от своя страна пък
предварително „се е съгласил” с всякакви възможни промени на Базовия лихвен
процент
Крайният резултат за потребителя е да разчита
и да се надява на добросъвестността на банката, тъй като е поставен в състояние
на зависимост от субективни фактори, а
не от обективни икономически критерии. Това
безусловно представлява значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и потребителя.
Освен, че е нищожна
като неравноправна, посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 58,ал,
т.3 от Закона за кредитните институции, в редакцията му към датата на сключване
договора за кредит - 11.08.2008г. Съгласно тази
разпоредба „При отпускане на кредит банката
предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите,
които съдържат най-малко:
1. данни за общите разходи по кредита
(такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
2. лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;
3.
допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
От съдържанието на
посочената клауза е видно, че в нея не са посочени обективните критерии, въз
основа на които може да се измени посочения в чл. 3.ал.1 от Договора размер на
БЛПМФ – който е договорен на 6.7% нито
другите обективни критерии, които могат да доведат до изменение на договорените
лихви, такси , комисионни и др. разходи. Същевременно ищецът не е представил
доказателства, че е предоставил на кредитополучателя правилата, съдържащи ясно и разбираемо
критериите за определяне на горните разходи.
Поради това тази клауза е нищожна и на основание чл. 26,ал. от ЗЗД , поради противоречие със закона.
В чл. 6,ал.2
от Договора е предвидено ,че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Предвидено е също ,че в случай че на съответния падеж на погасителната
вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2,ал.1 , но има средства в лева или
евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва от тези
средства след служебно изкупуване от Банката
на дължимите швейцарски франкове по курс“продава“
на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за шв. Франкове към лева, за което
кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие.
Така
формулирана, клаузата въвежда задължение за потребителя да погасява кредита във
валута швейцарски франкове и дава право на Банката да преизчислява вноските по
кредита в лева или евро по произволно определен курс "купува”. В
чл, 1, ал. 1 стойността на кредита е посочена само в лева макар да е предвидено, че кредитният лимит е
в курс в швейцарски франкове, без да е посочена конкретна сума в тази валута. Съгласно чл. 1, ал. 2, общият размер на предоставените суми по
кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на
кредита по чл.1,ал.1 от договора, който обаче е посочен в лева, а не в
швейцарски франкове ,до които
кредитополучателят няма достъп. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за
кредит от една страна предвижда задължение за потребителя да погасява кредита
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, но съгласно договора за кредит тази валута е
лева. От друга страна, клаузата предвижда потребителят да погасява задължение в
швейцарски франкове - валута, в която кредитът не е разрешен и не е усвоен.
Съгласно чл. 147, aл. 1
от ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/13 клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. По
изложените съображения клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит не
отговаря на това законово изискване в частта си, предвиждаща погасяване на
кредита във валута швейцарски франкове, тъй като съгласно цитираните клаузи от
договора кредитът се разрешава, усвоявай ползва само в лева или евро, а не в
швейцарски франкове.
С въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя
е възложен много съществен валутен риск, който е потенциално силно вредоносен
за него. Сделка с валутен риск по
дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване
на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата
услуга. J
Договорът предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи
възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни за него промени в
курса на швейцарския франк, с което се създава значително неравновесие между
правата нк потребителя и тези на търговеца.
Насрещното задължение
на потребителя е неопределено и неговият размер се определя от едната страна по
Договора - банката, без да е договорена приложимостта на официален курс или
други обективни критерии, с които да е съобразен търговският курс на банката.
В чл.22 ,ал.2 от Договора е
посочено, че: „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
декларира, че е запознат и съгласен, в случаите по ал.1 БАНКАТА, да превалутира кредита в евро, по обявения
курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както
и да прилага по отношение превалутирания кредит ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ по реда на чл. 13,ал.2 за съответната валута и вид на кредита“ В чл. 23 пък е
посочено ,че „по смисъла на настоящия договор превалутирането се определя като
промяна на валутата в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В
чл.24 пък е посочено, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихвите, приложими по превалутирания кредит.”, а ал. 2 на
същия член гласи, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло
запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал.2 и чл. 20 - 22 от този договор, както и че е съгласен с
настъпването им. ”
Горните текстове
представляват неравноправни клауза по смисъла на чл. 143, т.18 от ЗЗП, тъй като
представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Условието при погасяване на кредита
потребителят да понася всички вреди от валутни промени, представлява
неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Клаузите са във
вреда на потребителя, тъй като създават предпоставки за облагодетелстване на банката
за сметка на потребителя над договорената цена. Предвид исторически
ниските стойности на швейцарската валута към момента на сключване на
анализирания Договор (2008 г.), обективно не може да се очаква, че дори за
целия срок на Договора курсът ще падне до тези или по-ниски стойности.
Разглежданите клаузи от Договора възлагат върху потребителя всички
неблагоприятни последици от всички бъдещи промени в курса на швейцарския франк.
Възможна промяна е и понижението на курса, което сочи, че банката може да
получи повече от това, което е дала, но не и по-малко.
Същевременно кредитополучателят
без наличието на индивидуално договаряне, се е съгласил предварително с повишаване
на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по
превалутирания кредит.”,
а ал. 2 на същия член
гласи, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
декларира, че е изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 20 - 22 от този договор, както и
че е съгласен с настъпването им. ”
Посочените уговорки
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.18 от ЗЗП, тъй като
са уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Условието при
погасяване на кредита потребителят да понася всички вреди от валутни промени,
представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Търговецът – в случая
Банката, разполага с дългогодишна
информация и специалисти, които са запознати с движението в дългосрочен план на
котировките на швейцарския франк, за разлика от потребителя, който няма достъп
до такава информация, нито необходимите познания да предвиди мащабите на
валутния риск. Също така, потребителят не разполага със знания и възможности да
се предпази от този риск, докато такива сделки са част от професионалната
дейност на банките. Ето защо, съдът
намира ,че тези клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност, поради
различното ниво на информираност, професионална подготовка и възможност на
двете страни да преценят последствията от
договора към момента на сключването му. „Търговската практика на
банката да сключва договори с
потребители, възползвайки се от липсата им на знания е несъвместима с
изискването за добросъвестност с което се покриват критериите за
недобросъвестност по чл. 143 от ЗЗП.“Клаузата е неравноправна и по смисъла
на чл. 143, т.9 от ЗЗП , тъй като Договорът налага на потребителя да поеме
задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването му . В
този именно смисъл е и Решението на КЗП от 27.05.2015г, отразено в Протокол
№ 22, относно прилагане разпоредбите на ЗЗП
в частта му относно неравноправните клаузи в типовите договори за кредит
за покупка на недвижим имот, прилагани от „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“
АД и Банка „Пиреос България“ АД.
В този смисъл е задължителното за съдилищата Решение на Съда
на Европейския съюз по дело № С-26/13, т. 70 и 71, по преюдициално запитване от
Върховния съд на Унгария относно неравноправните клаузи в договорите за
кредити,сключвани в чуждестранна валута.
С оглед гореизложеното ,съдът
намира посочените клаузи от процесния договор за нищожни, поради което те не са
породили правно действие за страните по делото.
Предвид тези изводи, съдът
приема основното и допълнително заключение на вещото лице ,изготвило съдебно-
счетоводната експертиза само в частта му
относно сумите, които ответниците са внесли за погасяване на задълженията си по
кредита, както и относно изводите
относно момента , в който са престанали да обслужват задълженията си по
кредита. В случая вещото лице е
работило компетентно и добросъвестно, като е взело предвид едностранно променени от банката лихвени
проценти относно дължимата възнаградителна лихва, изчислени в швейцарски
франкове тъй като така са му поставени задачите от ищеца. Вещото лице освен
това е взело предвид и допълнителните споразумения, въз основа на които банката
е преоформила просрочените възнаградителни лихви като главница , които по
изложените по горе съображения нямат действие по отношение на ответниците.
Предвид
констатираната от съда нищожност на
клаузите в процесния договор относно
правото на банката да променя едностранно БЛП, по неизвестна методика и на
основание субективни критерии, неизвестни на ответниците както и констатираната
нищожност на чл. 6,ал.2, ал.3, чл. 22, чл.23 и 24 , то съдът не взема предвид
заключението на вещото лице в частта относно общия размер на дълга за главница
и договорни лихви към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изчислен и
посочен в шв. франкове.
Съдът намира ,че нищожните
клаузи не водят до нищожност на процесния договор. По делото е безспорно
установено, че усвоеният от Т.М.П. кредит по процесния договор е в размер на
566 695 лева, съгласно чл. 1 от Договора
,при срок на договора 240 месеца и възнаградителна лихва 6.7 %. Тази
сума , ответниците са се задължили да върнат на ищеца ведно с договорената
възнаградителна лихва. След като
длъжниците са спрели да обслужват кредита след 20.12.2011г., то за банката е
налице възможността да го обяви за предсрочно изискуем, което тя е направила по
надлежния ред, с нотариална покана, връчена лично на ответниците на 18.04.2***г.
С оглед на това, съдът намира ,че по делото е безспорно доказана датата на
настъпилата предсрочна изискуемост и наличието на законните предпоставки за
това.
Съгласно заключението на
вещото лице, ответникът Т.П. е погасил задълженията си по кредита до 29.12.2011г, когато е направена последната
погасителна вноска ,общо в размер на 119 069.13 шв.франка, , което по
курса на БНБ към датата на сключване договора за кредит е равностойно на 140 870,53 лева общо за главница и
възнаградителни лихви.
След като по делото е установено
,че ответникът Т.П. е усвоил по договора за кредит сумата 566 695 лева, за
закупуване и довършване на описания в него магазин, то ответниците солидарно са се задължили, до
изтичане срока на договора да върнат
тази сума плюс договорената възнаградителна лихва в размер на 6.7 %. Към датата
на предсрочната изискуемост 18.04.2***г е погасена само сумата в размер лева, общо за главница и лихви.
Съдът намира ,че тази общо издължена
сума в размер на 140 870,53 лева, не е достатъчна за да погаси дължимите
към датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита задължения за остатъчна главница и лихви,
дори ако се приеме че с половината от
тази сума - 70 435,27 лева е погасена
част дължимата главница, а с останалата половина – дължимите лихви за период от
12.09.2008г до 18.04.2***г. Дори в този най- благоприятен за ответниците
вариант, непогасения, остатъчен размер на главницата е равен на 495 259.73 лева.
Искът е предявен частично само относно вземането на ищеца за главница, по договора
за кредит в размер на 108 169.88 швейцарски франка. Предвид констатираната
от съда нищожност на клаузите в договора, относно дължимостта на вземанията по
кредита в швейцарски франкове и по курса на банката за съответния ден, както и относно възможността на банката да
превалутира кредита, то съдът следва да изчисли исковата претенция в лева, но
по курса към датата на сключване на договора, посочен в основното заключението
на вещото лице.
Тази сума 108 169.88 шв.
фр. изчислена в лева, в каквато валута е
отпуснат и усвоен кредита по договора, по курса „купува“ - 1.183 100
лева за 1 швейцарски франк към 11.08.2***г.- датата на сключването му , съгласно заключението на вещото лице, съдът
изчисли ,че е равна на 127 985.76 лева. Това имено съдът приема за размер на исковата
претенция . Тази сума е по- малка от дължимата от ответниците при условията на
солидарност остатъчна главница, поради което, предявеният се явява доказан по
основание , в този размер и следва да бъде уважен.
Като неоснователна следва да бъде
отхвърлена претенцията на ищеца ,да му бъде заплатена частично дължимата главница в швейцарски
франка, поради констатираната нищожност на клаузите в договора, задължаващи
ответниците да погасяват кредита в швейцарски франкове.
Предвид този изход на
делото, ответниците следва да понесат направените от ищеца деловодни разноски, общо
в размер на 16 222.33 лева, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК 5 и доказателствата по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ ответниците: Т.М.П.,
ЕГН – **********, с адрес: *** И „Т.- П” ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление : гр. Плевен, ул. „******” 9 ,**, представлявано от едноличния
собственик и Управител Т.М.П., ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на
солидарност на„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, представлявано от П.Д. и
Д.Ш. - Изпълнителни директори, СУМАТА 127 985.76
лева / Сто двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 76 ст/,
представляваща ЧАСТ от непогасеното вземане за главница, на основание сключения между страните по делото Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА
върху тази сума, считано от подаването на исковата молба 23.06.2***г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана, претенцията на ищеца- ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕИК *******, за осъждане ответниците да заплатят, част от дължимата и не погасена главница, произтичаща от сключения между
страните по делото Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41888 от 11.08.2008г., в швейцарски франкове, ведно
със законната лихва в тази валута.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА ответниците Т.М.П., ЕГН – **********, с адрес: ***
И „Т.- П” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр.
Плевен, ул. „******” 9 ,**, представлявано
Управител Т.М.П., ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца, ДА ЗАПЛАТЯТ
при условията на солидарност на„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, направените ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 16 222.33
лева, от които 7 826.91 лева за държавна такса, 7680.22 лв. – адвокатско възнаграждение,
710 лева – възнаграждение на вещо лице и 5 лева такса за съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: