№ 46
гр. Русе , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500029 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. Т. П. обжалва Решение № 260304 от 23.10.2020г, постановено по
гр.д.№ 1427/20г по описа на РРС, с което е уважен предявеният срещу нея иск
и са присъдени разноски. Излагат се оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението като при постановяването му са нарушени
материалния и процесуалния закон, а изводите на съда не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд неправилно е
определил правната квалификация на иска и неправилно е преценил
събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до неправилни
правни изводи относно приложимите към правния спор императивни
материалноправни разпоредби. Иска от съда да отмени постановеното от
първоинстанционния съд решение и да постанови друго, с което предявеният
иск се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноските, направени в
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата В. Л. М. в писмен отговор на въззивната жалба изразява
становище за нейната неоснователност. Счита, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно. Претендира направените по
1
делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 20.03.2018г между П. Т. П. и В. Л. М. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба, по силата на който П. продава на В.М. лек
автомобил „Шевролет каптива“ с рег № Р 8036 РН за сумата от 10 000лв,
която е изплатена изцяло в и брой при подписване на предварителния
договор. С подписване на договора и плащане на цената владението на
автомобила е предадено на М.. По силата на чл.1 и чл.5 от предварителния
договор, между страните е договорено сключването на окончателен договор
да се извърши в 10-дневен срок след отмяна на наложен запор върху този
автомобил и отпадане на всички тежест спрямо автомобила.
По делото е установено, че страните не са сключили окончателен
договор за покупко-продажба на автомобила, както и че по отношение на този
лек автомобил, заради задължения на П., са предприети изпълнителни
действия като на 23.10.2019г същият е бил описан по изп.дело №
20198320400499 по описа на ЧСИ И. Х.., а в последствие и продаден по
същото изпълнително дело. С постановление за възлагане на движима вещ от
07.01.2020г лекият автомобил е възложен на В. Л. М. като купувач.
Постановлението е влязло в сила на 06.02.2020г.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че предявеният от М. иск за връщане
на платената от нея продажна цена по предварителния договор е с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че съдът не е посочил правната квалификация на иска,
както и че е квалифицирал иска с грешна правна квалификация. Това е
направено от съда, както в определението по чл.140 ГПК, така и в доклада по
делото, по който страните не са имали възражения, както и в постановеното
съдебно решение.
От доказателствата по делото е установено, че страните не могат да
сключат окончателен договор, тъй като не само не се е сбъднало условието,
2
под което е сключен-„отпадане на запор и тежести върху лекият автомобил“,а
и заради задължения на продавача лекият автомобил е продаден от съдия
изпълнител и същият не е негов собственик. При това положение сумата,
която е получена от П. като продавач по предварителния договор е получена
на отпаднало основание и последната дължи връщането й на купувача по
договора В.М.. Неоснователно е възражението на продавача по
предварителния договор, че купувача е недобросъвестен при положение, че
от доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че не е
сключен окончателен договор и такъв изобщо не би могъл да бъде сключен
поради недобросъвестното поведение на продавача и неизпълнение на
неговите задължения по договора. Искът за връщане на получената от
продавача на отпаднало основание сума е основателен и доказан по размер и
следва да се уважи.
Правилно първоинстанционния съд е уважил този иск и не е уважил
направеното от П. възражение за прихващане. Действително в периода от
сключване на предварителния договор-20.03.2018г до влизане в сила на
постановлението за възлагане-06.02.2020г М. е ползвала лекия автомобил.
Фактическата власт върху лекия автомобил е осъществена на правно
основание/ предварителния договор/ и не е налице твърдяното от ответницата
обогатяване на ищцата за сметка на обедняването на ответницата, тъй като
обезщетение за ползване не се дължи. Съгласно чл.70,ал.3 ЗС владелецът по
предварителен договор е приравнен за правата си по чл.71 и чл.72 ЗС на
добросъвестния владелец,т.е той има правото по чл.71 ЗС да се ползва от
автомобила и получава добивите от него до предявяване на иск за връщането
му. При развалянето на предварителния договор съгласието за предаване на
владението като фактическо действие не отпада с обратна сила, т.е в полза на
продавача по предварителния договор не възниква правото на обезщетение по
чл.59 ЗЗД за ползване на вещта от купувача. В този смисъл са и Решение №
265 от 20.01.2014г по гр.д.№ 2216/13 по описа на ВКС, 3г.о и Определение
№ 887 от 19.12.2019г по гр.д.№ 2095/19 по описа на 3 г.о.
Първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, поради
което постановеното от него решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
3
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемата разноски
във въззивната инстанция в размер на 1000лв, платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260304 от 23.10.2020г,
постановено гр.д.№ 1427/20 по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН ********** от ******* да плати на В. Л. М.,
ЕГн ********** от ******* сумата от 1000лв, представляващи разноски за
адвокат във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4