Решение по дело №75/2021 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 188/29.10.2021 г.

 

29.10.2021 г., гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На двадесети октомври                                                               2021 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  Велина  Митева

Прокурор Р. ЛЕФТЕРОВА

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 75 по описа на 2021 година.

           За да се произнесе, взе предвид следното:     

           Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

          Образувано е по искова молба на А.А.А., ЕГН ********** и адрес *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР/ГДГП/, с която се претендира да бъде осъдена същата да му заплати сумата от 860 лв., от които 500 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди и 360 лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издадена Заповед рег. № 4070з-2/12.12.2019г. за задържането му за срок от 24 часа, на осн. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и да му бъдат присъдени направените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.

           В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с упълномощения адвокат Ст. К. ***, който поддържа исковата молба, ангажира показания на свидетеля А.А.М. досежно доказване претенцията за неимуществени вреди и претендира възстановяване на направените разноски за настоящото производство, съобразно приложен списък.

          Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,чрез упълномощен юрисконсулт Я. Т. оспорва изцяло исковата молба, като неоснователна и недоказана, по съображения в писмен отговор с вх. № 2347/19.10.2021г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност и моли разноските в производството да бъдат определени в минимален размер.

 

             Представителят на Окръжна  прокуратура Ямбол дава заключение за основателност на предявените искове.

Съдът изиска от ЕРС и съответно присъедини към доказателствата по настоящото дело А. Н. Д № 501/2019 г. и Ч.Н.Д. № 508/2019г. и двете по описа на ЕРС.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе пред вид становищата на страните приема за установено следното:

             С влязло в законна сила на 03.11.2020 г. решение от 05.10.2020 г. на Елховски районен съд, 4-ти наказателен състав, по  А. Н. Д. № 501/2019 г. е отменена Заповед за задържане на лице, рег. №  4070з-2/12.12.2019г., издадена от полицейски орган  в сектор ОИД при РДГП –гр.Елхово.

По силата на тази заповед, видно от писмените доказателства А.А. е бил задържан на 12.12.2019г. г. в 10.40 часа от полицейски орган, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. с чл. 20, ал.3 от НК.  Задържането е осъществено в помещение на предварителния арест на ПУ Болярово, като след изтичане на определения срок от 24 часа е продължено  за срок от 72 часа с постановление на прокурор в Районна прокуратура –Елхово.

            С отмяната на Заповед за задържане на лице, рег. № 4070з-2/12.12.2019г, за ищеца А.А.А. е възникнало правно основание да претендира от ГДГП-МВР обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба неимуществените вреди са обосновани с: лишаване от правото на свобода и свободно придвижване; безсилие от неоправданата полицейска репресия; безспокойство и безсъние; дискомфорт и неудобства; притеснения за семейството с оглед многобройни заболявания на съпругата му. Тези негативни ефекти, които твърди да е понесъл, ищецът е оценил на сумата от 500 (петстотин) лева, като липсва претенция за присъждане на законната лихва  върху процесната сума. Претенцията за имуществени вреди е в размер на 360 лева, от които  300 лева за адвокатско възнаграждение по делото на ЕРС, 50 лева за транспорт на адвоката, ищеца и съпругата му и 10 лева за храна  на 12.12.2019г.

       При  така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от приетите  по делото доказателства  Заповед за задържане на лице, рег. №  4070з-2/12.12.2019г., издадена от полицейски орган  в сектор ОИД при РДГП –гл.Елхово, от която се твърди, че са произтекли имуществени вреди  за ищеца е отменена с решение № 260017 от 05.10.2020 г. на Елховски районен съд, по  А. Н. Д. № 501/2019 г., влязло в сила на  03.11.2020 г.

      Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК, като и  двата обективно съединени иска са процесуално допустими. Разгледани по същество, искът за неимуществени вреди е основателен, а този за имуществени вреди  е изцяло неоснователен по следните съображения:

       Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

         Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от  трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. 

         В настоящия случай досежно  доказването на елементите от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства  се налага извода, че безспорно  е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца неимуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

        В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел А.А.А. съпруга на ищеца, която сочи, че е очевидец на задържането, което е станало достояние и на всички техни съседи по местоживеене, тъй като било извършено от цивилни и униформени полицейски служители, пристигнали с коли. Свидетелката сочи, че съпруга и бил притеснен както за себе си, така и за нея самата с оглед многобройните й заболявания  и невъзможността му след задържането да и помага и полага грижи, при липсата на други близки. След този случай А. бил разстроен, не можел да спи през нощта.

       Като не намира основания да дискредитира тези показания, както и твърденията на ищеца в исковата молба, и при липса на насрещно доказване съдът приема за несъмнено, че самото задържане на ищеца А.А.А. от служители на гранична полиция (лишаване от право на свободно придвижване) и престоят му в помещение за предварително задържане (арест), са създали у него негативни усещания (притеснение, обида, унижение, битов дискомфорт). Обезщетение за неимуществени вреди се дължи за конкретно претърпени физически болки и психически страдания, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган, обективирани (както е в случая) в индивидуален административен акт. В процесния случай, за да определи справедлив размер на обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,  съдът съобрази гласните доказателства, както и другите, релевантни факти и обстоятелства, приемайки, че претенцията за репариране на понесени от ищеца неимуществени вреди се явява основателна и доказана, за предявения размер от 500 лв. (петстотин лева).

Предвид т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР  би дължал да заплати сумата от 500 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед за задържане на лице, рег. №  4070з-2/12.12.2019г., т. е. от 03.11.2020 г., но ищцовата претенция  не съдържа искане за присъждане на лихви и съдът следва да се съобрази с тази воля.

            Относно иска за имуществени вреди в размер на 360 лева, от които  300 лева за адвокатско възнаграждение по делото на ЕРС, 50 лева за транспорт на адвоката, ищеца и съпругата му и 10 лева за храна  на 12.12.2019г., ЯАС приема следното:

           Видно  от обстоятелствената част на жалбата по която е образувано А. Н. Д. № 501/2019 г. по описа на ЕРС, както и от протоколите  от проведени съдебни заседания на 03.01.2020г. и на 17.01.2020г., до приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не е било предявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки приложения ДПЗС и в дизпозитива на съдебния акт липсва осъждане на ответника  да възстанови на ищеца тази сума, предвид отмяната на заповедта. Ако е считал, че такова искане е направено процесуалния представител на А. е разполагал с процесуалната възможност да заяви искане за допълване на решението, в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Такова искане очевидно не е направено. Пропускането на така предвидената изрично възможност, изключва претендирането на разноски за адвокатско възнаграждение по А. Н. Д. № 501/2019 г. по описа на ЕРС, на основание чл. 1 ЗОДОВ, понеже разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от същия закон изключва приложението му в такива случаи. В частта, относно претенцията за имуществена вреда - 50 лева за транспорт на адвоката, ищеца и съпругата му и 10 лева за храна  на 12.12.2019г., исковата молба  също е неоснователна, поради пълна липса на доказателства за такива направени разходи.

С оглед изхода на съдебния спор  и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца, съразмерно на уважената част от иска заплатеното от него възнаграждение за адвокат и внесената държавна такса в размер на  25 лева. Налице е изрично заявено от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е налице основание за намаляване размера на адвокатското възнаграждение с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, ответникът дължи да възстанови на ищеца разноските за водене на делото (общо 25 лева държавна такса пред двете инстанции) и възнаграждение на адвоката – 300 лева, или общо – 325 лева. Основателно, предвид отхвърлената част от исковата молба, се явява и искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което ЯАС определя (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ) в размер на 100 лв. (сто лева).

 

Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ЯАС, трети административен състав

 

                                             РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,  да заплати на А.А.А., ЕГН **********, чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес ***,  кант.402

сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно издадена Заповед за задържане на лице, рег. №  4070з-2/12.12.2019г. от полицейски орган  в сектор ОИД при РДГП –гр.Елхово.

 

       ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения от А.А.А., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР иск за имуществени вреди в размер на  360 лева, от които  300 лева за адвокатско възнаграждение по А. Н. Д. № 501/2019 г. по описа на ЕРС, 50 лева за транспорт на адвоката, ищеца и съпругата му и 10 лева за храна  на 12.12.2019г.

 

       ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,  да заплати на А.А.А., ЕГН **********, чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес ***,  кант.402 сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща  направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

       ОСЪЖДА  А.А.А., ЕГН **********, да заплати  на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно  на отхвърлената част на иска.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

       Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

 

 

                                        

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете