№ 13664
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110160220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Производството е образувано по искова молба на Б. И. К., ЕГН ********** срещу Н.
Михайлова К., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3
вр. ал. 1 СК за развод по вина на ответницата, обективно съединен с небрачни искове с
правна квалификация чл. 53 СК – относно фамилното име на съпругата след развода, чл. 56
СК – относно предоставяне на семейното жилище след развода, чл. 57 СК – относно
определяне на наем за ползването на семейното жилище и чл. 59 СК - относно предоставяне
упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 25.09.2016 г.,
като от брака има родено малолетно дете – Михаил Б.ов К., ЕГН **********. Ищецът
твърди, че страните имат коренно различни представи за семеен живот. Ответницата
предявявала претенции, които ищецът не приема за нормални. През последните две години
ответницата започнала открито да не зачита достойнството на съпруг на ищеца, а през
последните осем-девет месеца преди подаване на исковата молба отношенията им нямали
нищо общо с нормалните семейни отношения, като ответницата напускала семейното
жилище без да уведоми ответника къде отива. През времето, докато същата не си била у
дома ищецът и неговите родители се грижели за малолетното дете на страните. Поддържа,
че поради изложеното бракът им бил изпразнен от съдържание и моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака по вина на Н. К., да постанови последната след развода
да носи фамилното си име преди брака – Зарева, да предостави на него родителските права
относно детето Михаил К., като майката бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв., както и да предостави на ищеца ползването на семейното жилище –
апартамент с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 463, вх. 2, ет.5, ап. 36. Претендира
разноски.
Ответницата Н. К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло твърденията на ищеца, и предявява насрещен иск за развод по вина на
ищеца по първоначалния иск Б. К.. Твърди, че е имало различия във вижданията на
съпрузите относно начина на отглеждане и възпитание на детето им, предвид и неговото
1
специфично психично, неврологично и емоционално състояние. Ответницата поддържа, че в
началото на 2021 г. ищецът й поставил ултиматум, че или закупуват апартамент в гр.
Велинград, или се разделят, като от този момент започнали и по-сериозните проблеми в
отношенията им. Поддържа, че през последната година от съвместното им съжителство
ищецът Б. К. проявявал изключително неуважение към работата на ответницата,
многократно е показвал и изразявал тотално незачитане на нейното мнение, не проявявал
интерес към нея като жена. През последните месеци ответницата и детето прекарвали все
повече време сами, тъй като ищецът си намирал различни поводи и оправдания, за да не
бъде със семейството си, да не излиза с тях на разходки и да не ходят заедно на почивки.
Всички усилия на ответницата да спаси брака останали неоценени и игнорирани. На
01.10.2021 г. ищецът съобщил на ответницата, че се разделят, като същата много се
разстроила и отишла за няколко дни с детето си при родителите си в гр. Кюстендил. Когато
се върнала в семейното жилище на 07-08.10.2021 г. установила, че съпругът й е напуснал
същото, като е изнесъл всичките си лични вещи. По отношение на претенцията на ищеца за
предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на малолетния
им син, ответницата намира същата за неоснователна, поради обстоятелствата, че детето е
изключително привързано към нея и има специфични нужди от грижа, внимание и терапия,
които досега тя му е осигурявала. Поддържа, че тя се грижи изключително за детето, и
предвид обстоятелството, че то е със специфични нужди, трудно би се приспособило в
обстановка без основния грижещ се за него. След навършване на 3-годишна възраст на
детето, в резултат на извършени медицински изследвания било установено, че то има малък
проблем с оросяването на мозъка. Детето започнало да посещава специализиран център 2
пъти седмично, като специалистите в центъра дали оптимистична прогноза за неговото
развитие и препоръчали посещенията в центъра да бъдат 3 пъти седмично. Ищецът не бил
съгласен с решението на ответницата детето да посещава специализирания център 3 пъти
седмично, като според него това били излишни разноски. Малко след това ищецът напуснал
семейното жилище. Поради изложеното, Н. К. моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли първоначално предявения иск и да уважи насрещния иск, като прекрати брака
между страните по вина на Б. К., да предостави упражняването на родителските права по
отношение на малолетното им дете на Нелика К., да предостави на нея ползването на
семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, а именно
апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 463, вх. 2, ет. 5 до
навършване на пълнолетие на детето, както и да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка за детето си в размер на 450 лв., предвид състоянието и нуждите на детето. Моли
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Зарева. Претендира
разноски.
Ответникът по насрещния иск Б. К. твърди, че ищцата по него употребява алкохол, че е
негодувала, че той и приятелите му бавно ремонтират апартамента им. Относно грижите за
детето твърди, че неговите баща, майка и снаха са се грижили много повече за детето,
отколкото ищцата. Поддържа, че той е открил специализирания център, който детето
посещава, като страните са се уговорили всяка от тях да го води по половин месец в
центъра. На основание чл. 57 вр. чл. 56 СК ответникът прави искане, в случай, че съдът
предостави на нея ползването на семейното жилище, да осъди ищцата по насрещния иск да
му заплаща наем за лишаване от ползване на семейното жилище от влизане на решението за
развод в сила.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.2) ищецът Б. И. К. и
ответницата Н. Михайлова К. са сключили граждански брак на 25.09.2016 г.
Съгласно нотариален акт № 41, том I, рег. № 1344, дело № 29/2016 г. (л.4-5) на
10.11.2016 г. Б. К. и Н. К. са придобили следния недвижим имот: апартамент № 36, находящ
2
се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, вх. 463, вх. Б, ет. 5 със застроена площ от 83,61 кв.м.
Съгласно копие на удостоверение за раждане (л.64) на 18.05.2017 г. се е родил
Михаил Б.ов К., ЕГН **********, като негова майка е ответницата по първоначалния иск Н.
Михайлова К., а негов баща – ищецът Б. И. К..
От показанията на свидетеля Стоян Стойков, дадени в открито съдебно заседание,
проведено на 23.06.2022 г. /протокол на л. 229-232 се установява, че страните са във
фактическа раздяла.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Стоян Стойков в частта относно
твърденията, че ответницата по първоначалните искове ставала агресивна след употреба на
алкохол, тъй като свидетеля не сочи конкретно кога и колко на брой пъти се е случвало
такова нещо, и тези твърдения не са подкрепени от други доказателства по делото.
От показанията на свидетелката Юлиана Юриева Симеонова, дадени в открито
съдебно заседание, проведено на 23.06.2022 г. /протокол на л. 229-232/ се установява, че
страните по делото са във фактическа раздяла от месец октомври 2021 г., както и че при
изготвянето на графиците в аптеката, в която работи с ответницата се съобразяват с нуждата
последната да взима и води детето си на детска градина, както и в специализирания център.
Свидетелката и ответницата по първоначалния иск доста често излизали заедно с детето й на
разходка.
Съгласно социалния доклад (л. 69-71) основните грижи за детето полага неговата
майка и заедно с детето живеят на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 463, ет. 5, ап. 36,
който е с площ от 90 кв.м. и се състои от две спални, хол, кухня, две бани и тоалетни.
Майката Н. К. работи като магистър фармацевт в аптека „Витаня“ в ж.к. „Младост 1“ с
работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., като по данни от майката работното й време е
съобразено с детето. Бащата на детето Б. К. живее в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 231, ет.
3, вх. 7, ап. 61, ко йто се състои от три стаи, като едната стая е детска и е обзаведена с
всичко необходимо за възрастта на детето. Същият работи като държавен служител в
Държавна агенция „Технически операции“ с работно време от 8 часа на две смени. Детето
Михаил К. посещава 188 детска градина „Вяра, надежда и любов“, където с него работят
психолог, логопед и ресурсен учител.
Съгласно представената по делото епикриза, изх. 0 306/17113 от 05.09.2022 г. от
Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ (л.259-260) по отношение на детето Михаил К.
са налице основания за поддържане на статута на дете със специални потребности и
осигуряване на допълнителна образователна, социална и финансова помощ.
Съгласно представеното по делото удостоверение (л.263) за периода 01.01.2022 г. –
30.06.2022 г. общият осигурителен доход на ищеца е в размер на 11 504,84 лв., или 1 917,47
лв. на месец.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л.276-279) размерът на
наемната цена за семейното жилище, представляващо апартамент № 36 в ж.к. „Младост 4“,
бл. 436, вх. 2, ет. 5, ап. 36, е в размер на 350 евро или 700 лв. месечно за целия имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. Между страните не се спори, а и от показанията на свидетелите се
установява, че от месец октомври 2021 г. съпрузите не живеят заедно, като съпругът е
напуснал семейното жилище. Следователно съпрузите се намират в състояние на
продължителна фактическа раздяла – не живеят заедно повече от година и не поддържат
близки отношения. Това е един значителен период от време, през който страните реално са
3
прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и чл. 17 на СК, съгласно
които отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи
грижи и разбирателство, които отсъстват между страните. Поради това, съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е
следствие на взаимно желание на съпрузите, което обстоятелство се потвърждава и от
предявените искове за развод от всяка от страните. Следователно, през този период от време
бракът съществува само формално, поради което и като такъв същият следва да бъде
прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направил ищецът с исковата молба и ответницата с насрещната искова молба,
поради което съдът следва да се произнесе и по въпроса относно вината на всеки един от
тях.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брака, в резултат на виновното поведение на двете страни. По
делото не са събрани доказателства, даващи основание на съда да приеме, че която и да е от
страните с поведението си е допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е
положила никакви усилия за запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са
се дезинтересирали един от друг, доколкото по делото липсват категорични доказателства,
даващи на съда основание да приеме обратното, респ. да приеме, че вината за
разстройството на брака е само на единият съпруг. Нещо повече, в брачният процес вината
не се предполага, а подлежи на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е
виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая нито
ищецът, нито ответницата не са установили в процеса конкретни брачни провинения на
другия съпруг.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
По исковете с правно основание чл. 59 СК:
От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността
от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, а именно, че
детето е момче на 6-годишна възраст, със специални потребности, и предвид данните по
делото, че за детето от раздялата на съпрузите до момента се е грижила майката, съдът
намира, че на майката следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Съдът намира, че с предоставянето на родителските права на майката интереса на детето ще
4
бъде максимално защитен, още повече, че от данните по делото може да се направи
обоснован извод, че последната притежава нужните родителски качества за полагане на
грижи и умение за възпитаване на деца. Предвид изложеното, и местоживеенето на детето
следва да бъде определено при майката.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, а именно-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя с преспиване, 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката, на четна година за Коледните и Великденски празници за времето от 10.00ч. на
първия празничен ден до 18.00 ч. на последния; на нечетна година за Новогодишните
празници от 10.00 ч. на 31.12 да 18.00ч. на последния празничен ден. Детето следва да се
взема и връща от/в дома на майката. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице
предпоставки за определяне на защитни мерки за изпълнение на решението в частта за
режима на лични отношения между бащата и детето. Съдът определя детето Михаил К. да
живее при майка си, която ще упражнява родителските права, а и не са налице
изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването му при други лица или
роднини, или в специализирана институция.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл.
142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката
(чл. 142, ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така-
ППВС № 5/1970 г., т. ІV). Съобразявайки нуждите на детето – същото е със специални
потребности и има нужда от осигуряване на допълнителна образователна, социална и
финансова помощ, като към момента посещава специализиран център /от което следва че са
налице по-големи от обичайните нужди и потребности на дете на неговата възраст/, и
материалните възможности на бащата – установени по делото, съдът намира, че във
възможностите на бащата, който е работоспособен и реализира месечни трудови доходи
значително над минималните за страната, е да заплаща месечна издръжка в размер на 450 лв.
на детето си. Поради изложеното, бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето
Михайл месечна издръжка в размер на 450 лв., считано от датата на насрещната искова
молба – 13.12.2021 г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение.
По исковете с правно основание чл. 56 СК:
Съгласно чл. 56, ал. 5 СК когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като
взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Между страните не се спори, че семейното им жилище представлява апартамент № 36
в ж.к. „Младост 4“, бл. 436, вх. 2, ет. 5, който е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, като и двете страни претендират ползването на семейното жилище
след прекратяване на брака. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на
брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и
служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. ІІ
СК). Съгласно § 1 СК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
В тази връзка по делото се установява, че съпругът е напуснала жилището, в което е
живял със съпругата си, преди повече от една година, като понастоящем в жилището живеят
5
майката, заедно с детето Михаил К.. Съдът, като съобрази, че родителските права се
предоставят на майката и детето е със специални потребности, намира, че в най-добър
интерес на детето е то да остане да живее в същата среда, в която е живяло откакто е родено.
Поради това, ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на Н. Зарева.
По иска с правно основание чл. 57 СК:
Съгласно чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1,2,3 и ал. 5, възниква наемно
правоотношение. Според чл. 56, ал. 2 СК всяка от страните може да поиска от съда да бъде
определен размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
В настоящия случай процесният имот представлява съпружеска имуществена общност,
след прекратяването на която с решението за развода страните ще притежават правото на
собственост върху същия при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от тях. От брака си
страните имат едно малолетно дете, родителските права върху което се предоставят за
упражняване на майката, при която е определено местоживеенето му, поради което
дължимият от нея наем следва да бъде намален на една втора от частта на ответника.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните,
размерът на наемната цена за семейното жилище, е в размер на 350 евро или 700 лв.
месечно за целия имот. Съдът, като съобрази изложеното по-горе намира, че дължимият от
ответницата наем за ползването на половината от частта от имота на ответника е 175 лв.
Предвид изложеното, ответницата по иска Н. Зарева следва да бъде осъдена да заплаща на
ответника наем в размер на 175 лв. месечно от датата на влизане в сила на решението за
развод до настъпване на обстоятелства, които водят до неговото изменение.
По исковете с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно.
По делото е заявена претенция по чл. 53 от СК от жената, за която се установява, че
при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на съпруга си – К..
Доколкото запазването на брачната фамилия е субективно право на съпруга, който при
сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата по
насрещните искове в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде
постановено, на основание чл. 53 от СК, ищцата след прекратяването на брака да носи
предбрачното си фамилно име - Зарева.
По разноските:
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, държавната такса
при решаване на делото по исковете за развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни
поравно.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът по насрещните
искове Б. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
присъдената издръжка в общ размер на 648 лв.
На основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата Н. Зарева следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената наемна цена
6
за ползването на семейното жилище в размер на 252 лв.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 25.09.2016 г. в гр. София, Столична община, район Панчарево, между Б. И. К.,
ЕГН ********** и Н. М. Зарева, ЕГН **********, с Акт за граждански брак № 54/25.09.2016
г. на гр. София, Столична община, район Панчарево, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК по вина на
двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Михаил Б.ов К., ЕГН **********, на майката Н. М.
Зарева, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Б. И. К. ЕГН
********** с детето Михаил Б.ов К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10. 00 ч. в събота до 18. 00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през
лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, на четна година за
Коледните и Великденски празници за времето от 10.00ч. на първия празничен ден до 18.00
ч. на последния; на нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31. 12 до 18.
00ч. на последния празничен ден. Детето да се взема и връща от/в дома на майката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 2 СК детето Михаил Б.ов К., ЕГН
**********, да живее при майка си Н. М. Зарева, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН ********** да заплаща на Михаил Б.ов К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н. М. Зарева ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 450,00 (четристотин и петдесет) лева, считано от датата на насрещната
искова молба - 13.12.2021 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, считано от влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК, след прекратяване на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име –Зарева.
ПРЕДОСТАВЯ на Н. М. Зарева, ЕГН ********** ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „Младост 4“, бл. 463, вх. 2, ет. 5, ап. 36
ОСЪЖДА Н. М. Зарева, ЕГН ********** да заплаща на Б. И. К., ЕГН **********
месечен наем в размер на 175.00 лв. (сто седемдесет и пет лева) за ползване на ползване на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Младост 4“, бл. 463, вх. 2, ет. 5, ап. 36,
считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, на основание чл. 57, ал. 2,
изр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 56, ал. 5 СК.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, и Н. М. Зарева, ЕГН **********, да заплатят
по сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване
на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. И. К., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 648.00 /шестотин четирдесет и осем/ лв.
държавна такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Н. М. Зарева, ЕГН ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 252.00 лв. държавна такса върху
определения размер на наема за ползване на семейното жилище.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8