Решение по дело №7613/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 274 от 03.02.2022 г. по АНД №
7613/2021 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

Районният прокурор на Районна прокуратура Пловдив е внесъл с мотивирано
постановление с предложение обвиняемият П. С. М. да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на
27.05.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лявата глезенна става, с кръвонасядане и охлузване на лявата глезенна става,
оценени като дистрозио, без данни за счупване, довела до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Х. Х. М. – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 78а от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение. Излага анализ на събраните на съдебното и досъдебното
производство доказателства, от които се установява изложената в постановлението
фактическа обстановка, която подробно излага. Предлага обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума на
предвиденото наказание, а именно в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия, адв. К., излага доводите си за осъществена различна
фактическа обстановка и липсата на елементите за съставомерност на поведението на
обвиняемия. Излага своя правен анализ на обстоятелствата по делото за липсата на
квалифициращия признах „хулигански подбуди“, липсата субективна страна на
деянието, наличието, съответно липсата на личен мотив и неговото значение в
контекста на предмета на доказване. Същевременно претендира за приложението на
института на „малозначителност“ на деянието на обвиняемия по чл. 9, ал. 2 от НК.
Поради горното моли обвиняемият да се признае за невинен и да се оправдае.
Обвиняемият П.М. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника си, а в правото си на последна дума се счита за невинен, но предоставя на
съда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият П. С. М. е роден на *** б., български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан, работещ, с адрес **** с ЕГН **********.
На 27.05.2020 г. в гр. Пловдив, обвиняемият се придвижвал с лек автомобил
марка „Форд Мондео“ с рег. № *** в гр. Пловдив по ул. „Победа“ към кръстовището с
ул. „Оборище“. В автомобила, заедно с него се придвижвал и *** му син С. П. М..
който седял в детско столче на задната седалка в автомобила. Обвиняемият приближил
към кръстовището и спрял автомобила, за да изчака подаването от светофарната
уредба на зелен разрешителен сигнал. По това време зад него приближавал лек
автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ***, управляван от Х. М.. Докато се
1

приближавал към кръстовището, М. видял спрелия автомобил, като задействал
спирачната система на автомобила му. Независимо от това той не могъл своевременно
да преустанови движението му и настъпил удар в спрелия на кръстовището автомобил
на М., като контактът бил с предната част на автомобила на М. със задната на
обвиняемия. От удара се отворила въздушната възглавница в автомобила на М.. От
сблъсъка между автомобилите обвиняемият бил силно изненадан и се ядосал, още
повече че детето му било на задната седалка. Това го разгневило, поради което той
слязъл от автомобила си и отишъл до автомобила на М.. В същия момент М. отворил
вратата на управляваното от него МПС и попитал М. дали е добре. Без да отговаря,
последният хванал отворената врата на автомобила на М., отворил я до пълния й
капацитет „***“, казал му „Ще ми убиеш детето“, след което му нанесъл удар с юмрук,
който попаднал в главата на М. - в областта над лявото ухо. От удара. М. изпитал
силна болка. Той вдигнал ръце над главата си, така че да се предпази. След първия
юмручен удар обвиняемият продължил да му нанася удари с юмруци и крака, които
попадали в различни части по тялото и главата му. М. се опитал да отключи
предпазния колан и да излезе от автомобила. За да се защити от нанасяните му удари
започнал да ръкомаха и се опитал да го успокои. Помолил М. да се успокои и му
обяснил, че е натиснал спирачките, но автомобилът не е спрял. Казал му още, че е
карал със съобразена скорост и не е имал за цел да го удари. М. успял да извади левия
си крак от автомобила и стъпил на пътното платно с него, тъй като възнамерявал да
излезе от автомобила и да разговаря с обвиняемия. Той не спирал да му се извинява за
случилото се и, виждайки го, че е разгневен да го моли да се успокои. М. отстъпил две
крачки назад и М. разбрал, че ще го ритне, доколкото позицията му била такава. За да
се предпази той веднага се навел към предна дясна седалка. Не успял, тъй като в
следващия момент усетил удар с крак в задната си дясна част на главата, нанесен му
М.. М. се обърнал и пак се опитал да излезе от автомобила. Междувременно видял
обвиняемият как нанася втори удар с крак, като ритал отворената предна лява врата.
Виждайки че вратата на автомобила ще се затвори, пострадалият без успех се опитал да
прибере левия си крак в купето на автомобила. От действието на М. предната лява
врата се затворила, като притиснала левия крак на М., от което последният усетил
силна болка в него. След като ритнал шофьорската врата обвиняемият се върнал до
автомобила си, видял детето си, след което отново се върнал при М.. Междувременно
последният успял да прибере крака си в купето на автомобила. Той не спирал да моли
М. да се успокои. Обърнал се към него със следната молба „Човеко успокой се!
Натиснах спирачките, но колата не спря! Карах със съобразена скорост, видях те, че
спираш! Не съм бил прекадено близо до теб и просто натиснах спирачките, но колата
не спря.“ М. обаче отново блъснал вратата на автомобила яростно, като отново отишъл
до своя автомобил и се върнал обратно. М. през пялото време останал пасивен на
проявената от страна на обвиняемия агресия. Пострадалият отворил шофьорската
врата на автомобила и се опитал да излезе и да се разбере с нападателя си, но и този
опит се оказал неуспешен. Тогава той се обърнал към М. като му казал „Чакай бе
човек“. Независимо от отправените молби обвиняемият отново отправил множество
обиди и нецензурни изрази, между които и „***“ и да вика срещу него, че е щял да му
убие детето. Отново започнал да нанася удари с ръце и крака по тялото и главата на
М., докато бил в седнало положение на шофьорската седалка в автомобила. М. нанесъл
нов удар с юмрук в лявото рамо на пострадалия, последван от нова серия от удари е
ръце и ритници, които попаднали в рамото, главата, гърдите, лявата страна от торса (в
областта на ребрата), в лявото му бедро. След поредната серия от удари на помощ му
се притекли присъстващите наоколо граждани, които пряко и непосредствено
2

възприели случващото се, между които М. В. П., В. Х. Я. и С. Е. Я.. Те се опитали да
успокоят обвиняемия.
С. Е. Я. възприел настъпването на произшествието и силно възмутен от
действията, които М. предприел спрямо М., започнал да снима с личния си мобилен
телефон, приближавайки се към мястото на произшествието. Опитал се да привлече
вниманието на обвиняемия. В момента в който неустановени в хода на разследването
граждани и очевидците М. В. П., В. Х. Я. и С. Е. Я. се приближили към мястото на
инцидента, пострадалият успял да излезе от своя автомобил и да отиде до
разделителната мантинела при дошлите в района на произшествието граждани. Като
видял тази реакция, както и че Я. снима, М. преустановил своите агресивни действия
към М., но насочил реакцията си към пристигналите. Започнал да ги ругае, докато се
опитвали да го спрат, а лично на Я. му поискал сметка защо го снима, като му казал да
си гледа работата и да се разкара.
Настъпилото транспортно произшествие и последвалите действия от страна на
обвиняемия М. станали достояние на множество граждани, които в момента се
намирали на улицата. Всички те възприели гневното му поведение, отправените към
М. нецензурни изрази, викове и нанесените множество удари. Независимо от
обстоятелството, че практически обвиняемият бил пострадал от настъпилото пътно-
транспортно произшествие, извършените от него действия спрямо пострадалия,
проявената агресия, нанесените удари и ритници по последния и неговия автомобил,
отправените викове и нецензурни изрази предизвикали силното възмущение и
неодобрение на всички минувачи и граждани, които в този момент се намирали в
района на произшествието. Една от тях била П. И., която в този момент била на работа
в заведение, намиращо се в близост, и видяла случващото се. Когато видяла действията
на М. спрямо М., тя подала сигнал на тел. 112.
Именно поради извършените от обвиняемия действия, които възприел в
пълнота, М. В. П. се впуснал към автомобила на М. с цел да възпре саморазправата на
М..
По същите причини С. Я. започнал да снима с мобилния си телефон създалата се
ситуация и да се опита да помогне па пострадалия. Аналогична била реакцията и на В.
Х.-Я.а, която, преди да се отзове на мястото на инцидента, се намирала на близкия
тротоар и също останала силно възмутена от демонстрираното поведение и действие на
обвиняемия. Тя останала на място до пристигането на органите на реда и пожелала
лично да даде показания за видяното.
Вследствие на притеклите се на помощ на пострадалия граждани и отправените
от всички лица предупреждения, обвиняемият се успокоил и се върнал към автомобила
си. Отишъл към задната седалка на управлявания от него автомобил при детето си.
След като се успокоил М. изразил съжаление пред присъстващите за създалата се
ситуация. Последното било възприето от В. Х.-Я.а. Той отново отишъл до М., до който
била И., която донесла вода за него и за детето М.. Тогава тя чула, че обвиняемият
попитал пострадалия за състоянието му. Всички останали на място до пристигането на
полицейските служители – свидетелите Ч. Д., К. М. и С. Т., които провели разпитали
лицата за настъпилите събития. На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП.
които отвели обвиняемия М. и синът му в болнично заведение за преглед.
След извършения му преглед обвиняемият М. бил задържан със Заповед за
задържане на лице от 27.05.2020 г. в сградата на III РУ към ОД на МВР-Пловдив за
срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
3

При проведеното разследване за установяване на естеството на травматичните
увреждания, които са били причинени на пострадалия Х. М. е била назначена
съдебномедицинска експертиза, чието заключение установило, че при настъпилия
инцидент са му били причинени множество травматични увреждания, между които
контузия на лявата глезена става, с кръвонасядане и охлузване на лявата глезенна
става, оценени като дисторзио, без данни за счупване - причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Всички установени останали
травматични увреждания - контузия на главата, повърхностна травма на окосмената
част на главата, дясна ушна мида. контузия на гръдния кош, повърхностни травми на
предната стена на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на корема, контузия на
други части на китката и на дланта, охлузвания по десния горен крайник, в съвкупност
и всяко едно само по себе си са причинили на пострадалия болка и страдание, без
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия, дадени на съдебното и досъдебното производство, както и
гласните доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от
свидетелите Х. М., М. П., С. Я., Ч. Д., К. М., П. И., В. Х.-Я.а, С. Т., както и писмените
доказателства – карта за регистрация на ПТП, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, медицинската
документация, касаеща обвиняемия и С. М., протокол за доброволно предаване на
веществено доказателство компакт диск, протокол за оглед на веществено
доказателство, медицинска документация на пострадалия, съдебномедицинско
удостоверение, досъдебно производство № 64/2020 г. по описа на сектор РТП към ОД
на МВР Пловдив, пр.пр. № 4992/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 51К/2020 и допълнение към нея,
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, веществените
доказателства сним справка за съдимост, характеристична справка и останалите
доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и частта възприета от съда.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на обясненията на обвиняемия, които допринасят за
изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът взе предвид двойствената природа на
обясненията му като доказателствено средство и защитна позиция, като с оглед на
останалите събрани доказателства, ги оцени като подкрепящи ги, а оттам и като годно
доказателство, за да установи и на него фактическата обстановка. В тази връзка
обвиняемият потвърждава да е затварял шофьорската врата на автомобила на
пострадалия, както и да е размахвал срещу него ръце. Като защитна позиция се
оцениха обясненията му в частта относно липсата на удари от страна на обвиняемия
към пострадалия и липсата на нецензурни реплики, причините за установеното му
поведение спрямо пострадалия. В тази връзка и не са събрани доказателства, които да
установяват достоверността на обясненията му и да подкрепят защитната му версия.
4

Същевременно всички гласни доказателства се подкрепят и потвърждават от
изготвения на досъдебното производство и извършения в съдебното следствие оглед на
веществено доказателство компактдиск и намиращия се в него видеозапис на
събитията. Последният отговаря на начина и последователността на изложените от
свидетелите данни.
Показанията на свидетелите очевидци съответстват на показанията на
пострадалия за настъпилото ПТП, както и пряко за поведението на обвиняемия след
това. Същевременно гласните доказателства се потвърждават от заснетия от Я.
видеоклип, приобщен по делото чрез протокол за оглед на веществено доказателство,
което пряко възпроизвежда поведението на М., както и някои от изречените от него
думи и изрази, включително и срещу свидетеля Я.. Затова и съдът се довери на всички
свидетелски показания, като намери, че не се установяват нови фактически положения
и възприе изложената от прокурора фактическа обстановка.
По делото е изготвена и комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза, която е съществена от правна страна, която е дала
заключение, че обвиняемият не страда от психично заболяване и не се води на учет
към ЦПЗ – Пловдив, не страда от заболяване, довело до краткотрайно разстройство на
здравето, за което е необходимо лечение и не страда от друго тежко заболяване,
разбирал е свойството и значение на извършеното към 27.05.2020 г. и е могъл да
ръководи постъпките си, като може да дава достоверни обяснения и да участва в
производството. Обвиняемият М. вследствие на претърпяното пътнотранспортно
произшествие не се е намирал в състояние на физиологичен афект и е способен да се
защитава сам.
Съдът като прецени назначените и изготвени експертизи, намира, че същите са
пълни и правилни, изготвени са с необходимите професионални знания и опит в
съответната област на науката, поради което и ги оцени положително и им се довери.

От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият
на 27.05.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил лека телесна повреда на Х. Х. М.,
изразяваща се в контузия на лявата глезенна става, с кръвонасядане и охлузване на
лявата глезенна става, оценени като дистрозио, без данни за счупване, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В пряка причинна връзка с действията на обвиняемия е причинен съставомерния
обществено опасен резултат - лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Преди всичко следва да се съобрази и спецификата на умисъла при
посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна
известна неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска
настъпването, на който и да е от тях, като по-тежкият резултат поглъща по-лекия. Така
Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение, Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение №
5

32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., Решение № 48 от
03.02.2012 г. по нак. д. № 3099/2011 г. на Върховен касационен съд.
Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на
умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието,
от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и
неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-
биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и от
комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение
№ 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение
№ 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.,
Решение № 417 от 11.12.2015 г. по н. д. № 905 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение, Решение № 413 от 23.03.2016 г. по н. д. № 1455 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 18 от 10.V.1971 г. по н. д. № 15/71 г.,
ОСНК, Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о., Решение № 71 от
7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 544 от 09.01.2013 г. по нак. д. №
1844/2012 г. на Върховен касационен съд,
С оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай - касае се за причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в множество травматични
увреждания, между които контузия на лявата глезена става, с кръвонасядане и
охлузване на лявата глезенна става, оценени като дисторзио, без данни за счупване, т.е.
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Допълнително пострадалият е
претърпял, обвиняемият му е причинил и контузия на главата, повърхностна травма на
окосмената част на главата, дясна ушна мида. контузия на гръдния кош, повърхностни
травми на предната стена на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на корема,
контузия на други части на китката и на дланта, охлузвания по десния горен крайник,
които в съвкупност и всяко едно само по себе си са му причинили болка и страдание,
без разстройство на здравето, което следва да се прецени като лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Оттук и вследствие на изложеното, доколкото
телесната повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК поглъща тази по чл. 130, ал. 2 от
НК, то следва да се приеме, че на пострадалия е причинен по-тежкия резултат, който
обуславя и извършването на деяние по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Доказва се по
делото, че обвиняемият нанесъл на пострадалия удари с юмруци и крака в различни
части на тялото му – главата, торса, ръцете и краката, а отделно от това е действал чрез
вратата на автомобила на пострадалия, като я затварял със сила, докато тя е била в
отворено положение и докато левият крак на пострадалия е бил извън колата, и по този
начин е притискал и удрял крака му между корпуса на автомобила и вратата.
Вследствие на това се установява и да причинена и вредата, т.е. налице е и пряка
причинна връзка между деянието и травматичните последици.
Предвид изложеното настоящият състав намери, че обвиняемият е действал с
пряк неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния
случай следва да отговарят за реално причинения резултат, а именно лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
ППВС № 7 от 06.07.1987 г., касаещо някои въпроси за умишлените убийства са
разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Отразените в
6

постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по
отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице когато телесната повреда е предшествана или
съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава
предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на
телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно
време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката
дали е налице първата хипотеза на телесна повреда/убийство по хулигански подбуди
изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството
срещу личността. Така изрично Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 546 от 10.02.2009 г. по н. д. № 562/2008 г., III н.
о. на ВКС/.
Втората хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не са
съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност,
но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
телесната неприкосновеност. Типични примери на втората хипотеза са случаите,
когато телесната повреда е причинена:
- с целта да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема /Решение № 401/10
ноември 2014 г. по наказателно дело № 1247/2014 г. на ВКС, Първо н.о./,
- с цел да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост
/Решение № 96/2017 г. по н.д. № 278/2017 г. на ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по
нак. д. № 361/2014 г. на ВКС/,
- с цел да се въздаде незабавно възмездие и да се наложи собственото чувство за
справедливост - Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709/2017 г. на ВКС, III н.о.
- с цел да се демонстрира превъзходство над пострадал - Решение № 252/11 юни
2015 г., по наказателно дело № 520/2015 г. на ВКС, I н.о.
- с цел да се окаже помощ на приятел при конфликт между две групи /Решение
№ 410/04.12.2013 г. по дело № 1479/2013 г. на ВКС, НК, II н.о,/.
- ако агресията е ескалирала в резултат от незначителен повод /Решение № 278
от 26.06.2014 г. по нак. д. № 735/2014 г. на ВКС, Решение № 253/21 декември 2016 год.
по н.д. № 927/2016 г. на ВКС, III н.о./.
В случая са налице и двете хипотези, в които се приема, че са налице хулигански
подбуди. От една страна конфликтът е провокиран от стремежа на дееца да наложи
собственото си виждане за справедливост и за реда, по който следва да се разреши
един конфликт между други две лица, а от друга страна са налице действия на
обвиняемия, извършени на публично място – по средата на оживена улица в града,
нарушаващи обществения ред и общоприетите норми на поведение и социални
порядки, като тези действия са извън тези, с които са причинени съставомерните леки
телесни повреди – пред множество лица, при настъпило ПТП, в момент на трафик.
Същевременно съвкупното поведение на обвиняемия е това, което следва да се вземе
предвид при преценката за наличие на хулигански подбуди и мотиви при
извършването на деянието му. От една страна действията му са били непрестанно
съпроводени с обидни думи и изрази към пострадалия, а в момента, в който свидетелят
Я. се е приближил и се е опитал да потуши конфликта, агресията е била насочена към
него – трето неучастващо лице в произшествието, случаен минувач и наблюдател,
7

медиатор при опит за разрешаване и прекратява на възникналата ситуация. Също и
самите действия на обвиняемия индикират за хулиганските му мотиви при извършване
на деянието. Независимо от твърдението му, че е пострадало неговото собствено дете,
вниманието му е било изцяло насочено към въздаване на собствена и извън рамките на
установения ред справедливост, т.е. той е пренебрегнал по-висшето благо –
здравословното състояние на своето дете, пред това да демонстрира превъзходството
си над пострадалия и над обществения ред с цел да въздаде незабавно възмездие. Едва
след като нанесъл една част от ударите, обвиняемият се върнал до своята кола, за да
види състоянието на детето му, което именно води за извод за собствената му
преценката за ситуацията и търсените цели. Не може да се пренебрегне и мястото на
извършване на деянието – а именно по средата на улицата, след възникване на ПТП,
като оставил там автомобила, непрекратяване на действията въпреки молбите на
пострадалия и неколкократното възобновяване на нанасянето на удари, включително и
чрез вратата на автомобила, въпреки липсата на съпротивление от пострадалия, т.е. в
една относително спокойна обстановка с изключение на възникване на
произшествието.
При това положение именно съдът намира, че възражението за липса на
хулигански мотив е неоснователно. Отделно от това категорична е съдебната практика,
че съществуването на личен мотив в причиняването на телесната повреда не изключва
хулиганския. Освен всичко друго, по делото не се установява да има личен мотив в
нанасянето на повредата. Като такъв не може да се приеме и отговорността за
настъпването на пътно-транспортно произшествие на пострадалия. Затова и
възраженията на защитата за отсъствието на личен мотив не могат да се приемат за
основателни.
От субективна страна се установява, че обвиняемият е извършил деянието
виновно при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му същият
е съзнавал, че удряйки някого могат да настъпят увреждания, както и че същото се
върши с цел да се демонстрира превъзходство над обществения ред и не по законовия
начин, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на тези последици, но въпреки това съзнателно е пристъпил към
неговото осъществяване. Липсват основания да се приеме, че е налице случайно
деяние, тъй като поведението на обвиняемия не покрива критериите по чл. 15 от НК.
Той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с акта си ще наруши защитаваните
обществени отношения по защита здравето на лицата и в частност обществения ред,
доколкото обвинението включва и хулигански подбуди при нанасянето на телесните
повреди.
По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че
обвиняемият е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение в рамките, които съдът прие за установени от
фактическа страна.
Не се установява по делото, а и събраните доказателства сочат, че деянието на
обвиняемия не е извършено при условията на афект, в който смисъл е и заключението
на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебноспихологична експертиза. Затова и
възражението в горния смисъл не се възприе от съда.
Липсват данни и за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, както се твърди от
защитата. В доктрината и в съдебната практика е изяснено, че деянието, което
привидно осъществява признаците на състав на престъпление, е малозначително в две
хипотези – когато не е общественоопасно въобще или когато обществената му
8

опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени
отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва основен признак на
престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима внимателна преценка на
всички елементи от състава на престъплението. В тях се включат характеристиките на
начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на
дееца, макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са
неговите обективни характеристики. Обосноваването на извод дали дадено деяние е
малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на обективното
отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения - обект на
посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината – подбуди,
мотиви, цели и други. В този смисъл Решение № 114/26.01.2021 г. по дело № 377/2020
г. на ВКС, III н.о. В конкретния случай Начинът, възприет по-горе, на извършване на
деянието, мястото и проявеното отношение, включително и спрямо третите,
присъстващи на мястото лица, в който смисъл са показанията на свидетеля Я.,
изключват възможността за приложението на института на „малозначителността“,
доколкото обществената опасност на деянието на обвиняемия засяга по значителен
начин охраняваните обществени отношения.

По административното наказание:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на
правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените
правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното престъпление е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева, а обвиняемият е
неосъждан и не освобождаван от наказателна отговорност по реда, поради което и няма
пречка за приложението му. От деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на
особените правила по глава XXVIII от НПК. По тези съображения съдът приема, че
обвиняемият трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на засягане на
охраняваните обществени отношения, мотивите за извършването на деянието, които са
свързани с причинените телесни увреждания на собствени му син, както и настъпилия
удар от страна на автомобила на пострадалия, както и добрите му характеристични
данни, сред които и чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност и
професионална реализация. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че административното
наказание „глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум, като
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Същото ще отговори на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като ще предупреди, поправи и
превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен ред, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно на другите членове на обществото.
Следва да се обърне внимание на обвиняемият, че той осъществява професионалната
9

си реализация в областта на медицината и най-малкото се е заклел да защитава живота
и здравето на хората, което е укоримо и несъвместимо от морална гледна точка с
извършеното от него деяние. Това обаче не противоречи на целите на наказанието и
определеното от съда такова ще допринесе до преосмисляне на позицията на
обвиняемия и до поправянето му.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият се осъди да заплати по сметка и
в полза на ОД на МВР Пловдив сторените на досъдебното производство разноски в
размер на 768,60 лв.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	274
Дата:	3 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330207613
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Решение по дело №7613/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите