Р Е Ш Е Н И Е
06.04.2021г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
05.04. 2021
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 199 2021
дело № по описа за
година,
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К
№ 3123179, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Ж.И.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен
от ЕФ е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата си излага
лаконични съображения, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като са
допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото му на
защита. Иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят е
редовно призован, но не се явява и не се представлява. Призовка до същия е била
изпратена първо чрез бюро призовки към СРС, а след това и чрез писмо с обратна
разписка, като именно последното е било получено лично от жалбоподателя, който
е изписал трите си имена и се е подписал, на дата 27.03.2021 г., в известието
за доставяне приложено по делото.
Въззиваемата страна е редовно уведомена,
но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 27.08.2019 г., в 01:07 ч., в обл.
Кюстендил, общ. Дупница, извън населено място, на ПП – 1 Е-79, км. 329+500м., пътен
възел „Байкал“, в посока за движение към Кулата, жалбоподателят Ж.Г. управлявал
собствения си товарен автомобил „БМВ Х РЕИХЕ”, с рег. № СВ5455МС, при въведено
с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този
участък от пътя - до 60 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока Кулата
на км. 329+210м., със зона на действие, до поставен пътен знак В-34, който е
разположен в същата посока, на км. 329+553м. При посоченото въведено с пътния
знак ограничение на скоростта до 60 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи
със скорост от 99 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 км. толеранс в полза
на водача и същата се зачита като 96
км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 01:07 часа с клип № 0082078,
пореден номер отпечатан най-отдолу - 33163
- л. 6 от делото. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лева.
Изложените фактически положения съдът прие
на базата на доказателствената съвкупност по делото, базирана на писмените и
веществено доказателства, които са в голямата си част непротиворечиви и
еднопосочни. В тази доказателствена съвкупност с изключително висока
доказателствена стойност са и служебно изисканите 2 бр. справки от
ОПУ-Кюстендил при АПИ, както и приложения към АНП снимков материал, от които се
установява безспорно разположението на лекия автомобил в обхвата на пътния знак
В-26 /60/ при заснемането му. Представени са доказателства за техническата
годност на използваното АТСС и протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата за
употребата му в процесния пътен участък.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени електронни
фишове районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. сам да провери,
дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът
служебно констатира, че електронният фиш съдържа само формално всички
реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението;
за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на
когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените според
АНО разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Въз основа на извършена цялостна служебна
проверка съдът счита, че при издаването на оспорения ЕФ е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до обективно и сериозно ограничаване
правото на защита на санкционирания субект. Нарушението се изразява в това, че
е налице съществено и непреодолимо противоречие между даденото от АНО словесно описание
на нарушението в началото на ЕФ и
посочената във връзка с това по-долу в ЕФ като нарушена разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Последната
е изцяло неотносима към това описание на нарушението касаещо максимално допустима скорост за движение
извън населено място, която е установена /сигнализирана/ с пътен знак В-26, а
не нарушение на общо приложимо ограничение на скоростта по смисъла на ал. 1,
т.е. касае се за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Както жалбоподателят, така и съдът е недопустимо и не
могат да предполагат каква е била действителната воля на АНО при издаване на
фиша, още повече да я извеждат по тълкувателен път от приложените към АНП
писмени доказателства. В случая за всеки гражданин, който не е задължително и да
е юрист е непонятно за извършването на какво административно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, за такова по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП или по специалната спрямо нея норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Още
повече, че при развитие на административнонаказателното производство, както е в
случая, по този по-съкратен ред, чрез издаване на ЕФ на нарушителя не се
съставя и връчва АУАН, няма срок за възражения, респ., не се извършва от АНО
проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, при която евентуално да може да се
отстрани това обективно налично противоречие и евентуално да се издаде накрая
един законосъобразен ЕФ с правилно посочена нарушена разпоредба /чл. 21, ал.2 ЗДвП/, както е уредено при издаването на наказателни постановления в хипотезата
на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Тук защитата на жалбоподателя е сведена само до
обжалването на ЕФ директно пред съда, поради което и правото му на защита
следва да бъде строго гарантирано от предварително спазване на процесуалните
норми и процедура по издаване на конкретния електронен фиш, което в случая не е
сторено от АНО. Единствената законосъобразна последица от това е отмяна на ЕФ.
Извън гореизложеното, ако не се взема
предвид като съществено посоченото нарушение следва да се отбележи по същество,
че в конкретния случай е налице хипотеза на неправилно приложение на
материалния закон, а именно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Посочена е и е приложена с ЕФ
от АНО една напълно неотносима към случая и характеристиките на описаното
административно нарушение правна норма. Описаните и установени категорично и
безспорно от събраните доказателства съставомерни елементи на нарушението от
обективна и субективна страна попадат и се субсумират изцяло под неправилно
неприложената в случая норма на чл.
21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Последната гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“. Тоест именно този неправилно и незаконосъобразно
неприложен материален закон /норма/ съдържа нарушеното общо правило за
поведение при избиране скоростта на движение от водачите на МПС при движението
им в пътни участъци с ограничение на скоростта въведена с пътен знак, както е в
случая с ПЗ В-26 (60км/ч). Относно последиците от неправилното приложение на
материалния закон при издаване на ЕФ, макар и в по-различен контекст виж и
практиката на касационната инстанция отразена в Решение № 217 от 20.10.2020 г., по КАНД № 182/20 г., на АС-Кюстенди, с което
е оставено в сила въззивно решение, с което е отменен ЕФ поради неправилно
приложение на материалния закон.
Дори и само на това самостоятелно
основание обжалваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш Серия К № 3123179,
издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Ж.И.Г.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: