Решение по дело №306/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково против Решение № 11/23.02.2024г. на Районен съд – Димитровград, постановено по адм. дело № 531/2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. Изразява се несъгласие с приетото от съда като основание за отмяна на наказателното постановление, а именно разминаването между часовете на установяване на нарушението и началото на проверката в талона за изследване, което водило до неустановеност на деянието. Това не било така, защото въпреки разминаването от 4 минути водачът подписал съставения акт без възражения, издаден бил талон за медицинско изследване със записани показания на уреда, служителят на РУ попълнил талона и записал срока за явяване в ЦСМП [населено място] – 60 мин. от момента на връчването, което било сторено в 06.35 ч. и същият бил подписан от водача. След това лицето не посетило ЦСМП – Димитровград и не дало кръв за лабораторен анализ, а имало достатъчно време и такава възможност. В тази връзка разминаването от 4 минути не ощетило водача по никакъв начин и не довело объркване и до нарушаване на правото му на защита или опорочаване на цялата процедура, като не се променяла и фактическата обстановка. С решението си PC – Димитровград не се оправдавали очакванията на обществото в борбата срещу „войната по пътищата“, като то не допринасяло и за изпълнение мисията на Министерството на вътрешните работи „Пази живота на пътя!“.

Иска се уважаване на касационната жалба и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай, че такова се претендира.

Ответникът – Г. Р. В., в подаден чрез пълномощник писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Моли да се присъдят направени по делото в разноски в размер на платения адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е основателна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 23-0254-000689 от 21.11.2023г., издадено от Началника на РУ - Димитровград, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движенето по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Г. Р. В. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство били извършени поне две процесуални нарушения. Първото било разминаването между часа, посочен в акта за установяване на административно нарушение и часа, записан в талона за медицинско изследване, което рефлектирало към липса на точност относно времето на извършване на твърдяното деяние. В случая това било от значение, защото срокът за явяване за даване на кръвна проба бил обвързан с времето, в което се твърдяло, че било регистрирано нарушението от една страна, а от друга – с правото на защита на наказаното лице. Следващото процесуално нарушение се състояло в разминаване между описанието на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и възпроизведения текст. Законът посочвал долна граница от 0.5 промила, докато административнонаказващият орган изписал друга граница, каквато била съвместима с друг законов състав. Допуснатите процесуални нарушения били съществени, тъй като било накърнено правото на защита на наказаното лице.

Настоящата инстанция намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

При провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно и точно описание на процесното нарушение, поради което не е възпрепятствано или ограничено правото на защита на наказаното лице. Налице е съответствие между АУАН и НП досежно описанието на санкционираното деяние, а приложената санкционна норма е съответстваща на описаното нарушение.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая, според описаното в АУАН касационният ответник Г. Р. В. е бил наказан за това, че на 31.10.2023г. в 06.10 часа в [населено място] на [улица]в посока запад-изток, управлявал лек автомобил Субару с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол 1,13 промила. По напълно идентичен начин извършеното деяние е описано в издаденото НП.

Пред районния съд, а и пред настоящата инстанция, не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган относно така описаното, поради което административнонаказателната отговорност на лицето се явява законосъобразно ангажирана.

Не се споделя изводът на районния съд, че разминаването между часа, посочен в АУАН и този, записан в талона за медицинско изследване е рефлектирало към липса на точност относно времето на извършване на твърдяното деяние и че това било от значение с оглед срока за явяване за даване на кръвна проба, който бил обвързан с времето, в което се твърдяло, че било регистрирано нарушението.

В тази насока следва да се има предвид, че процесното нарушение се счита за установено в момента на отчитане на резултата от пробата за алкохол. Ето защо напълно логично е проверката в случая да е започнала в 06.06 часа, както е записано в талона за изследване, и да е завършила в 06.10 часа, както е посочено в АУАН. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че различните часове, записани в талона за изследване и в АУАН не могат да обосноват извод за липса на точност на времето на нарушението, доколкото в първия документ се сочи началото на проверката с дрегер, а във втория нейният край.

Във връзка с горното следва да се има предвид и че посочения час в талона за изследване няма отношение към срока за явяване за даване на кръвна проба от страна на лицето с оглед факта, че срокът започва да тече от момента на връчването на талона, а не от записания в него час за начало на проверката. В случая връчването на талона е станало в 06.35 часа и имено този час е релевантен за спазване даденото указание за явяване на лицето в ЦСМП – Димитровград.

Неправилен е и изводът на въззвния съд за разминаване между описанието на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и възпроизведения текст в АУАН и НП. Непосочването на записаната във визираната законова норма долната граница на концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух, не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото записаната в актовете концентрация – над 0,8 до 1,2 на хиляда, не изключва прилагане на хипотезата по чл.5, ал.3, т.1, която забранява всяко управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Освен това индивидуализирането на наказанието за посоченото нарушение законодателят е поставил в зависимост именно с оглед установената концентрация- ако тя е в границите от 0.5 до 0.8 на хиляда вкл. наказание се налага по реда на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, а ако е над 0.8 до 1.2 на хиляда вкл. съобразно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Изтъкнатият в отговора на касационната жалба факт относно разминаването в посочването на нарушената разпоредба, а имено записът в АУАН на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и в НП на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, не се счита от настоящия касационен състав за съществено процесуално нарушение. От описанието на фактическите обстоятелства в акта и НП несъмнено става ясно, че наказаното лице е управлявало м.п.с. с концентрация на алкохол в кръвта и то над предвидената от законодателя минимална стойност. Поради това, няма основание да се счита, че допусната неточност в НП, касателно непосочване на конкретното предложение от чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е породила у адресата на санкционния акт неразбиране относно нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В хода на административнонаказателното производство без съмнение е установен фактът на употреба от страна на наказаното лице на алкохол и то в количество над допустимото от разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно 1.13 промила. В тази насока са налице годни доказателства, които не се опровергават в производството пред районния съд. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежен начин и административното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП е доказано.

По изложените съображения, решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а Наказателно постановление № 23-0254-000689 от 21.11.2023г., издадено от Началника на РУ Димитровград – потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 11/23.02.2024г. на Районен съд – Димитровград, постановено по адм. дело № 531/2023г.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0254-000689 от 21.11.2023г., издадено от Началника на РУ – Димитровград.

Решението е окончателно.