Решение по дело №3007/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 848
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220103007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ  

 

                           10.08.2020 г.            Град  П.

 

В       И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД ,  ХІІ-ти граждански състав

На  десети юли,  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

секретар: Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №3007  по описа за   2019  година.

 

                                                                                    

Подадена е искова молба с правно основание чл.127,ал.2  от СК  от  И.В.Б., ЕГН - **********, с адрес: ***, против К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

В подадената искова молба се твърди, че   ищецът и ответницата са живеели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство са се родили две деца – Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г. Семейството живеело в жилището на родителите на И. ***.

Твърди се, че проблемите между ищеца и ответницата се появили още преди раждането на второто им дете. Ответницата станала избухлива и раздразнителна, постоянно търсела повод да се скара с И.Б. и неговите родители. След всяко спречкване с ищеца или неговите родители ответницата М. напускала семейното жилище в с.В. и си отивала в гр.Плевен, където притежава заедно със сестра си малък апартамент, придобит по наследство от техните родители. Ответницата си тръгвала сама без детето и впоследствие след около десетдневно отсъствие се връщала и така до следващото скарване. По-късно се родило и второто дете, но това по никакъв начин не променило ответницата. Същата не полагала грижи за децата. Ответницата не се грижила за децата, всичко което правила за тях сякаш го правела без желание. На ищеца многократно му е правило впечатление, че тя не се грижела за децата, оставяла ги да спят отвити, нищо не купувала на децата с парите от майчинството. Хранела децата, не под режим, а когато тя решавала, оставяла децата да ходят цял ден с един памперс и не го сменяла. К. многократно си тръгвала без да предупреди никого, като си отиде, тя не звъняла изобщо за да попита как са децата. Връщала се обратно когато си реши все едно нищо не е станало. К. крещяла истерично по децата и ги удряла в лицето. На всеки празник семейството е без нея, тъй като тя винаги си намирала повод да се скара и после да отсъства.

Твърди се, че ответницата никога не е купувала нищо за децата, всички пари от майчинството и детските надбавки си ги спестявала, а всички разходи за децата се поемали от бащата и неговите родители, които работят и продължават да му помагат. Ответницата непрекъснато се разправяла за пари, дори последно изнудвала ищеца, че ако иска тя да се грижи за малкия им син, трябвало да й плаща по 500 лева на месец.

Твърди се, че на 16.07.2019г.  ответницата  отново напуснала семейното жилище и изоставила децата и оттогава не ги е потърсила. Преди това в началото на месец юли 2019 г. бащата решил да заведе децата на море и тъй като ответницата категорично отказала да отиде с тях, ищецът взел майка си, която му помагала с грижите за двете деца.

Твърди се, че ответницата има още едно непълнолетно дете от предишна нейна връзка, което тя също е изоставила и не се грижи за него.

Моли се съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо децата Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********,  роден на ***г., на бащата И.В.Б. с ЕГН **********, като децата ще живеят заедно с баща си на адреса, на който е регистриран; съответно да се определи режим на лични контакти между децата и майката К.П.М., ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя през зимата и до 19.00 в неделя през лятото; както и да бъде осъдена ответницата К.П.М. да заплаща на малолетната си дъщеря Д. И. Б. , родена на ***г. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител И.В.Б. с ЕГН **********, издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, платима по банков път до 20-то число на месеца по банкова сметка *** И.В.Б. в „БАНКА ДСК” ЕАД с IBAN №.... и да заплаща на малолетното дете В. И. Б., роден на *** г., ЕГН **********, издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, платима по банков път до 20-то число на месеца по банкова сметка *** И.В.Б. в „БАНКА ДСК" АД с IB AN №...., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В отговора по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се написаното в Исковата молба твърдение, че ответницата е напуснала семейното жилище, че не се е грижила за децата, в общи линии е причината да е разделена от децата й. Сочи се, че изложените в Исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната истина.

Ответницата твърди в отговора на исковата молба, че с ищеца заживели на съпружески начала от лятото на 2014 год. до началото на 2016 год. работели и живели в гр. Враца, след което се устроили в домът на родителите му в с. В. , обл. П. От съвместното им съжителство действително имат две деца: Д. И. Б.  с ЕГН -**********, родена на *** год. и В. И. Б. с ЕГН -**********, роден на *** год.

Твърди се, че в началото с ищеца живеели в разбирателство, но след раждането на децата обстоятелствата се измениха коренно. Б. започнал да злоупотребява с алкохол и да й нанася побой, което започнало да става все по-често. Лошото е, че това в много случай ставало в присъствието на децата им. Ответницата търпяла, най-вече в името на тях, но положението станало нетърпимо и м.юли 2019 год., след поредния побой напуснала жилището с детето й от предишен брак - М. Е. К. и били настанени в "Комплекс за социални услуги за деца и семейства" в гр. П. Депозирала жалба по Закона за домашно насилие, но тъй като нямала свидетели на побоя, а разбираемо майката на ответника, свидетелствала, че няма такова, жалбата й била отхвърлена. Тъй като по това време нямало къде да живее, децата от съжителството им с ищеца останали при баща им в с. В. , обл. П.

Твърди, че на 20.09.2019 год. след като се устроили с дъщеря й М.  под наем в гр. П., на ул. „********“ № *, ет. *, ап. *, депозирала Искова молба до районен съд П. по чл.123 и чл.143 от СК против И.В.Б. и било образувано гр.д.№3696/2019 год. по описа на Районен съд П.

Твърди, че в момента живеят под наем в гр. П., на ул.„********“ № *, ет. *, ап. *, устроила се е добре с дъщеря си М. . Предвид възрастта на децата Д. и В. и факта, че са много привързани към ответницата и доведената им сестра М.  и тъй като до юли месец 2109 год. постоянно и изключително ответницата се грижела за тях, а и взаимовръзката им е изключително силна усеща как с децата страдат един за друг. По същото време ищецът не й давал възможност да се вижда с децата докато майката на ищеца не я наругала пред детето грубо и изгонила.

В интерес на децата оспорва предоставянето на родителските права върху децата на ищеца и моли съда да постанови решение, с което да предостави на ответницата родителските права върху родените от съжителството им деца Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на *** год. и В. И. Б., с ЕГН **********, роден на *** год., да живеят при нея в гр. П., на ул.„********“ № *, ет. *, ап. *, като определи подходящ режим на контакти на бащата с децата, както и да осъди ответника да заплаща издръжка за Д. И. Б.  в размер 180 лв. месечно, за В. И. Б. в размер 160 лв. месечно, считано от датата на постановяване на решението, до настъпване на обстоятелства за промяна, платими чрез нея, като тяхна майка и законен представител.

Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане за разпит на един свидетел.

Подадена е искова молба от К.  П.М. с правно основание чл. 123 и чл. 143 от СК, с която е било образувано гр.д. №3696/2019 г. по описа на РС П., което е било присъединено към настоящото гр.д. № 3007/2019 г, а производството по гр.д. №3639/2019 г. е било прекратено.

 Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

 Видно от  приетите по делото доказателства, И.В.Б., ЕГН – ********** ***,  и К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  нямат сключен граждански брак, но се установява, че същите са живели няколко години при условията на съвместно съжителство в  къщата на родителите на Б.,***.

 От съвместното си съжителство, Б. и М.  имат две родени  деца – Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г.

Не се спори по делото, че именно И.В.Б., ЕГН – ********** и К.П.М., ЕГН **********  са родители на децата, което обстоятелство се установява и от приложените по делото удостоверения за раждане на децата.

 По делото е  представен  Договор №1454 от 24.07.2019г.  за предоставяне на социална услуга, от съдържанието на който се установява, че ответницата М. е ползвала социална услуга- временно настаняване в Център „Спешен прием“ към КСУДС-гр. П.

По делото е приет  Договор за наем от 02.08.2019г.,  по силата на който, ответницата М. / в качеството й на наемател/ ползва двустаен апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № 2, ет.5. Жилището се състои от хол, кухня, спалня, баня с тоалетна и тераса, и понастоящем се обитава от ответницата М. и непълнолетната й дъщеря М.  К..

От приетата по делото медицинска документация се установява, че детето В. И. Б., ЕГН ********** е бил с поставена диагноза остър ларинготрахеит, поради което е постапил на лечение в болница „Токуда“- гр. София в периода от 20.12.2019г. до 25.12.2019г.

От изисканите и приети материали по гр. дело №2927 от 2019г. по описа на РС- П. е видно, че цитираното производство е било образувано по подадена молба за защита от домашно насилие от К.П.М., ЕГН ********** против И.В.Б., ЕГН – **********. Производството по делото е приключило с влязло в сила съдебно решение №1204 от 11.09.2019г., с което съдът е отхвърлил молбата на М. за осъществен от Б. спрямо нея на 03.07.2019г. акт на домашно насилие.

От представения по делото заверен препис на трудов договор №32  от 01.08.2019г. , се установява, че бащата Б. работи като техник- механик на хладилна и климатична техника, получава основно месечно възнаграждение в размер на 560.00лв.

По делото, съдът е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Септември. Видно от съдържанието на приетия по делото социален доклад, М. и Б. са съжителствали на семейни начала от около 5 години. Към момента на изготвяне на социалният доклад, основни грижи за децата се полагат от техният баща, като децата се отглеждат при много добри условия. Децата се намират  в добро здравословно състояние, а жилището, в което се отглеждат, представлява масивна двуетажна постройка. Материално- битовите условия са подходящи за отглеждането на деца. Детето Д. И. Б. , ЕГН ********** посещава детска градина в с. В. , обл. П.

Изискан е и социален доклад от ДСП- П., от който е видно, че ответницата М. е започнала работа във фирма „Н. Т.“ЕООД- гр. П. на длъжност „продавач-консултант“, като получава минимално трудово възнаграждение. С по-голямата й дъщеря / М.  К. / живеят в жилище под наем, находящо се в гр. П., предоставящо добри условия за живот.

 В хода на производството по делото е била изслушана съдебно-психологична експертиза, видно от заключението по която, и двамата родители разполагат с добър родителски капацитет, който да осигури задоволяване на потребностите на децата. Изградените отношения между децата и техният баща са много добри.Срещите на децата с тяхната майка са били възпрепятствани, но привързаността на децата към майката е не по-малка от тази към бащата.

 

От показанията на разпитаната в качеството й на свидетел Д. Б.  / майка на ищеца/ се установява, че децата , заедно с техният баща, обитават вторият етаж от семейната къща в с. В. , обл. П., а Б.  и нейният съпруг- първия. М. и Б. се разделили окончателно на 17.07.2019г., след което децата останали да живеят при своя баща. Децата посещават детска градина в с. В. , обл. П., грижи за тях полагат ищецът Б., който разчита на помощта на родителите си. Докато ответницата М. се грижела за децата, често се случвало последните да са със занемарен външен вид, както се случвало и М. да прояви агресивно отношение към тях. След раздялата между родителите, ответницата ходила да търси децата едва 3 пъти, те също не я споменавали.

По делото е разпитана като свидетел Иванка Б.  /съсед на Бончеви/, съгласно показанията на която, децата се отгледат при добри хигиенно- битови условия в къщата на своя баща.

От показанията на св. С. /социален работник/е видно, че грижите, които бащата на децата полага за тях са на много добро ниво, като това е било установено и при извършвани внезапни проверки на социалните служители в дома на семейството в с. В. . Налице е изградена силна емоционална връзка между децата и другите членове на семейството.

От разпита на св. Софка Г.  се установява, че М. е напуснала семйното жилище в с. В. с  голямата си дъщеря, тъй като е била подложена на тормоз от ищеца Б.. Децата останали да живеят в дома на своя баща, тъй като М. не била установена и трябвало да живее на квартира. М. имала голямо желание да се среща с децата си, но Б. възпрепятствал срещите им, което я разстройвало.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел М.  К.  / дъщеря на ответницата/, съгласно показанията на която, по време на съвместното им съжителство, между Б. и М. често възниквали скандали по различни поводи, често породени от вмешателството на родителите на Б. в отношенията им. Впоследствие, след раздялата им, Б. и родителите му не давали на М. да се вижда с децата, проявявали грубо отношение към нея.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, същите са обективни, последователни и непротиворечиви.

 Ищецът Б. е бил изслушан от съда на основание чл.59,ал.6 от СК, като същият е потвърдил изложеното от него в исковата молба. Б.  декларира желание и възможност да се грижи за родените от съвместното си съжителство с  М. деца.

По реда на чл.59,ал.6 от СК е била изслушана ответницата М., която желае да се грижи за децата си и твърди,че разполага с необходимите социално-битови условия за това. Работи в шивашка фирма, с работно време от 08.00 до 17.00 часа през делничните дни.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По отношение упражняването на родителските права спрямо родените от съвместното съжителство деца  Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г.,  съдът намира следното:  Съдът решава въпроса кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство ненавършили пълнолетие деца след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето (децата) и кой да упражнява и родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос, са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Установено е по делото, че бащата на децата  И.В.Б., ЕГН – ********** е трудово зает, последният желае да  се грижи лично за децата и разчита на помощта на близките си / родителите си/ за отглеждането и възпитанието им. Установено е от представеният социален доклад и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели по делото лица, че  понастоящем  бащата живее в жилището на родителите си в  с. В. , което представлява къща на два етажа, със санитарни помещения и двор. Налице са много добри хигиенно-битови условия за отглеждане на деца. Събраните и проверени по делото доказателства  водят до извода, че в този дом  децата са  добре обгрижени, а базовите им  потребности им са задоволени, като същите не се намират  в риск.  От друга страна, по делото, ответницата М. живее в наето жилище, представляващо двустаен апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № 2, ет.5. Жилището се състои от хол, кухня, спалня, баня с тоалетна и тераса, и понастоящем се обитава от ответницата М. и непълнолетната й дъщеря М.  К. .  От приетите по делото доказателства е видно,че родените  от  съвместното съжителство между страните деца живеят понастоящем със своя баща, като базовите потребности на децата са задоволени, жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели, хигиената е на високо ниво. Налице е изградена емоционална връзка между децата и техният баща, както и  с неговите родители. Б. заявява желание да се грижи за децата и за в бъдеще , като за децата се полагат адекватни на възрастта и нуждите им грижи.

Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че малолетните  деца се чувстват добре в жилището на своя баща, каквото е фактическото положение към настоящия момент, като не са налице предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда. Съдът приема, че ищецът  притежава морални и възпитателски качества за отглеждането и възпитанието на детето. Твърденията на ответната страна, съгласно които Б. често злоупотребява с алкохол и шофира в нетрезво състояние , с което излага на риск здравето на децата, останаха недоказани в хода на процеса. Не се ангажираха и безспорни доказателства относно твърдения от М. физически и психологически тормоз от страна на Б., доколкото от изисканите и приети материали по гр. дело №2927 от 2019г. по описа на РС- П. е видно, че цитираното производство  е приключило с влязло в сила съдебно решение №1204 от 11.09.2019г., с което съдът е отхвърлил молбата на М. за осъществен от Б. спрямо нея на 03.07.2019г. акт на домашно насилие.

Ответницата М. не притежава собствено жилище към настоящият момент, поради което съдът приема, че в интерес на малолетните деца Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН ********** е да останат в дома на своя баща в с. В. , обл. П., където се чувстват в позната и сигурна среда. 

По отношение на социалното обкръжение на двамата родители и семейната среда, в която ще се отглеждат децата – установено е, че  след раздялата на двамата  им родители, малолетните деца са останали да живеят при своя баща.  От приетите по делото гласни и  писмени доказателства  не се установяват данни, от които би могло да се направи извод, че те се  отглеждат по вреден и/или опасен за развитието и възпитанието им начин. По отношение на психичната годност и родителски нагласи на родителите да се грижат пълноценно за децата,  съдът счита, че и двамата родители  разполагат с необходимият капацитет и съвкупност от знания и умения да полагат грижи за непълнолетните  деца, децата се чувстват привързани и сигурни в компанията и на двамата си родители.  

Предвид изложеното,  съдът счита, че  следва да се предостави упражняването на родителските права на бащата Б., който е полагал грижи за децата непрекъснато, дори след раздялата с ответницата М., която е напуснала семейното жилище без основателна причина за това,а впоследствие рядко е проявявала инициатива да се види с децата си. В интерес на малолетните деца е да живеят в жилището на своя баща, където са са свикнали и където са налице много добри хигиенно-битови условия за отглеждането им. Условията на живот, които е създал Б., грижите, които е готов да полага за тях, съответстват на нуждите на децата, поради което родителските права следва да се упражняват от него. Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на децата ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на техния баща, а на майката да се определи подходящ режим на лични отношения, който ще даде възможност децата да общуват пълноценно и с двамата си родители, с оглед запазването и развиването на връзката помежду им.

По отношение режима на лични контакти между майката и непълнолетните деца, съдът счита, че следва да  се определи подходящ  режим на лични контакти , за да бъде дадена възможност на децата да изградят и поддържат съответни отношения със своята майка.  Майката ще има право да вижда децата всеки първи и трети петък,  събота и неделя на месеца от 17.00 часа на петъчният ден ден до  18.00 часа на неделния ден с право на преспиване; 1 /един/ месец през лятото , когато  бащата И.В.Б., ЕГН - ********** не е в платен годишен отпуск; всяка четна година – за Коледните празници, считано от 24.12 до 26.12 включително, а всяка нечетна година – за Великденските празници, считано от  Разпети Петък до Велика Неделя включително; всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 30-ти  декември до 2-ри януари включително;  всяка година за рожденият ден на майката К.П.М., ЕГН **********; както и по всяко друго време по съгласие на страните. , за да бъде дадена възможност на децата да изградят и поддържат съответни отношения със своята майка.

По отношение на претенцията за заплащане на издръжка съдът счита, че следва  майката К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***. да бъде осъдена  да заплаща месечна издръжка на непълнолетните деца. Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1 СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата, с оглед ниската си възраст, са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 СК), поради липса на лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. При определянето на издръжката следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК /в сила от 01.10.2009г./ минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или на 152.50лв. в конкретният случай.

 От събраните по делото доказателства е установено, че  децата са съответно на 3 и 4 навършени години към настоящият момент, не страдат от заболявания и нямат нужда от специални грижи, посещават детска градина. По делото  се събраха доказателства относно  получаваните от ответника  Маркови доходи, който са в размер на минималната работна заплата,  поради което дължимата издръжка следва да се определи в минималният  размер, които би позволил на майката  да заплаща дължимата издръжка  без особени затруднения.

Местоживеенето на малолетните деца следва да бъде определено по адреса на техният баща -  с. В. , ул.„Пета” № 26,обл. П.

По отношение на разноските - На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. При този изход на делото, ответницата  М.   следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Б. сторените по делото разноски, тъй като предявените искове бяха изцяло уважени от съда. Видно от материалите по делото,  ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №3007/2019г. в общ размер на 780.00лв., от които 30.00лв. държавна такса за завеждане на делот,  400.00лв. – платено адвокатско възнаграждение и 350.00лв. платен депозит за вещо лице.

На основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответницата  М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- П. също държавна такса в размер на 219.60 лв. - 4 % върху текущата издръжка за периода на тригодишните платежи [(152.50 лева х 36 месеца) х 4%] за всяко от децата, или 439.20лв. общо.

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р          Е          Ш          И : 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между  И.В.Б., ЕГН - **********, с адрес: *** и  К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  непълнолетни деца –  Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г.,  на техния баща  -  И.В.Б., ЕГН - **********, с адрес: ***

ОПРЕДЕЛЯ  местоживеенето на непълнолетните деца - Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г , в дома  на бащата И.В.Б., ЕГН - **********, находящ се на  адрес: ***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения  между  майката К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***  и непълнолетните деца - Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г. и В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г., както следва: майката може да се вижда с децата всеки първи и трети петък,  събота и неделя на месеца от 17.00 часа на петъчният ден  до  18.00 часа на неделния ден с право на преспиване в дома на майката; 1 /един/ месец през лятото , когато  бащата И.В.Б., ЕГН - ********** не е в платен годишен отпуск; всяка четна година – за Коледните празници, считано от 24-ти декември до 26-ти декември включително, а всяка нечетна година – за Великденските празници, считано от  Разпети Петък до Велика Неделя включително; всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 30-ти  декември до 2-ри януари включително; всяка година за рожденият ден на майката К.П.М., ЕГН **********, както и винаги по взаимно съгласие между  родителите

ОСЪЖДА майката К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***   , да заплаща на детето  Д. И. Б. , ЕГН **********, родена на ***г, чрез неговия баща и законен представител И.В.Б., ЕГН - **********,  ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -  24.07.2019г.- до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА майката  К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***   , да заплаща на детето В. И. Б., ЕГН **********, роден на ***г. , чрез неговия баща и законен представител И.В.Б., ЕГН - **********,  ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -  24.07.2019г.- до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** ,  ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Б., ЕГН - **********, с адрес: ***, сумата от 780.00лв. /седемстотин и осемдесет лева /, представляваща сторените от  ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- П., сумата от общо 439.20лв. / четиристотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - П. 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: