Решение по дело №105/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Кирил Живков Чакъров
Дело: 20227160700105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 63

гр. Перник, 03.05.2022г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                 

                                                                СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 105 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Д.О.П. срещу отказа на ВПД началника на Второ РУ при ОД на МВР-гр. Перник за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие с рег. № 3796з-629 от 15.12.2021г. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като е издаден  при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. Счита, че административния орган неправилно е приел наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, възпрепятстващи снабдяването му с исканото разрешително. Счита, че поставената му диагноза в миналото търпи ревизия, доколкото от дълго време не е усещал никакви симптоми на психическо заболяване. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа същите основания, представя само за сведение на съда удостоверение за боравене с огнестрелно оръжие /приложено по административната преписка/, гарантира, че е в отлично здравословно състояние, иска  от Съда да отмени атакуваният административен акт. Не се претендират  разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ВПД началника на Второ РУ при ОДМВР – гр. Перник, редовно призован се представлява от процесуален представител. Поддържа становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,  съответно възложените им разходи за назначената по делото съдебно психиатрична експертиза (СПЕ).

След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд – Перник, приема от фактическа страна за установено следното:

Административното производство е започнало по повод заявление на жалбоподателя с рег. № 379600-10371/16.11.2021г. за издаване на разрешение за придобиване на един брой ловна гладкоцевна пушка. Към заявлението жалбоподателят е приложил: карта за предварителен медицински преглед, включително от лекар психиатър, въз основа на който преглед е дадено становище, че лицето е физически и психически здраво; удостоверение за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие; лична карта; заверен ловен билет и членска карта за настоящата година; документ за завършено образование и документ за платена такса.

По повод на заявлението е извършена проверка, резултатите от която към административната преписка са приобщени справка за съдимост, удостоверение на Националната следствена служба и уведомление на лекар психиатър към ДКЦ – 1 Перник. Резултатите от проверката са обективирани в докладни записки с № УРИ 3796р-14441/2021г. и № УРИ 3796р-13675/2021г и справка УРИ 3796р-13845/2021г. до Началника на второ РУ – Перник. При проверката е установено, че срещу лицето е било образувано досъдебно производство № 419/2019г. по описа на Второ РУ - Перник, за деяние по чл. 325б от НК, прекратено поради невменяемост. Установено било още, че лицето страда от психично заболяване – ***, с давност от няколко години. Същият е бил освидетелстван в рамките на досъдебно производство водено срещу него, като към онзи момент е бил в разгърната фаза на психичното си заболяване. Към настоящия момент лицето е в стабилно състояние на ремисия на заболяването, което се дължи на редовния прием на лекарства. Констатирано било още, че лекарят издал представената пред административния орган  карта за предварителен медицински преглед не бил запознат със случая и не бил уведомен от лицето за историята на заболяването си. Информацията относно психичното здраве на лицето е основана на представено по административната преписка Уведомление № 494/22.11.2021г. на лекар психиатър към ДКЦ – 1 Перник.

На база на събраната информация ВПД началника на Второ РУ – Перник е издал отказ за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие. Административният орган е приел, че заявителят е представил необходимите документи, но е счел, че същият се лекува и страда от психично заболяване – основание за отказ по чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ.

В хода на настоящото производство е назначена съдебно психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице психиатър. От  заключението е видно, че лицето Д.О.П. страда от психично заболяване с диагноза „***“ – понастоящем в ремисия. Същият не се води на психодиспансерен отчет, няма данни по отношение на лицето да е провеждано болнично психиатрично лечение. Към момента лицето е в стабилно психично състояние  /ремисия/, може да контролира действията и постъпките си. През 2019г. П. е бил освидетелстван в рамките на досъдебно производство, към онзи момент е бил в разгърната фаза на психичното заболяване. Състоянието му изисква непрекъсната поддържаща терапия, при отказ от прием на такава последствията са обостряне на заболяването и разгръщане на нова болестна афективна фаза. Симптоматиката на заболяването се изразява в следното: параноидни налудности за преследване и въздействие, болестно променено настроение, болестно променена активност, дезорганизирано поведение. Засяга се възможността лицето в тези състояния правилно да възприема и анализира обстоятелствата и да реагира адекватно нормална ситуация и стресогенно събитие. В заключение според експертизата Д.О.П. страда от психично заболяване, като в момента е в период на медикаментозна ремисия – „светъл“ период без болестни симптоми. Ремисията е пълноценна, но е възможно да има отключване на нов афективен период при обостряне на заболяването. 

Съдът кредитира изцяло изводите на експерта, заключението е пълно всестранно и мотивирано, напълно отговаря на поставените задачи, същото не е оспорено и от страните по делото.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от (1). компетентен орган, предвид нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ,  (2). спазена е установената от закона форма, (3). в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Администратвиният орган съвсем правилно е извършил действия по събирането на информация, която цели да установи наличието или липсата на пречки за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, актът е издаден в законоустановения срок. (4). Съдът намира, още, че обжалваният акт не противоречи и на материалния закон. Едно от изискванията за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е лицето да не страда от психическо разстройство – отрицателен факт, който представлява конкретно състояние от обективната действителност и поради това може да е предмет на доказване. Тежестта да установи този отрицателен факт и в административното и в съдебното производство е на жалбоподателя, защото извежда от него изгодни правни последици и защото се стреми да установи, че са били налице предпоставките за издаване на исканото разрешение.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. Легална дефиниция на понятието "психично разстройство" по настоящем липсва. Налице е била такава в отменената НАРЕДБА № 10 от 26.05.1987 г. за организацията и дейността на психиатричните служби. Съгласно § 2 от ДР на наредбата "Психични разстройства" са всички заболявания и болестни състояния, включени в раздел пети на Международната класификация на болестите - 9-та ревизия, 1975 г. Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му е съответен на този, които има в общоупотребимия български език. В общоупотребимия български език психично разстройство е психично заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти.  Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ определя отрицателните предпоставки, при наличието на които законът не разрешава носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. Нормата е ограничителна и тълкуването й може да бъде само senso stricto още повече, че става въпрос за разрешаване на дейност, източник в определена степен на обществена опасност.

Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че лицето страда от психично заболяване. От заключението на вещото лице може да се направи недвусмислен извод, че лицето е с диагноза  „***“ – понастоящем в медикаментозна ремисия.  Проведеното от жалбоподателя доказване по делото, че не страда от психично разстройство, предвид събраните доказателства по делото е непълно – то не създава едно напълно сигурно убеждение, че лицето макар и понастоящем в период на медикаментозна ремисия – „светъл“ период без болестни симптоми, не страда от психично заболяване. Обстоятелството, че лицето не се води на психодиспансерен отчет и липсата на данни за провеждане на болнично психиатрично лечение не са достатъчни да опровергаят  наличието на психическо разстройство у жалбоподателя.  Напротив състоянието му изисква непрекъсната поддържаща терапия, при отказ от прием на такава последствията са обостряне на заболяването и разгръщане на нова болестна афективна фаза.

При тези обстоятелства и предвид естеството на акта, чието издаване се търси, а именно  – разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, съдът намира, че правилно административният орган, компетентен да се произнесе по искането е отказал да го издаде. (5). В тази връзка следва да се подчертае, че издаденият акт напълно съответства и на целта на закона, тъй като става въпрос за разрешителна дейност, източник в определена степен на обществена опасност,  което предопределя придобиването на огнестрелно оръжие  да е достъпно само за лица, чието поведение при ползването му, не би застрашило тяхното или на други лица здраве и живот.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е съобразен както с материалния закон, така и с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на ответника за присъждане на разноски, изразяващи се в размера на минималното възнаграждение за юрисконсулт за осъщественото процесуално представителство за настоящото производство, а също така и възложените му разходи за СПЕ. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Разпоредбата на чл. 24 от Наредбата регламентира, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По делото са възложени разходи на ответника в размер на 100.00 /сто/ лева за изготвяне на СПЕ. Във връзка с изложеното жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 100.00 /сто/ лева и хонорар на вещото лице в размер на 100. 00 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.О.П. срещу отказа на ВПД началника на Второ РУ при ОД на МВР-гр. Перник за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие с рег. № 3796з-629 от 15.12.2021г.

ОСЪЖДА Д.О.П., да заплати на ОД на МВР – гр. Перник съдебни разноски, в общ размер на 200 /двеста/лева.

Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Р. България, в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК.

                                                          СЪДИЯ:/п/