Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 21.12.2022г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На девети декември две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Зоя Тренева
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№660 по
описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от А.Т.С., с ЕГН **********, с адрес *** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
с ЕИК …., със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“…..“ №260.
Твърди се, че на 30.01.2008г. между страните е сключен
договор за банков кредит №HL 32991 за сума в размер на
25 000 лв., с краен срок на погасяване 25.02.2031г.Съгласно чл.3, ал.1 от
този договор, годишната лихва била в размер на сбора на базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредитив лева плюс договорена надбавка от 4.95, като към
моманта на сключване на договора за кредит БЛП на банката бил в размер на 7.5
%.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора, в случай, че по време
на действие на настоящия договор банката промени БЛП за жилищни кредити,
размера на погасителната вноска се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което с подписване на договора кредитополучателят дава своето
неотменимо и безусловно съгласие.
В чл.13 от договора, било заложено едностранно право
на банката да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операции си като измененията влизат в сила от деня на
промяната и стадват задължетелни за страните.
Твърди се, че банката-ответник в производството,
нарушава принципа за добросъвестност , като текстовете на чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3 от договора не са съставени по прозрачен начин, така че ищецът да може да
прецени икономическите последици от сключването на договора.Посочените клаузи
били неравноправни по смисъла на чл.143 ЗПП.Промяната в стойността на лихвения
процент била предоставена изцяло на преценка на банката, без да е посочена
методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина
по чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП или зависимост от външни фактори, съгласно чл.144, ал.3
т.1 ЗЗП.При липса на обвързаност на
изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели,
кредитополучателят не получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, по който банката може едностранно да променя цената на предоставената
финансова услуга.
По същите съображения, неравноправна била и клаузата
на чл.13, ал.1 от договора, предвиждаща право на банката да променя дължимите
лихви, като изменението влизало в сила от деня на приемате им от компетентните
банкови органи.Така уговорената клауза давала на банката право да променя
приложемите към договора лихви по своя
преценка, без да е посочена методиката за това.
На ищеца не била предоставена информация какви са
очакваните промени относно БЛП , нито какви действия може да предприеме , за да
намали риска от прекомерно оскъпяване на кредита.Още повече, в договора не бил
предвиден никакъв механизъм за защита, при наличие на злоупотреба от страна на
банката.
Изведен е извод, че посочените неравноправни клаузи за
изменение на БЛП, водещ до изменение в размера на вноските, приложимата
договорна лихва би следвало да бъде в размер на първоначално договорение БЛП
-7.5 % плюс договорна надбавка в размер на 4-95 пункта, т.е 12.45 %.
Твърди се също така, че клаузата на чл.8, ал.2 от
договора, съдържаща отнапред уговорено обезщетение при предсрочно погасяване на
кредита, също е неравностойна и в този смисъл нищожна.
На основание нищожни клаузи от договора, ищецът бил
надплатил суми, в размер значително
по-висок от договорения.
На база гореописаното се претедира прогласяване на
нищожност на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от договора и осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лв., като заплатена без
основание, въз основа на нищожни клаузи от договора.Иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е
увеличен по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК, на два пъти-на 13 749.85
лв. и на 18 043.46 лв., за която сума е предявен иска.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Не се спори относно
фактическата обстановка, изложена в исковата молба.Не се спори също така, че
банката, съгласно уговореното в чл.3, ал.5 от договора е променяла дължимата
вноска, на база изменен лихвен процент на 7 пъти.Доколкото е предявен иск за
заплатени без основание лихви е повдигнато правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност.Посочено е, че на два пъти ищецът е бил в просрочие
за погасяване на вноските по кредита, поради което и по негово искане кредита е
преструктуриран.Подробно и мотивирано са оспорени доводите на ищеца за
нищожност на договорните клаузи.
По делото са приети като доказателства: договор за
банков кредит и погасителен план към него,
допълнително споразумение от 18.06.2009г., допълнително спорумение от
16.07.2010г., искане за усвояване суми по кредит от 22.02.2008г., бордеро за
усвояване на кредит, молба от 12.06.2009г. за предоговаряне/ преструктуриране
на кредит, молба от 08.07.2010г. за преструктуриране на ипотечен кредит,
погасителен план от 19.06.2009г., погасителен план от 19.07.2010г., извлечение
от разплащателна банкова сметка, ***, профил на клиент, нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, актуален и първоначален погасителен план,
методология за определяне на базисни лихвени проценти, справка за промени в
нивата на БЛП за ипотечни кредити на Пощенска Банка, справка за промяна на
лихвен процент по кредит на ищеца.Като доказателства по делото са приети и
протоколи от заседания на комитет по управление на активите и пасивите на ответника
, както и справка за актуален размер на дълга на ищеца.Приети са като
доказателства и две съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от в.л. Й..
От описаните доказателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 30.01.2008г. между „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД и
ищеца в производството бил сключен договор за потребителски кредит.Отпусната
била сума в размер на 25 000 лв. със срок на погасяване от 276 месеца.За
обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека.Главницата по кредита
се олихвявала с годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период плюс договорна
надбавка в размер на 4.95 пункта.Към моманата на сключване на договора БЛП бил
в размер на 7.5 %.Кредитът следвало да се погасява на равни месечни вноски в
размер на 275.32 лв.Договорено било, че при предсрочно погасяване,
кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената главница, както и връща кеш бонуса, посочен в чл.8 от договора.
Към датата на сключване на договора-30.01.2008г.
годишната лихва при БЛП за жилищни кредити била в размер на 7.5 % и договорна
надбавка в размер на 4.95 пункта или общо 12.45 %.При така формиран погасителен
план, сумата за погасяване към 09.04.2021г.
при 157 вноски по 275.32 лв. ще е погасена сума в размер на
43 225.24 лв., от които 6 232.82 лв.-главница и лихва в размер на
36 992.42 лв.Реално били изплатени от страна на ищеца сума в размер на
56 975.09 лв., от които 4 797.22 лв.-главница и 52 177.87
лв.-лихва.В този смисъл, вещото лице е посочила, че ищецът е погасил в повече
при главницата в размер на 1435.60 лв. и при лихвата в повече 15 185.45
лв., като цяло по кредита разликата била в размер на 13 749.85 лв.
Базовият лихвен процент, приет на заседания на
комитета по управление на активите и пасивите на ответника за жилищни кредити
за периода бил както следва:
От 01.09.2007г. до 24.03.2008г.-7.50 % + 4.95
пункта-12.45 %.
От 24.03.2008г. до 09.06.2008г.-7.75 % + 4.95
пункта-12.70 %.
От 09.06.2008г. до 07.07.2008г.-8.25 % + 4.95
пункта-13.20 %.
От 07.07.2008г. до 10.10.2008г.-9.00 % + 4.95
пункта-13.95 %.
От 10.10.2008г. до 01.10.2012г.-10.50 % + 4.95
пункта-15.45 %.
От 25.08.2011г. до 25.10.2012г.-10.50 % + 6.27
пункта-16.77 %.
От 25.11.2012г. -10.25 % + 6.27 пункта-16.52 %.
През периода били сключени две допълнителни
споразумения:
Допълнително споразумение от 18.06.2009г., по което
задълженията към 18.06.2009г. са в размер на 26 500.87 лв., от които
56.53-просрочена главница, 1394.45 лв.-просрочена лихва, 24 804.13
лв.-редовна главница и 245.76 лв.-редовна лихва.Ищецът се задължил да внесе
еднократно дължимата сума в размер на 1208.89 лв., като се съгласил да бъде
транформирана чрез натрупване към дължимата редовна главница.На тази база,
договорената усвоена главница станала в размер на 26 208.89 лв.
От 25.06.2009г. споразумението е прекратено, поради
неплащане на две дължими месечни вноски, поради което кредитополучателят губи
право да ползва облекчение.В съответствие
с т.VI от споразумението,
в този случай Банката едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да
е волеизявление прекратява действието на т.V и променя условията на погасяване,
с което определя размера на дължимите погасителни вноски с нов погасителен
план.
На 16.07.2010г. е подписано ново споразумение, според
което ищецът дължи и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от
датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение.Страните се
съгласили, че всички плащания по допълнителното споразумение се прибавят чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена главница.Задължениета по това
допълнително споразумение били в размер на 28.71 лв.-просрочена главница,
1711.11 лв.-просрочена лихва, 50 лв.-просрочени такси и 25 984.31
лв.-редовна главница.След двете споразумения към главницата били прибавени
1 208.89 лв. –от 18.06.2009г. и 1 789.82 лв.-по споразумението от
16.07.2010г.В тези суми били включени просрочена главница по двете споразумения
45.51 лв.-по първото и 28.71 лв. по второто.С така прибавените суми, усвоената
главница станала в размер на 28 328.31 лв.При това, вещото лице е
посочила, че по този начин ищецът е изплатил в повече от първоначално
договореното за периода 25.08.2011г. до 09.04.2021г. в размер от 4 293.61
лв.
При гореописаната релевантна за спора фактическа
обстанвока, за съда се налагат следните правни изводи:
Договорна клауза е неравноправна при наличието на
следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя. Основният критерий за приложимост на
изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като само
тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали
конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия
принцип, въведен с чл.
143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.
Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в
самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.
143 от ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя,
т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва –
съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл.
143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност
за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при
които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази
клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП е неприложимо. Посочената разпоредбата изключва
неравноправността при клаузи със смисъла по чл.
143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП,
съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни
фактори, които са извън волята и контрола на търговеца, но когато кредиторът се
позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на
лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение
необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов
контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови
услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на
обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при увеличение на
цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права са предмет на
закрила. Изключението следователно е въведено при презюмирана от закона
добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното
поле на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП, което следва както от целта на закона, така и от
систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 от
ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени,
почтеността на добрия търговец предпоставя "методът на промяна в цените да
е описан подробно и ясно в договора". Посочването като част от
съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на
заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на
банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди
както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би
била дължимата от него месечна вноска.
В конкретния случай, в чл.3, ал.5 от договора е
регламентирано, че „Действащия БЛП на Юробанк и Еф Джи България АД не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните.Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата,
от която е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони.Договорените в настоящия договор надбавки не се променят, чл.6, ал.3 „ В
случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП,
размера на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на
настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.“, чл.8, ал.2
„При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя
дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница,
както и пропорционално връщане на Кеш бонуса, така както е посочено в раздел
2.“, чл.13 „Банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си.Измененията в тарифата влизат в сила в деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор.“
Страните по договора имат качествата на доставчик и
потребител на финансова услуга. В хода на производството ответникът, чиято е
доказателствената тежест с оглед чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП/ не е представил доказателства, че включването на оспорените
клаузи в договора, е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на
съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание, а от друга страна е
несъмнено, че като предварителни и едностранно формулирани от кредитора,
клаузите на договора за сключване на съответния вид кредитен договор, относими
за неопределен период от време и неопределен кръг правни субекти, също не са
индивидуално уговорени. Клаузите на договора за кредит, в частта, предвиждаща,
че базовият лихвен процент се определя периодично и едностранно от кредитора
чл. 3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора,
са неравноправни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. С тези клаузи, промяната на базовия лихвен процент е
предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл. 144, ал. 2, т.
1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените
изключения не са приложими. Не са предвидени каквито и да е било алгоритъм или
правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства
и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с
изменението на стойностите на факторите, които основание за промяната. По
изложените съображения следва да се приеме, че клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6,
ал.3 и чл.13 от договора са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
По отношение на иска за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл. чл.8, ал.2 „При частично или пълно предсрочно погасяване на
кредита, кредитополучателя дължи такса в размер на 4% върху размера на
предсрочно погасената главница, както и пропорционално връщане на Кеш бонуса,
така както е посочено в раздел 2.“ следва да се посочи следното:
Съгласно чл.
41, ал. 3 и ал. 4 от Закон за
кредите за недвижими имоти на потребителите кредиторът има право на
справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които
са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто
от предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди
изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му, а след този
период предсрочното погасяване е без санкции. По силата на § 4 от ПЗРЗКНИП
визираните разпоредби са приложими и към процесния договор за кредит, а
клаузата на чл. 8, ал. 2 от него е в пълно противоречие със закона, доколкото
предвижда кредитополучателят да заплати неустойка от 4% при предсрочното му
издължаване. При съобразяване на обстоятелството, че кредитът е усвоен преди
повече от 12 месеца, кредиторът не би могъл да търси никакво обезщетение за
предсрочното му погасяване, поради което и клаузата следва да бъде изцяло
прогласена за нищожна.
При горните изводи за основателност на предявените
искове по чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.143 ЗЗП, то изцяло основателен е и иска по
чл.55, ал.1 ЗЗД.Въз основа на нищожни клаузи ищецът в производството е заплатил
в повече на ответника до момента в размер
на 13 749.85 лв. в сравнение с първоначалния погасителен план и без
изменение на лихвения процент.
На следващо място следва да се посочи, че описаното от
вещото лице като „капитализация на лихвата“, съобразно две допълнителни
споразумения по съществото си представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.Уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва
представлява анатоцизъм, което е допустимо само мегжду търговци.Двете
споразумения, уреждащи добавяне на изтекли лихви към главницата и последващото
им олихвяване са нищожвни на това основание и заплатените по тях суми, съдът
намира, че също са изплетин без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД.В този смисъл иска
е основателен и за тази сума, която според заключението на вещото лице е в в
размер на 4 293.61 лв., в който смисъл иска е основателен в пълен размер.
Следва да се посочи, по сумата в предходния абзац от
една страна представлява изплатени лихви, поради което съдът счита, че е част
от исковата претенция и с тази сума ищецът увеличи само размера на иска си, а
не го измени.От друга страна за неразноправни, а в този смесъл нищожни клаузи
съдът следи и служебно/ арг. От чл.411, ал.2 т.2 и 3 ГПК/.
По възраженията на ответника:
Възражението на ответника за погасяване/ частично/ на
претенцията по давност е неоснователно.Претендираните суми са изплащани от
ищеца въз основа на действащ между страните договор.Съгласно разпоредбата на
чл.114 ЗЗД давност започва да тече от моманта, в който вземането е станало
изискуемо.вземането на ищеца става изискуемо, определено по основание и размер
и с настъпил падеж едва след прогласяване на нищожност на договорните клаузи
въз основа, на които е изплащано.В този смисъл, съдът намира, че за вземанията
на ищеца погасителна давност не е текла и това възражение е неоснователно.
Възражението, че част от вноските са правени от трети
лица, поради което не е налице обедняване при ищеца, съдът намира, че също е
неоснователно.Действително, видно от второто заключение на вещото лице, част от
вноските са правени от трети лица.Плащането от трети лица, по конкретна сметка
на ищеца, с цел погасяване на конкретни месечни вноски по негов кредит може да
има най-различно основание и да е въз основа на различни правоотношения.Но
същите плащания, без съмнение1 са част от неговата имуществена сфера, поради
което не означава, че същия няма право да иска тези средства като получени от
ответника без основание.При липса на основание за тези плащания, същото е
предмет на друго правоотношение със страни третите лица и ищеца.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 2 432 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.Възражението на ответника, направено в
съдебно заседание, за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение и
намаляването му, съдът намира за неоснователно.Договореното и изплатено
възнаграждениее в размер малко над минимума по чл.7, ал.2 т.2 от Наредба
№1/2004г.От друга страна, съобразявайки правната и фактическа сложност на
спора, броя на проведените съдебно заседания, съдът намира, че това възражение
е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между А.Т.С., с
ЕГН **********, с адрес *** и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ….., със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“………“ №260, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от договор за потребителски кредит HL 32991 от
30.01.2008г., сключен между страните са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
вр.чл.143 ЗЗП.
Осъжда „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ……, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“….“ №260 да заплати на А.Т.С., с ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер на 18 043.46 лв., като изплатена от ищеца на
ответника без основание, въз основа на нищожни клаузи от сключения между тях
договор, съобразно предходния абзац, ведно със законна лихва, считано от
09.04.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на А.Т.С.
деловодни разноски в размер на на 2 432 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: