№ 1015
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3126016 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на С.Я.Т., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения
подробно изложени в жалбата и допълнително становище от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в
писмено становище намира за неоснователна жалбата. Претендира и
разноски.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.10.2019г. около 12.10ч автомобил с рег. № **, марка „БМВ”, модел
1
„Х3”, собственост на дружество представлявано от жалбоподателя, се движел
в гр.Пловдив по бул.„Санкт Петербург”. В близост до №1 скоростта му била
78 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното
било заснето с преносима система за контрол на скоростта ARH SAM S1. В
последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя практически не спори, нито навежда други
проверими фактически положения. Ако същия обаче не е управлявал
автомобила на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки
процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което
дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че
той лично е управлявал посоченото МПС, собственост на дружество което
представлява като управител. Не е основателно възражението, че не било
установено по несъмнен начин извършеното нарушение. По делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на
техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази
насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази
насока. Приложена е фотоснимка за разположението на техническо средство,
както и на самото МПС. В последната изрично са посочени номера на
техническото средство, който съвпада с този от електронния фиш. Не е
налице нарушение и с непопълването на графите за първо и последно
изображение в протокола по чл.10 от Наредбата. Пак в снимката от
нарушението е виден номера на изображението. В този смисъл е без значение
колко точно други нарушения са констатирани на процесната дата, защото
нарушението извършено от жалбоподателя е категорично установено. Налице
е нарушение на нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП от страна на жалбоподателя,
2
който съобразно вида управлявано МПС, не е спазил ограничението за
скорост в населено място посочено в тази норма.
На следващо място не е основателно възражението за изтекла давност
по чл.34 ЗАНН. Всъщност тази норма не предвижда нищо досежно
електронните фишове. При това положение важи абсолютната давност от
четири години и половина по чл.82 НК. Този срок не е изтекъл. Действително
когато нарушението е извършено в един отдалечен период от време спрямо
момента на връчване на ел.фиша, то това обективно затруднява защитата по
него, но такъв е законът. Това се отнася за всяко административно
нарушение, дори когато е издаден акт и НП.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 28 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била по-
висока – 81 км/ч и превишение 31 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя.
С оглед този изход на делото ОДМВР Пловдив има право на разноски
съгласно нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани своевременно с
писмено становище, изготвено от юрисконсулт. В случая разноски за
юрисконсултско обслужване пред настоящата инстанция в размер на 80 лева
са съответни на извършеното. Тази сума следва да се възложи в тежест на
жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3126016 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на С.Я.Т., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя С.Я.Т., с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата от 80 лева разноски пред настоящата инстанция за
3
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4