Решение по дело №376/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 12
Дата: 11 февруари 2010 г. (в сила от 16 март 2010 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20093220100376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 11. 02. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на трети февруари две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00376 по описа за 2009г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    От „ БНП П. П. Ф. ” ЕАД гр. С. е постъпило заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично вземане срещу длъжника К.К.Б., ЕГН ********** Г. Т. за сумите, както следва:

    -1187. 37 лв –главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS 01080752 от 09. 08. 2007 год.

   -възнаградителна лихва-459. 29 лв за периода 18. 04. 2008 г- 20. 08. 2009 година

  -обезщетение за забава-174. 26 лв за периода 20. 05. 2008 г до датата на подаване на заявлението- 31. 08. 2009 год.

  -законната лихва от датата на подаване на заявлението- 31. 08. 2009 г до окончателното изплащане на сумата по главницата.

  Претендират се и разноските по делото.

  По заявлението било образувано ч. гр. д. № 00275/ 2009 г на РС Г.Т.

    Съдът е издал по това заявление Заповед № 322 от 02. 09. 2009 год. за изпълнение на парично задължение. В законовия срок от длъжника е постъпило писмено възражение, с което оспорва вземането. В указания му от съда едномесечен срок заявителят е предявил искова молба срещу длъжника за установяване на вземането си.

    Така предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415,ал.1 ГПК.

    В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните обстоятелства и твърдения:

     В исковата молба се твърди,че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № PLUS 01080752/09.08.2007 год. ищецът  е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата от 1500 лв,предоставяйки го като наличност по банковата сметка ***.По силата на договора било уговорено ответникът като кредитополучател да заплати това задължение на 24 месечни равни вноски в размер на 102.59 лв всяка вноска.В чл.3 от договора било уговорено,че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по заема,ведно с надбавка,покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,съставляваща печалбата на кредитора.С подписа си ответникът като кредитополучател е удостоверил, че заетата сума е изцяло получена от него.Твърди се,че ответникът е заплатил 7 от дължимите вноски и е преустановил плащанията на 18.04.2008 г и не е погасил задължението си в договорения срок и досега.Съгласно чл.5 от Общите условия по договора,при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,ведно с направените за събирането на вземането разноски за телекомуникационни услуги и други по преценка на кредитора.

   С оглед горното ищецът иска съдът да признае за установено по отношение на ответника,че последният в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит дължи  на ищеца :

   -сумата от 1187. 37 лв  дължима главница по предоставен му кредит

   -сумата от 459. 29 лв- договорена възнаградителна лихва за периода 18. 04. 2008 г до 20. 08. 2009 г

   -сумата от 174. 25 лв- договорено обезщетение за забава за периода от 20. 05. 2008 г до 31.08. 2009 г

   -законната лихва върху дължимите суми от 31. 08. 2009 год. до окончателното издължаване

   Претендират се и разноските по делото.

   Така предявен искът се явява с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

    В законовия срок по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор,не е взето становище по исковата молба и не са представени някакви доказателства.

    В съдебно заседание ответникът се явява лично и прави признание на иска.

 

     Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна: 

     По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № PLUS 01080752/ 09. 08. 2007 год. ищецът  е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата от 1500 лв, предоставяйки го като наличност по банковата сметка ***. По силата на договора било уговорено ответникът като кредитополучател да заплати това задължение на 24 месечни равни вноски в размер на 102. 59 лв всяка вноска. В чл. 3 от договора било уговорено, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. С подписа си ответникът като кредитополучател е удостоверил, че заетата сума е изцяло получена от него. Ответникът е заплатил 7 от дължимите вноски и е преустановил плащанията на 18. 04. 2008 г и не е погасил задължението си в договорения срок и досега. Съгласно чл. 5 от Общите условия по договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разноски за телекомуникационни услуги и други по преценка на кредитора.

   С оглед горното съдът намира за доказано, че ответникът  в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит дължи  на ищеца :

   -сумата от 1187. 37 лв- дължима главница по предоставен му кредит

   -сумата от 459. 29 лв- договорена възнаградителна лихва за периода 18. 04. 2008 г до 20. 08. 2009 г

   -сумата от 174. 25 лв- договорено обезщетение за забава за периода от 20. 05. 2008 г до 31. 08. 2009 г

   -законната лихва върху дължимите суми от 31.08.2009 год. до оконча-

телното издължаване на главницата.

   Искът се явява основателен и съдът следва да признае за установено твърдението в исковата молба. Ответникът на основание чл.78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 36. 42 лв за платена държавна такса по делото и в размер на сумата от 100 лв за адвокатско възнаграждение, или общо в размер на сумата от 136.42 лв.

 

 

    Водим от изложеното,съдът      

 

                                             Р         Е        Ш        И   :   

       ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника К.К.Б., ЕГН ********** Г. Т., че същият дължи на „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С.  суми, както следва:

    -1187. 37 лв –главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS 01080752 от 09. 08. 2007 год.

   -възнаградителна лихва-459. 29 лв за периода 18. 04. 2008 г- 20. 08. 2009 година

  -обезщетение за забава-174. 26 лв за периода 20. 05. 2008 г до датата на подаване на заявлението- 31. 08. 2009 год.

  -законната лихва от датата на подаване на заявлението- 31. 08. 2009 г до окончателното изплащане на сумата по главницата, а така също и сторените по ч. гр. д. № 00275/ 09 г на РС Г. Т. разноски в размер на 136. 42 лв.

 

       ОСЪЖДА К.К.Б. да заплати на „ БНП П.П. Ф. „ ЕАД гр. С.   разноски в размер на 136. 42 лв.

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д.в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :