Решение по дело №921/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 882
Дата: 30 юни 2021 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20217050700921
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2021г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Варна, ІІ касационен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА

    ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска

в присъствието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 921/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. *** против Решение № 31/31.03.2021г., постановено по НАХД № 449/2020г. по описа на Районен съд Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0324-000824/02.10.2020г. на Началник група към ОДМВР-Варна, РУ Провадия, с което са й наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП. Жалбоподателят счита решението на Районен съд Провадия за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени, както и да отмени процесното наказателно постановление. Изложени са доводи, че липсата на подадено възражение срещу съставения АУАН не доказва вината на лицето. В съдебно заседание,чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. ***, против Наказателно постановление № 20-0324-000824/02.10.2020г. на Началник група към ОДМВР-Варна, РУ Провадия. За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

      На 26.07.2020г. в гр.Провадия, на ул.“Янко Сакъзов“ до сградата на ЕРП Север в посока ЖП Гара, около 04.15 часа, мл. автоконтрольор към ОД МВР, РУ-Провадия, спрял за проверка л. а. "Ауди А4“ с рег.№ **, управляван от П. Н. К.. Била извършена проверка за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ARBB 0090, като при извършването на самата проверка лицето не било в състояние и отказвало да бъде изпробвано с техническото средство. Издаден му бил талон за медицинско изследване №0211732. При проверката било установено,че лицето не носи и свидетелство за управление на МПС и контролен талон. К. е дала кръвна проба, като видно от протокола за химическа експертиза № 695/27.07.2020г. била установена концентрация на алкохол в кръвта 1,12 промила. За констатираното нарушение – управление на лек автомобил с недопустима концентрация на алкохол и не носенето на свидетелство за управление на МПС и контролен талон срещу нея бил съставен АУАН, серия "АA", бл. № 608028/ 26.07.2020г., който бил подписан от нарушителя без възражения. Издаден бил Талон за изследване бл. № 0211732/ 26.07.2020г., в който бил отразен отказа на лицето да бъде изпробвано с техническо средство. Талонът е връчен срещу подпис на К. в 04,50 часа, с който същата е била запозната със задължението си до 05,20 часа да се яви в ЦСМП-гр.Провадия за даване на кръвна проба. Въззивникът се е възползвал от възможността да даде кръвна проба за изследване, като видно от изготвения протокол за химическа експертиза №695/27.07.2020г. била установена концентрация на алкохол в кръвта 1,12 промила. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което АНО издал НП на 02.10.2020 г., като административно-наказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал К. налагайки й глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП. 

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: надлежно съставен АУАН, докладна записка, Талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и показанията на свидетели.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушенията, за които е привлечено към административно-наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 изрично казва, че наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000лв.

Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от Районен съд Провадия.

Неоснователни са касационните възражения, касаещи извършване на нарушението на въпросната дата. Нито в жалбата, нито в хода на въззивното производство касаторът е поискал събирането на доказателства, които да опровергаят тезата на обвинението. Простото оспорване на фактическите констатации на наказващия орган не е достатъчно да се приеме, че те са неверни. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Ако касаторът е считал, че удостовереното в него не отговаря на действителното положение, е имал възможност да го обори по предвидения в закона ред, което той не е сторил. При положение, че в хода на процеса не са ангажирани годни доказателства, които да опровергават или разколебават достоверността на представените от ответника доказателства, то правилно и обосновано районният съд ги е кредитирал и е основал фактическите си констатации на тях. ВРС е спазил изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и не е допуснал едностранчивост и/или избирателност при проверката и обсъждането на доказателствата, която да опорочава вътрешното му убеждение по фактите.

Правилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление относно установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните стойности по  чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, която концентрация е установена по предвидения от законодателя ред, като правилно са му наложени по вид и размер наказания предвидените в санкционната норма. Предвид обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани в посочената разпоредба като вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е обсъждал въпросът за индивидуализацията им. Правилни са мотивите на съда за потвърждаване на наказателното постановление и за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата, касаещи административното нарушение, както и фактическите основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

От показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел – Рафедов, който е съставил АУАН, се установява, че в автомобила на касаторката е имало „поне още двама или трима души“. В случай, че касаторката смята, че не е извършила нарушението – не е управлявала автомобила, а същият е бил паркиран, то е могла да призове някой от присъстващите при установяване на нарушението, за да потвърди нейната теза, съответно да опровергае фактическата обстановка.

В касационната жалба се твърди, че липсата на подадено възражение срещу съставения АУАН, не означава, че е извършила вменените й административни нарушения. Първо, въззивният съд е основал своите правни изводи на база представените доказателства, свидетелски показания. Второ, наличието или липсата на подадено възражение срещу съставения АУАН не може да бъде основание за извършване, съответно липсата на вина на вменените административни нарушения. Целта на предвидената в чл. 44, ал.1, е нарушителят, чрез подаване на възражение да изложи своята теза, да внесе яснота по фактическата обстановка. Неправилно касатора е приел, че въззивният съд е приел липсата на подадено възражение за доказана по безспорен начин вината на нарушителя. 

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е изготвил писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. Предвид изхода на делото, разноски на касатора не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/31.03.2021г., постановено по НАХД № 449/2020г. по описа на Районен съд Провадия.

ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к. възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.