Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1272 17.08.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на деветнадесети юли две хиляди и двадесет и първа
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1302 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. счл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от „Солтдей“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с.Дебелт, общ.Средец, чрез управителя Р. Ц.против заповед за принудителна
административна мярка (ПАМ) № 11080 /11.05.2021г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ –Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която е разпоредено на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл. 187 от ЗДДС–
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки „Народен магазин“,
находящ се в гр.Априлци, ул.“Цанка Дюстабанов“ №14, стопанисван от „Солтдей“
ЕООД, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Оспорващата страна „Солтдей“ ЕООД оспорва издадената
заповед за налагане на ПАМ, като твърди че заповедта е незаконосъобразна и
немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи, че липсва състав на административно
нарушение, тъй като за извършената контролна покупка е издаден фискален бон. Не
са изложени мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ. Мотивира
искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата, счита заповедта за законосъобразна и моли да бъде
потвърдена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представена
е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК въввр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2021 г. в 16,00
часа е извършена контролна покупка в търговски обект - магазин за хранителни
стоки „Народен магазин“, находящ се в гр.Априлци, ул.“Цанка Дюстабанов“ №14,
стопанисван от „Солтдей“ ЕООД на 1бр. сладки пуканки, на
стойност 0,55лв., снакс на стойност 1,20лв. и 1 пакет лукчета на стойност 1,20лв..
Г.Д.-инспектор по приходите заплатила в брой на лицето П. Л.– продавач-консултант
с банкнота от 5лв.. При покупката не била издадена фискална касова бележка,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки след заплащане на стоката. След
легитимиране на служителите е отпечатан КЛЕН за 04.05.2021г. от фискалното устройство, от който е
видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон на стойност 2,95лв. на 04.05.2021г., 16,00ч.. Констатирана е разлика в касовата наличност в
размер на +104,92лв.
Констатациите от проверката били отразени в протокол
АА № 0448911/04.05.2021г.. Не е вписано възражение в протокола.
Въз основа на горните фактически
данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която
е посочил за нарушена нормата на чл.25, ал.1, вр. ал.3 с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3 от ЗДДС по отношение на жалбоподателя е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки „Народен магазин“,
находящ се в гр.Априлци, ул.“Цанка Дюстабанов“ №14, стопанисван от „Солтдей“
ЕООД .
Заповедта
е връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател на 25.05.2021г.
и е оспорена пред Административен съд-Бургас.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.3 от
АПК, когато по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение
срокът започва да тече от съобщението за постановяването му. Решението е връчено на 25.05.2021г.,
а жалбата е депозирана пред административния орган на 02.06.2021г. Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП. Видно от представената Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция по приходите са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. На длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
е назначено лицето, издало заповедта съгласно заповед №3754 от 30.12.2020г. .
Заповедта е в
предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
В
разпоредбата на чл.25 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. /редакция към датата на нарушението/ е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането и лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба на 1бр. сладки пуканки,
на стойност 0,55лв., снакс на стойност 1,20лв. и 1 пакет лукчета на
стойност 1,20лв.. при извършване на плащането.
В жалбата се
извежда твърдение, че не е налице фактическото основание за издаване на
заповедта, тъй като не е осъществен съставът на административно нарушение. Според
жалбоподателя контролният орган е закупил 1 пакет лукчета на стойност 1,20лв., карамелизирани
пуканки на стойност 0,55лв. и пелети на стойност 1,20лв., което описание на
съответства на описаните от административния орган артикули. Съдът не приема
направеното възражение, тъй като не е съществена разликата между описаните
«сладки» пуканки и посочения от жалбоподателя артикул «карамелизирани»,
както и между посоченото в заповедта
«снакс» като по-общо наименование и «пелети», посочено от жалбоподателя. И при
двата артикула цената, посочена от жалбоподателя и административния орган е
една и съща. Още повече, че след като не е издадена касова бележка органът по
приходите не може да знае с какво наименование е заведен съответния артикул при
жалбоподателя.
В подкрепа на
твърдението си, че не е осъществено нарушение жалбоподателят представя фискален
бон № 002823 от 04.05.2021г. за покупка на стойност 12,15лв., в 15:55:57ч.
Закупените стоки, посочени в представената касова бележка са LM червен-10,40лв., лукчета-1,20лв. и карамелизирани
пуканки- 0,55лв. По отношение на снакс на стойност 1,20лв. посочва, че е
заведен по-късно и представя стокова разписка и фактура за получаването му и фискален
бон № 002878 от 04.05.2021г., издаден в 19:19:53ч. Съдът счита, че представената
касова бележка не касае процесната продажба, тъй като касовата бележка следва
да бъде издадена след получаване на плащането от конкретния клиент за
конкретната продажба, която е на обща стойност 2,95лв. и е заплатена с банкнота
от 5 лв., което не е сторено. Тук следва да се отбележи, че нормативната уредба
не предвижда обединяване на покупки и издаването на обща касова бележка на
различни клиенти, както и издаване на касов бон часове след като купувачът си е
тръгнал.
Разпоредбите вменяващи задължение за издаване на
касови бележки не предвиждат изключения, при наличието на които същите се
издават в момент различен от момента на конкретната покупка/плащане и за
конкретната покупка на всеки отделен клиент. Задължението е за издаване на
касовия бон след получаване на плащането, дори клиентът да не изчака, за да
получи касовия бон, продажбата задължително се регистрира и касов бон се
издава. В конкретния случай съдът счита, че не е издаден касов бон за
контролната покупка от 2,95лв.
Предвид
изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно установено от
представените по делото доказателства. В случай на неиздаване на съответния
документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Органът по приходите правилно се е позовал на
нарушаването на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не указва императивно срок, за който ПАМ да бъде приложена. Относно срока,
разпоредбата единствено установява максималния срок за който ПАМ от съответния
вид може да бъде приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на
мярката в обхвата на тези 30 дни, административният орган има законово
предоставена възможност за преценка и действа при условията на оперативна
самостоятелност. Оперативната самостоятелност дава възможност на органа да
избира между няколко решения, всяко от които е в еднаква степен
законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Това е възможност за
индивидуален подход към всеки отделен случай на установено нарушение, при което
административният орган се ръководи освен от правните норми, а и от своя личен
опит и установена практика по сходни казуси. Предвид посоченото недопустим се
явява съдебният контрол върху упражнената оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на приложената ПАМ. В този смисъл Решение № 5208
от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019 г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3490/2018 г.
Административният орган е изложил мотиви по отношение
на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед
установените по делото факти, като съдебният състав намира срока и за правилно
обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в
търговския обект на неиздаване на фискален бон, разлика в касовата наличност от
+104,92лв., обектът се намира на място, което
дава възможност да се посещава от доста клиенти, предлага разнообразни стоки,
което е предпоставка за реализиране на значителни обороти, създадената организация на работа позволява част от
оборота да не се отчита през фискално устройство; както и липсата на
организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се
организира дейността в него в съответствие е изискванията на нормативните
актове, а оттук се препятства възможността за проследяване на реализираните
обороти, което обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Съдът счита, че със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще
бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат
предупредително-възпиращо. Разликата в касовата наличност обосновава извода, че
не се издават касови бележки за всяка продажба, както и че касовата наличност
не съответства на регистрираните във фискалния апарат. В този смисъл определената продължителност
на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ При този
изход на делото следва на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, да се уважи
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи
такова към минимума в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и
втори състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Солтдей“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с.Дебелт, общ.Средец, чрез управителя Р. Ц.против
заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № 11080 /11.05.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Солтдей“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Р. Ц.да заплати на Националната агенция по
приходите сума в размер на 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: