Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 102
30.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осми юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1585 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.П.П., ЕГН:**********,
чрез адв. Маргарита Александрова - БАК, с която се обжалва
Решение №1801 от 12.07.2019г., постановено по гр.д.
№1557/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
определил
местоживеенето на малолетното дете С.Б.С., ЕГН **********, в гр. Бургас, в дома
на майка й Д.П.П., ЕГН **********.
Предоставено е на майката Д.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ***, упражняването на родителските права върху малолетната й
дъщеря С.Б.С., ЕГН **********.
Определен е режим на лични отношения между
бащата Б.Е.С., ЕГН **********, и малолетната му дъщеря С.Б.С., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата; всяка втора и
четвърта седмица от месеца, от 16.00 ч. в сряда до 09.00 ч. в четвъртък, с
преспиване на детето в дома на бащата; през третата седмица на месеците юни и
август всяка година, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на седмия ден, с
преспиване на детето в дома на бащата; в четна календарна година – от 10.00 ч.
на 24.12. до 18.00 ч. на 25.12., с преспиване на детето в дома на бащата; в
нечетна календарна година – от 10.00 ч. на Велика Събота до 18.00 ч. на Деня
Великден и от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01. , с преспиване на детето
в дома на бащата; на рождения ден на детето – 08.10., от 09.00 ч. до 13.00 ч.
Осъден е Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 143, СК, да заплаща на малолетната си дъщеря С.Б.С., ЕГН **********,
чрез майката-законен представител Д.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
месечна издръжка в размер от 160 (сто и шестдесет) лева, начиная от 01.04.2019
год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски, и е
отхвърлил главния иск – за горницата му над 160 лева до 200 лева, както и
акцесорната претенция за обезщетение за забава върху тази горница.
Заместено е съгласието на майката Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ***, за срок от 3 (три) години, считано от влизане
в законна сила на настоящото решение в частта му по чл. 127а, ал. 2, СК,
малолетната дъщеря на страните – С.Б.С., ЕГН **********, един път през всяка
календарна година да напуска пределите на Република България по установения
законов ред, като пътува до Англия, придружавано от баща си Б.Е.С., ЕГН **********,
с продължителност на всяко едно пътуване до 6 (шест) дни, и е отхвърлена
молбата в частите й за заместване съгласието на майката за неограничен срок и
неограничени по брой задгранични пътувания на детето, за продължителността им
над 6 дена до 14 дена, както и за пътувания до другите държави-членки на ЕС,
вкл. до Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
Отхвърлена е молбата с правно основание
чл. 127, ал. 2, СК на Б.Е.С. против Д.П.П., за определяне при бащата – в гр.
Бургас, местоживеенето на малолетната дъщеря на страните – С.Б.С., род. на ***
год.; за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху
детето; за определяне режим на лични отношения между детето и майка му, както и
осъждането й да заплаща на дъщеря си месечна издръжка от 140 лева.
Осъден е Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, деловодни разноски в размер от 225 лева.
Осъдена е Д.П.П., ЕГН **********, с адрес ***,
***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплати на Б.Е.С., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер от 250 лева.
Осъден е Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 230,40 лева.
Постановено е предварително изпълнение на
решението в частите му относно месечната издръжка и обезщетението за забавеното
й плащане.
Първоинстанционното решение се атакува от
въззивницата Д.П. в частите, относно: определения режим на лични отношения с
бащата; присъдената издръжка в размер на 160 лв. месечно; заместващото съгласие
на майката; както и в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че решението на Районен съд Бургас, в горепосочените части, е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че е налице допуснато от съда противоречие
в преценката на доказателствата, което е довело до неправилна преценка и
неправилни, и незаконосъобразни изводи на съда.
Посочва се, че определеният режим на лични
отношения между бащата и детето не е в интерес на детето. Сочи се, че
първоинстанционният съд е определил по-широк режим на лични отношения на бащата
с детето от поискания от него. Излагат се съображения, че бащата не притежава
необходимия родителски капацитет, време и желание да полага грижи за
малолетното си дете. Излагат се обстойни доводи, че в случая районният съд не
се е съобразил с пола, възрастта, емоционалното състояние и индивидуалните
потребности на детето и се настоява за значително по-ограничен режим на лични
контакти между бащата и детето.
На следващо място се оспорва първоинстанционното
решение в частта относно заместващото съгласие на майката за пътуване на
детето, като се акцентира върху обстоятелството, че това поставя в опасност
интересите на детето.
Оспорва се първоинстанционното решение в
частта относно присъдената издръжка в размер на 160 лв. месечно, като се
твърди, че с оглед потребностите на детето и финансовите възможности на бащата
за него не би било проблем да заплаща издръжка в размер на 200 лв.
Оспорва се първоинстанционното решение в
частта относно присъдените разноски.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на решение, с
което да
се определи по-органичен режим на лични контакти на бащата с детето, да се
отхвърли молбата с правно основание чл. 127а от СК, а ако не се отхвърли да се
определи при по-ограничени условия, да се отмени решението в частта, с която е
осъдена Д.П. да заплати разноски. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Б.С., чрез адв. Мария Димитрова, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се всички въведени в жалбата
възражения и се излагат съображения за правилност на първоинстанционния съдебен
акт в обжалваните части. Ангажирани са доказателства. По делото е постъпила и
насрещна въззивна жалба от Б.С., чрез адв. М.Д., срещу частите на
първоинстанционното решение, с които е отхвърлено искането на Б.С. по чл. 127, ал.2
от СК и е предоставено упражняването на родителските права на майката. Твърди
се, че в тези части първоинстанционния съдебен акт е немотивиран, необоснован,
постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и противоречащ
на интересите на детето.
Твърди се, че от мотивите на
първоинстанционното решение не става ясно защо съдът е предпочел единия родител
пред другия, при положение, че от доказателствата по делото се установява, че
бащата притежава по-добър родителски капацитет, добри материално-битови условия
и спокойна семейна среда. Посочва се, че поведението на майката е такова на
отчуждаващ родител и е вредно за интересите на детето. Изложени са подробни
съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните
части и постановяване на ново, с което да се предостави упражняването на
родителските права върху детето на бащата, като бъде определен подходящ режим
на лични отношения с майката и да бъде постановено заплащане на издръжка в
минималния размер – 140 лв., като останалата част от издръжката ще се поеме от
бащата.
В законоустановения срок е подаден отговор
на насрещната въззивна жалба от Д.П., чрез адв. М.А., с който депозираната
насрещна жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите, изложени в
жалбата относно по-добрия родителски капацитет на бащата и неглижиране на
ролята му в живота на детето от страна на майката. Подчертава се, че по отношение
на майката е издадена заповед за защита от домашно насилие, което обстоятелство
свидетелства за личността на бащата и неговия характер. Акцентира се върху
хроничното заболяване на бащата – улцерозен колит, като се твърди, че същото
води до невъзможност да се грижи за детето и го поставя в риск. Претендира се
потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът-ищец Б.Е.С.
се явява лично и с адв. Димитрова.
В съдебно заседание въззивникът-ответник Д.П.П.,
се явява лично и с адв. Александрова.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 127, ал.2 и чл.127а, ал.1 от СК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Б.С. срещу Д.П., с която се претендира да
бъде предоставено на него упражняването на родителските права, спрямо
малолетното дете С.Б.С., да бъде определено местоживеенето на детето при
бащата, да бъде определен подходящ режим на лични отношения с майката и да бъде
осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. Претендира се
още постановяване на решение, с което да бъде заместено липсващото съгласие на
майката, бащата да пътува с детето извън страната до страни от ЕС и Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружена от бащата за период не
по-дълъг от две седмици. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че от
съвместното съжителство на страните е родено детето С.. В началото на 2019г.
майката решила да прекрати връзката между тях и заедно с детето се изнесла от
семейното жилище, като ограничава контактите между бащата и детето. Излагат се
твърдения, че още по време на съвместното съжителство между страните майката е
започнала да взима еднолични решения по отношение на отглеждането на детето,
без да се съобразява с бащата.
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба от Д.П., чрез пълномощника адв. А., с който предявените
искове се оспорват изцяло и се претендира тяхното отхвърляне. Оспорени са
всички въведени в исковата молба твърдения и са изложени насрещни такива.
В законоустановения срок е предявен и
насрещен иск от Д.П., с който се претендира предоставяне родителските права на
майката, да бъде определено местоживеенето на детето при майката, да бъде
определен режим на лични контакти с бащата, да бъде определена месечна издръжка
за детето в размер на 200 лв. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Б.С., чрез адв. Мария Димитрова, с който предявеният
насрещен иск се оспорва като неоснователен и се претендира отхвърлянето му.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Изготвен е пред първата инстанция социален
доклад, от който се установява, че и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет, както и двамата имат подходящи условия за отглеждане на
детето.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Х. Б.Х., Г.Х.Д., С.П.С.. От показанията на
свидетелката Х. се установява, че бащата се справя отлично с грижите за детето,
той има и по-голяма дъщеря, с която е в прекрасни отношения. Според
свидетелката детето е стресирано и има проблем с изговарянето на думички. В
присъствие на бащата е усмихнато и лъчезарно.
Според свидетеля Дичев бащата разполага с
много свободно време за отглеждане на дете, пътува до Манчестър 3-4 пъти
годишно, тъй като там живеят неговите родители. Свидетелят заявява, че бащата
се грижи много добре за детето, с него С. е усмихната и е привързана към него.
Според свидетеля майката е с избухлив характер и раздразнителна.
Според свидетеля Съботинов майката се
грижи добре за детето, храни я със здравословна храна. Разказва за случай, при
който бащата върнал детето в дома на майката с температура, както и за случай,
при който бащата забравил да даде на детето лекарства. Според свидетеля бащата
се държи безотговорно към детето.
Свидетелите Дичев и Съботинов са разпитани
и пред въззивната инстанция в производството по привременни мерки. Всеки от
свидетелите се домогва да установи тезата на страната, която го води.
Пред въззивната инстанция са представени
Решение №1747/08.07.2019г., постановено по гр.д. №1536/2019г. по описа на БРС и
издаден въз основа на него заповед за защита срещу домашно насилие в полза на Д.П.
срещу Б.С..
Представено е експертно решение на ТЕЛК за
установяване здравословното състояние на бащата.
Родителите са изслушани по реда на чл.59,
ал.6 от СК в съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на
25.11.2019г., като всеки от тях е изложил съображения защо претендира за себе
си упражняването на родителските права.
Пред въззивната инстанция са изслушани и
приети две заключения по съдебно-психологически експертизи, като първото от тях
е своевременно оспорено и съдът е допуснал извършване на повторно такова.
Вещите лица са дали подробни обяснения за състоянието на детето, както и на
двамата родители. Според първото заключение детето има изградени психоафективни
връзки на свързаност и с двамата си родители, като тази с бащата предстои да
бъде развита в хода на порастването ѝ. Според вещото лице, от особено
значение за психо-емоционалното благополучие на С. е съхраняването ѝ и
обогатяването ѝ посредством съвместни преживявания с родителя. Пагубно за
детето би било негативното говорене или ограничаване на контакта с някой от
родителите. В съдебно заседание вещото лице дава подробни уточнения.
От изготвеното и прието повторно
заключение се установява, че и двамата родители притежават родителски капацитет
за отглеждане на малолетното дете. Според вещите лица двамата родители на
вербално ниво представят формална готовност за сътрудничество и комуникация в
интерес на детето, като се отчита напрежение и липса на съгласуваност между
тях. Всеки от тях изтъква паралелно с позитивните качества на другия, негативи
и дефицити в поведението при отглеждането на детето. При никой от двамата
родители не се установява склонност към осъществяване на физическо и психическо
насилие. В съдебно заседание вещите лица са дали подрони уточнения.
Представени са и множество писмени
доказателства за установяване на имущественото състояние на бащата, за неговите
доходи, както и за пътуванията му извън страната.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е между страните
обстоятелството, че от фактическото си съжителство имат родено дете – С.Б.С..
Безспорно е, че към настоящия момент
родителските права се упражняват от майката, а на бащата е определен режим на
лични отношения.
Съгласно чл. 59, ал 4 от Семейния кодекс
съдът решава въпросите относно това при кого от родителите да живеят децата, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Определените мерки за лични контакти
трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените марки
трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с
двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време,
за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано
отново с оглед интересите на децата.
Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. под интереси на
децата, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка
за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Упражняването на родителските права спрямо децата в бъдеще става
само от родители, на които децата са предоставени за възпитание и отглеждане.
Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на
двамата родители се запазват. Заедно с това за двамата родители възникват и
нови задължения, произтичащи от развода/раздялата - да спазват коректно
поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на децата спрямо
другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител
авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на
детето.
Основният спор между страните, предмет на
въззивното производство, е този на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете С.Б.С..
Съдът разполага със свобода в преценката
си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии
към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е
интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на
понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт.
Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на
родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при
промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на
Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите при развод, като дава подробни указания. Изрично е посочено, че тъй
като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на
конкретния случай, "от значение са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай". Следователно съдът
е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена
съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства.
В процесния случай, по отношение на
възпитателските качества на родителите, тяхното желание за отглеждане на детето,
социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот
настоящият състав намира, че двамата родители са равнопоставени. От събраните
по делото доказателства се установи, че никой от тях не притежава
преимуществено по-добър родителски капацитет, същевременно и двамата заявяват
желание да упражняват родителски права по отношение на детето. Също така и
двамата живеят в жилища, където има необходимите условия за отглеждане на дете.
По отношение на привързаността на детето към родителите, следва да се посочи,
че същото е в много ниска възраст и не може да се определи от доказателствата
по делото към кого от двамата е по-привързано.
Съгласно задължителната съдебна практика
на върховната съдебна инстанция, децата следва да останат при този родител,
който е полагал и полага по-големи грижи за тях, а в настоящия случай това е майката.
Следва да се съобразят още пола и възрастта на детето, които са част от всички
съотносими при преценката обстоятелства. Детето има интерес родителските права
да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за
неговото добро възпитание и изграждане като личност.
В практиката си по приложението на чл. 59,
ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че
преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на
родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен
анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи,
възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един
от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо,
че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава
детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази
и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата
личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия
родител, включително чрез създаване на психологически прегради; доколко във
взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска
психика.
За да прецени при кой от родителите следва
да останат децата, съдът се съобрази с всички посочени по-горе обстоятелства,
които законът и съдебната практика са наложили. Съдът счита, че и двамата
родители имат необходимите възпитателски качества, както и че двамата са
привързани и обичат детето си. Поведението на всеки един спрямо детето обаче
влияе на неговото възпитание и израстване.
Настоящият състав счита, че родителските
права спрямо малолетното дете към този момент следва да продължат да се
упражняват от майката, като в същото време на бащата да бъде определен
достатъчно свободен режим на лични отношения, което ще му даде възможност да
общува с детето си. По делото липсват доказателства, които да налагат
по-ограничен режим на контакти между бащата и детето. Точно обратното – от
събраните по делото доказателства се установява, че би било в интерес на детето
да общува повече с баща си.
Ето защо, като е стигнал до същия извод
относно упражняването на родителските права, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че режимът на
лични отношения с детето също е правилно определен, с изключение на определените
всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 16 часа в сряда до 09 часа в
четвъртък, с преспиване на детето в дома на бащата, както и през третата
седмица на месеците юни и август всяка година от 10 часа на първия до 18 часа
на седмия ден, с преспиване на детето в дома на бащата и в тези части
първоинстанционното решение следва да се отмени. Вместо третата седмица на
месеците юни и август следва да се определи един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск от 10 часа на първия ден до 18 часа на
последния ден.
По отношение на твърдението, че районният
съд е определил по-широк режим от поискания от бащата, следва да се отбележи,
че производството по чл.127 от СК не е същинско исково производство, поради
което съдът не е обвързан от поисканото от страните, а определя режима с оглед
най-добрия интерес на детето.
По отношение на иска за издръжка:
Няма спор, че бащата е от кръга на
задължените да дават издръжка лица. Съобразно законните изисквания на чл.142,
ал.1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на задължения за издръжка, а в чл.
142, ал.2 СК е регламентиран минимален размер на издръжката на едно дете, като
една четвърт от минималната работна заплата за страната. Минималният размер на
издръжката за дете възлиза на 152,50 лева за 2020г. В настоящия случай, с оглед
възрастта на детето и неговите потребности, както и възможностите на бащата,
настоящият състав намира, че справедливият размер на издръжката е 160 лв. Следва
да се отбележи, че бащата има алиментно задължение и към друго дете, което е на
по-голяма възраст, на което плаща издръжка в общ размер около 200 лв. месечно,
съгласно дадените от него обяснения в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
В тази част първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на заместващото съгласие:
Съгласно чл. 127а от СК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова
не се постигне, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, в рамките на производство по спорна съдебна администрация, какъвто е
и настоящият случай.
Разногласията на родителите по въпроса за
издаването на документ за самоличност на дете, позволяващо му напускането на
пределите на страната, придружено от другия родител и посещението на конкретни
държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничен брой пъти през
определен период от време, се разрешават единствено съобразно с прекия интерес
на детето, а не с този на родителите му.
Настоящият състав намира, че в конкретния
случай в интерес на детето е да пътува. Неоснователни са твърденията на майката,
че бащата може да изведе детето от България и повече да не го върне, поради
това, че същият има роднини в Обединено Кралство Великобритания. Сам по себе си
фактът, че бащата има роднини в друга страна, не може да доведе до извода, че
съществува опасност детето да бъде изведено от страната и да не бъде върнато. От
събраните по делото доказателства се установява, че желанието на бащата, заедно
с детето да посетят Великобритания, е свързано единствено с гостуване на родителите
на бащата, които живеят там и не са виждали на живо внучката си.
Поради гореизложеното настоящият състав
намира, че следва да бъде обезпечена възможността на С. да пътува до
Великобритания на гости на своите баба и дядо. Гореизложеното е в съответствие
със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР 1/2016г.,
съгласно което: Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на
детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем (напр. държавите членки
на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави. Възможните ограничения, при
които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в
чужбина без съгласието на единия
родител, са само
гарантиращите опазването на
най-добрия интерес на детето,
а това не може да
стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и
пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да
бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в
място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия
или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се
избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение
следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права.“.
В същото решение е посочено още, че в
случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне
конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов
интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата си.
Настоящият състав намира, че е в интерес
на детето да пътува до Великобритания на гости на своите баба и дядо. В тази
връзка даденото от районния съд разрешение е правилно и законосъобразно.
Определено е в съответствие с горепосочените изисквания и в тази част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските. Пред първата инстанция е имало молба по
чл.248 от ГПК, подадена от Д.П., по която съдът се е произнесъл с Определение №7516/20.09.2019г.,
постановено по гр.д. №1557/2019г. по описа на БРС, с което е оставена без
уважение молбата. Това определение не е обжалвано от никоя от страните.
При този изход на спора и двете страни
имат право на присъждане на разноски. Претендирани са своевременно. Направените
от Б.С. разноски са в общ размер от 912,20 лв., от които: 400 лв. – адвокатски
хонорар; 300 лв. – депозит за експертиза; 187,20 лв. – доплащане за експертиза;
25 лв. държавна такса. Направените от Д.П. разноски са в общ размер от 2940
лв., от които: 300 лв. адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 10.10.2019г., 300 лв. адвокатски хонорар, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 10.10.2019г., 500 лв. адвокатски хонорар за
процесуално представителство в пет открити съдебни заседания по гр.д. №1585/2019г.
по описа на БОС, съгласно договор за правна защита и съдействие от
08.06.2020г.; 300 лв. адвокатско възнаграждение за производство по привременни
мерки, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.06.2020г.; 1500 лв.
възнаграждение за вещо лице; 25 лв. – държавна такса и 15 лв. за издаване на
три броя съдебни удостоверения.
Настоящият състав намира, че за
производството по привременни мерки не се дължат разноски, тъй като не
представлява отделно производство. Откритото съдебно заседание проведено на
09.12.2019г. е било отложено по искане на страните, поради възможност за
постигане на спогодба, поради което за него не се дължат разноски за
процесуално представителство. С оглед гореизложеното, претендираните разноски
следва да се намалят с 400 лв., т.е. до сумата от 2540 лв.
При този изход на делото, в полза на всяка
от страните следва да бъдат присъдени половината от претендираните от нея
съдебно-деловодни разноски, т.е. 1270 лв. в полза на Д.П. и 456,10 лв. в полза
на Б.С..
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1801/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. №1557/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с
която е определен режим на лични отношения между бащата Б.Е.С., ЕГН **********,
и малолетната му дъщеря С.Б.С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с
преспиване на детето в дома на бащата; всяка втора и четвърта седмица от
месеца, от 16.00 ч. в сряда до 09.00 ч. в четвъртък, с преспиване на детето в
дома на бащата; през третата седмица на месеците юни и август всяка година, от
10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на седмия ден, с преспиване на детето в дома на
бащата; в четна календарна година – от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на
25.12., с преспиване на детето в дома на бащата; в нечетна календарна година –
от 10.00 ч. на Велика Събота до 18.00 ч. на Деня Великден и от 10.00 ч. на
30.12. до 18.00 ч. на 01.01. , с преспиване на детето в дома на бащата; на
рождения ден на детето – 08.10., от 09.00 ч. до 13.00 ч.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между
бащата Б.Е.С., ЕГН **********, и малолетната му дъщеря С.Б.С., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, от 10.00 ч. на първия
до 18.00 ч. на последния ден, с преспиване на детето в дома на бащата; в четна
календарна година – от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 25.12., с преспиване
на детето в дома на бащата; в нечетна календарна година – от 10.00 ч. на Велика
Събота до 18.00 ч. на Деня Великден и от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на
01.01. , с преспиване на детето в дома на бащата; на рождения ден на детето –
08.10., от 09.00 ч. до 13.00 ч.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1801/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. №1557/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в останалите
части.
ОСЪЖДА Б.Е.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на Д.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. Изгрев, бл.43, вх.6,
ет.5, сумата от 1270 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски
за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***,
ж. к. Изгрев, бл.43, вх.6, ет.5, да заплати на Б.Е.С., ЕГН: **********, с адрес
***, сумата от 456,10 лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните, в
частта относно родителските права и определения режим на лични отношения с
другия родител. В останалите части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.