Решение по дело №1067/2018 на Окръжен съд - Бургас

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V- 85                                        09.08.2018 год.                         гр. Бургас

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                            пети въззивен граждански състав

на двадесет и шести юли                         две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание в следния състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

            мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

секретар Таня Михова ,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1067 по описа за 2018 година  ,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от С.Г.В.,***, със съдебен адрес:*** , адв. П.В. ***, срещу решение № 970 / 18.05.2017 по гр.д. № 6799 / 2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на С.Г.В. ЕГН ***********, със съдебен адрес: *** , адв. П.В. ***, против П. Милчева Р., ЕГН ********** ***-2 , адв.Е.М. ***, за възстановяване на владението на ищеца върху недвижим имот представляващ апартамент с адрес: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 160, ет.6, ап.17, отнето по скрит начин на 01.09.2017 год., посредством смяна на бравата на входната врата. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Изложени са съображения, че предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС е основателен и доказан, като следва да бъде уважен срещу ответницата, за която се твърди, че е с установена пасивна процесуална и материалноправна легитимация . Твърди се , че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС , без да е посочено противоречие с конкретен съдебен акт на ВКС. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Милчева Р., ЕГН ********** ***-2, адв.Е.М.,***. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставки за уважаване на предявения иск и за неоснователност на същия . Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски .

Въззивната жалба е подадена чрез куриерска служба , в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността  , вр. чл.356 и сл. от ГПК.

Искът е предявен от С.Г.В. ЕГН ***********, със съдебен адрес: *** , адв. П.В. ***, против П. Милчева Р., ЕГН ********** ***-2 , адв.Е.М. ***, за възстановяване на владението на ищеца върху недвижим имот представляващ апартамент с адрес: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 160, ет.6, ап.17. Ищецът твърди, че владението върху имота е отнето по скрит начин на 01.09.2017 год., посредством смяна на бравата на входната врата на собственото му жилище. Ищецът твърди , че до края на 2016 год. е живял с ответницата на съпружески начала, ведно с детето им Георги род. на *** год. в неговия собствен имот представляващ апартамент с адрес: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 160, ет.6, ап.17, след което изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора. На 31.01.2017 год. изпратил нотариална покана на ответницата, с която я поканил да напусне жилището му, но към момента на подаване на исковата молба тя не го била напуснала. Межувременно ищецът сключил граждански брак с друга жена, а в края на м. август бил освободен от затвора, но не бил допуснат доброволно от ответницата в жилището си. На 31.08.2017 год. със съдействието на полицията получил ключове за жилището от ответницата, но когато на 01.09.2017 год. опитал да влезе в апартамента бравата била сменена. Направено е искане за предаване на владението на имота и за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът поддържа иска , ангажира доказателства.

Ответницата П. Милчева Р., чрез процесуален представител адв.М. оспорва иска, твърди, че не е отнемала владението на ищеца, а той доброволно я е допуснал в собственото си жилище, където те са живели като семейство заедно с общото им дете. След влизане на ищеца в затвора той предоставил жилището на нея и детето, а по – късно предвид , че това е жилището в което тя и детето живеят, достъпът му е бил временно ограничен с наложена мярка по реда на ЗЗДН. Ответницата моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски, ангажира доказателства .

Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са приети фактите и обстоятелствата, че след 2005 год. страните са живели на съпружески начала в процесното жилище находящо се в гр.Бургас, бул. „Демокрация”, №160, ет.6, ап.17, което продължило до 2016 год., когато ищецът влязъл в затвора за изтърпяване на наказание ”лишаване от свобода”. Процесното жилище е собствено на ищеца, за което също не се спори и се установява от представения по делото н.а. №8 /20.03.2001 год. на нотариус №285-БРС.

Както от свидетелските показания на свидетеля Вълков – без родство със страните, така и от свидетелските показания на свидетелката Василева – майка на ищеца, става ясно, че след като ищецът влязъл в затвора през м.05.2016 год. в жилището с негово съгласие и без противопоставяне са останали да живеят ответницата П.Р. и общото на страните дете Георги.

Свидетелката Василава сочи, че тя и съпругът и закупили имота за техния син – ищеца по делото, те го завършили и обзавели. Когато С. и П. влезли в жилището, то било вече обзаведено. След влизането на ищеца в затвора свидетелката често посещавала жилището и помагала на ответницата в грижите за детето. Свидетелката сочи, че отношенията между нея и сина и, както и между него и ответницата П. се влошили, когато през 2017 год. в затвора ищецът сключил брак с друга жена. Тогава, според свидетелката под влияние на новата жена ищецът изгонил майка си при едно от свижданията в затвора, като не искал да вижда и П.. След като през м.08.2017 год. С. излязъл от затвора отишъл да живее при новата си жена. След това, в края на м.08.2017 год. поискал да влезе в апартамента и повикал полиция. Свидетелката счела за нередно сина и да влиза при 11 годишния и внук с полиция и сменила една от двете ключалки на входната врата, като дала новия ключ на П..

Съгласно спогодба слючена между страните по гр.д. № 807 /2017 год. на БРС, родителските права спрямо детето на страните са предоставени за упражняване на майката, при определен за бащата режим на лични контакти.

По гр.д. № 6548 /2017 год. на БРС по молба на ответницата в лично качество и в качеството и на родител на малолетното дете на страните, срещу настоящия ищец е водено производство за защита от домашно насилие.

Не се спори, че на 31.08.2017 год. ищецът е посетил имота с полиция и тогава ответницата му е предала две връзки с ключове, като е останала в имота с детето.

От свидетелските показания на свидетелката Василева се установява, че на горепосочената дата, след посещението на ищеца с полицията, свидетелката сменила едната от двете брави на входната врата на жилището и дала ключ на ответницата.

При изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира посесорната претенция на ищеца за неоснователна, което обуславя и неоснователността на въззивната жалба .

За разлика от петиторната защита , която защитава вещните права , посесорната защита по чл.76 от ЗС защитава фактическите отношения /състояния /. Съгласно разпоредбата на чл.76 от Закона за собствеността , владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело.

          Лицето, което е предявило претенция по чл.76 от ЗС преди всичко следва да установи качеството си на владелец или държател на вещта – т.е. следва да установи упражняването на фактическа власт върху вещта. В случая ищецът счита, че черпи правата си от обстоятелството, че е собственик на процесния имот. С оглед вида на търсената защита по делото установяването на собственически права на едно лице върху определена вещ не презюмира качеството му на владелец или държател по смисъла на чл.76 от ЗС. Искът по чл.76 от ЗС е на разположение дори срещу собственика на една вещ, ако лицето, което прибягва до такава  защитата установи, че е неин владелец или държател  – т.е., че притежава фактическата власт върху вещта. Не се установи по делото ищецът лично да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот към момента , към който се твърди, че владението му е било отнето по скрит начин. Ищецът не установи както на 31.08.2017 год., така и на 01.09.2017 год. да е бил във фактическа власт на вещта. Установи се по делото , включително и по твърдения на ищеца, че след въвеждането му в затвора през 2016 год., до момента на влизането му в имота след подаването на въззивната жалба, във фактическа власт на процесната вещ са били ответницата, общото на страните дете –Георги, както и майката на ищеца – свидетелката Василева. В този смисъл следва да се има предвид, че дори към момента на предаване на ключове от ответницата на ищеца на 31.08.2017 год. в присъствието на полиция, няма данни тя и детето да са напуснали жилището и да са го предали на ищеца – т.е. няма данни ищецът да е установил самостоятелна или съвместна фактическа власт върху процесната вещ. Ето защо съдът приема, че в случая не се установи основното твърдяно от ищеца обстоятелство, че е бил владелец или държател по смисъла на чл.76 от ЗС на процесния имот, към 01.09.2017 год.

Дори да се приеме, че след влизането му в затвора през 2016 год. ищецът е осъществявал владение на имота си като част от правото му на собственост, чрез други лица, които са били допуснати от него в имота, разполагали са с ключ за имота,  живели са в имота или са го посещавали- тези обстоятелства по делото са установени за ответницата П.Р., общото дете на страните – Георги и майката на ищеца – свидетелката Василева, доколкото тези лица реално са упражнявали фактическата власт върху вещта към релевантния момент, насочената срещу което и да е от тези лица претенция по чл.76 от ЗС от ищеца не би могла да бъде основателна. Всяко едно от тези лица – включително ответницата, в качеството им на държатели на вещта, с каквито и да е действия не биха могли да отнемат по скрит начин собствената си фактическа власт върху нея – респ. не биха могли да отнемат владението по смисъла на чл.76 от ЗС на лицето, за което държат вещта. Както е посочено и в ПГМПКМС – л.150 /Емануала Балевска/ владението като правомощие произтичащо от правото на собственост, когато се упражнява от собственика на вещта, може и следва да бъде защитено с иск за собственост /чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС, чл.109 ЗС/.

Предвид обстоятелството, че ищецът не установи основната предпоставка за предоставяне на исканата защита – упражняване на фактическа власт върху вещта към релевантния момент, съдът намира искът за неоснователен като недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл.235, ал.3 от ГПК , до същия извод за отхвърляне на иска съдът достигна и при зачитане на новонастъпилото в хода на процеса обстоятелство – установи се, че към настоящия момент ищецът вече е във  фактическо владение на имота си, поради което към момента не е налице и твърдяното отнемане на вещта.

Като е достъгнал до идентични правни изводи за неоснователност на предявения иск, макар по други съображения, Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

С оглед изложеното по-горе и тъй като предпоставките за отхвърляне на претенцията посочени от настоящия съд са различни от приетите от районния съд, не се налага обсъждането на твърдяното от въззивника противоречие в изводите на районния съд и представеното за сведение на съда решение № 214 /25.10.2016 год. по гр.д. № 2345 /2016 год. на ВКС , І г.о.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. При преценка на обстоятелствата по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед правната и фактическа сложност на делото , съдът намира възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер в полза на въззиваемата страна, и в тежест на въззивника.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,

 

 

Р      Е      Ш     И      :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 970 / 18.05.2017 по гр.д. № 6799 / 2017 год. по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН ***********, със съдебен адрес: *** , адв. П.В. ***, да заплати на П. Милчева Р., ЕГН ********** ***-2 , адв.Е.М. ***, направени пред въззивния съд разноски в размер на 500 лв. / петстотин лева / - за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба , пред Върховния касационен съд , в едномесечен срок от днес – 09.08.2018 год., която дата е предварително обявена на страните .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :1.                         2.