РЕШЕНИЕ
№ 260781/24.11.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №211/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от И.А.И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0001072 от 30.11.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ 165/2014 г., на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.
Въззивникът оспорва
процесното НП като постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, неправилно и незаконосъобразно, и
моли същото да бъде отменено. поради
неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат. Твърди, че в АУАН и НП не са посочени правилно разпоредбите, които са
нарушени. Твърди, че при проверката, с която е констатирано процесното
нарушение, на въззивника са съставени три отделни акта,
като при съставяне на всеки следващ, е изземван предходния, включително и процесния АУАН и с това е ограничена възможността въззивникът да упражни правото на възражение срещу акта в предвидения
тридневен срок. Въззивникът оспорва съставомерността на твърдяното в НП
нарушение като
сочи, че в хода
на проверката е констатирана техническа неизправност на дигиталния тахограф, при което е било обективно невъзможно ползване на карта на водача
от въззивника и че
при възникнала повреда, водачът не дължи изпълнение на изискването по чл.36, §2, т.(ii), а дали
дължи действията по чл.37, §2 от Регламент №165/2014 г. не е изследвано
и такова нарушение не му е вменено. Излага и доводи за приложимост на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява. В съпровождащо жалбата писмо е отправено
изявление от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, за липса на
допуснати нарушения на процесуалните правила и доказаност
на твърдяното нарушение като се претендира потвърждаване на оспореното НП и
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните
и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2020 г. около 10.30 ч.
на Автогара Варна, при сектор „Пристигащи“, управлявания от въззивника
автобус „Мерцедес“, категория М2, рег.№ВТ6767ВА, собственост на превозвача
„Феникс 2“ ООД, бил спрян за проверка от служители на РД “Автомобилна
администрация“ гр. Варна – свидетелите Й.Й. и Б.И.,
които установили, че извършващият обществен превоз на пътници автобус е оборудван
с дигитален тахограф като при изискване от
проверяващите да представи записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни, удостоверение за дейности по образец, както и своята
дигитална карта, но въззивникът не представил
съответни документи и заявил, че не може да извади дигиталната си карта, защото
устройството има технически проблем. Въпреки предприетите от свид. Й. Й. действия със служебна карта, същият не
констатирал наличие на карта на водача, която да може да бъде изведена от тахографа, поради което двамата свидетели придружили
управлявания от въззивника автобус до лицензиран
сервиз, стопанисван от „Венци“ ЕООД, където съответните оторизирани лица
установили, че в тахографа няма налична карта на
водача, както и че устройството е повредено, които обстоятелства били отразени
в протокол за контролна проверка. При тези обстоятелства, свид.
Б. И. съставил спрямо въззивника АУАН №277065 от
16.09.2020 г. за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.
В срока по чл.44 ЗАНН
възражения пред наказващия орган не били направени и въз основа на АУАН началникът
на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Варна издал оспореното НП.
С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението, за което, на основание чл.93в, ал.17, т.3 ЗАвП спрямо въззивника било
наложено наказание „глоба” в размер 1500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0001072 от 30.11.2020
г., АУАН №277065 от 16.09.2020 г., Заповед №РД-018-30 от 24.01.2020
г., пътен лист сер.ВА №34309 от 16.09.2020 г., маршрутно разписание №4101 за автобусна линия
Варна - Свищов, Удостоверение №145 от 16.09.2020
г.,
АУАН №277744 от 16.09.2020
г, НП №23-0001077 от 30.11.2020 г., протокол от контролна
проверка №BG********* от 19.07.2019 г., Доклад рег.№11-51-7031 от
05.10.2020 г., Жалба рег.№11-51-7031/4 от 22.12.2020 г., писмо
рег.№11-51-7031/6/ от 18.01.2021 г., Удостоверение №145 от 16.09.2020
г.
и Доклад рег.№11-51-7031 от 05.10.2020 г., както и от кредитираните
непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените
документи, показания на всеки един от свидетелите Й. Й. и Б. И..
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета за
разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №РД-08-30
от 24.01.2020 г. на
Министър на транспорта и информационните технологии.
Относно процесуалната
законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и
НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат
всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и
чл.57, ал.1 ЗАНН, като вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано достатъчно
ясно и в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е
счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Въпреки това, съдът констатира,
че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административно-наказателното производство, състоящо се в дерогиране
на изискването по чл.43, ал.5 ЗАНН, което е довело до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. В хода на съдебното производство е безспорно
установено, че връчения на въззивника екземпляр на процесния АУАН е иззет незабавно след това поради съставяне
и на последващ АУАН №277744 от 16.09.20210 г. за
установено друго административно нарушение в същата проверка. Този акт е
цитиран и в приобщеното НП, издадено въз основа на същия, като твърдението на въззивника не се отрича, а се потвърждава и в депозираното
писмо вх.№288461 от 26.05.2021 г., изходящо от АНО, постъпило в отговор на искане за представяне на документи,
относими към преписката.
Обстоятелството, че въззивникът е бил лишен от предоставения му препис от АУАН
веднага след неговото връчване се отъждествява по своите последици с неизпълнение
на задължението на актосъставителя по чл.43, ал.5 ЗАНН, доколкото същото цели да гарантира възможността на лицето да се запознае
с обвинението повдигнато срещу него в образуваното административно-наказателно
производство и конкретно - с фактите, касаещи нарушението, чието извършване му
е вменена, както и да му се даде възможност да упражни в пълен обем правото си
на защита в хода на административно-наказателното производство включително чрез
депозиране на възражения в 3-дневен срок, считано от предявяване на АУАН и да
ангажира доказателства.
Съгласно трайната съдебна
практика, неизпълнението на изискването за връчване на препис от акта на
нарушителя, към който според настоящия състав следва да се приравни неговото
изземване непосредствено след връчването, води до съществено ограничаване на
възможността на нарушителя да участва в извънсъдебната фаза на производството,
което представлява абсолютно съществено
нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на издаденото НП.
Предвид констатираните от съда
служебни пороци, допуснати в хода на административно-наказателното производство
са налице формални основания за отмяна на издаденото НП, доколкото същите не
могат да бъдат отстранени в съдебната фаза.
Независимо
от гореизложеното, съдът, с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по
същество като установи от правна страна следното:
Събраните доказателства
установяват несъмнено, че към момента на извършената проверка, въззивникът е осъществявал обществен превоз на пътници с
автобус, чийто дигитален тахограф е бил повреден, без
да е имало поставена в него карта на водача и без въззивникът
да е представил не само ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни, но и своята дигитална карта, удостоверение за дейности по
образец, а също и тахографски листи за извършвано управление
на ППС, оборудвано с аналогов тахограф през
предходните 28 дни. Тази факти сочат правилност на сторената от контролния и от
наказващия орган констатация за неизпълнение от въззивника
на изискването по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент
/ЕС/ №165/2014 г., вменяващо задължение за водача, да е в състояние да
представи конкретна част от отразените в АУАН документи – всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни. Нарушението е
реализирано именно с непредставянето на съответните документи при проверката. В
този смисъл, съдът не споделя застъпеното от въззивника
становище за неприложимост на изискването по чл.36, §2, т.(ii) при налична повреда на тахографа
на превозното средство, поради вменено в такъв случай изискване за водача по
чл.37, §2 от Регламент /ЕС/ №165/2014 г., да отбелязва данните, позволяващи той
да бъде идентифициран (име, номер на картата на водача или номер на
свидетелството за управление на МПС), включително подпис, както и информация за
различните периоди от време, които не се регистрират от тахографа
или за които от тахографа не са правени разпечатки по
правилен начин върху временен лист, който се съхранява заедно с картата на
водача (когато повредения тахограф е аналогов,
какъвто е процесния случай). Двете изисквания не са
взаимно изключващи се, тъй като имат за предмет различни по естество форми на
поведение. Едното е за водене на ръчни записи с конкретно задължително
съдържание при повреда на тахограф, а другото е за
представяне на всички водени ръчни записи от деня на проверката и от
предходните 28 дни при изискване от контролните органи.
При сторената правилна
констатация и правна квалификация на нарушението, наказващият орган правилно е
определил и приложимата санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.3 ЗАвП, предвиждаща наказание глоба с фиксиран размер 1500.00
лв.
Въпреки това, поради
констатираното наличие на неотстранимо съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на въззивника в
хода на административно-наказателното производство, съдът намира, че оспореното
НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН,
за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение
за сторени разноски по делото, но въпреки отправеното искане, предвид липсата
на представени доказателства за платено възнаграждение за адвокат, обезщетение
не може да се присъди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление №23-0001072 от 30.11.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ 165/2014 г., на И.А.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв,
на
основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от
съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: