№ 547
гр. Шумен, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500275 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 260616 от 23.05.2022г.
депозирана от В. Х. К. с ЕГН ********** от гр. П., ХР. Д. ИВ. с ЕГН
********** и Р. Д. ИВ. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. чрез адв. С. С.
срещу определение № 260014/09.05.2022г., с което е отхвърлена, като
неоснователна молбата им с правно основание чл. 248 от ГПК, да бъде
изменено решение № 260009/10.03.2022г. постановено по гр. д. № 967/2020г.
по описа на РС – Нови пазар, в частта за разноските. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го
отмени, като се присъдят разноски съобразно действащите процесуални
правила за разпределяне на разноските и като се съобразят направените
възражения за прекомерност на всички адвокатски възнаграждения на
представителите на насрещните страни, тъй като противно на извода на съда,
същите са направени в законнопредвидения срок, вкл. и в представената
писмена защита, в която изявленията, безспорно представляват част от
устните състезания /чл. 149, ал. 3 от ГПК/. За напълно неправилно и
незаконосъобразно намират определението в частта му, относно отхвърлянето
на искането за изменение на решението в частта, в която на ответниците по
главните искове, в качеството им на ищци по евентуално предявените
насрещни искове са им присъдени разноски. Сочат, че така предявените
насрещни искове са предявени в условията на евентуалност и след като
предявените искове по чл. 108 от ЗС са отхвърлени, като неоснователни и не
се е сбъднало условието, при което са предявени насрещните искове на
1
ответниците и съда не се е произнесъл по евентуално заявените от последните
претенции т.е. не са разгледани същите, то съдът не можело да се произнесе
по тях в решението, вкл. и по направените по тях разноски. Евентуално
предявения иск се считал, като да не е бил предявяван и всички негови
последици и извършени по него процесуални действия се обезсилвали с
обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и условието, под
което евентуалния иск е предявен, не се сбъдне. Правно нелогично било да се
присъждат разноски на ищеца по евентуално предявения от него насрещен
иск в случай на неразглеждане на този иск. В ГПК били ясно определени
правилата за разпределяне отговорността за разноските в гражданския
процес, като общия принцип е разноските да се възлагат съобразно изхода на
делото, в тежест на страната загубила делото по разгледаните от съда искове.
Процесуално недопустимо било да се възлагат разноски по евентуално
предявения от ответниците насрещен иск, който не е разгледан поради
несбъдването на условието, при който е предявен т.е. при условие, че не е
ясно основателна или неоснователна е тази претенция, за да се разпредели
правилно отговорността за разноските по същата.
От ответните страни по жалбата, редовно уведомени, отговор е
депозиран само от М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. и двамата чрез адв. С. ГР., в
който излагат становище за нейната неоснователност и молят съда да
потвърди обжалваното определение.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията
изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на В. Х. К. с ЕГН ********** от гр. П., ХР. Д. ИВ. с ЕГН ********** и
Р. Д. ИВ. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. чрез адв. С. С. срещу М.С. Ц.
– С.а от гр. Шумен, СВ. Т. СТ. от гр. Шумен и Община Каспичан по два
отрицателноустановителни иска с пр. основание чл. 124 от ГПК срещу
Община Каспичан по отношение на два недвижими имота: УПИ V – 564, от
кв. 51, с площ от 850 кв.м. по плана на с. Плиска и УПИ VІ – 564 от кв. 51, с
2
площ от 780 кв.м. по плана на с. Плиска и два иска по чл. 108 от ЗС по
отношение на същите имоти срещу М.С. Ц. – С.а от гр. Шумен и СВ. Т. СТ.
от гр. Шумен. В срока за отговор, заедно с отговора на исковата молба
ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. са предявили в условията на
евентуалност срещу всеки един от ищците насрещни искове с пр. основание
чл. 72, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗС.
С решение № 260009/10.03.2022г. по гр. д. № 967/2020г. по описа на РС –
Нови пазар и четирите иска на ищците са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани и същите са осъдени да заплатят разноски на ответниците, както
следва: на Община Каспичан на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в общ
размер на 1405.00 лева, или по 468.33 от всеки от ищците, от които
1205.00лева – адвокатско възнаграждение и 200.00лева – за експертиза; на
М.С. Ц. – С.а на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК разноски в общ размер на
752.00 лева или по 250.66 лева от всеки от ищците, от които 450.00лева за
защита по предявения срещу нея иск и 302.00 лева за платеното от нея
адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове; и на СВ. Т. СТ.
517.02 лева или по 172.34 лева от всеки от ищците, от които 310.30лева – д.т.
по предявените насрещни искове, 200.00лева за експертиза и 6.70лева др.д.т.,
като е отхвърлил искането му за присъждане на разноски за разликата над
този размер до претендираните 1269.02 лева.
Основното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ищците са депозирали молба, с искане
за изменение на решението, в частта му за разноските. Изложили са, че
неправилно съда е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е
присъдил разноски на ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. по предявените
от тях насрещни искове, тъй като в случая не се касаело за прекратяване на
делото по отношение на предявените в условията на евентуалност обективни
осъдителни искове и съдът нямал такъв изричен диспозитив в решението си, а
единствено в мотивите на решението си е приел, че не дължи произнасяне по
тях, тъй като не е настъпило условието за разглеждането им, което не било
равнозначно на прекратяване на производството по делото, а до ненастъпване
на хипотезата при които същите биха могли да бъдат разгледани. Исковете
нито били уважени, нито отхвърлени, нито производството по тях е
прекратено т.е. нямало правна възможност за присъждане на разноски по тях
и е поискал от съда да измени решението си и да постанови, че ищците не
дължат заплащане на разноски на М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. по предявените
от тях в условията на евентуалност насрещени искове. Също така са поискали
съдът да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
3
размер на 1205.00 лева, направени от Община Каспичан, до минималният им
размер по Наредбата, а именно: 452.60 лева за първия иск и 415.48 лева за
втория иск, тъй като присъденото възнаграждение било прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и съдът не
е обсъдил в решението си направеното от тях, в писменното становище
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Отговор по молбата е депозирала Община Каспичан, в който е
изложила, че правилно първоинстанционния съд е присъдил пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото било изчислено в
минималния му размер върху материалния интерес, а не върху цената на иска,
което възнаграждение по иска за първия имот било 615 лева при материален
интерес 5 700лева и по иска за втория имот било 590 лева при материален
интерес 5200 лева, като материалния интерес бил реалната пазарната цена на
която са продадени имотите и предвид фактическата и правна сложност на
делото е помолил съда да отхвърли молбата за изменение на решението в
частта за разноските.
Отговор са депозирали и ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ., в
която са изложили становище за нейната неоснователност и са поискали от
съда да я остави без уважение.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло искането за изменение на решението, в частта за разноските, като е
преповторил доводите си, изложени в решението и допълнително е посочил,
че по отношение на възражението за прекомерност на присъдените на
Община Каспичан разноски за адвокатско възнаграждение освен, че същото е
незначително - 162.41 лева по първия иск и 174.48 лева по втория иск, то и
възражението за прекомерност е направено извън процесуалния срок за това,
след приключване на устните състезания по делото, с депозираната писменна
защита. По отношение на присъдените разноски на ответниците по
предявениите от тях насрещни искове, е приел, че съгласно установената
съдебна практика на ВКС, когато при неразглеждане на евентуално предявен
насрещен иск, по аналогия намирала приложение нормата на чл. 78, ал. 4 от
ГПК, отчитайки еднаквите правни последици от неразглеждането на
евентуалния иск, с тези при прекратяването на производството. Посочил е, че
минималното дължимо възнаграждение по наредбата, за двата предявени
4
насрещни иска е в размер 510.56 лева за първия иск и 344.44лева за втория и
платеното от тях от по 302.00 лева от всеки от ответниците или общо 604.00
лева е под минималния размер по Наредбата, още повече, че предвид факта,
че ответниците са съпрузи и необходими другари и интереса им е общ,
независимо, че са представлявани от двама адвокати и са претендирани две
адвокатски възнаграждения, с решението са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение само за един адвокат, както за защита по главните
искове, така и за защита по евентуалните и е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника СВ. Т. СТ. и по двата иска или за предявените
насрещни евентуални иска са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение само в размер на 302.00лева, което не е прекомерно.
Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
може да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в
съответната инстанция. В настоящия случай жалбоподателите са разполагали
с възможността да направят възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на Община Каспичан
до края на откритото съдебно заседание проведено на 07.02.2022г. в
първоинстанционния съд, за което са били редовно призовани и са имали
процесуален представител за о. с. з., проведено на 07.02.2022 г., и до
приключване на заседанието по делото от името на процесуалния им
представител не е направено възражение за прекомерност по искането на
ответника Община Каспичан за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и
правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съобразяване на
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната
фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. С разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК е изоставена възможността съдът по своя инициатива
да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, както това е
уредено от нормата на чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.).
5
Искането за намаляване/възражението за прекомерност предполага
запознаване с претенцията за разноски, която следва да e обективирана в
списък по чл. 80 от ГПК. Предназначението на списъка е, не само да се
улесни съда при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за
насрещната страна, относно вида и размера на претендираните разноски. Но
законодателят е ограничил срока за представяне на списъка до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. За съда не съществува
задължение да указва на противната страна за наличието на правото по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно
заседание, като крайният срок следва да се определи съобразно със срока за
депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска
намаление на адвокатското възнаграждение, следва да се счита за ограничено
до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
В конкретния случай от името на ищците за първи път се прави
възражение за прекомерност, едва в представената писмена защита на
14.02.2022г., която е в срока, определен от съда по чл. 149, ал. 3 от ГПК, т. е.
след приключване на устните състезания на 07.02.2022 г.. За
жалбоподателите е съществувала процесуалната възможност да заявят
искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на ответника в откритото съдебно заседание на 07.02.2022 г.,
когато е бил представен списъка по чл. 80 от ГПК от Община Каспичан, но
това не е било направено. Като не е направено в посочения срок, искането по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано и правилно първоинстанционния съд е
отхвърлил молбата за изменение на решението, в частта за разноските в тази
й част.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че писменната
защита представлява част от устните състезания. Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по
време на процеса, след приключване на последното заседание по делото пред
съответната инстанция. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на съдебния процес – равенството на страните, равно право на
защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Самата писмена
защита не е продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира
това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност, за
по-точно обосноваване на разбирането по приложението на закона, при
фактическа и правна сложност на делото, не променя характера на съдебните
прения, нито ги прави писмени.
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност
за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно
да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да
6
ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат
предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като
него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция.
Правилно е отхвърлено и искането за изменение на решението, в частта
за разноските, с която на ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. са им
присъдени разноски в размер на 752.00 лева и 517.02 лева, вкючващи и
разноските по предявените от тях евентуални насрещни искове, за адвокатски
хонорар, д.т. и разноски. Съдебната практика трайно и непротиворечиво е
дала разрешение, че при отхвърляне на главния иск, евентуалният иск се
оставя без разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение. Същият
резултат има и липсата на изрично произнасяне от съда по евентуалния иск.
Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното
процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила
последиците от предявяването му и прекратяването на исковото производство
има същото правно значение - отпадане с обратна сила последиците, които
законът свързва с депозиране на исковата молба в съда.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните
действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният
ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия,
по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този
смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на
ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА на нормата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите
на неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта
на закона, поради което настоящият съдебен състав също приема, че по реда
на чл.78, ал. 4 от ГПК, право на разноски има и ответникът по евентуалния
субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан.
Присъденото адвокатско възнаграждение по евентуалните насрещни
искове на ответниците в размер на 302.00лева е под минималния размер по
Наредбата и не е прекомерно, поради което и предвид всичко изложено по
горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260014/09.05.2022г., постановено по
гр. д. № 967/2020г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлена, като
7
неоснователна молбата на В. Х. К. с ЕГН ********** от гр. П., ХР. Д. ИВ. с
ЕГН ********** и Р. Д. ИВ. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. чрез адв.
С. С., с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане да бъде изменено решение
№ 260009/10.03.2022г. постановено по същото дело, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8