№ 1943
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204137 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4594595,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. С. К. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на фиша. В
съдебно заседание за уточняват възраженията – за негодност на техническото средство
на измерване предвид изтичането на срока по удостоверението за вписано в регистрите
средство за измерване, а оттам и показателите на техническото средство да не са
меродавни. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно и формално становище за
законосъобразността на обжалвания акт, като твърди да се спазени процесуалният и
материалният закон. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок
съгласно представената разпечатка АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.03.2021 г. в 11:52 ч. в с. Черноземен на ул. „27-а“ до № 11 в посока на
движение от сл. Граф Игнатиево към с. Черноземен при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от
1
минус 3 km/h МПС лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № *** се е движил със
скорост от 85 km/h, като е превишил максимално допустимата с 35 km/h и това е
установено с АТСС № TFR1-MN № 511. Електронният фиш е издаден на
жалбоподателя А. С. К., който е собственик на лекия автомобил.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 511 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична последваща техническа проверка през 01.03.2021 г., като
е издаден протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 1-33-
21 от 01.03.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство от клип № 16973, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на БИМ, протокол за проверка № 1-33-21 от 01.03.2021 г. на Сектор
„Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и
анализатори за алкохол в дъха, протокол за използване на АТСС с рег. № 273р-
2655/08.03.2021 г., разпечатка на фиш, разпечатка от база данни за първоначална
регистрация на МПС, разпечатка АИС АНД.
Собствеността върху лекия автомобил и използването му към момента на
нарушението не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото
последното е изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него чрез обжалването му пред съда. Правилно е отчетен
установеният толеранс от +/- 3 км от заснетата с АТСС скорост, която се равнява на 88
км/ч, а санкционираната скорост е определена на 85 км/ч. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, координатите на
разположение на АТСС, дата и час и трафика и режима на измерване.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък от
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
2
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Доколкото АТСС
е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на участък край пътя, не
е се изисква съставянето на снимка, която да придружава протокола.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 01.03.2021 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, принадлежността на
заснеманата отсечка към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е
3
намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично
изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение,
както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
Неоснователно е възражението за съмнение за годността на измерванията на
техническото средство. Всъщност възражението касае срока на валидност на
техническото средство съгласно представеното удостоверение от БИМ. В тази връзка
се установява процесното АТСС да е средство, което е все още в употреба и съгласно
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно измерването е направено със
средство от одобрен тип. Редом с това следва да се отбележи, че не се откриват данни
измерванията да са направени с негодно средство за измерване. Напротив, то е
преминало успешна проверка и то много скоро преди да е извършено и заснето
нарушението – една седмица. Освен това протоколът по чл. 10 от Наредбата е
попълнен редовно. Поради това и се прие, че АТСС е годно и показателите от работата
му не са неточни и изкривени.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Същевременно с обжалвания електронен фиш е наложено наказание за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, който регламентира задълженията на
водачите на ППС за максимално допустимата скорост при движение по пътищата
извън населените места.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № *** се е
движил в с. Черноземен на ул. „27-а“ № 11 в посока от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен със скорост от 85 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50
km/h за населени места с 35 km/h, което задължение е въведено с пътен знак В26 за
съответната посочена скорост. Следователно безспорно е установено по делото
нарушението от фактическа страна. При това положение, доколкото няма никакво
изменение в обстоятелствата по делото, съдът счита, че са налице основанията да
преквалифицира нарушението. От наказващия орган е допуснато нарушение на
материалния закон, който не е приложен правилно. Ясно разграничимо от фактическа
страна е, че нарушението е за избрана скорост в населени места. При това положение е
4
нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Доколкото се касае за същото нарушение и то не е по-тежко наказуемо (санкционната
норма е приложена правилно, както ще се обсъди по-долу), то са осъществими
правомощията на районния съд в административнонаказателното производство като
въззивна инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 от ЗАНН.
Затова се приема, че е нарушена именно разпоредбата на чл. 21, ла. 1 от ЗДвП. В
подкрепа на горните изводи и ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ВАС.
Правилно на основание чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на процесното МПС, като
същият не се е възползвал от възможността да подаде в 14-дневен срок писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. Следователно установено е и
авторството на извършеното нарушение.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлява МПС със скорост над допустимата, поради което и се
прие, че е извършил деянието с пряк умисъл.
Не се установява от приложената към преписката снимка да е наличен друг
автомобил в момента на измерването, което да опорочи неговите параметри и да
създаде съмнение относно отговорността на жалбоподателя. Ясно видимо е, че в
момента на измерването единствения автомобил на пътя е бил този на жалбоподателя.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, доколкото същата касае превишаване на допустимата скорост за
населени места. По този начин същата разпоредба е свързана с установената
фактическа обстановка, обвинението за извършване на нарушение от фактическа
страна и правилното приложение на материалния закон. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4594595, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. С. К. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 400 лева, като преквалифицира нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част, включително относно
наказанието.
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6