Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр.Добрич, 17.12.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Д.  Д.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №931 по описа за  2015г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от 04.12.2014г. от „***” ЕООД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март”№59, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, с която се предявява иск, по реда на чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника  А.А.А. с ЕГН ********** *** за следните суми: - 142,29 лева за предоставени услуги – водоснабдяване , отвеждане и пречистване на отпадни води за периода   02.07.2013г. -04.08.2014г./след корекция в първото съдебно заседание/,  за обект в град Добрич, улица „***” № 81, ведно със законната лихва върху  главното задължение, начислена  от подаване на заявлението 12.12.2014г. до окончателното изплащане  на задължението ; -21,94 лева – общ размер на обезщетение за забава върху неплатените задължения за периода,изчислени в размер на законната лихва,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден  след изтичане на 30- дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена В и К услуга през посочения период от 07.09.2013г.  до датата на подаване на заявлението 12.12.2014г.

Претендират се разноските в установителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство.

         В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-ответниктът е абонат на услугите, предоставяни от ищцовото дружество за обект, находящ се в гр.Добрич, ,  улица „***” № 8  1.

-ответникът не заплатил на водоснабдителното дружество дължимите суми. За периода от 02.07.2013г.- 07.02.2014г. в обекта на ответника липсвал монтиран водомер. За това консумацията в обекта се начислявала служебно по реда на Н№4/14.09.2004г. на МРРБ/чл.39 ал.5/, както и на основание чл.23 ал.5 от Общите условия.

-ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 3577/2014г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение, с което оспорил сумите по издадената заповед за изпълнение;

-Съгл. Чл.31ал.2 от Общите условия дължимите суми подлежали на плащане в 30дневен срок след датата на издаване на всяка фактура.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С възражението в заповедното производство ответникът оспорва задължението по размер, както и начислената законна лихва. Сочи, че ищцовото дружество не отвежда замърсените води на ответника, съответно не извършва услуга пречистване. В обекта липсвала канализация. Ответникът редовно заплащал задълженията си.

        Искът е допустим доколкото между страните е проведено заповедно производство и в срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжника е възразил. Искът  подлежи на разглеждане по същество.

        В първото съдебно заседание страните поддържат претенцията, съответно възраженията си. Ответникът сочи, че въпросът за процесните вземания бил разгледан с влязло в законна сила решение. Освен това неправилно служебно му начислявали количества вода за повече от двама обитатели.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води.

Страните не спорят, че през релевантния и посочен в исковата молба времеви период- от 02.07.2013 година до 04.08.2014 година, помежду им съществувала облигационна връзка с източник сключен при Общи условия договор за предоставяне на услугата-доставка на питейна вода/водоснабдителни услуги/. По делото са приложени Общи условия,приети с Решение на ДКЕВР №ОУ—044 от 23.06.2006г.

В периода от 02.07.2013г.- 07.02.2014г. във водоснабдявания обект на ответника, находящ се в гр.Добрич, ул.”Филип Тотью”№8 , липсвал монтиран водомер. За това обстоятелство са направени отбелязвания в представения по делото карнет на л.45, а освен това са отбелязани издаване на предписания 053252 и протокол № 069840/31.02.2014г. По делото е приложено и предписание №30019/02.10.2012г. за монтиране на изправен водомер. Ответникът се е разписал за получаване на предписанието чрез съпругата си.

В отбелязванията за периода 02.07.2013г.- 07.02.2014г. са вписани  помесечно различно количество доставена вода, съответно по 14 до 16 кубика. В карнета са отбелязани двама обитатели за обекта.

Показанията за потребено количество питейна вода от индивидуалния водомер за периода 07.02.2014г.- 04.08.2014г. са записвани и отразявани в карнета срещу подпис на потребителя.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението вещото лице установява, че размерът на длъжника за предоставените ВиК услуги/само за доставка на вода/ за имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Филип Тотю”№8 за периода 02.07.2013-04.08.2014г. е в общ размер на 287,04лв., като са отразени помесечните главници  по издаваните възоснова на вписванията в карнета фактури по таблица в заключителната част. Експертизата изчислява и законната лихва върху всяко главно задължение,считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден  след изтичане на 30- дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена В и К услуга през посочения период  до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 12.12.2014г. Според вещото лице в счетоводството на ответника липсват записвания и счетоводни данни за извършени от ответника плащания на суми, дължими за процесния период. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице обяснява методологията за изчисляване цената за доставка на кубик- цената на всеки кубик се формира като цената на количеството се умножи по единичната цена, която е дадена в представените фактури  /за консумация от 10куб.м.-  20лв./ и  по 20 %  ДДС  или окончателната цена за 10куб.м. възлиза на 24 лв.

        Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 3577/2014г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е  възразил, че не ползва услугите по отвеждане и пречистване на водите от ищцовото дружество, освен това не дължал лихви, доколкото си заплащал редовно задълженията.

        При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 отГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Обуславящо значение за настоящия спор има въпроса относно наличието на сила на пресъдено нещо  между страните за процесния период и искови суми. Това възражение на ответника е допустимо във всяко положение на делото. Въпреки дадената възможност ответника да представи акта със който е разгледана дължимостта на сумите, за които се води настоящия спор, такъв акт не беше представен. С оглед на служебното си задължение съдът да следи за тази отрицателна абсолютна предпоставка, настоящия състав извърши справка в деловодната програма на РС Добрич. От справките се установява, че действително между страните е проведено заповедно производство по ч.гр.д№ 3876/2013г., вземането по което е установено и в производство по чл.415 вр. 422 от ГПК по гр.д№ 4520/2013г.  При съпоставяне, обаче периода, за който е разгледано вземането, не съвпада с исковия период по настоящото дело, така, както е предявен установителния иск. Не е налице пречка за разглеждане по същество на  заявения правен спор.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от общите условия за получаване на услугите В и К.

Установява се по делото от вписванията в карнета /л.45 по делото/, както и от издадено предписание №30019/2012, че водомер монтиран в обекта на ответника е липсвал през периода от 02.07.2013г. до .- 07.02.2014г. и на абоната е била начислявана служебно консумирана вода. Съгласно чл. 23 ал.5 от Общите условия, при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано за всеки обитател. В карнета за съответния период са посочени двама обитатели за имота, при което месечното начисление следва да възлиза на 10куб.м. за имота.  ВиК оператора неправомерно е начислявал по-големи количества от определеното в общите му условия, а именно: 14куб.м за периода 02.07.2013г.- 05.08.2013г., 14куб.м. за периода от 05.08.2013г.- 05.09.2013г., 14куб.м. за периода от 05.09.2013г.- 07.10.2013г., 16куб.м. за периода 07.10.2013г.- 04.11.2013г., 16куб.м. за периода 04.11.2013г.- 08.01.2014г. и 16куб.м. за периода 08.01.2014г.- 07.02.2014г. За периодите, в които липсва реално отчитане, ответникът дължи именно сумата от 24лв. При това, общото му задължение за периода  02.07.2013г. до .- 07.02.2014г. следва да се редуцира до сумата от 144лв. За следващите подпериоди е налице реално отчитане на консумираното количество питейна вода. За периода от 07.02.2013г.- 04.08.2014г. са вписани съответно общо 29куб.м вода, както следва : 8куб.м за периода от 07.02.2014г.- 07.03.2014г., 7куб.м за периода 07.03.14г.- 05.04.2014г., 5куб.м. за периода 05.04.2014г.- 08.05.2014г., 5куб.м. за периода 08.05.2014г.- 04.06.2014г., 2куб.м за периода 04.06.2013г. -15.07.14г. и 2куб.м за периода 15.07.2014г.- 04.08.2014г. Съобразно приложената единична цена в представените фактури дължимата сума за реално отчитания период възлиза на 82,48лв. Така за общия период 02.07.2013г. – 04.08.2014г. задължението на ответника възлиза на 226,48лв. Тъй като исковата претенция е в по-малък размер- за сумата от 142,29 лева, искът за установяването на тази сума като дължима е основателен изцяло и подлежащ на уважаване.

С оглед основателността на иска за главното задължение, на осн. чл.86 от ЗЗД следва да се приеме, че поради забава в плащането на главното задължение, ответника дължи на ВиК дружеството и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден  след изтичане на 30- дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена В и К услуга през посочения период от 06.09.2013г.  до датата на подаване на заявлението 12.12.2014г. Изчислено с лихвен калкулатор и по таблиците на вещото лице, дължимото обезщетение възлиза на 21,94лв. Налице е пълно съвпадение  с претенцията на ищеца, при което искът се явява основателен за пълния претендиран размер.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно уважаването на иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в установителното производство в размер на 75лв. платена ДТ и 100лева счетоводна експертиза.

В заповедното производство дължимата държавна такса е в размер на 25лева., доколкото ищецът не е предявил установителен иск за цялото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. При това, за този размер следва установителния съд да постанови осъдителен диспозитив.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.А. с ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март”№59 за следните суми: -142,29 лева за предоставени услуги – водоснабдяване , за периода   02.07.2013г. -04.08.2014г.,  за обект в град Добрич, улица „Филип Тотю” № 8 1, ведно със законната лихва върху  главното задължение, начислена  от подаване на заявлението 12.12.2014г. до окончателното изплащане  на задължението ; -21,94 лева – общ размер на обезщетение за забава върху неплатените задължения за периода,изчислени в размер на законната лихва,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден  след изтичане на 30- дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена В и К услуга през посочения период  до датата на подаване на заявлението 12.12.2014г.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март”№59  сторените по установителното производство разноски в размер на 170лева.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март”№59 сторените по заповедно производство по ч.гр. д.№ 3577/2014г. на ДРС разноски в размер на 25лева държавна такса.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................