№ 141
гр. Б., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20221810200158 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С.,
ул.”***” ** е обжалвала в законния срок наказателно постановление №***г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София,
упълномощен със заповед РД ***/***г. на Министъра на земеделието и
храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/,
вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, вр.т.11.7.2 от Заповед №1019/17.1.21г. на ИД на ИАГ, на основание
чл.257, ал.1, т.1 и чл. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя КР. В. ИВ. не се явява, а се
представлява от пълномощника си – адв. П.Д. от САК, който поддържа
жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление.
Въззивната организация – Регионална дирекция по горите-
гр.София, чрез писмено становище от Директора на РДГ-София оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по
делото доказателства.
1
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН№***г.; КП № ***г.; доклад от ПЛ. ИВ. П.; превозен
билет – 3 бр.; писмо от РДГ-София; писмо от ИАГ; пощенски плик; известие
за доставяне; заповед № ***/*** г. справка от Агенция по Геодезия,
Картография, ведно с 2 броя превозни билети; 2 броя актове и документ за
правоспособност по ЗКИР –заверени копия и събраните гласни доказателства
– показанията на свидетелите ПЛ. ИВ. П. - актосъставител - на длъжност
“главен спец. г. инспектор” при РДГ - София, и М.Г. М., се установява
следната фактическа обстановка:
С писмо на ИАГ от 17.12.2021г. РДГ- София била уведомена за
случаи на издадени последващи превозни билети за транспортиране на
дървесина, в които като основание за издаването им бил посочен предходен
билет, по който количеството дървесина вече е било транспортирано от място
на доставка – посочено в предходния превозен билет с други превозни
билети. По този подов св.ПЛ. ИВ. П. - на длъжност “главен спец. г.
инспектор” при РДГ - София, на 21.12.2021г. извършил проверка по
документи и установил, че на 20.11.21г. на КР. В. ИВ. – лице упражняващо
лесовъдска практика е издала превозен билет с №***г. -***, в който като
основание е посочен предходен превозен билет с №***г. – ***, по който
количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка,
посочен в предходния билет с други превозни билети. Св. П. установил, че
превозния билет с №***г. -*** бил издаден в с.С., общ.П. с GPS координати
*** и ***. За тези констатации св.П. съставил констативен протокол от
21.12.2021г. На 21.12.2021г. в гр.Б., обл.С., св. П., в присъствието на св.М.М.
и съставил АУАН №***г на жалбоподателя КР. В. ИВ. за това, че на
07.03.2017г. в гр.Б. същата в качеството си на лице по чл.201, ал.1 т.2 от ЗГ,
е издало превозния билет с №***г. -***, в който като основание е посочен
предходен превозен билет с №***г. – ***, по който количеството дървесина
вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с
други превозни билети. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.9а от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
вр.т.11.7.2 от Заповед №1019/17.1.21г. на ИД на ИАГ. Акта бил съставен в
присъствието на К.И..
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
2
издадено атакуваното наказателно постановление №***г. от Директора на
регионална дирекция по горите - София.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на
служителите на РДГ-София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно
са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода
на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и
непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети
по делото.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя
незаконосъобразността му и се изразява в следното:
На първо място описанието на нарушението в АУАН не е ясно и
пълно, което съставлява съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В
съставения АУАН на първо място не са посочени превозните билети, които са
вече е било транспортирано цялото количество дървесина описано в
издадения превозен билет с №***г. -***, както и не е посочено какво е това
количество дървесина. От описанието на нарушението не става ясно какво
задължение не е изпълнила И., с оглед на ангажирането на административно-
наказаталната отговорност за осъществено нарушение по чл.257, ал.1 т.1 от
ЗГ. От друга страна като изпълнително деяние е посочено, че И. е издала
превозен билет в нарушение на цитираната заповед на ИД на ИАГ, което от
своя страна следва, че същото следва да е съотносимо като правна
квалификация на това по чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ, а именно за това , чу издава
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането
му или …. На следващо място съдът намира, че в действителност е налице
несъотвествие относно мястото на извършване на нарушението посочено в
АУАН и в НП, като същото е посочено по два различни начина, с различни
координати, съответстващи на съвсем различни имоти.
3
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, между
фактическо описание на нарушението, посочения като нарушен материален
закон и правното основание, въз основа на което се ангажира
административно-наказателната отговорност на наказаното лице следва да
съществува единство. С оглед гарантиране правото на защита на нарушителя
в двете фази на административно-наказателното производство е необходимо
да съществува тъждество между фактическото описание на нарушението,
съдържащо се в АУАН и НП и диспозицията на нарушената правна норма.
Подобно единство и тъждество в настоящия случай липсва, поради което,
както за наказаното лице, така и за съда е останала неясна волята на АНО за
кое конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника. Описаните неясноти и противоречия в двата
акта, които са призвани да информират наказаното лице, какво конкретно
деяние се твърди, че е извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от
дължимата им според закона роля, с оглед на което същите не са били годни
да изпълнят предназначението си в хода на административно-наказателното
производство, свързано с повдигане и предявяване на обвинение.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ред.
ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес
гр.Б., обл.С., ул.”***” ** се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски
за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.
Писмено от РДГ – София е направено възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв.П.Д. от
САК. В случая, платеното от И. адвокатско възнаграждение е в минималния
размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати на КР.
В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” **
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 158/2022г. пред Районен
съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3,
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД ***/***г. на Министъра на земеделието и храните против КР. В.
ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** , като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - София да заплати на
КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” **
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 158/2022г. пред Районен
съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5