Определение по дело №88/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20193520100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 772

 

гр. Попово, 07.10.2019 г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 88/19 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск от ***********, със седалище: гр. С., ул. **************, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., със съдебен адрес:***, кантора 3 – адв. К.В., против Р.С.О. ***, за присъждане на сумата 2453.57 лв. – обезщетение за имуществени вреди по л.а. ***************, в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2014 г. в Холандия, възстановени от Гаранционен фонд на НББАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и за присъждане на разноски.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

Следва да бъде съобщен на страните и проекта за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на  04.11.2019 г. – 9.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и подробно описани в нея писмени доказателства: заверено копие на претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация; заверено копие на нареждане за превод на валута от 08.07.2014 г.; заверено копие на банково извлечение; заверено копие на претенция за възстановяване на изплатена такса за обработка от НББАЗ  по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация; заверено копие на нареждане за превод на валута от 17.03.2014 г.; заверено копие на банково извлечение; заверено копие на писмо от Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи до НББАЗ с превод от английски на български език 3 бр.; заверено копие на двустранен констативен протокол за ПТП с превод от нидерландски на български език; заверено копие на определение за окончателна сметка с превод от нидерландски на български език; заверено копие на фактура с превод от нидерландски на български език; заверено копие на досие № ********** с превод от нидерландски на български език; заверено копие на доклад по щета за имуществени вреди № 12 0266/01.04.2014 г.; заверено копие на преводно нареждане от 15.04.2014 г.; заверено копие на доклад по щета за имуществени вреди № ****************************

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди в исковата си молба, че е възстановил по щета № ************************ г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Х. обезщетение за имуществени вреди в размер 2453.57 лв. (равностойност на 1254.49 евро) за увредения при ПТП, настъпило на 09.07.2014 г.л.а. ***************************

         Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът Р.О., който,  управлявайки л.а. „*****************, не пропуснал правомерно движещото се отдясно МПС 2, ударил го и така причинил процесното ПТП с материални щети.

         Твърди, че в нарушение на чл. 269 от КЗ (отм.) ответникът е управлявал увреждащия автомобил, без за него да има сключена задължителна застраховка „ГО” към датата на ПТП.

         На ответника била отправена покана да възстанови платеното от ГФ, но и до датата на предявяване на иска същият не погасил задължението си.

         Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ГФ сумата 2453.57 лв. – обезщетение за имуществени вреди по л.а. ******************, в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2014 г. в Холандия, възстановени от Гаранционен фонд на НББАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и претендира разноските по делото.

         Прилага писмени доказателства.

В едномесечния срок по 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

         2. Правната квалификация на иска е по чл. 288, ал. 12 от Кодекс за застраховането (отм.).

         3. Няма права и обстоятелства, които се признават.

         4. Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

Ищецът носи тежестта да докаже, че: 1. са били налице основанията за изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.) – т.е. че ПТП е настъпило на територията на държава –членка н ЕС; че вследствие ПТП са причинени вреди в посочения в исковата молба размер; че ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и че виновният водач е управлявал л.а. без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2. че ГФ е заплатил обезщетението на увреденото лице.

         Ответникът, в случай, че твърди това, носи тежестта да докаже, че няма вина за настъпилото ПТП.

         Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

 

СЪДИЯ: